РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000161 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 392/19.11.2024 г., постановено по т.д. №
238/2023 г. на ОС-Стара Загора, в неговите части, с които е осъдено
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“АД-гр.С. да заплати на Д.
Д. Н. допълнително сумата от 55 000 лв. към доброволно изплатената сума от
10 000 лв. след завеждане на делото, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на дясната ключица,
луксация на акромиоклавикуларната става, краткотрайна загуба на съзнание,
разкъсно-контузна рана на гърба, както и силен стрес, страх и негативни
емоции, настъпили в резултат на претърпяното от него ПТП на 26.10.2022 г.
телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в
размер на 10 000 лв. от 9.11.2022 г. (датата на претенцията до застрахователя)
до 25.07.2023 г. (датата на доброволното плащане от застрахователя) и върху
сумата в размер на 55 000 лв. от 9.11.2022 г. (датата на претенцията до
застрахователя) до окончателното плащане, както и да заплати на адвокат М.
И. З. възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ищеца в размер на
1
5 763,33 лв. съразмерно с уважената част от иска, а също и да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 2 600 лв. и сумата
699,33 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда съразмерно
с уважената част от иска.
Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.:Ж.З.““АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в
посочените негови части, евентуално да бъде частично обезсилено в частта
му, с която предявеният от ищеца иск е разгледан за сумата над предявения
първоначално размер 26 000 лв., по съображения, изложени в подадената на
21.01.2025 г. въззивна жалба. Като ответник в производството пред окръжния
съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по въззивната жалба Д. Д. Н. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 12.03.2025
г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
28.06.2023 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.““АД-гр.С. да му заплати още сумата 65 000
лв. (освен доброволно изплатената от застрахователя сума 10 000 лв.) като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и
страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията,
причинени му при и в резултат на ПТП на 26.10.2022 г., което ПТП е
настъпило по вина на водача Т.Т.П. при управлението от него на лек
автомобил „Ф.Ф.“ с рег. №*********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което
обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва
върху сумата от 9.11.2022 г. – датата на предявяване на застрахователна
претенция пред застрахователното дружество. Претендира за присъждане на
разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
2
следното:
Безспорно е между страните, че на 26.10.2022 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. №*********, управляван от Т.Т.П.,
при което като пътник в този лек автомобил е пострадал ищецът Д. Н.. Не се
спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил П. е
имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на
9.11.2022 г. е било отправено до ответното застрахователно дружество искане
за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.
Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на
подаването на исковата молба 28.06.2023 г. не е било изплатено на ищеца
обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи
спори се и понастоящем между страните относно наличието на виновно
поведение на водача П., съответно, за наличие на основание за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество за изплащане на
претендираното обезщетение с лихви, както и относно справедливия съгласно
чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и
относно наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за негово намаляване
поради твърдяно от застрахователя наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че настъпилото ПТП
е в резултат на противоправното поведение на водача П. при управлението на
автомобила, при което ПТП на ищеца са причинени посочените в исковата
молба травматични увреждания фрактура на дясната ключица, луксация на
акромиоклавикуларната става, дълбока рана в областта на гърба, загуба на
съзнание. Твърди, че веднага след ПТП е откаран в болница, и му е била
направена имобилизация с ортеза за 30 дни. Твърди, че и към момента на
подаване на исковата молба продължава да изпитва главоболие и силни болки
в областта на дясното рамо и ключица. Твърди, че получените при ПТП
травми са нарушили обичайния ритъм и качеството му на живот и че
инцидентът се е отразил изключително негативно на психиката му, тъй като е
станал внезапно и по е поставил в застрашаваща живота ситуация,
предизвикал е у него силен страх. Твърди, че по време на лечението е бил
освободен от учебни занятия за период от 25 дни, а от часовете по физическо
3
до 20.12.2022 г. Твърди, че е заявил на 9.11.2022 г. претенция до
застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, но такова не му е било изплатено. Затова претендира за присъждане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.
частично от пълен размер 50 000 лв., ведно със законната лихва от 9.11.2022 г.
С подадения на 14.08.2023 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетението за
причинени неимуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и
иска за присъждане на лихви. Твърди, че застрахованият водач П. не е
нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и не е причинил процесното ПТП.
Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено, тъй като не
съответства на характера и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания, съответно, на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищеца, както и не съответства на практиката
на съдилищата по аналогични случаи за процесния период. Твърди, че вредите
са съпричинени от пострадалия ищец, тъй като той като пътник не е използвал
обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, в нарушение на
изискванията на чл. 137а-137д от ЗДвП, поради което при присъждане на
обезщетение то следва да бъде намалено с 1/2. Твърди, че е извършил на
25.07.2023 г. плащане на сумата 10 000 лв. като обезщетение за ищеца.
С допълнителната искова молба от 18.09.2023 г. ищецът оспорва
възраженията на ответника за липса на вина на водача П. за настъпването на
ПТП, за прекомерност на претендирания размер на обезщетението и за
съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. Посочва, че с
направеното от ответника плащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. на
25.07.2023 г. или месец след завеждане на исковата молба в съда
застрахователното дружество потвърждава основателността на исковата
претенция, като единствено я оспорва по размер.
С отговора на допълнителната искова молба от 27.10.2023 г. ответното
дружество поддържа заявените с отговора на исковата молба твърдения и
възражения.
В последно проведеното открито съдебно заседание по делото на
23.10.2024 г. от ищеца е заявено искане за допускане на изменение на иска за
присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като
4
той се счита предявен вместо за сумата 26 000 лв. частично от общ размер
50 000 лв. за сумата 75 000 лв. или без платената след образуването на делото
сума 10 000 лв. – 65 000 лв. Относно иска за присъждане на законна лихва
върху обезщетението е заявено искане тя да бъде върху сумата 10 000 лв. за
периода от 9.11.2022 г. (датата на предявяване на претенцията за обезщетение
пред застрахователя) до 24.07.2023 г. (датата на плащането на тази сума) и
върху сумата 65 000 лв. за времето от 9.11.2022 г. до окончателното й
изплащане. С определение, постановено в това съдебно заседание, окръжният
съд е допуснал исканото изменение на иска.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема
за установено въз основа на приетото заключение на САТЕ, че водачът на
лекия автомобил П. е било технически правилно да се съобрази с
вертикалната сигнализация в района на ПТП – пътен знак А35.3 „Бализи“ (80
м. от жп-прелез), монтиран заедно с пътен знак В26 „Забранено е движението
със скорост по-висока от означената“-30 км./ч., като при приближаване на жп-
прелез водачът е следвало да се движи с такава скорост, която да му позволи
да спре, тъй като прелезът няма бариери, както и да изпълни предписанията
на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а
след преминаването на жп-прелеза водачът при избиране на скоростта на
движение е следвало да се съобрази със състоянието на пътя и с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта или да спре,
когато възникне опасност за движението, поради което изводът на съда е, че
водачът е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Относно
справедливият размер на обезщетението на неимуществени вреди съдът
приема, че той е 65 000 лв., като при отчитане на извършеното след
завеждането на делото плащане на сумата 10 000 лв. следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 55 000 лв. При определянето на този
размер окръжният съд съобразява въз основа на приетото заключение на СМЕ,
че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясната
ключица, луксация на акромиоклавикуларната става вдясно, две рани –
разкъсно-контузни по гръбната повърхност на тялото, мозъчно сътресение със
загуба на съзнанието за около 10 минути, като ключицата е зараснала с твърд
костен калус, но с разминаване на двете части в областта на фрактурата, при
което се е получило скъсяване на дясното рамо с около 4 см., като според
5
вещото лице в случая две от травмите, свързани с костни лезии, са с голяма
близост, една до друга, което само по себе си увеличава рехабилитационния
период и забавя възстановяването на движенията на десния горен крайник.
Съдът посочва, че при личния преглед вещото лице е установило, че при
абдулация на дясна ръка в раменната става над 100 градуса се засилва
локалната болка, ограничени са външната и вътрешната ротации на дясната
ръка. Съдът посочва, че при огледа на двете рани е установено, че едната е в
областта на средната аксиларна линия на ниво 15 см. под аксилата
(мишничната ямка), а другата е под върха на дясната лопатка на около 14 см.,
като при опипване се установява, че цикатрициалната тъкан, затворила и двете
рани, е доста твърда, което обяснява оплакването на ищеца, че при
максимално поемане на въздух усеща болка в областта на раните. Съдът
установява, че здравословното състояние на ищеца при прегледа му от вещото
лице през м. септември на 2024 г. е относително добро, с почти възстановени
движения в дясната раменна става, но с отслабена мощ на раменната
мускулатура и отслабен замах. Въз основа на свидетелските показания съдът
приема, че лечебният и възстановителният период на ищеца е бил
продължителен, нуждаел се е от чужди грижи, не е можел да се обслужва сам
за някои битови нужди, изпитвал е болки. Взимайки предвид тежестта на
травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП 16 години, причинените
неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер и факта, че
към момента все още не е налице пълно възстановяване, съдът приема за
справедлив размер на обезщетението 65 000 лв., от която приспада платената
сума 10 000 лв. и присъжда на ищеца обезщетение в размер на 55 000 лв.
Съдът приема, че е неоснователно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат поради неизползване на
предпазен колан. Съдът установява въз основа на заключенията на САТЕ и
СМЕ, че ако пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, то горната
част на тялото му и главата му биха се изместили свободно назад и надясно
под действието на инерционните сили, тъй като коланът не защитава тялото,
шията и главата при страничен удар под действието на инерционните сили, а
ако се направи предположение, че ищецът е пътувал без поставен предпазен
колан то цялото му тяло, включително и таза, биха се преместили назад и
надясно и то би контактувало с вътрешния интериор на купето в задната дясна
част, което в случая не е налице. Съдът преценява, че с оглед на
6
констатираните травматични увреждания та ищеца, настъпили в горната дясна
част на тялото му и от анализа от краш-теста може да се направи изводът, че
към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалият е пътувал с
поставен предпазен колан. Изводът на съда е, че на ищеца следва да се
присъди още сумата 55 000 лв. към вече платената от ответника сума 10 000
лв., като върху сумата 10 000 лв. се присъди законна лихва от датата на
предявяването на претенцията на ищеца пред застрахователя 9.11.2022 г. до
датата на плащането 25.07.2023 г., а върху сумата 55 000 лв. се присъди
законна лихва от 9.11.2022 г. до датата на нейното изплащане. При
произнасянето относно разноските окръжният съд приема, че тъй като част от
дължимата главница е платена след предявяване на исковете, то отхвърлянето
на част от иска е обусловено от плащането на задължението в хода на
производството (след предявяване на иска) и съгласно чл.78,ал.2 от ГПК след
като ответникът е дал повод за завеждане на делото той следва да понесе
разноските, съответстващи и на тази част от иска, която е отхвърлена поради
извършеното плащане.
С подадената въззивна жалба застрахователното дружество-ответник по
спора моли решението да бъде отменено в неговите части, с които искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен, като е
присъден размер 55 000 лв. (още 55 000 лв. над доброволно платената сума
10 000 лв.), както и е уважен искът за присъждане на лихви върху дължимите
суми, като исковете бъдат отхвърлени, евентуално, да бъде намален размерът
на присъденото обезщетение. Твърди, че съдът е приложил неправилно
нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като сумата от общо 65 000 лв. за обезщетението
за неимуществени вреди (10 000 лв. вече платени от дружеството и 55 000 лв.
присъдени с решението) е в завишен размер, не кореспондира с характера и
степента на причинените телесни увреждания, респективно на интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, както и с
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.
Твърди, че окръжният съд не е отчел наличието на процент на съпричиняване
от ищеца, тъй като е видно от заключението на САТЕ, че не следва да се
приема, че водачът на застрахования автомобил има изключителна вина за
настъпването на вредоносните последици от ПТП, тъй като той не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди, че по това време на денонощието и в
участъка на ПТП ще има разсипани инертни материали на платното за
7
движение, а деянието е случайно, защото състоянието на пътното платно е
било изненада за водача на автомобила и той не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди състоянието му. Твърди, че по делото е доказано, че ищецът е могъл
да предотврати настъпването на вредите, респективно да намали тяхната
тежест, спазвайки разпоредбите на ЗДвП, регулиращи поведението на
пътниците в МПС по време на движение. Твърди, че с оглед вида на
настъпилите увреждания те не биха се получили при условие, че ищецът е бил
с правилно поставен колан, като липсват тежки увреждания при останалите
пътници. Заявява, че ищецът като пътник не е доказал, че е използвал
обезопасителните системи, с които автомобилът е бил оборудван. Твърди, че
заключението СМЕ не установява каквито и да е белези по тялото на ищеца,
характерни за лица, претърпели ПТП с поставен колан, като липсата на следи
по тялото от използван предпазен колан доказва категорично, че ищецът е
пътувал без поставен такъв, който в случая е бил триточков. Евентуално, при
приемане от съда, че е установена изключителна вина на застрахования водач
за настъпването на ПТП, респективно на вредите, моли да бъде намалено
присъденото обезщетение. Твърди, че ищецът не е доказал да не е приключил
възстановителният му процес в нормалните за такъв тип увреждане срокове,
както и че продължава да изпитва болки, физически и психически
дискомфорт. Твърди, че не са представени обективни данни за емоционалните
травми на ищеца, душевни страдания и страх от автомобили. Твърди, че от
изготвения социален доклад и приложенията му се установява, че ищецът не е
отсъствал от училище заради процесното ПТП, а нещо повече, той активно е
тренирал футбол и е участвал в спортни турнири в различни населени места в
страната непосредствено след настъпване на ПТП без оплаквания и
трудности, нито физически, нито емоционални. Твърди, че няма доказани
трайни негативни последици за здравето на ищеца. Твърди, че обезщетението
не съответства и на икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняването на вредата. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел, че
ответникът е платил в хода на процеса, защото исковата молба е връчена на
дружеството на 10.08.2023 г., а доброволното плащане е на 25.07.2023 г.,
поради което на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част
от иска. Твърди на последно място, че съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуалния закон, като е допуснато увеличение до 75 000 лв.
на предявения първоначално иск за 26 000 лв. като частичен от 50 000 лв., тъй
8
като съгласно решение № 42/29.06.2021 г. по в.т.д. № 383/2021 г. на АС-
Пловдив при търговски спорове, разглеждани по реда на Глава 32 от ГПК,
увеличението на иска е недопустимо, поради което са налице предпоставките
на чл. 270,ал.3,изр.1 от ГПК и обжалваното решение следва да се обезсили в
частта му, с която предявеният от ищеца иск е бил разгледан за сумите над
първоначално предявения размер 26 000 лв.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея и ищец по спора Д.
Н. възразява, че е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че
процесното ПТП представлява случайно събитие, тъй като от заключението на
САТЕ е видно какви са били в случая задълженията на водача и е посочено, че
той е имал техническа възможност да не допусне ПТП. Относно оплакването
на жалбоподателя за неправилно неприемане от окръжния съд на наличие на
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат е посочено, че не ищецът
следва да докаже, че е бил с поставен предпазен колан, а ответникът следва да
докаже основателност на въведеното от него възражение при условията на
пълно и главно доказване. Посочено е, че съгласно заключенията на САТЕ и
СМЕ ищецът е бил с поставен предпазен колан. Възразява и относно
оплакването за определяне от окръжния съд на размер на обезщетението,
който не е съобразен с принципа за справедливост и с икономическата
конюнктура в страната. Посочено е, че сумата 10 000 лв. е платена вече в хода
на делото, което е образувано с депозирането на исковата молба в съда, а не с
получаването й от ответника, поради което разноските са правилно присъдени
от окръжния съд без такива съобразно отхвърлителната част над сумата от
55 000 лв. до 65 000 лв. Заявено е, че решението не е недопустимо, тъй като
окръжният съд правилно е уважил направеното искане за увеличение на
размера на иска, защото според практиката на ВКС при търговски спор
преклузията по чл.372,ал.2 от ГПК не се отнася за искане за изменение
единствено на размера на предявения иск, както е посочено в определение №
94/17.02.2017 г. по ч.т.д. № 2465/2016 г. на ВКС, ТК, 1 ТО, като се позовава и
на други постановени актове на ВКС в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
9
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от
КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Д. Н. е
лицето, пострадало при ПТП на 26.10.2022 г., което ПТП е настъпило при
управлението от водача Т. П. на лекия автомобил „Ф.Ф.“ с рег. №*********.
Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача П. за причинени
вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Безспорно е, че преди
завеждането на делото ответното дружество не е изплатило на ищеца
обезщетение за вреди, след като той надлежно е заявил претенцията си пред
застрахователя.
С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, от страна на
жалбоподателя и ответник по спора се оспорва и понастоящем дали П. на
26.10.2022 г. при управлението на посочения лек автомобил е нарушил
правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост е причинил
на ищеца Н. телесни увреждания, т.е. спорно е наличието на виновно
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което на ищеца е
причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка
„ГО“ с ответното застрахователно дружество. Спорно е според жалбоподателя
и какъв е справедливият размер на обезщетението и следва ли то да бъде
намалено с оглед съпричиняване от ищеца на настъпилия вследствие на ПТП
вредоносен резултат. Във въззивната жалба е заявено и оплакване за частична
недопустимост и се иска частично обезсилване на обжалваното решение – в
частта му, с която окръжният съд се е произнесъл относно размер на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с лихви над
първоначално предявения размер от 26 000 лв., след допуснатото увеличение
на размера на претенцията до 75 000 лв. в последното по делото съдебно
заседание.
Очевидно неоснователно е оплакването на жалбоподателя за частична
недопустимост на обжалваното решение, основано на твърдението, че при
търговски спорове, разглеждани по реда на Глава 32 от ГПК, увеличението на
10
размера на иска е недопустимо. Жалбоподателят се позовава на становището
на апелативния съд, изложено в решение № 42/29.06.2021 г. по в.т.д. №
383/2021 г. на АС-Пловдив, но това решение е отменено от ВКС с решение №
50006/9.02.2023 г. по т.д. № 2529/2021 г., ТК, 2 ТО, което обстоятелство следва
да е известно на дружеството-жалбоподател, тъй като то в случая също е
страната-ответник в производството по спора. Решението на ВКС от 9.02.2023
г. е постановено след като с определение от 17.11.2022 г. ВКС е допуснал
касационно обжалване на решението на апелативния съд, включително по
въпроса „При търговски спор увеличението на размера на иска попада ли сред
действията, изчерпателно изброени в чл.372,ал.2 от ГПК, които следва да се
извършат в ограничения преклузивен срок, или се прилага общата разпоредба
на чл.214 от ГПК“. В решението на ВКС е посочена константна практика на
касационната инстанция относно възможността да се допусне увеличение
само на размера на иска извън срока за подаване на допълнителна искова
молба по търговски спорове. Посочено е, че в посочените съдебни актове се
приема, че законодателят е направил разлика между искането за изменение на
основанието или петитума на иска и това да бъде увеличен или намален само
неговият размер, като се мотивира изрично извод, че преклузията на чл.
372,ал.2 от ГПК не е относима към искането за изменение само на размера на
иска, както и че извеждането на това изменение на размера на иска в отделна
категория с оглед установяване на по-благоприятни процесуални срокове за
предприемането му е пряко свързано с правната характеристика на това
изменение, което не определя защита на ответника, различна от тази, която
той вече е предприел. Направен е изводът, че в тази хипотеза и при
търговските спорове няма основание да бъде приета неприложимост на
разпоредбата на чл.214,ал.1 от ГПК, т.е. страната би била ограничена със
сроковете по чл. 372,ал.2 от ГПК само при промяна на основанието или
петитума на иска си, но не и при увеличение на иска, тъй като това изменение
не предполага защита, различна от предприетата от противната страна, в което
се състои правният смисъл на изискването на нормата. Няма следователно
сега основание обжалваното решение на окръжния съд да се приеме за
частично недопустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди ведно с лихви в увеличения размер до 55 000 лв., след
допуснатото от окръжния съд в последното съдебно заседание по делото
11
увеличение на размера на претенцията от 26 000 лв. (частично от 50 000 лв.)
на 75 000 лв.
Жалбоподателят-ответното застрахователно дружество претендира с
въззивната жалба в случая все още да е спорно дали процесното ПТП на
26.10.2022 г. е причинено от поведението на водача на лекия автомобил Т. П.,
съответно, дали той има вина за настъпването му. Видно е от представеното от
ищеца в копие с исковата молба постановление от 13.02.2023 г. на прокурор от
РП-Стара Загора, ТО-Ч., както и от приложеното в съдебното заседание на
окръжния съд на 8.05.2024 г. ДП №***/2022 г. на РУ-Ч., пр.пр.№*****/2022 г.
на РП-Стара Загора, че образуваното във връзка с процесното ПТП на
26.10.2022 г. наказателно производство е прекратено с постановлението от
13.02.2023 г. на основание чл. 343,ал.2,т.2 от НК - след като пострадалият Д. Д.
Н. е поискал това. С оглед резултата от наказателното производство,
обстоятелството дали е налице противоправно виновно поведение на водача
П., вследствие на което да е причинено ПТП на 26.10.2022 г., от което на
ищеца да са причинени неимуществени вреди, за които се претендира
присъждането на обезщетение, е било спорно към датата на подаването на
исковата молба в съда 28.06.2023 г. и поначало е подлежало на проверка и
преценка при разглеждания сега правен спор. Следва обаче да се отчете
обстоятелството, че след образуването на делото от страна на ответника е
изплатено на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. – на 25.07.2023 г.,
както е посочено в отговора на исковата молба, към който е приложен и
платежен документ (л.42 от досието на делото на окръжния съд). С
извършването на това плащане е несъмнено, че ответното застрахователно
дружество е приело наличието на основание да заплати обезщетение, поради
което е очевидно неоснователно заявеното във въззивната жалба твърдение,
че няма основание да се ангажира неговата отговорност като застраховател
спрямо пострадалото лице-ищецът по делото Д. Н.. Следва при тези
обстоятелства още да се посочи, че е видно от заключението на САТЕ от
19.06.2024 г., изготвено от вещото лице инж. Т. П., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 3.07.2024 г., че е посочен механизъм на
настъпване на ПТП, при който автомобилът е преминал през жп-прелез и
непосредствено след него е попаднал на участък от пътя, където по пътната
настилка е имало разпилени фракции от строителни материали (прах, пясък,
камъни и др.), водачът е загубил контрол над управлението на автомобила, в
12
резултат на което той се е завъртял около вертикалната си ос обратно на
часовниковата стрелка и е продължил движението си напред, напуснал е
платното за движение наляво и е навлязъл в северния пътен банкет, където е
настъпил удар със странична задна дясна част на автомобила в метален стълб,
на който се били монтирани пътни знаци, като след удара автомобилът е
продължил движението си напред, въртейки се и се е установил в покой в
северния банкет, запалил се е и е изгорял. Видно е от дадения от вещото лице
отговор на въпрос № 2 и на въпрос № 13, че е технически правилно водачът в
случая да се съобрази с вертикалната сигнализация в района на ПТП - пътен
знак А35.3 „Бализи“ (80 м. от жп-прелез), монтиран заедно с пътен знак В26
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ – 30 км./ч.,
както и при приближаване на жп-прелез водачът да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре, тъй като прелезът няма бариери, както и да
изпълни предписанията на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, а след преминаването на жп-прелеза водачът при
избиране на скоростта да се съобрази със състоянието на пътя и с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта или да спре,
когато възникне опасност за движението му, както и водачът да контролира
непрекъснато управлявания от него лек автомобил. Посочено е в
заключението при отговора на въпрос № 5, че водачът е имал техническа
възможност при приближаване на жп-прелеза да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре, като се съобрази с пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и след преминаването
през жп-прелеза при избиране на скоростта на движение да се съобрази със
състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за
движението му, като вещото лице приема, че водачът е имал техническата
възможност да не допусне ПТП, като при движението си непрекъснато
контролира управлявания от него лек автомобил. Вещото лице посочва в
отговора на въпрос № 6, че участъкът в района на ПТП около жп-прелеза е
бил в ремонт, като в материалите по делото има данни, че водачът е преминал
през същия пътен участък и същия жп-прелез около час по-рано в обратната
посока, както и че опасността на пътя за водача от техническа гледна точка
възниква към момента на приближаване на жп-прелеза, на около 80 м. от него,
в зоната на действие на пътни знаци А35.3 „Бализи“ и В26 „Забранено е
13
движението със скорост по-висока от означената“-30 км./ч. Посочено е от
вещото лице при отговора на въпрос № 13, че технически неправилни са
субективните действия на водача, който преди ПТП е управлявал автомобила
със скорост около 88 км./ч., в резултат на което след преминаването на
автомобила през жп-прелеза и попадането му в пътен участък, в който по
пътната настилка е имало фракции от строителни материали (прах, пясък,
камъни и др.) е загубил контрол над управлението му и автомобилът е
напуснал платното за движение. Правилно при тези обстоятелства и
доказателства е прието от окръжния съд, че е налице поведение на водача на
лекия автомобил П. в нарушение на изискването на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
именно в резултат на което негово поведение е настъпило процесното ПТП.
Няма спор между страните, че вследствие на ПТП на ищец са били
причинени телесни увреждания и той е претърпял лечение. Следва затова да
се приеме, че ищецът е установил наличието на виновно противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка с което са му причинени
неимуществени вреди от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с
ответното застрахователно дружество. Установява се следователно
основателността на твърдението на ищеца, че неговите телесни увреждания са
настъпили (поради което той е претърпял неимуществени вреди), вследствие
(в причинно-следствена връзка с) виновно противоправно деяние на водача П.,
поради което му се дължи от застрахователя обезщетение за претърпените
вреди при условията на чл. 432,ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия ищец Д. Н. болки, страдания и
неудобства. Видно от заключението от 11.09.2024 г. на съдебномедицинската
експертиза, изготвено от вещото лице д-р М.С., прието в съдебното заседание
на окръжния съд на 23.10.2024 г., при ПТП на 26.10.2022 г. ищецът Д. Н. е
получил травматични увреждания счупване на дясната ключица, луксация на
акромиоклавикуларната става вдясно, две разкъсно-контузни рани по
гръбната повърхност на тялото, както и загуба на съзнанието за около 10
минути. Видно от същото заключение, счупването на дясната ключица е
травма, която изисква периодът на имобилизация да е поне 30 дни и след това
да се проведе курс на рехабилитация, тази фрактура покрива критериите на
14
медико-биологичния квалифициращ признак на средна телесна повреда,
луксацията на дясната акромиоклавикуларна става изисква носене на
имобилизационна ортеза или поне подпорна ортеза също за около 30 дни и
тази фрактура също покрива критерия за медико-биологичния квалифициращ
признак за средна телесна повреда, в случая близостта на двете травми е
позволила да се постави само една ортеза, която е създала обездвижване и на
двете травми. Видно от същото заключение, двете рани по гръбната
повърхност са с период на оздравяване при правилно лечение около 15-20 дни
и те покриват критерия за медикобиологичния квалифициращ признак за лека
телесна повреда, а мозъчното сътресение с пълна загуба на съзнание
осъществява медико-биологичния признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Видно от същото заключение, счупването на
клавикулата налага имобилизация за 4 седмици, последваща рехабилитация за
още 2-3 седмици и до изчезване на болковата симптоматика и пълното
възстановяване – до 3 месеца, луксацията на акромиоклавикуларната става
изисква имобилизация между 20 и 45 дни, последваща рехабилитация за още
2-3 седмици и до отзвучаване на болката и пълно възстановяване – до 3
месеца, травматичните разкъсно-контузни рани при правилно лечение
зарастват за около 15-20 дни, мозъчното сътресение, свързано с краткотрайна
загуба на съзнание, е с изяви на главоболие за около 1 месец след инцидента
(което не е задължително). Видно от същото заключение, счупването на
ключицата е силно болезнена травма, като болката продължава до около 15-я
ден, след това постепенно отслабва, при снемане на имобилизиращата ортеза
и започване на първите рехабилитационни мероприятия болката отново се
засилва за около 10 дни и след това постепенно отзвучава, налице са силно
затруднени движения на тялото при изправяне от седеж, сядането и всички
движения по ставите на ръката. Видно от същото заключение, при луксацията
на акромиоклавикуларната става всяко движение на горния крайник е силно
болезнено в областта на тази става, особено през първите 20-25 дни, след
което отслабва, но съществува до края на третия месец. Видно от същото
заключение, раните по дорзалната повърхност на гръдния кош са мекотъканни
увреди, които предизвикват болка при сядане и облягане, това продължава до
около 15 дни, а срокът за възстановяване след мозъчното сътресение, съчетано
със загуба на съзнание, е различен и индивидуален, като ищецът е съобщил,
че е имал главоболие около 1 месец след инцидента. Видно от същото
15
заключение, в случая две от травмите, свързани с костни лезии, са с голяма
близост една до друга, което само по себе си увеличава рехабилитационния
период и забавя възстановяването на движенията на десния горен крайник,
при съобразяване с което може да се твърди, че възстановяването на
движенията на дясното рамо и дясната ръка на ищеца е достигнало 4 месеца.
Видно от същото заключение, ищецът е носил ортезата за период от 40 дни,
след което е провел почти ежедневни рехабилитационни процедури в П.,
предписаното лечение е спазвано, ищецът е бил освободен от учебни занятия
за 25 дни (от 27.10.2022 г. до 20.11.2022 г. включително) и от физкултура до
20.12.2022 г. Видно е още от заключението, че при извършения от вещото
лице преглед на ищеца на 2.09.2024 г. е установено, че при абдулация на
дясната ръка в раменната става над 100 градуса се засилва локалната болка и
че са ограничени външната и вътрешната ротации на дясната ръка, както и че
тъй като от двете зараснали рани едната е в областта на средната аксиларна
линия на ниво 15 см. под аксилата (мишничната ямка), а другата е под върха
на дясната лопатка на около 14 см., и при опипване е установено, че
цикатрициалната тъкан, затворила и двете рани, е доста твърда, това обяснява
оплакването на ищеца, че при максимално поемане на въздух усеща бодежна
болка в областта на раните. Посочено е от вещото лице при отговора на
въпрос № 14, че здравословното състояние на ищеца при прегледа през
м.септември на 2024 г. е относително добро, с почти възстановени движения в
дясната раменна става, но с отслабена мощ на раменната мускулатура и
отслабен замах. Видно от същото заключение, в отговора на въпрос № 20
вещото лице посочва, че ключицата е зараснала с твърд костен калус, но с
разминаване на двете части в областта на фрактурата, при което се е получило
скъсяване на дясното рамо с около 4 см. Видно от обясненията на вещото лице
С., дадени в съдебното заседание на окръжния съд на 23.10.2024 г., дясното
рамо на ищеца е малко скъсено с 3-4 см. спрямо лявото рамо понеже има
настъпила деформация, тъй като при зарастването на ключицата се получава
разместване, когато човек е съблечен това е видимо, ще остане като външен
дефект, който се счита като козметичен, но функцията ще се възстанови на
100%, абдукацията (повдигането на ръката) в момента е на 100%, а трябва да е
на 170%, след проведена рехабилитация и ангажираност от ищеца ще се
възстанови, детето в момента не тренира, а е бил активен спортист по
волейбол, той не може да се вдигне ръката и не може да тренира, все още има
16
болки, болката му е в рамото.
Видно от показанията на свидетелката Д.Д. Н.а, майка на ищеца,
разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 8.05.2024 г., тя е видяла
Д. в линейката, в болницата му направили снимка на тялото, видели раните на
гърба и ги обработили, едната я залепили, а другата я зашили, от едната рана
се виждало реброто, с количка го закарали до колата и го прибрали в къщи,
счупена му била ключицата, имал и доста охлузвания и натъртвания,
ключицата видимо е зараснала накриво, той е бил спортист и заради това
неправилно зарастване приключил да играе волейбол, бил в къщи един месец
след ПТП, след това за един месец бил освободен от физическо, в момента се
оплаква от болки в ръката и кръста, ходи на физиотерапия и масажи, след
ПТП дясната ръка била обездвижена с ортеза, носил я един месец, обличали
го и го хранели като малко дете, носил я и 10 дни след като тръгнал на
училище, рехабилитацията продължила около 20 дни, правели я в П., той не
излизал, приятелите му идвали при него, започнал да излиза след месец,
защото трудно се обличал, с дясната ръка не можел да прави нищо, в училище
имал затруднения в писането, има белези на гърба от зарасналите рани, той се
притеснявал от белезите, до 15-ия ден не можел да става сам заради счупената
ключица, помагали му да стане от леглото, да седне и до тоалетната, той спял
целия месец между родителите си и те го обръщали, спял полулегнал,
полуседнал, за да не го боли, не са го водили на психолог или психиатър,
приемал само обезболяващи средства. Видно от показанията на свидетеля
Т.Т.П., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 8.05.2024 г., Д.
след катастрофата бил в безсъзнание, извадили го от колата и той малко след
това дошъл в съзнание, той почти не говорел, бил в шок, свидетелят ходил да
го види в къщи, бил доста време в шок, трудно се възстановил, Д. не излизал
поне месец, физически му било трудно за абсолютно всичко поради
контузията – ходенето до тоалетна, къпането, храненето, не можел да си стои
на краката. Видно от показанията на свидетеля П.П.П., разпитан също в
съдебното заседание на окръжния съд на 8.05.2024 г., Д. бил като умрял, като
го извадили се свестил, след това колата се запалила, свидетелят ходил в къщи
да го вижда през ден, стоял при него, той не можел да се справя сам,
постоянно се нуждаел от помощ, имал болки, навън излезли като се оправил,
Д. имал счупена дясна ключица, комоцио, рани на гърба, свидетелят му
помагал да се храни и облича, към момента ключицата видимо е изпъкнала,
17
ищецът тренирал футбол и волейбол, но е спрял да ходи. Видно от
показанията на свидетеля А.Т. П., разпитан в съдебното заседание на
окръжния съд на 3.07.2024 г., след ПТП Д. лежал в колата неподвижно,
извадили го от колата и той пак не мърдал, след време се свестил. Видно от
изготвения социален доклад от 4.04.2024 г. от ДСП-Ч., съгласно изисканата и
получена информация от ГПЧЕ“Р.Р.“-С.З., където ищецът е бил ученик към
момента на ПТП, Д. е отсъствал от училище след инцидента целодневно от
26.10.2022 г. до 28.10.2022 г., а след това на посочени дати, за учебната
2022/2023 г. има 259 отсъствия по уважителни причини, повечето отсъствия са
поради тренировки и мачове във футболен клуб.
Установява се от заключението на СМЕ и от показанията на свидетелите,
че ищецът Д. Н. (роден на 20.03.2006 г.) към момента на ПТП на 26.10.2022 г. е
бил на 16 години и 7 месеца, веднага след ПТП е получил мозъчно сътресение
с пълна загуба на съзнанието, получил е две тежки и много болезнени
увреждания - счупване на дясната ключица и луксация на
акромиоклавикуларната става вдясно, - както и две рани на гърба, не е бил
лекуван в болница след ПТП и не му е правена операция, ръката му е била
имобилизирана с ортеза, която е носил около 40 дни, лечението е проведено в
дома, пълното възстановяване е за до 3 месеца, болката съществува също до
края на третия месец, двете рани на гърба са заздравели за 15-20 дни, търпял е
първоначално много силни болки за около 15 дни заради счупването на
ключицата и за около 20-25 дни заради луксацията на ставата, след свалянето
на ортезата започва рехабилитация, при нея болката отново се засилва за
около 10 дни, заради счупването на дясната ключица и луксацията на ставата
са били силно затруднени движенията на тялото за изправяне от седеж,
сядането и всички движения по ставите на дясната ръка, това е налагало той
да бъде подпомаган в ежедневието от родителите и приятелите си, не е
посещавал учебни занятия за около месец, оздравителният и възстанивителен
процес са приключили, но има трайни негативни последици за ищеца от
фрактурата и луксацията, като и към месец септември на 2024 г. са
ограничени външната и вътрешната ротации на дясната ръка, има белези от
раните на гърба, движенията в дясната раменна става са почти възстановени,
но с отслабена мощ на раменната мускулатура и отслабен замах, ключицата е
зараснала с разминаване на двете части в областта на фрактурата, при което се
е получило скъсяване на дясното рамо с около 4 см., което увреждане е
18
необратимо и ще съпътства ищеца занапред, ищецът вече не може да спортува
професионално волейбол. Заради силната болка и невъзможността за
самостоятелно ставане и обслужване в първите 15-20 дни ищецът е търпял
неудобства в ежедневието, не е излизал, не е посещавал учебни занятия, не е
могъл да поддържа обичайните си социални контакти, като е настъпила
негативна промяна на неговия социален живот като съвсем млад човек и
качеството му на живот е било значително влошено. Несъмнено е, че при лице
на такава млада възраст ПТП от вида на настоящото, при което колата се е
въртяла, настъпил е удар във външен предмет от страната на мястото, на което
е седял ищецът, и колата се е запалила след изваждането му от нея от
приятелите му и свестяването му, предизвиква страх и ужас. Общественото
разбиране за справедливост изисква тези тежки страдания и настъпилите
трайни негативни необратими последици за физическото здраве и външността
на ищеца да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на обезщетението в по-
висок размер. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината
(нарушение на изисквания на ЗДвП от водача на лекия автомобил, в който като
пътник е пътувал ищецът) на водача Т. П. и при отчитане на вида и степента
на увреждането (причинени тежки и много болезнени счупване на дясна
ключица и луксация на дясна става със силни и трайни физически болки и
страдания, затруднения в обслужването поради засягането на дясната ръка,
липса са операции, възстановяване на движението на дясната ръка, но с
трайни последици относно силата на ръката и получено скъсяване на дясното
рамо с около 4 см.), на младата възраст на пострадалия Д. Н. (към момента на
ПТП на 16 години 7 месеца), последиците от деянието (силни болки,
физически и социален дискомфорт, влошаване на начина и на качеството на
живот на ищеца за около месец), апелативният съд сега също, както
окръжният съд, приема, че справедливият размер на обезвреда при условията
на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 65 000 лв., която сума е
съобразена и със социално-икономическата обстановка към 26.10.2022 г.,
когато минималната работна заплата в страната е била 710 лв., а лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
19
обезщетението следва да бъде в по-нисък размер. Неоснователно е
следователно заявеното оплакване във въззивната жалба на застрахователното
дружество за определяне от окръжния съд на завишен размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно,
неоснователно е заявеното в жалбата искане присъденият размер да бъде
намален. Относно заявеното във въззивната жалба твърдение, че от
изготвения социален доклад с приложенията му се установява с
категоричност, че ищецът не е отсъствал от училище заради процесното ПТП,
той активно е тренирал футбол и е участвал в спортни турнири в различни
населени места в страната непосредствено след настъпването на събитието без
каквито и да е оплаквания и трудности, нито физически, нито емоционални,
следва да се посочи, че то не кореспондира със съдържанието на социалния
доклад, в който ясно е посочен периодът, в който ищецът е отсъствал от
училище след ПТП (който всъщност е времето от един месец за неговото
лечение), а данните за отсъствия поради тренировки и мачове във футболен
клуб не дават основание за направената от ищеца интерпретация за липса на
трудности, като освен това следва да се отчете, че уврежданията на ищеца
касаят дясната ръка и определят промяна в неговите възможности
(невъзможност) да играе професионално волейбол. След приспадане на
сумата 10 000 лв., която ответникът е платил след завеждането на делото,
правилно окръжният съд е присъдил обезщетение в размер на 55 000 лв., което
ответникът да плати на ищеца. Решението на окръжния съд в обжалваната
негова част е правилно и следва да бъде потвърдено. Съответно, няма
основания то да бъде изменяно и в частта относно дължимото акцесорно
вземане за законна лихва, както и в частта му относно присъдените разноски.
Следва относно разноските да се посочи, че жалбоподателят не е заявил пред
окръжния съд искане за тяхното изменение във връзка с неприсъждането на
разноски при частичното отхвърляне на претенцията за размера на платената в
хода на делото сума 10 000 лв., а освен това в случая е несъмнено, че
плащането е направено едва на 25.07.2023 г., при заявено искане от ищеца до
застрахователя на 9.11.2022 г., след отказ на застрахователя да плати
обезщетение с уведомление от 9.02.2023 г. и след постъпването на исковата
молба в съда и образуването на делото на 28.06.2023 г., поради което
ответникът несъмнено с поведението си е станал причина за завеждане на
делото и за частта на претенцията от 10 000 лв. и няма основание съответната
20
част от разноските да се възлага върху ищеца.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е заявено надлежно с отговора на исковата
молба от 14.08.2023 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от
ищеца като пострадало лице за настъпването на вредите, тъй като е пътувал
без поставен предпазен колан, което допринасяне да е основание за
намаляване на дължимо обезщетение. Безспорно е, че приложението на
правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна
връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, - както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като
наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2
от ЗЗД (т.7 от ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015
г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия,
допринесло за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия
вредоносен резултат на деликвента, а само за част от него, и не поражда за
съда право на свободна преценка дали да намали или не обезщетението, като
съдът определя съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по
основание иск и при установено съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022
г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГТК). За да бъде в случая намалено на
основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия ищец следва да бъде доказан по категоричен начин при условията
на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, в случая от
застрахователя, като изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване, съответно, намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем
(в тази насока – решение № 60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г.,
21
1 ТО, ТК).
Видно от приетото по делото заключение на САТЕ, в процесното ПТП
ударът на лекия автомобил е настъпил в странична задна дясна част, в
резултат на което са настъпили силни деформации на автомобила в тази
област, към момента на удара телата на всички пътуващи в лекия автомобил са
се изместили към мястото на удара – назад и надясно, тялото на Д. е
контактувало със странична дясна част във вътрешния интериор на купето, от
техническа гледна точка тялото на пострадалия пътник би се изместило към
мястото на удара назад и надясно и в двата случая- с поставен предпазен
колан и без поставен предпазен колан, коланът няма възпиращо действие при
движението на тялото встрани, изводът на вещото лице е, че горната
странична дясна част на тялото на пострадалия, който е пътувал на задна
дясна седалка с поставен предпазен колан, би контактувало с вътрешния
интериор на купето в областта на задна дясна врата, задна колонка и стъклото
на задна дясна врата. При отговора на въпрос № 16 вещото лице посочва, че с
оглед констатираните от СМЕ травматични увреждания на ищеца, настъпили
в горната дясна част на тялото му, съгласно данни от тест за оценка на
безопасността на автомобил „Ф.Ф.“ и от анализа на краш теста, на който се
вижда движението на телата към мястото на удара с поставен предпазен
колан, може да се направи изводът, че към момента на настъпване на
процесното ПТП пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан. Видно
от приетото по делото заключение на СМЕ, в медицинската документация не е
отбелязано да са видени следи от поставен предпазен колан, но това не е
задължително да се вписва от лекуващия медицински екип, в резултат на
първото завъртане на автомобила тялото на ищеца се е завъртяло също леко
наляво, като дясното рамо е отишло напред, в момента на удара на задната
дясна част на автомобила в металния стълб под действието на инерционните
сили тялото му се е преместило рязко надясно и назад, в този момент са
настъпили травматичните увреждания – счупването на дясната ключица и
луксацията на ставата, при продължаващото завъртане ръчката на задния
десен прозорец е предизвикала раните по гръбната повърхност. Вещото лице,
изготвило заключението на СМЕ, посочва в отговора на въпрос 15, че ако
пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, то горната част на тялото
и главата му биха се изместили свободно назад и надясно под действието на
инерционните сили, тъй като коланът не защитава тялото, шията и главата при
22
страничен удар под действието на инерционните сили. Видно от показанията
на свидетелите Т. П., П.П. и А. П., ищецът е бил с поставен колан и при
изваждането му от колата, когато той е бил в безсъзнание, приятелите му са
откопчали колана. При даването на обяснения в хода на наказателното
производство по приложеното ДП/БП *** ЗМ ***/2022 г. на РУ-Ч. на
3.11.2022 г. Д. Н. е заявил, че е бил с поставен предпазен колан.
Установява се следователно от двете заключения и от показанията на
свидетелите, че пострадалият ищец е пътувал с поставен предпазен колан.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя-застрахователното
дружество, че липсата на поставен предпазен колан от ищеца се извежда от
липсата на тежки увреждания при останалите пътници, тъй като то не е
съобразено с установеното обстоятелство, че ударът на лекия автомобил в
стълб е настъпил конкретно в частта на автомобила, в която се е намирал
ищецът, именно поради който характер на удара именно ищецът е пострадал
тежко. Обстоятелството, че медицинските лица не са установили в
изготвената след ПТП документация белези по тялото на ищеца от поставен
предпазен колан, само по себе си не е основание да се приеме, че такива не е
имало, включително впоследствие, доколкото при лечението лекарите
установяват само травмите, които се нуждаят от лечение, за разлика от
медиците, изготвящи съдебно-медицински експертизи. Неоснователно е по
начало разбирането на жалбоподателя, че липсата на установяване на такива
белези доказва категорично, че ищецът е пътувал без поставен предпазен
колан, а в случая такова обстоятелство е опровергано от изводите на вещите
лица от САТЕ и СМЕ и от показанията на тримата свидетели. Неоснователно е
следователно заявеното във възизвната жалба оплакване за неправилност на
обжалваното решение поради допуснато от окръжния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ответника
съпричиняване на увреждането от ищеца, което да е основание за намаляване
на обезщетенията. Няма основания на ищеца Н. да се присъди обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в намален размер при условията на чл.
51,ал.2 от ЗЗД, а то следва да се присъди именно в посочения по-горе размер.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставени без уважение, а обжалваното решение на окръжния съд
следва да бъде потвърдено в обжалваните негови части.
23
Поради отхвърлянето на подадената от дружеството въззивна жалба
ответникът по нея и ищец по спора Н. има право на разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая с отговора на въззивната жалба и в съдебното
заседание на 7.05.2025 г. от пълномощника на Н. адвокат М. З. се претендира
за присъждане на адвокатско възнаграждение, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от
ЗА. Видно от представения с отговора на въззивната жалба договор за правна
защита и съдействие, сключен на 11.03.2025 г. между ищеца Н. и адвокат З.,
договорено е осъществяване на процесуално представителство от адвоката
пред апелативния съд безплатно по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. На адвокат З.
следва да бъде определено и присъдено възнаграждение при съобразяване
като ориентир на размерите, посочени в нормите на чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - в размер на 5 050 лв.,
като за определянето на този размер се отчита обстоятелството, че е изготвен
от пълномощника-адвокат писмен отговор на подадената от ответното
дружество въззивна жалба, като пълномощникът също така се явява и
осъществява защита и в откритото съдебно заседание на апелативния съд на
7.05.2025 г.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 392/19.11.2024 г., постановено по т.д. №
238/2023 г. на ОС-Стара Загора, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които
е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“АД-гр.С. да
заплати на Д. Д. Н. допълнително сумата от 55 000 лв. към доброволно
изплатената сума от 10 000 лв. след завеждане на делото, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на дясната
ключица, луксация на акромиоклавикуларната става, краткотрайна загуба на
съзнание, разкъсно-контузна рана на гърба, както и силен стрес, страх и
негативни емоции, настъпили в резултат на претърпяното от него ПТП на
26.10.2022 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, както следва:
върху сумата в размер на 10 000 лв. от 9.11.2022 г. (датата на претенцията до
застрахователя) до 25.07.2023 г. (датата на доброволното плащане от
застрахователя) и върху сумата в размер на 55 000 лв. от 9.11.2022 г. (датата на
претенцията до застрахователя) до окончателното плащане, както и да заплати
24
на адвокат М. И. З. възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ищеца в
размер на 5 763,33 лв. съразмерно с уважената част от иска, а също и да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на
2 600 лв. и сумата 699,33 лв., представляваща разноски, платени от бюджета
на съда съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“АД-гр.С.,
район „И.“, ЖК“Д.“, бул.“Д-р Г.М.Д."*, ЕИК ******** да заплати на адвокат
М. И. З. от АС-С.З. с адрес на кантората гр.С.З., ул.“Х.Д.А.", ет.*, офис *
сумата 5050 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от
ЗА за осъществената от него защита на ищеца Д. Д. Н. по подадената от
дружеството въззивна жалба във второинстанционното производство по спора
пред АС-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25