Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  №

 

гр. Пирдоп, 19.11.2021 година

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                            Председател: Симеон Гюров

при участието на съдебния секретар: М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 153 по описа за 2016 година на РСПп, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200,  ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Производството е образувано по искова молба на Т.В.Н. ***, с ЕГН: **********, адв. Л.Л.П.,***, к. 201 против ..., със седалище и адрес на управление с.Челопеч,Софийска област. В исковата молба ищцата твърди, че през периода от 01.10.1985 г. до 19.06.1995 г. е работила при ответника, като чистач на гуменотранспортна лента и вследствие на лошите условия на труд, съпроводени с наличие на голямо количество прах, влага, течение, резки температурни промени се разболяла от тежката и нелечима болест „хроничен бронхит”. Твърди,   че   това   нейно   заболяване   било   признато   за професионално с Протокол на ДК № 82/ 28.10. 1994г. и с Решение на ТЕЛК № 0747/ 19. 06. 1995г. й била призната III група инвалидност. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на ответника по чл. 200 КТ била ангажирана с влязло в законна сила решение на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 1363/1995г., като с това решение й били присъдени и обезщетения за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди вследствие на професионалното й заболяване „хроничен бронхит”. Ищцата твърди, че е влязло в сила Решение по гр.д.№ 647/1998г. на СОС, ответникът бил осъден да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното й състояние от заболяването „хроничен бронхит”. Ищцата твърди, че поради непрекъснатото влошаване на здравословното й състояние, периодично била преосвидетелствана от ТЕЛК и с ЕР на ТЕЛК № 1288 от 14.06.2004 г. й била призната 50% ТНР и й била поставена диагноза „хроничен професионален бронхит-ДН I степен”. Твърди, че с ЕР на ТЕЛК № 0562 от 19.06.2007г., поради напредване на болестта й, й била призната 60 % ТНР с диагноза „Друга обструктивна белодробна болест-Хроничен бронхит, обструктивен тип ВН. ДВ I-II степен”. Ищцата твърди, че за това влошаване завела гражданско дело № 395/2010г. по описа на PC гр.Пирдоп, по което претендирала нови обезщетения за претърпени нови имуществени и неимуществени вреди от ексцеса относно професионалното й заболяване. Ищцата твърди, че с последващо Решение на ТЕЛК № 1029 от 17.06.2010г. на УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД й била призната инвалидност по причина на професионалното й заболяване в размер на 70% , с водеща диагноза "Друга хронична обструктивна белодробна болест", като относно професионалното й заболяване "хроничния бронхит" било посочено, че е с голяма давност и зачестили екзацербации, довели до изразени функционални промени от страна на дишането и ХДН II степен. Ищцата твърди, че по повод на констатираното влошаване в професионалното й заболяване с ЕР на ТЕЛК № 1029 от 17.06.2010г. на УБ МБАЛ "Св.Ив.Рилски" ЕАД, се обърнала към PC гр. Пирдоп с искова молба, по повод на която било образувано гр.д. № 442/ 2012г. , като в хода на това съдебно производство, с влязло в сила решение й били присъдени обезщетения за новонастъпили неимуществени вреди по повод на новия ексцес относно професионалното й заболяване, посочено по-горе. Ищцата твърди, че с последното постановено ЕР № 1777 от 01.11.2013г. на Университетска болница- МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕАД, по повод на ново влошаване в здравословното й състояние, касаещо професионалното й заболяване, посочено по-горе, й била призната инвалидност по причини на професионалното й заболяване в размер на 75%, като общия размер на трайно намалена трудоспособност бил намален по причина на намаляване процента на общите й заболявания. Ищцата твърди, че относно професионалното й заболяване и е поставена диагноза "Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Обструктивен тип ВН.ДН 2 ст.", които заболявания обуславят сочените от нея по-горе 75% ТНР по 4.VI р.ГХ т.З. Ищцата твърди, че е налице ново влошаване на професионалното й заболяване, който факт е констатиран с ЕР № 1777 от 01.11.201 Зг. на УБ- МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕАД, от което влошаване тя търпи значителни неимуществени и имуществени вреди. Ищцата твърди, относно търпяните неимуществени вреди от нея, следствие на новото влошаване на професионалното й заболяване, че въпреки че провеждала инхалаторно лечение със спирива и серетид, с антибиотици и сиропи за кашлица, тя на няколко пъти след 17.06.2013г. била хоспитализирана за обострена белодробна болест в МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕАД, непрекъснатата й кашлица станала още по-мъчителна, с много трудно отделяне на жилави храчки, особено през есенно-зимния сезон, както и нощем, което правело съня й непълноценен. Ищцата твърди, че се увеличило и "свиренето" в гърдите й, дишането й все повече се затруднявало, до такава степен започнала лесно да се уморява, че цялата къщна работа-чистене, готвене, пране и пазаруване, се вършела от децата й, което от своя страна било причина да се чувства зле психически, поради усещането й за пълна непотребност като човешки индивид за самата себе си и за близките й. Ищцата твърди, че така описаните по-горе неимуществени вреди оценява на стойност 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Ищцата твърди, че вследствие на влошаването на професионалното й заболяване, посочено по-горе тя търпи и нови имуществени вреди, изразяващи се в разликата между стойността на получаваната от нея пенсия по инвалидност и стойността на заплатата, която би получавала, ако работела на заеманата от нея длъжност преди да се появи професионалното й заболяване, която разлика за периода от 01.11.2013г. до 01.11.2016г. е в размер на 15 000лв., която сума би коригирала, съгласно заключението на вещо лице. Във връзка с тази своя претенция, ищцата сочи, че през исковия период тя сключила трудов договор с Община Челопеч на 10.01.2014г., който бил прекратен на 01.03.2014г., за който период имала положен реално труд като общ работник в продължение на 18 дни, като през останалото време била в болнични. Ищцата твърди, че от посоченото влошаване на професионалното й заболяване, тя търпи и други имуществени вреди, освен посочените по-горе: увеличили се разходите й за усилена и витаминозна храна, която следва да поема над нормално необходимата такава за здрав човек, с цел засилване на имунната й система и която бил необходима с оглед на професионалното й заболяване, които са в размер на 120 лв. месечно, или за периода от 01.11.201 Зг. до 01.11. 2016г. претенцията й за обезщетение за усилена витаминозна храна е в размер на 4320 лв. Ищцата твърди, че се увеличили и разходите й за лекарства, които поемала за лечение на професионалното й заболяване за периода от 01.11.2013г. до 01.11.2016г., които са вече в размер на 70,00 лв. месечно, или общо за исковия период – 2520,00 лв.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които търпи от влошаване на професионалното й заболяване, съгласно ЕР № 1777 от 01.11.2013г. на УБ-МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕАД и които са описани в обстоятелствената част на и.м.; сумата от 15 000лв. - обезщетение за имуществените вреди, представляващи разликата между размера на действителното трудово възнаграждение, което би получавала на заеманата от нея длъжност преди появата на професионалното й заболяване, ако би била здрава и размера на пенсията й по инвалидност за периода от 01.11.2013г. до 01.11.2016г.; сумата от 4 320лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на усилена витаминозна храна за усилване на имунитета и необходима с оглед на професионалното й заболяване за периода от 01.11.2013г.до 01.11.2016г.; сумата от 2 520 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от закупуване на лекарства за лечение на професионалното й заболяване за периода от 01.11.2013г.до 01.11.2016г., ведно със законната лихва върху всички посочени по-горе претенции, като обезщетения за търпени от нея имуществени, и неимуществени вреди, считано от 01.11.2013г., до окончателното изплащане на тези суми. Претендира и направените от нея разноски по водене на делото.

В  съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК настоящия съдебен състав е допуснал изменение на предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на получаваната от ищцата пенсия по инвалидност и стойността на заплатата, която би получавала, ако работи при ответника, преди да се появи професионалното й заболяване, за исковия период от 01.11.2013г. до 01.11.2016г., от предявения размер от 15 000 лв., в размер на 36 946, 35 лева, или със сумата 21 946, 35 лв.; допуснал е намаление на предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в увеличение на разходите за лекарства, които ищцата приема за лечение на професионалното й заболяване за периода от 01.11.2013 г. до 01.11.2016г., от поискания с исковата молба месечен размер от 70 лв., на 40 лв. месечно, или със сумата от 30 лв. месечно, или за целия посочен исков период от предявения й размер от 2 520 лв., на 1440 лв., или намаление с 1080 лв.; допуснал е намаление на предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в увеличение на разходите за усилена и витаминозна храна, която следва да приема ищцата над нормално необходимата такава за здрав човек, с цел засилване на имунната й система и която е необходима с оглед процесното й професионално заболяване от поискания с исковата молба месечен размер от 120 лв., на 90 лева, или със сумата от 30 лв. месечно, или за целия исков период, считано от 01.11.2013г. до 01.11.2016г., от предявения й размер от 4 320лв., на 3 240 лв., или намаление с 1080 лв.

Ищцата Т.В.Н. с ЕГН: ********** е починала на 23.01.2021 г. по време на висящността на делото пред настоящия съд,  като на основание чл. 227 от ГПК по делото са  конституирани като страни в производството А.П.Д. с ЕГН: **********, П.Д.М. с ЕГН: ********** и М.Д.М. с ЕГН: ********** - наследници на починалата страна.

В хода по съществото на делото процесуалния представител на ищците излага подробни съображения за основателността на исковете, ангажира доказателства. Претендира за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответникът „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:*********, с. Челопеч, чрез своя процесуален представител адвокат Д.Л. от САК в депозирания отговор и в съдебно заседание оспорва предявените искове по основание и размер, ангажира доказателства, прави възражение  за прихващане по съдебно решение от 04.11.2013 г. по гр.д.№442/2012 г. по описа на Районен съд-Пирдоп, с което Т.В.Н. е била осъдена да заплати на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, сума по разноски в размер на 347.38 лв., която според ответното дружество не е погасена, възразява за прекомерност на разноските на ответната страна, като бъдат присъдени съразмерно на уважените искове, само първоначално сочените по адвокатската защита, а не дублираните през 2021г. нови такива, които се отнасяли за същото производство и за едно единствено присъствено с.з.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства - Копие от трудовата книжка на ищцата; Удостоверение за актуално състояние на ответника Изх.№ 20160229095055/ 29.02.2016г. на АВп; Протокол на ДК № 82/ 28.10. 1994г.;  Производствена характеристика от 07.07.1993г.;   Решение на СОС пост.по Гр.д.№ 1363/1995г. ;   ЕР № 0747 /1995г.на ГДББ;   ЕР № 0478 / 2000г. ГДББ Соф.обл.;   ЕР № 0055 /2003г.; ЕР № 1288 /2004г. ОДПФЗ София-град" ЕООД;  ЕР № 0562 / 2007г.УБ-МБАЛ "Св.Ив.Рилски" ЕАД;  ЕР № 1029/ 2010г. на УБ МБАЛ "Св.Ив.Рилски";   ЕР №1777 от 01.11.2013г. на УБ МБАЛ "Св.Ив. Рилски" ЕАД;   Решение по Гр.д. № 442/ 2012г. на PC гр. Пирдоп, 3-ти с-в с Изпълнителен лист от 07.07.2014г. по Гр.д. № 442/12г. ПРС и Гр.д. №93/14г. СОС и Разпореждане от 07.07./14г. по Гр.д.№ 442/ 12г.;   Трудов договор от 10.01.2014г. № К 5;   Заповед № К 13/28.02. 2014г.;  Удостоверение Изх.№ 93-105-1 от 31.03.2014г. на Общ. Челопеч;   Удостоверение от 23.02.2016г, на НАП ТД София; Удостоверение № 20160312113316 / 12.03.2016г. на АВп при СРС; Решение от 09.12.2005г. по Ф.д.№ 5164/ 91г. на СОС; Решение от 24.06.2004г.по Ф.д.№2578/1993г. на СОС; Решение от 23.12.1993 г. на СОС по Ф.д. № 2578/93 г.; 20 бр. рецепти за лекарства от 2013 г. до 2016 г.; Епикризи 5 бр.; Решение на НОИ -Разпореждане от 01.07.2015 г. № **********; Копие на Жалба до НЕЛК вх.№ 3924/25.04.2016 г.; писмо СО-Изх.№ 2873/27.07.2016 г. на РЗИ -Софийска област; У-ие за наследници Изх.№ 94 М-162-2 от 28.01. 2021г. На Община Челопеч, Софийска обл.; Решение на ВАС № 17 493 /19.12. 2019г. По адм.д. № 11751 /2019г., 6-то отделение; Решение на Административен съд София окръг по Адм.д.№ 633/ 2020г, 5-ти състав; ЕР на НЕЛК № 813 от 07.04. 2021г. от зас. № 53, е видно, че е съществувало трудово правоотношение между Т.В.Н./настоящ ищец/ и ..., с. Челопеч – работодател, което на 19.VІ.1995 г. е прекратено на основание чл.325 т.9 от КТ, като се установява, че Т.В.Н. страда от професионално заболяване с диагноза „хроничен обструктивен бронхит-професионален. ДН-Іст.” съгласно експертно решение ЕР №1777 от 01.11.2013г. на УБ МБАЛ "Св.Ив. Рилски" ЕАД  настоящия ищец е преосвидетелстван и му  определена намалена работоспособност – 75 %, вследствие на професионалното му заболяване, като мотивите  за отразени на втората страница на решението  в снетата анамнеза, като ищцата е починала и е заместена от нейните правоприемници, конституирани като ищци по делото.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Д., д.м.-специалист по белодробни, алергични и професионални болести  и изслушано в съдебно заседание. Видно от заключението на вещото лице се установява, че В периода 2010г. - 2013г. и понастоящем има данни за влошено състояние свързано с Хроничния бронхит и Белодробен емфизем на Т.В.Н. прието като професионална по надлежния ред с Протокол N282/28.10.94г. със следните мотиви: според епикризите има зачестяване екзацербациите на болестта/кашлица е продуктивна и задух при умерени и дори леки физичес­ки усилия, все по-трудно повлияващи се от амбулаторната терапия и по-често стационарна /болнично лечение/; влошаване на функционалните показатели на дишането- ве тилаторната недостатъчност с данни за хипоксемия и ДН ІІст.; появата на дифузна пулмофиброза и деформация на брон­хите под формата на бронхиектазии,  видно от КТ на белите дробове; Процентът на трудово медицинската експертиза за професионалнато заболяване нараства от 70%/ през 2010г. на 75% през 2013г. което е за сметка на задълбочаващата се ХДН и вторичните бронхектазии задържащи бронхиалните секрети с инфектирането им. В.Л. установява, че прогнозата не е благоприятна поради еволюцията на бронхита с усложненията му = ХДН и вторичните бронхектазии; От мъчителната, постоянна кашлица и задухът болната търпи пос­тоянно болки и страдания; Праховото увреждане на бронхиалната лигавица е допринесло и за намалена продукция на локалната имунна защита в лицето на ИгА - антитела, отговорни за локалния имунитет, с което се обяснява зачестилите екзацербации на бронхита. Налице е намаление на имунната защита при ищцата и е във връзка с наличното професионално заболяване. За самата имунна система на организма говорят най-много зачестилите инфекции на горните и долните дихателни пътища. Има много рецепти за лечение в тази насока, приложени по делото. При праховите бронхити настъпва едно ремоделиране на дихателните пътища, специално на лигавицата, където се произвежда имуноглуболин Е. Те са защитните тела на организма към различни инфекции. При увреждане на бронхите те водят до локална имунна недостатъчност. Затова в.л. е включило имуномодулатори, които са й давани да се лекува. При намаление на имунитета освен лекарството „Респигард”, което съдържа бактериални щамове за образуване на защитни антитела към тях, но има и прибавено от коластра готови гамаглобулини и готови антиглобулини, които са защитна храна. Прилага се и усилена главно с белтъци храна. Затова не трябва да има дефицит на белтъци в организма и се прилага храна, която да съдържа белтъци под формата на храна и напитки. В.л. е съобразило като ориентир с Наредба № 11 от 2005 г. какви са сумите, които се заделят на ден. Дават се 3.00 лева средно на ден за храна. От тогава до сега има известно поскъпване на живота и храните и може и да е повече от това, което съм определила - 90.00 лева на месец. Това е по Наредбата. Сумите може да се варират от най-различни лекари и специалисти в голям диапазон. Затова си има Наредба и в.л. по нея се ориентират най-добре. Тъй като тя не е преиздавана от 2005 г. редно е да се има предвид, че има поскъпване на живота и може да се повиши от 3.00 лева на 4.00 или 5.00 лева. Тази Наредба се прилага и по отношение на ищцата. Тя е извадена от тази среда, но заболяването е признато като професионално. Следователно тя има право да ползва тази Наредба, само че се изплаща със съдебни искове. На немедицински език „екзацербация" означава влошаване-тласък на заболяването. И при двете експертни решения от 2010 г. и от 2013 г. в мотивите, които са довели до крайните изводи комисията е дала абсолютно идентични признаци, но има Наредба, по която експертите се съобразяват с процентите. Процентите са увеличени заради зачестяване на оплакванията и по-тежките показатели на функционалното изследване на дишането и кръвногазовия анализ. Пише се само това най-кратко, заради какво те дават процента. Тук сега в сравнение с показателите на дишането има количествена промяна, освен това има бронхектазии добавени. Ремоделиране значи от това, което е нормално се развива перибронхитна фиброза и тя деформира бронхиалното дърво, бронхите се деформират и стават огнище за задържане на секрети, които често се инфектират. Това означава, че са се увеличили количествено екзацербациите. Клинически обаче там има повишаване на нейните показатели. „Белодробния емфизем" е резултат на „Бронхита”. Те са видяни на снимката. Това е довело до влошаване на професионалното заболяване. Средните месечни разходи са около 40 лв.за антибиотици, секретолитици, експекториращи, бронходилататори, кортикостероиди и имуномодулатори. Изписването на бронходилататори с бързо действие и с бавно действие в комбинация с кортикостероиди се заплащат от НЗОК в 100%., т.е. са безплатни за болната. Също така болничното лечение е безплатно. Освен .медикаментозно лечение болната трябва да приема храна богата на белтъци и витамини.изхождайки от Нар. 11/21.12.05г.  на МЗ ,чл. 5, тя трябва да е в рамките на 3 лв./2лв. за храна и 1лв.  за витами­нозни- чайове/,  което прави за месец 90лв. /3лв.х30дни/средно месечни разходи. Вещото лице  установява, че на Т.Н. са необходими ср.месечни раз­ходи за професионалното й заболяване от 130,00 лв., от които 40,00 лв.за ме­дикаменти извън тези, заплащани от НЗОК и 90,00 лв.  за усилена белтъчно-витаминозна храна. Така изготвеното заключение настоящия съдебен състав го приема като компетентно и обективно дадено.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице М.Н.Л., от което се установява разликата между трудовото възнаграждение което би получила ищцата на длъжността „чистач на гумено транспортна лента”, ако не беше настъпило професионалното заболяване и получаваните обезщетения от държавното обществено осигуряване /лична пенсия за инвалидност.  В.л. е  записало, че длъжността „машинист транспортна лента” не съществува от 2003 г. Тази дейност се извършвала от външни фирми, като и са ползвани данни от разплащателната ведомост на лице, което е близко по ЕГН и е в категорията ниско квалифициран персонал, който се равнява на работник. Това лице е Радка Стоянова Черкезка. В.л. е ползвало нейните данни за възнаграждение, защото са най-доближени към това, което е заемала като длъжност ищцата. В.л. установява, че общо в двете длъжностни характеристики е това, че и двете са работници в категория „работник”., като понастоящем заплатата на „камериер” е най-близка на заплатата на „общ работник". Нямало по-подходяща длъжност, която в.л. би могло да използва. Щателно е проверило с ТРЗ във фирмата. По време на работата си при ответника ищцата не е получавала минимална работна заплата. По-висока й е била заплатата. През посочения период ищцата е имала краткотраен трудов договор. И при двата варианта в.л. приспада тези 146.16 лева. Извършило е проверка и в НАП и в НОИ и не е установило да е получавала други доходи. В.л. установява, че разликата между работната заплата, която Т.Н. би получила при ответника и получаваната пенсия, съобразено с минималната работна заплата за страната е 23607.77 лева, а разликата между работната заплата, която Т.Н. би получила при ответника и получаваната пенсия е 36946.35 лева. Настоящият съдебен състав, след изслушване и на в.л. в сдебно заседание, намира, че следва да кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяваща разлика в размер на 36 946.35 лева, като се установява, че Т.В.Н. никога не е работила на минимална работна заплата, същата е била по-висока, направила е опит да си намери работа, по заклчението на в.л. същото е направило проверка в НАП и в НОИ, бил е наличен краткотраен трудов договор, като получената сума е приспадната от изчислените от в.л. варианти.

От показанията на разпитания пред настоящата съдебна инстанция свидетел Методи Методиев в съдебно заседание от 13.10.2016 г., син на ищцата, които съда кредитира през призмата на чл.172 ГПК, като пряко и непосредствено възприети, се установява, че знае че майка му има професионално заболяване, понеже повечето време той се грижил за нея. Свързано било с белия дроб. От 2013 г. към настоящия момент имало промяна в здравословното й състояние. За свидетеля било влошено, понеже забелязал, че доста често се изморявал, но не знае как да го каже - хъркали й гърдите, имало едно свирене такова. Това й влияело на психиката. Чувствала се непотребна, постоянно се изнервяла. Свидетелят и съпругата му вършели домакинската работа. Майка му спазвала хранителен режим. Предписан й бил от лекарите. Свидетеля е поел ангажимент да й купува усилена храна - риба, пилешко месо, плодове, зеленчуци, кашкавал най-вече и сирене. За съжаление не й достигали парите и получавала помощ от тях. Средно месечно харчели около 120.00-130.00 лева, според това какво се купувало. Доколкото й било възможно, когато получавала пенсия тя им връщала тези пари. Лекарствата, които употребявала са някакви помпи за дишане и хапчета, но не им помни имената. За лекарства средно месечно харчели между 40.00-50.00 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ установява общите предпоставки на задължението на работодателя да обезщети работника или служителя за претърпените от него вреди от трудова злополука и професионално заболяване. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. В настоящия случай на лицето Т.В.  Н. с протокол №82/28.10.1994 г.  на диагностичната комисия за потвърждаване на професионални заболявания при окръжна болница гр. София му е признато професионално заболяване с диагноза „хроничен бронхит”, което заболяване е причинната връзка между увреждането и обичайните, съпътстващи условия на труд. Налице е иманентна причинна връзка между професионалното заболяване и работната среда. С посочения по-горе протокол компетентните медицински органи са признали заболяването за професионално, което от своя страна е довело до намаление на работоспособността на ищеца, което е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда. С ЕР на ТЕЛК  от 2004 г.  е установена ТНР -50 % по установено професионално заболяване-„хроничен обструктивен бронхит-професионален.ДН – І ст.” със срок на инвалидността до 01.06.2007 г., а именно за три години, като с  ЕР № 0562/114 от 19.06.2007 година на ТЕЛК при университетска болница – МБАЛ ”Свети Иван Рилски” ЕАД,  гр. София, е установена 60 % трайна намалена работоспособност на ищцата Т.В.Н., поради влошаване на здравословното и състояние по установеното професионално заболяване „хроничен бронхит.Обструктивен тип ВН.ДН І-ІІ ст.”, със срок на инвалидността – 01.06.2010 година, а именно за три години, като с ЕР № 1777 от 01.11.2013г. на Университетска болница- МБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕАД е установена 75 % трайна намалена работоспособност на ищцата Т.В.Н., поради влошаване на здравословното и състояние по установеното професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Обструктивен тип ВН.ДН 2 ст.“, което в случая ангажира отговорността на работодателя за вреди на ищеца при тьй наречения ”ексцес”. Ексцесът е последващо /настъпило впоследствие признаването на професионалното заболяване/ влошаване на здравословното състояние на работника – настоящ ищец и което е самостоятелно основание за търсене на отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ, независимо от отговорността за първоначално настъпилото увреждане от професионалното заболяване на здравословното състояние на работника, за което той вече е бил обезщетен. В случая ексцесът е основанието въз основа на което ищеца претендира обезвреда на имуществени и неимуществени вреди /предмет на делото/ от 01.11.2013 г., когато е издадено последващото ЕР на ТЕЛК за нов тригодишен период със срок на инвалидизация до 01.11.2013г. до 01.11.2016 г.

Настъпилото влошаване на здравословно състояние на ищеца от професионалното заболяване, с преминаването на заболяването в по-тежък стадий на развитие – „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Обструктивен тип ВН.ДН 2 ст.“, му е причинило материални /имуществени/ и нематериални /неимуществени или морални/ вреди. Имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на  чл. 200, ал. 1 от КТ обхващат както претърпените загуби /damnum emergens/, така и пропуснатите ползи /lukrum cessans/. Претърпените загуби намаляват наличните парични средства и други средства и имущества на пострадалия работник, вследствие на разходите за лечение – медикаменти, протези, специална храна, транспортни разходи и други. Пропуснатите ползи са вследствие на осуетяване получаването в бъдеще на нормалното постъпващите доходи от трудово възнаграждение или други доходи. Този вид имуществени вреди са обусловени от настъпилата вследствие на увреждането нетрудоспособност на работника, който вече не е в състояние да продължи да работи /временно или трайно/ на старата си работа и да получава възнаграждение, което е получавал като здрав.

 

По отношение на претендираните неимуществени вреди:

Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания от настъпилото влошаване на здравословното му състояние /ексцес/ на диагностицираното професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Обструктивен тип ВН.ДН 2 ст.“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, изразяващи се в болки и страдания,вследствие на влошеното й състояние на професионалното й заболяване за периода от издаване на ЕР на ТЕЛК № 17777 от 01.11. 2013г. до 01.11. 2016г. , ведно със законната лихва от 01.11.2013 година до окончателното й изплащане. Неимуществените /морални/ вреди, които понася пострадалия от влошаване на здравословното си състояние се изразяват в претърпени физически болки и страдания, отражение върху психиката и самочувствието, по повод на влошеното състояние. В случая професионалното заболяването на Т.Н. е преминало в по-тежък стадий на развитие, който се съпътства с постоянна клинична симптоматика/кашлица, експекторация и задух, трудно повлияваща се от амбулаторната терапия и зачестяване на стационарното лечение с парентерална терапия, съчетана с кислородо лечение, постоянна кашлица и задух, засилващ се при умерени физически усилия, водещи до емоционален дискомфорт и липса на самочувствие. Установяването на претърпените неимуществени вреди  се доказа по безспорен начин на първо място от приетото заключение по извършената съдебно - медицинска експертиза, както и от свидетелските показания на Методи Методиев, които са непротиворечиви и последователни. Що се отнася до размера на обезщетението, то следва да се определи по правилото на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и да съответства на обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото, на установената съдебна практика и да бъде съобразено с икономическата конюнктура в страната /в този смисъл е решение № 917 от 17.08.1999 г.на III г.о. на ВКС/. С оглед заключението на вещото лице, изслушано пред настоящата съдебна инстанция, като взе предвид неблагоприятната прогноза, срока на инвалидност, настоящия съдебен състав счита, че обезщетението следва да се определи в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, което да се дължи със законната лихва до окончателното му изплащане, считано от 01.11.2013 година. С това обезщетение ще се репарират търпените от Т.Н. неимуществени вреди /болки и страдания/.

 

По отношение на претендираните имуществени вреди:

Претендира се и обезщетение за имуществени вреди от настъпилото професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Обструктивен тип ВН.ДН 2 ст.“, изразяващо се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала Т.Н. на заемана преди появата на професионалното и заболяване длъжност „чистач на гумено транспортна лента”, и размера на получаваната пенсия за инвалидност поради настъпилото професионално заболяване, изм. в с.з. в размер на 36 946,35 /тридесет и шест хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и 35 ст./ лева за периода от 01.11.2013 година до 01.11.2016 година, ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Както се посочи по-горе имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ са претърпените загуби и пропуснатите ползи, като последните са вследствие на осуетяване получаването в бъдеще на нормалното постъпващите доходи – трудово възнаграждение и други доходи. При определяне на подлежащата на обезщетяване разлика се взема предвид не само брутното трудово възнаграждение на работника преди увреждането, но и всички последващи изменения в него /виж т. 4 от ППВС № 4/1968 година/. В случая разликата следва да се изчисли между възнаграждението, което Т.Н. щеше да получава от ответното дружество, ако беше здрава и работеше на заеманата длъжност преди увреждането /установената трайно намалена работоспособност/, определената лична пенсия за инвалидност, и обхваща исковия период, ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното му изплащане, което е и установено съобразно приетото във въриант втори заключение на СЧЕ. Ето защо така предявения иск в тази част е основателен  до предявения размер от 36 946,35 лева.

 

По отношение на претендираните имуществени вреди:

Претендира се обезщетение за имуществени вреди за претендирания исков период от 36 месеца-от 01.11.2013г. до 01.11.2016 г., както следва: сумата от 3 240,00лв., изм.в с.з., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на усилена витаминозна храна за усилване на имунитета и необходима с оглед на професионалното й заболяване за периода от 01.11.2013г.до 01.11.2016г.; сумата от 1 440,00 лв., изм. в с.з., представляваща обезщетение за имуществени вреди от закупуване на лекарства за лечение на професионалното й заболяване за периода от 01.11.2013г.до 01.11.2016г., ведно със законната лихва върху всички посочени по-горе претенции, считано от 01.11.2013г., до окончателното изплащане на тези суми. Така заявените имуществени претенции представляват по своята същност искане за претъпени загуби, изразяващи се в закупуването на лекарствени средства, витаминозна храна и провеждането на лечение, което бе безспорно установено от приетото заключение по извършената съдебно-медицинска експертиза. Ето защо ответното дружество – работодател следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи за закупуване на лекарства, храна и лечение в общ размер на 4 680,00 /четири хиляди шестстотин и осемдесет лева/, от които 3 240 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева за закупуването на лекарства, 1 260/хиляда двеста и шестдесет/ лева за лечение и 1 440,00/хиляда четиристотин и четиридесет/ лева за усилена витаминозна храна за периода от 01.11.2013 година до 01.11.2016 година, ведно със законната лихва от 01.11.2013 година/ до окончателното й изплащане.

 

По възражението  на ответника с правно основание чл.103 от ЗЗД за прихващане на ищцовото вземане с насрещното задължение на ищеца към ответника в размер на сумата от 347,38 лева, присъдена в в полза на ответното дружество за направени по делото разноски по гр.д.442/2012 г. на РСПп, видно от постановеното по делото решение от 04.11.2013 г., съдът намира следното: Видно от приложеното гр.д.№442/2012 г.  на Районен съд-гр.Пирдоп, с решение  по делото ищеца е осъден да заплати на ответното дружество  разноски в размер на 347,38 лева, като не се доказа, че същото задължение е погасено. Съдебно предявеното възражение за прихващане представлява волеизявление за извършване на компенсация на ответниковото задължение със задължението на ищеца за погасяването на взаимните насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Като условие за допустимост на прихващането законът (чл. 103, ал. 1 ЗЗД) изрично е въвел изискването освен за идентичност на субектите, още и за идентичност на насрещните престации - парични вземания или еднородни и заместими вещи. В случая се установи, че соченото парично задължение не е погасено, като по изложените съображения съдът намира, че направеното възражение за прихващане от ответника към ищеца следва да бъде уважено. По изложените съображения съдът намира, че направеното възражение за прихващане от ответника към ищеца следва да бъде уважено в размер на 347,38 лв., с която сума да се извърши прихващане спрямо  обезщетението, присъдено в общ размер на 4 680,00лв., като  обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 4 332,62 лв., като за разликата до предявения  общ размер от 4 680, 00 лева следва да се отхвърли като погасено по компенсация - чрез прихващане на насрещно вземане в размер на 347,38 лв., представляващо присъдена сума за направени разноски  по гр.д.№442/2012 г. по описа на Районен съд-Пирдоп.

 

Относно разноските:

При този изход на делото съдът следва да възложи върху ответното дружество     „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:********* направените разноски от бюджетните средства на съда в общ размер на 420,00 лева за възнаграждения за две вещи лице по извършените съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертизи, както и дължимата държавна такса в размер на 2051,16 лева върху уважения размер на исковете.

При този изход на делото и предвид извършените разноски по делото от страните, настоящия съдебен състав намира следното: ищците, чрез процесуалния им представител, са представили списък на разноските по чл.80 ГПК в размер на 2500,00 лв., като настоящия съдебен състав намира направеното от страна на ответното дружество възражение за прекомерност за неоснователно, като ответното дружество „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:********* следва да заплати на А.П.Д. с ЕГН: **********, П.Д.М. с ЕГН: ********** и М.Д.М. с ЕГН: ********** разноски в общ размер на 2 483,18 лв. От страна на ответника  е представен списък за разноски, в  размер 2830.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.П.Д. с ЕГН: **********, П.Д.М. с ЕГН: ********** и М.Д.М. с ЕГН: ********** следва да заплатят на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:*********, общо сумата от 19,04 лв., представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

Мотивиран от изложеното Районен съд-Пирдоп, І-ви състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:********* да заплати на А.П.Д. с ЕГН: **********, П.Д.М. с ЕГН: ********** и М.Д.М. с ЕГН: ********** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилото влошаване на здравословното му състояние /ексцес/ на диагностицираното професионално заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Обструктивен тип ВН.ДН 2 ст.“, ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:********* да заплати на А.П.Д. с ЕГН: **********, П.Д.М. с ЕГН: ********** и М.Д.М. с ЕГН: ********** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 36 946,35 /тридесет и шест хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и 35 ст./ лева за периода от 01.11.2013 година до 01.11.2016 година, ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща размера на разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала Т.В.Н. на длъжността „чистач на гумено транспортна лента” в ответното дружество, ако не беше настъпило професионалното заболяване и размера на получаваната пенсия за инвалидност поради настъпилото професионално заболяване.

 

ОСЪЖДА „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:*********, да заплати на А.П.Д. с ЕГН: **********, П.Д.М. с ЕГН: ********** и М.Д.М. с ЕГН: ********** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата в общ размер на общ размер на 4 332,62 /четири хиляди триста тридесет и два лв. и 62 ст./ лева, за закупуване на лекарства, храна и лечение за периода от 01.11.2013 година до 01.11.2016 година, ведно със законната лихва от 01.11.2013 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 4 680,00 /четири хиляди и двеста/ лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:*********, да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата от 420,00 лева за възнаграждение на две вещи лица по извършените съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертизи, както и сумата от 2051,16 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете или общо сумата от 2 471,16 /две хиляди четиристотин седемдесет и един лв. и 16 ст./лева.

 

ОСЪЖДА А.П.Д. с ЕГН: **********, П.Д.М. с ЕГН: ********** и М.Д.М. с ЕГН: **********  да заплатят на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ размер от 19,04 /деветнадесет лв. и 78 ст./ лева, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: