Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на девети май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д № 2226 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по реда на чл.422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът
НАП твърди, че на 30.11.2006 г. между Министерство на икономиката и
енергетиката (МИЕ),
в качеството на Изпълнителна агенция по програма ФАР, като възложител от една
страна и „А.К.“ ООД, като бенефициент, бил сключен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № BG2004/016- 711.11.04/ESC/G/GSC-1-097 за
финансиране изпълнението на проект „Разработка на нов аудио-продукт от „А.К.“
ООД“. Общата стойност на допустимите разходи по проекта възлизала на 76 000
евро. На основание чл. 3.2 от специалните условия на договора от 30.11.2006 г.,
МИЕ се задължило да финансира максимум 49 400 евро, което представлявало 65 %
от предвидената общо допустима стойност. Съотношението между европейското и
националното съфинансиране било както следва: 75 % - по програма ФАР и 25 % -
по национално съфинансиране.
Съгласно
чл. 2.3 от Специалните условия на договора срокът за изпълнение на дейността
бил определен на 11 месеца. С допълнително споразумение № 1 от 27.07.2007 г.
срокът бил изменен на 17 месеца, с допълнително споразумение № 2 от 22.04.2008
г. срокът бил изменен на 20 месеца, а с допълнително споразумение № 3 от
25.06.2008 г. - на 24 месеца.
В
изпълнение на чл. 4.2, вариант 1 от Специалните условия на договора, във връзка
с чл. 15.1 от Анекс II - общи условия, валидни за договори за безвъзмездна
ПОМОЩ за ВЪНШНИ действия, финансирани от Европейската общност, на „А.К.“ ООД, ***
били изплатени авансово 80 % от финансирания максимум. На 20.08.2008 г.
МИЕ превело сумите от 29 640 евро и 9
880 евро чрез две банкови разплащателни операции.
Изравняващо
плащане следвало да се извърши в срок от 45 дни от одобрението от страна на
възложителя на финалния отчет на бенефициента, в съответствие с чл. 15 от Общите
условия - Анекс II.
За
изпълнение на финансирания проект от „А.К.“ ООД били сключени два договора с
подизпълнители, както следва:
-
на 21.05.2008 г. между „А.К.“ ООД, ЕИК *******и „Е.Б.“ АД, ЕИК *******, бил
сключен договор № BG2004/016 -711.11.04/ESC/G/GSC-A-097/SP/01 за „Доставка на
оборудване за „А.К.“ ООД“, като общата стойност на договора била в размер на 70
860 евро без ДДС.
-
на 16.06.2008 г. между „А.К.“ ООД и „Сертификейшън интернешънъл България (Си ай
България)“ ООД бил сключен договор за извършване на сертификационни услуги,
включващ извършването на сертификационен и контролни одити на системата за
управление на околната страна, като договореното възнаграждение било общо в
размер на 5 000 евро.
С
писмо изх. № С-1/97/19 от 30.05.2009 г. и приложено към него искане за
възстановяване на средства, Изпълнителна агенция ФАР - Министерство на
икономиката и енергетиката уведомило „А.К.“ ООД, че след извършена проверка на
финалния отчет по договор № BG2004/016- 711.11.04/ESC/G/GSC-1-097 било
установено наличие на некоректно попълнени документи. В копие от извлечение от
инвентарната книга на „А.К.“ ООД закупените 8 актива били заведени с дата
септември 2008 г., приемно-предавателният протокол за същите активи бил от
месец октомври 2008 г., а фактурата за тяхното закупуване била от месец ноември
същата година, което било недопустимо.
Въз
основа на гореизложеното, Изпълнителната агенция ФАР - Министерство на
икономиката и енергетиката не одобрило финалния отчет по договор BG2004/016-711.11.04/ESC/G/GSC-1-097
и счело, че направените разходи са недопустими за финансиране по настоящата
схема. На това основание „А.К.“ ООД, следвало да възстанови преведената
авансово сума в размер на 39 520 евро, включително натрупаната по специалната
сметка лихва в размер на 8.31 евро, както и натрупаната лихва от датата на
получаване на авансово платената сума до датата на получаване на искането за
възстановяване на средствата.
Ищецът
сочи, че на основание чл. 18.2, предложение второ от Общите условия към
договора от 30.11.2006 г., в случай, че дължимата сума не се възстанови в
45-дневен срок от получаване на искането, възложителят имал право да увеличи
сумата като прибави наказателна лихва в размер на ставката, прилагана от
Европейската централна банка към нейните главни сделки за рефинансиране в евро
плюс 3.5 процентни пункта, до окончателното изплащане на задължението.
Бенефициентът получил искането за възстановяване на средства на 03.06.2009 г.,
поради което от 19.07.2009 г. до окончателното изплащане на задължението се
начислявала лихвата, договорена в чл. 18.2, предложение второ от Общите условия
към Договора от 30.11.2006 година.
Поради
липса на погашения и на основание § 37, aл. 1 и 3 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година,
преписката за задължението на „А.К.“ ООД, била предадена на НАП. На основание
чл. 3, ал. 8, във връзка с ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за
приходите бил издаден акт № 38/08.03.2011 г. за установяване на частно държавно
вземане, което към 28.02.2011 г. било в общ размер на 42 442.91 евро
(четиридесет и две хиляди четиристотин четиридесет и две евро и деветдесет и
един евроцента), от които:
I. 39 520 евро (тридесет и девет хиляди
петстотин и двадесет евро) - главница;
II. 2 914.60 лева (две хиляди деветстотин и
четиринадесет евро и шестдесет евроцента) - наказателна лихва за периода от
19.07.2009 г. до 28.02.2013 година;
III. 8.31 евро (осем евро и тридесет и един
евроцента) - лихва, начислена по банкова сметка.
***.03.2011
година.
Във
връзка с възражение на длъжника, Националната агенция за приходите била
уведомена от МИЕ с писмо вх. № 12-00-45#13/07.04.2011 г., че поддържа
становището по регистрираната нередност при изпълнение на договор с референтен
№ BG2004/016- 711.11.04/ESC/G/GSC-1-097, поради следните обстоятелства:
В
изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ BG2004/016-
711.11.04/ESC/G/GSC-1-097 избраният след проведена тръжна процедура доставчик,
„Е.Б.“ АД доставил осем броя активи на бенефициента „А.К.“ ООД според
представени фактури - за авансово плащане № **********, издадена на 31.10.2008
г. и № ********** за окончателно плащане от 19.11.2008 година. Във фактурите
били изброени като доставени следните стоки:
1. Аудио анализатор, измервателен филтър с
превключваем усилвател - 1 бр.
2. Портативен струг за прецизна ръчна
обработка на метални частици - 1 бр.
3. Портативни фреза за прецизна ръчна
обработка на метални частици - 1 бр.
4. Машина за навиване на трансформатори - 1
бр.
5. Настолен шмиргел - 1 бр.
6. Акумулаторен винтоверт - 1 бр.
7. Пистолет за боядисване - 1 бр.
8. Електронно контролиран поялник - 1 бр.
Закупеното
оборудване акумулаторен винтоверт (6-та позиция) и пистолет за боядисване (7-ма
позиция) имали сертификат за произход от Малайзия и Швейцария и съгласно
Насоките за кандидатстване и правилата на програма ФАР по Проект
BG2004/016-711.11.04 „Подкрепа за повишаване на конкурентоспособността на
българските предприятия“, разходите за това оборудване не могли да бъдат
признати. Останалите 6 позиции имали сертификат за европейски произход.
В
Искане за пояснение и/или липсващи документи до бенефициента, Звеното за
изпълнение на проекта, което е Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и
средните предприятия (ИАНМСП) е изискало представяне допълнително на копие от
извлечение от Инвентарната книга със заприходеното оборудване. От името на „А.К.“
ООД, *** е представен документ - извлечение от инвентарната книга на „А.К.“
ООД, ***, в което за дата на придобиване на горните осем актива е посочена дата
18.09.2008 г., тоест преди да са доставени (02.10.2008 г.) и платени (фактура
за авансово плащане от 31.10.2008 г. и фактура за окончателно плащане от
19.11.2008 г.), което прави разходите за тях недопустими.
На
следващо място, при подробно разглеждане на документите от финалния отчет на
бенефициента било установено подозрение за измама при доставката на позиция 3 -
портативна CNC фреза Auto Grav - AG Vz със сериен номер на плота 553-D52-1108 и
на контролера 553-DWY-1108, като във фактура № ********** от 19.11.2008 г. и
във финален приемо-предавателен протокол от 02.10.2008 г. се виждало, че
гореописаният продукт бил закупен и доставен от одобрения доставчик „Е.Б.“ АД
на доставна цена 31 018.14 лева или 15 859.32 евро. Същевременно от
гаранционната карта на същата машина се разбирало, че тя е закупена директно от
вносителя „Дели‘с“ ООД на 13.01.2009 г. Съгласно ценовата листа на „Дели‘с“ ООД
същият модел се продава на цена 21 560 лева, т.е. разликата е от 9 458.14 лева.
При
разследване на нередността ИА ФАР установили, че „А.К.“ ООД било заплатила
капаро за гореописания актив от името на „Е.Б.“ АД. Поръчаната машина според
тези документи пристигнала от Германия в края на месец декември 2008 г., а
предаването й на клиента било извършено на 13.01.2009 г. след тридневно
обучение в офиса на „Дели‘с“ ООД. Доплащане било извършено от „А.К.“ ООД, ***,
но имало уговорка, след като „Е.Б.“ АД, извърши плащане към Дели‘с“ ООД, сумата,
платена от „А.К.“ ООД да се върне. На 24.04.2009 г. плащането от „А.К.“ ООД,
било възстановено. Тези обстоятелства показвали наличие на документи с невярно
съдържание, подписани от „А.К.“ ООД като бенефициент и „Е.Б.“ АД като доставчик
във финалния отчет, а именно:
- извлечение от инвентарната книга на „А.К.“
ООД, ***;
- три обяснителни записки по проекта,
подписани от г-н С.П., управител на „Е.Б.“ АД от 20.01.2009 г.;
- фактура за авансово плащане №
**********, издадена на 31.10.2008 г. и фактура № ********** за окончателно
плащане от 19.11.2008 г. от доставчика „Е.Б.“ АД.
Освен
това, предаването на машината на 13.01.2009 г. било след срока за изпълнение на
договора, а гореописаните факти предполагали съществуване на предварителна
уговорка между бенефициента и доставчика за закупуване на активи по завишени
цени и опит за документна измама.
От
МИЕ посочили, че представеният от „А.К.“ ООД финален отчет не бил одобрен от
работна група за обсъждане на проблемни финални отчети по сключени договори по
проект BG2004/016-711.11.04 „Подкрепа за повишаване на конкурентоспособността
на българските предприятия“ на основание 14.1 от Общите условия за
допустимостта на разходите. Искането за връщане на средства, изпратено на
30.05.2009 г. било в съответствие с правомощията на ИА ФАР, произтичащи от чл.
103 от Регламент на Съвета 1605/2002 за бенефициенти по схема за безвъзмездна
помощ „Конкурентоспособност-1“, а именно, когато процедурата по възлагане или
изпълнението на поръчката страдат от съществени грешки или нередности, или
измама, институциите преустановяват изпълнението на поръчката. Когато тези
грешки, нередности или измами се дължат на изпълнителя, институциите могат също
така да откажат да извършат плащанията или да си възстановят вече заплатени
суми пропорционално на тежестта на грешките, нередностите или измамите.
Дружеството
било уведомено за становището на МИЕ с писмо изх. № 12-00- 45/20.04.2011
година. Писмото било получено на 27.04.2011 година.
Въз
основа на акт № 38/08.03.2011 г. било подадено заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. Образувано било
ч.гр. д. № 33581/2012 г. по описа на Софийски районен съд, и били издадени заповед
от 23.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 23.08.2012 година. С разпореждане от
23.08.2012 г. съдът отхвърлил заявлението на НАП в частта за сумата от 8.31
евро - лихва, начислена по банковата сметка, както и лихвата върху главницата
от 28.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Разпореждането
било потвърдено с определение от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 14549/2012 г. по
описа на Софийски градски съд, TO, VI-2 състав.
Въз
основа на издадените заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове,
по молба на НАП било образувано изпълнително дело № 4471/2014 г. по описа на
частен съдебен изпълнител Неделчо Любомиров Митев, с per. № 841, район на
действие Софийски градски съд.
Предвид
подаденото възражение по чл. 414 от ГПК, НАП предявява иск за вземането си и
иска за бъде признато за установено, че към 28.02.2011 г. (датата, към която е
установено частното държавно вземане с акт № 38/08.03.2011 г.), държавата има
изискуемо вземане срещу „А.К.“ ООД в размер на 42 434.60 евро (с левова
равностойност 82 994.86 лева), от които: 39 520.00 евро - главница, 2 914.60
евро - лихва за периода от 19.07.2009 г. до 28.02.2011 г., съгласно акт №
38/08.03.2011 г. за установяване на частно държавно вземане. Моли да му бъдат
присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист разноски в размер на 1 280.11 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, както и
разноските за настоящото съдебно производство.
Ответникът
„А.К.“ ООД е депозирал отговор, който обаче е извън законоустановения срок по
чл. 367 ТЗ, поради което няма да бъде обсъждан.
Ищецът
НАП е депозирал допълнителна искова молба, в която пояснява, че нередността
около обстоятелството, че доставчикът „Е.Б.“ АД е закупило машина от друго
дружество се състои в това, че било установено подозрение за измама при
доставката на позиция 3 - портативна CNC фреза Auto Grav - AG Vz със сериен
номер на плота 553-D52-1108 и на контролера 553-DWY-1108, като във фактура №
********** от 19.11.2008 г. и във финален приемо-предавателен протокол от
02.10.2008 г. се виждало, че гореописаният продукт бил закупен и доставен от
одобрения доставчик „Е.Б.“ АД на доставна цена 31 018.14 лева или 15 859.32
евро. Същевременно от гаранционната карта на същата машина се разбирало, че тя
е закупена директно от вносителя „Дели‘с“ ООД на 13.01.2009 г. Съгласно
ценовата листа на „Дели‘с“ ООД същият модел се продава на цена 21 560 лева,
т.е. разликата е от 9 458.14 лева. Машината била продадена на ответника на
завишена цена.
Ищецът
сочи, че държавите членки носели отговорност да гарантират, че фондовете на ЕС
са изразходвани по правилен и разумен начин и всяко нарушение следвало да бъде
санкционирано, независимо от характера, тежестта и интензитета на
констатираните неточности при разходване на европейски средства.
Ответникът
е депозирал в срок допълнителен отговор на исковата молба, с който моли
исковата молба да бъде приета за недопустима, а евентуално за неоснователна.
По
делото е конституирано трето лице помагач на страната на ищеца – Министерство
на икономиката, което е изразило становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен е договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ № BG2004/016-711.11.04/ESC/G/GSC-1-097 по
оперативна програма „Подкрепа за повишаване конкурентоспособността на
българските предприятия - Грантова схема Конкурентоспособност“, съфинансирана
от Европейска комисия чрез Програма ФАР, сключен на 30.11.2006 г., между Министерство
на икономиката и енергетиката (МИЕ), в качеството на Изпълнителна агенция по
програма ФАР, като възложител от една страна и „А.К.“ ООД, като бенефициер, от
друга, по силата на който възложителят е поел задължение да предостави на
ответника безвъзмездна финансова помощ (БФП)
за изпълнение на дейност, озаглавена „Разработка на нов аудио-продукт от
„А.К.“ ООД” в максимален размер на 49 400 евро, равняващи се на 65 % от общата
стойност, а бенефициерът е поел задължение да извърши дейността при спазване на
изискванията на договора. Първоначалният срок за изпълнение на дейността е 11
месеца. Впоследствие с допълнителни споразумения (на л. 30-33) страните са изменили
три пъти така уговорения срок, както следва: с Допълнение № 1 към договора от 27.07.2007 г. срокът
е изменен на 17 месеца, с Допълнение № 2 от 22.04.2008 г. - на 20 месеца и с
Допълнение № 3 от 25.06.2008 г. - на 24 месеца.
Възложителят МИЕ е поел задължение
да извърши плащанията по договора в съответствие с чл. 15.1, Вариант 1 от Анекс II, неразделна част от договора, а
именно: първа вноска на предварителното финансиране в размер на 80% от
допуснатото финансиране в размер на 39 520 евро в срок от 45 дни от
получаването от Договарящия орган на договора, подписан от двете страни, искане
за плащане съгласно образец и финансова гаранция, ако се изисква съгласно чл.
15.7. Останалата част от финансирането (9 880 евро) се изплаща от
Договарящия орган в срок от 45 дни от одобрението от органа на финалния отчет,
придружено с искане за балансово плащане по образец.
В чл. 7.1.4. е уговорено допълнително
условие преди извършване на плащането от страна на възложителя, а именно –
представяне от бенефициера на документ - Договор за специална банкова сметка, ***редварително
80 % от финансираната сума. Представен е Договор за специализирана сметка от
27.12.2006 г. (на л. 64), сключен между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и ответника
за откриване на специализирана сметка на името на „А.К.“ ООД за получаване на
пари, постъпващи за финансиране на дейността по процесния договор и Анекс 3 към
Договора за специализирана сметка от същата дата, с който срокът на договора се
удължава в съответствие с удължаването на срока по Договора по проекта до
27.08.2009 г.
Видно от платежни нареждания от
19.08.2008 г. (намиращи се на л. 26 и 27), възложителят МИЕ е направил плащания в изпълнение на
процесния договор между страните (посочен в основание за превода) в общ размер
на 39 520 евро, с две вноски, съответно от 29 640 и 9 880 евро.
В чл. 7.1.1 от договора е уговорено,
че възложителят ще упражнява предварителен контрол по отношение на процедурите
за възлагане на подизпълнители, т.е. одобрение на всички документи и решения,
взети от бенефициера, преди пристъпване към тръжната процедура.
Неразделна част от договора са седем
Анекса, като Анекс I съдържа
описание, план и бюджет на финансираната дейност. Съгласно Раздел I от Анекс I, общата стойност на
допустимите разходи по дейността е 76 000 евро, а периода на изпълнение –
11 месеца. В чл. 1.4. се съдържа описание на дейността на бенефициера,
изразяваща се в производство на компютърно оборудване. Като обща цел на
дейността е посочено подобряване на конкурентоспособността на бенефициера чрез
подобрени стандарти за качеството чрез сертификация ISO
********** и
разработване на нов продукт, за което е необходимо закупуване на ново
оборудване, което ще включва: аудио анализатор, преносим струг за прецизна
изработка на метални части, преносима фреза за прецизна изработка на метални
части, намотка на трансформатор и електромеханични инструменти за прецизна
употреба. Конкретните резултати, които са посочени като целени, са получаване
на сертификация ISO 14001 в края на проекта и доставка и приемане на новото
оборудване, описано по-горе.
В Анекс II са посочени Общите условия, валидни
за договори за безвъзмездна помощ за външни действия, финансирани от
Европейската общност, съгласно чл. 1 от които, бенефициентът се задължава да
изпълни проекта съобразно описанието му, съдържащо се в Анекс I и с оглед предвидените в него цели; с грижата на добър
стопанин, при спазване изискванията за ефективност, прозрачност и старание, в
съответствие с най-добрите практики, за което той трябва да осигури всички
финансови, човешки и материални ресурси, необходими за пълното и точно
изпълнение на проекта и предвидени в описанието на проекта. Бенефициентът има
право да сключва договори с изпълнители за осъществяването на ограничена част
от проекта, като основната част от проекта се осъществява от бенефициента и ако
е приложимо, от неговите партньори. Уговорено е, че партньорите участват в
изпълнението на проекта и техните разходи са допустими на същото основание
както разходите, направени от бенефициента. Ако изпълнението на проекта включва
възлагане на договори от бенефициента, то според ОУ процедурите за възлагане на
договори и правилата за националност и произход, посочени в Анекс IV ще важат.
Уговорено е още, че бенефициентът
представя на договарящия орган цялата изисквана информация относно изпълнението
на проекта, за която цел същият изготвя финален отчет, състоящ се от описателна
и финансова част по образец. В чл. 2.3.
от ОУ е предвидено, че когато плащанията се извършват съгласно опция 1 от чл.
15.1. (какъвто е настоящия случай), един-единствен финален отчет се изпраща не
по-късно от три месеца след срока на изпълнение.
В чл. 12 от ОУ са уговорени
хипотезите, при които договарящият орган има право да прекрати договора без
предизвестие, като в б. „а“ е посочено – в случай, че бенефициерът
неоснователно не изпълни някое от своите задължения и след като получи писмо за
уведомление продължава да не го прави или не представи задоволително обяснение
в срок от 30 дни след изпращането на писменото уведомление; в б. „г“ е посочено
– в случай, че извърши измама, корупционни действия, участие в престъпни
организации или всякаква друга незаконна дейност в ущърб на финансовите
интереси на Европейските общности, като това условие се отнася и до
партньорите, изпълнителите и представителите на бенефициера, а в б. „ж“ –
когато декларира неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната
помощ, предмет на договора, или представи доклади, които не отразяват
действителното положение. Съгласно чл. 12.3. от ОУ при прекратяване на договора
по този ред и в случаите по б. г, д, ж, договарящият орган може да изиска
изцяло или частично възстановяване на вече изплатени суми от БФП, съразмерно с тежестта
на нарушенията, като даде на бенефициента възможност да изложи позицията си.
Съгласно чл. 12.2. от ОУ, в случай на прекратяване на договора бенефициентът
има право да получи само част от безвъзмездната финансова помощ, която отговаря
на изпълнената част от проекта, като за тази цел бенефициентът представя искане
за плащане и финален отчет.
В чл. 14 от ОУ е дадена дефиниция на
израза „допустими разходи” - те трябва да са необходими за изпълнението на
проекта, да бъдат посочени в договора и да отговарят на принципите за добро
финансово управление и по-специално целесъобразност на вложените средства и
ефективност на разходите; да са извършени в срока на договора и да са отразени
в счетоводната и данъчната документация на бенефициента. В чл. 14. 6. от ОУ са изброени
разходите, които не се приемат за допустими. В чл. 7.2.2. от Специалните условия
са предвидени приемливите разходи, измежду които са посочени разходи за
закупуване на оборудване/машини и други, включително разходите, начислени от
доставчика за доставка, инсталиране, тестване и пускане в действие на
оборудването.
В Анекс III относно бюджета на дейността са
посочени всички допустими разходи за дейността, закръглени до най-близкия
евроцент, включващи и приноса на възложителя, между които е посочена единична
цена за описаното оборудване на обща стойност 71 000 евро, като единичната
цена за един брой преносима фреза за прецизна изработка на метални части е
12 000 евро, а разходите за издаване на сертификати ISO 14001:2004 са в
размер на 5 000 евро.
В чл. 17 от ОУ „Окончателен размер
на финансирането, предоставено от Договарящия орган“ е посочено, че общата
сума, която договарящият орган ще изплати на бенефициента, не може да надвишава
максималния размер на помощта, както и че Договарящият орган може мотивирано да
намали размера на помощта, при наличие на неизпълнение или незадоволително
изпълнение.
В чл. 18.1 от ОУ пък е предвидено,
че бенефициентът се задължава да върне на Договарящия орган всички средства,
платени над размера на окончателно дължимата сума, съгласно чл. 3.2 на
Специалните условия, в срок до 45 дни на получаване на искане за това.
Представен е Договор за доставка на
оборудване от 21.05.2008 г. (на л. 47), Общи условия към него (л. 98) и
Специални условия към договора, сключен между „А.к.“ ООД, в качеството на
възложител от една страна и „Е.Б.“ АД, в качеството на доставчик и с предмет:
доставка, инсталиране, пускане в експлоатация и следпродажбено обслужване на
артикули, представляващи заявеното оборудване по процесния договор за отпускане
на БФП. Съгласно чл. 13 от Специалните условия периодът за доставка е 104 дни
от сключването на договора и одобрението му от ИА ФАР МИЕ. Страните са
уговорили специално условие за произход на доставените стоки – същите съгласно
чл. 2 следва да произхождат от държави-членки на Европейската общност или от
Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна гора, Турция, Хърватия.
Общата цена на доставките, предмет на договора, е в размер на 70 860 евро
без ДДС.
Според Общите условия по договора с
„Е.Б.“ АД при доставка на стоки се прави първо предварително приемане – чл. 31,
а след изтичане на гаранционния срок и финално приемане на доставката – чл. 34.
Издават се протоколи за предварително приемане и Протокол за финално приемане.
С
Уведомително писмо № 1 от 05.06.2008 г. (на л. 51) от „А.к.“ ООД, адресирано до
ИА по Програма ФАР, ответникът уведомява за необходимостта от изменения в
отделните цени на заявеното оборудване в рамките на първоначално посочената
обща цена, като за причина е посочил колебанията на пазарните цени в периода от
подаването на Формуляра за кандидатстване до посочената дата. Единичната цена
за един брой преносима фреза за прецизна изработка на метални части е с
променена стойност от 12 000 евро, на 15 900 евро.
Представена е фактура от 31.10.2008
г., издадена от „Е.Б.“ АД с купувач „А.К.“ ООД за 83 154.06 лева без ДДС,
представляващи 60% авансово плащане на Договор № BG2004/016-711.11.04/ESC-1-097/Sp/01/21.05.2008 г.
Представен
е финален приемателен протокол (на л. 45) с посочена в него дата на приемане
02.10.2008 г., между ответника „А.к.“ ООД и доставчика „Е.Б.“ АД, според който
всички артикули от процесното оборудване са доставени, тествани и инсталирани към
02.10.2008 г., като доставчикът се задължава да предоставя следпродажбено
обслужване и да извършва поправка на възникнали дефекти за периода от 12 месеца
от подписване на протокола.
Представено е Уведомление № B1/C1/97/17 от 19.09.2008 г. за одобрение на
процедура по поддоговаряне (на л. 61) от Изпълнителната агенция по Програма ФАР
при МИЕ, в качеството си на договаряща институция по процесния договор за
предоставяне на БФП, във връзка с договора за доставка с „Е.Б.“ АД, като общо
одобрената цена за плащане е в размер на 46 059 евро, в това число
27 635.40 евро авансово плащане. Отпуснатите средства за плащане на
доставката на Портативна CNC фреза Auto Grav - AG Vz – за гравиране и рязане на
пластмаси, дърво и цветни метали са в размер на 15 890 евро.
Представен е паспорт и гаранционна
карта (на л.118) за Настолна машина за гравиране Auto Grav - AG Vz, от които се
установява, че ответникът е закупил процесния актив на 13.01.2009 г. от
продавача „Делис“ ООД.
На л. 54 от настоящото дело се намира документ
– Финален доклад от мониторингови посещения, отразяващ посещение от дата 15.01.2009
г. в офиса на бенефициера от мониторингов експерт М.К., който е направил
следните препоръки към изпълнителя: да съхранява оригиналната проектна
документация 7 години след изпълнението на проекта; да спази срока за
представяне на финалния доклад и да уведоми възложителя при промяна на
местонахождението на придобитото по дейността оборудване или при промяна на юридическият
статут на бенефициера в рамките на период от 5 години след окончателното
плащане. От останалата част на доклада (на л. 55) е видно, че експертът е
констатирал липса на документи, които са изискани от ответника с писмо от
16.01.2009 г. Като отклонение от правилата на програма ФАР е констатирано
нарушение на изискването за националност и произход за два от доставените
артикула – акумулаторен винтоверт Bosch PSR 1200 и пистолет за боядисване Bosch PSP 260. В
останалата част констатациите на експерта са, че всички дейности, предвидени в
Договора за БФМ са извършени, закупеното по проекта оборудване е използвано за
целите, посочени в описанието на дейността, като резултатите съответстват на
планираните такива.
На 16.01.2009 г. е изпратено искане (на
л. 41) до ответника за пояснение и/или липсващи документи или повторно
предоставяне на отчет/информация от бенефициента, с което същият изисква
предоставянето на следните документи:
- Приложение към фактура №
*********/19.11.2008 г. от доставчика за серийни номера на доставеното
оборудване. Същото се намира на л. 44 и съдържа серийните номера на доставеното
оборудване;
- Извлечението от Инвентарната книга със
заприходеното оборудване – същото се намира на л. 40 и от съдържанието му е
видно, че като дата на придобиване на всички артикули е посочено 18.09.2008 г.,
както и индивидуалната им единична стойност. Стойността на придобиване на
портативната фреза е в размер на 31 078, 14 лева.;
- Сертификат за произход на
доставеното оборудване – на л. 119 се намира сертификат за произход №
********** на следния артикул – пистолет за боядисване – Bosch PSP
260 със страна на произход Швейцария; на
л. 120 се намира сертификат за произход № ********** за артикул – акумулаторен
винтоверт Bosch PSR 1200 със страна на произход Малайзия;
- Технически паспорти, предоставени
от доставчика, от които да се види техническите параметри на доставеното
оборудване за Lindos;
Proxxon; Metabo и
Weller – на л.
58 от настоящото дело се намира Обяснителна записка от 20.01.2009 г. от управителя
на „Е.Б.“ АД, в която се посочва, че част от артикулите нямат технически
паспорти, тъй като се предлагат в търговската мрежа на страната с ръководство
за работа, с което са доставени на ответника, а друга част от уредите са без
самостоятелна гаранционна карта, но „Е.Б.“ АД предоставя такава по силата на
сключения с ответника договор за доставка; Гаранционни карти на доставеното оборудване за Lindos,
Proxxon и Weller
– в гаранционната карта на настолна машина за гравиране Auto Grav, намираща се на л. 118, е посочена дата на продажбата
13.01.2009 г., за продавач – „Делис“ ООД и купувач – ответника ‚А.К.“ ООД;
- Обяснения от
доставчика/производителя за доставката на етап приемане на артикулите по
доставката, във връзка със сертификата за произход – в обяснителна записка (на
л.59) от 20.01.2009 г. управителят на „Е.Б.“ АД пояснява, че на 18.09.2008 г.
процесът по доставка и инсталиране на процесното оборудване е приключил. В
обясненията се посочва още, че за да се издаде сертификат за произход от
компетентния орган – Българската стопанска камара, е необходимо предоставянето
на доказателства за произхода на оборудването. Българската стопанска камата
поискала допълнителни доказателства за произхода на оборудването, за осигуряването
на които било необходимо време и съдействие от трети лица;
- копие от Сертификата по ISO 14001:2004 с визуализация.
На 27.03.2009 г. е изпратено писмо с
изх. № С-1/97/18/1 от ръководителя на програма ФАР Н.Р.до ответника (на л. 218),
във връзка с представения финален отчет по процесния договор и липсващи документи,
които бенефициентът следва да представи в 5-дневен срок, както и да даде
допълнителни обяснения относно несъответствие в модела на настолния шмиргел,
посочен в договора с доставчика и действително доставената машина.
По делото е представен Доклад с
препоръки за одобрение на финален доклад от 15.04.2009 г. по процесния договор
за БФП, изготвен от звеното за изпълнение на проекта. В доклада е посочено, че
следва да се обърне специално внимание на някои несъответствия (описани в сравнителните
списъци за оценка) при вземане на окончателното решение на ИА по програма ФАР
към МИЕ. В Сравнителния списък за проверка на доклада старшият програмен
ръководител е препоръчал одобряване на доклада със следните забележки: липсва
копие на формуляр за оценка на услугите; липсва копие на договора с избрания
независим финансов одитор; сертификатите за произход са издадени на 19.01.2009
г. – след подписването на удостоверението за окончателно приемане. Констатирано
е още, че специфичното правило за националност и произход по Грантова схема „Конкурентоспособност“,
не е спазено за доставените Акумулаторен винтоверт Bosch PSR 1200, струващ 328
евро и пистолет за боядисване Bosch PSP 260, струващ 448 евро, поради което се
прави заключение за недопустимост на тези разходи. Въз основа на тези
констатации в доклада се препоръчва плащането по остатъка на финансирането да е
в размер на 9 276,29 евро.
С уточняваща молба с вх. №
51793/16.04.2019 г. ищецът е представил Становище с дата 11.05.2009 г. от
Диляна Панчева – началник, сектор „Вътрешен контрол“ до Н.Т.– началник, отдел
„Управление на проекти“, като позовавайки се на доклада на програмния
ръководител от 15.04.2009 г. посочва, че се е установила нередност при
изпълнение на процесния договор, касаеща доставка на осем броя активи, от които
Портативна CNC фреза Auto Grav - AG Vz със сериен номер на плота 553-D52-1108 и на контролера
553-DWY-1108, като във фактура № 220 от 19.11.2008 г. и във финален приемо-предавателен
протокол от 02.10.2008 г. този актив бил закупен и доставен от одобрения
доставчик „Е.Б.“ АД на доставна цена 31 018,14 лв. или 15 859,32 евро.
Същевременно от гаранционната карта на същата машина се разбирало, че тя е
закупена директно от вносителя „Делис“ ООД на 13.01.2009 г., като съгласно
ценовата листа на последния, същият модел се продава на цена 21 560 лв. От
Инвентарната книга на ответника се виждало, че оборудването било заведено на
18.09.2008 г., тоест преди да е доставено и платено, което било недопустимо. В
становището се прави заключение, че ответникът и доставчикът „Е.Б.“ АД са
подписали документи с невярно съдържание, поради което бъдат докладвани до МФ и
ЕК в ежемесечен списък на фирмите, подаващи документи с невярно съдържание,
По делото е представен още Протокол
№ 3 от проведено заседание на 21.05.2009 г. на Работната група за обсъждане на
проблемни финални отчети по сключените договори за БФП по проект BG2004/016-711.11.04 „Подкрепа за
повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия“. На
проведеното заседание е изслушано становище на сектор „Вътрешен контрол“ във
връзка с финалното отчитане по процесния договор за БФП и констатираните
несъответствия. Според него се установява нередност при доставка след проведена
тръжна процедура на осем броя активи на ответника, от които Портативна CNC
фреза Auto Grav - AG Vz, със сериен номер на плота 553-D52-1108 и на контролера 553-DWY-1108, като във фактура № 220 от 19.11.2008
г. и във финален приемо-предавателен протокол от 02.10.2008 г. този актив бил
закупен и доставен от одобрения доставчик „Е.Б.“ АД на доставна цена
31 018,14 лв. или 15 859,32 евро. Същевременно от гаранционната карта
на същата машина се разбирало, че тя е закупена директно от вносителя „Делис“
ООД на 13.01.2009 г., като съгласно ценовата листа на последния, същият модел
се продава на цена 21 560 лв. В Инвентарната книга на ответника и осемте
актива били заведени с дата 18.09.2008 г., тоест преди да са доставени и
платени, което било недопустимо. Също така два от доставените артикула били с
произход Швейцария и Малайзия. Въз основа на това становище, работната група взима
решение да не бъдат признати за допустими за финансиране разходите, свързани с
доставката на осемте машини и инструменти по процесния договор.
С уточняваща молба ищецът е
представил и Писмо изх. № С-1/97-19 от 30.05.2009 г. от Н.Р.– ръководител на програма
ФАР до ответника, с което договарящият орган съобщава на бенефициента, че при
проверка на финалния отчет по процесния договор е установил наличие на
некоректно попълнени документи, а именно: в инвентарната книга на „А.К.“ ООД
закупените 8 актива били заведени с дата 09.2008 г., приемо-предавателният
протокол за същите активи бил от 10.2008 г., а фактурата за тяхното закупуване
от 11.2008 г. Предвид установеното несъответствие ИА – ФАР МИЕ не одобрява
финалния отчет и счита, че направените
разходи са недопустими за финансиране. С цитираното писмо ответникът е
поканен да възстанови преведената авансово сума в размер на 39 520 евро, както и натрупаната по
специалната сметка лихва в размер на 8.31 евро.
Представено е Искане за
възстановяване (на английски език и в превод на български) от МИЕ, чрез
ръководителя на Програма ФАР – Н.Р., до ответника „А.К.“ ООД, с което е
отправено искане до същия за възстановяване на сумата от 39 528.31 евро,
платена авансово по договора за предоставяне на БФП, поради прекратяването му, както и лихвата, натрупана в банковата
сметка от датата на получаване на сумата, платена авансово до датата на
получаването на искане. В искането се съдържа предупреждение, че ако плащането
не бъде извършено в срок от 45 дни, възложителят ще начисли лихва върху
дължимата сума в размер на месечния ЮРИБОР + 3,5 % неустойка. Видно от обратна
разписка (известие за доставяне), намираща се на л. 34, на 03.06.2009 г. С.К.–
управител на „А.К.“ ООД, е получил писмо, означено като „RR” (вероятно се касае за представеното
искане за възстановяване, на английски език озаглавено като „Recovery
Request”).
По делото е приет Акт № 38 за
установяване на частно държавно вземане, издаден на 08.03.2011 г. от
заместник-изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 3, ал. 8, във вр. с
чл. 3, ал. 6, т. 7 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), за
задължение на „А.К.“ ООД към държавата, произтичащо искане за възстановяване на
средства, платени по Договор за безвъзмездна финансова помощ по програма BG2004/016-711.11.04 в размер, както следва – главница –
39 520 евро, от които 29 640 евро главница по програма ФАР и
9 880 евро главница по национално финансиране; 2 914,60 евро
наказателна лихва за периода от 19.07.2009 г. до 28.02.2011 г. и 8,31 евро
лихва, начислена по банкова сметка. ***, че МИЕ е поискало възстановяване на
посочените средства след проверка на финален отчет и установени некоректно
попълнени документи. В копие от извлечение от Инвентарната книга на „А.К.“ ООД
са заведени са заведени активи с дата септември 2008 г., приемо-предавателният
протокол за същите активи е от м. октомври, а
фактурата за тяхното закупуване е от м. ноември 2008 г., което е
недопустимо
Приети са и Насоки за кандидатстване
за БФП по покана за набиране на предложения – 2006 г. по Програма ФАР –
Икономическо и социално сближаване, Схема за безвъзмездна помощ за повишаване
на конкурентоспособността, в които са дадени разяснения относно програмата,
нейните цели и финансиране, както и са дадени пояснения и указание във връзка с
условията за кандидатстване за БФП, включително критериите за допустимост на
кандидатите и проектните предложения.
По настоящото дело е изслушано и
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.П.,
което съдът възприема като обективно дадено и обосновано. След запознаване с
делото и след извършена справка при ищеца, вещото лице е посочило, че
плащанията, направени от МИЕ във връзка с процесния договор, са в размер на
39 520 евро, като с преводно нареждане от 20.08.2008 г. е платена сумата
от 29 640 евро, а с преводно нареждане от същата дата е платена сума в
размер на 9 880 евро, от две различни банкови сметки. Вещото лице сочи, че
размерът на наложената финансова корекция е 39 520 евро, а размерът на
лихвата върху главницата за периода 19.07.2009 г. до 28.02.2011 г. –
2 914,60 евро.
Към настоящото дело е приобщено
гр.д. № 33581/2012 г., 58 с-в, образувано по Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от12.07.2012 г., депозирано по пощата на 11.07.2012
г. от НАП за заплащане на сумите 39 520 евро – главница, 2 914.60
евро – наказателна лихва за периода 19.04.2009 г. – 28.02.2011 г.; 8.31 евро –
лихва по чл. 18.2., предложение второ от Общите условия към договора от
30.06.20106 г., произтичащи от Договор за безвъзмездна финансова помощ №
BG2004/016- 711.11.04/ESC/G/GSC-1-097 и претендирани въз основа на Акт № 38 за установяване
на частно държавно вземане от 08.03.2011 г. С Разпореждане от 23.08.2012 г.
районният съд е издала Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която „А.К.“ ООД е осъдено да
заплати на НАП сумата от 39 520 евро по Акт № 38/08.03.2011 г. за
установяване на частно държавно вземане, наказателна лихва в размер на
2 914,60 евро за периода 19.07.2009 г. до 28.02.2011 г. и 1 280,11
лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение и Изпълнителен лист от 22.11.2013
г. за същите суми. С разпореждане от същата дата районният съд е отхвърлил
заявлението в частта за сумата 8,31 евро, представляваща лихва, начислена по
банкова сметка, ***, прилагана от ЕЦБ към нейните главни сделки по
рефинансиране в евро, увеличен с 3,5 пункта върху главницата от 28.02.2011 г.
до окончателното изплащане. Разпореждането в отхвърлителната си част е влязло в
сила на 28.12.2012 г.
Длъжникът в заповедното производство
„А.К.“ ООД е депозирал възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 3132397/26.06.2014 г.,
подадено по пощата на 23.06.2014 г., с което оспорва дължимостта на вземанията.
Видно от приложените материали към гр.д. № 33581/2012 г., Поканата за доброволно
изпълнение, ведно със издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са
връчени от ЧСИ на длъжника „А.К.“ ООД на 10.06.2014 г., чрез управителя С.К.,
тоест възражението по реда на чл. 414 ГПК е подадено в законоустановения
14-дневен срок.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете.
С
определение от 08.02.2019г. настоящият състав е приел, че спорът е
подведомствен на гражданските съдилища при следните мотиви, излагани тук за
пълнота:
Най-общо
казано, предмет на установяване по делото са вземания от т.нар. финансова
корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ.
На
25.12.2015 г. влезе в сила ЗУСЕСИФ, обн. ДВ101/2015 г. В посочения нормативен
акт е предвидено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства на
ЕСИФ да се извършва с административен договор, който подлежи на оспорване по
реда за оспорване на индивидуалните административни актове – чл. 27, ал. 1
ЗУСЕСИФ, като съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК административните съдилища
разглеждат и спорове, свързани с изпълнението на административен договор.
Съществуващият до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправен ред на защита на
получателите на безвъзмездна финансова помощ срещу налагането на финансови
корекции от управляващия орган се заменя със съдебна защита по реда на АПК,
като в закона изрично е посочено, че актът, с който се налага финансова
корекция, е индивидуален административен акт – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Със
ЗУСЕСИФ обаче не е изменен характера на сключения преди влизане в сила на
закона договор за безвъзмездна финансова помощ, нито на изявлението на
управляващия орган за налагане на финансова корекция, нито е създадена
възможност за адресатите на такива изявления да ги обжалват по реда на чл. 27,
ал. 1 ЗУСЕСИФ. Поради това е приета разпоредбата на §10 ПЗР на ЗУСЕСИФ относно
заварените случаи. Разпоредбата на § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която
всички започнали и недовършени до влизане на закона в сила производства се
довършват по досегашния ред, се отнася и до заварените съдебни дела за
изявления за финансови корекции по договори за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. Предвид това, исковете на НАП за връщане на изплатени суми,
заедно със законните лихви върху тях, произтичащи от договор за безвъзмездна
финансова помощ, заведени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г., са
подведомствени на гражданските съдилища (така определение № 304/02.07.2018 г.
по ч.т.д. № 935/2018 г. на ВКС, І т.о.). В настоящия случай ищецът НАП иска да
бъде установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК частно
държавно вземане, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ,
установено с Акт за установяване на частно държавно вземане. На основание чл.
422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като в настоящия случай заявлението е
депозирано на 11.07.2012 г. по пощата. Следователно, искът попада в хипотезата
на § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ и е подведомствен на гражданските съдилища.
Искът
за вземането е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.
415, ал. 1 ГПК.
Предмет
на доказване в настоящото производство е парично вземане на Министерство на
икономиката (преди Министерството на икономиката и енергетиката) срещу ответника,
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 7 ГПК по гр.д. № 33581/2012 г., 58 състав в полза на НАП в качеството му на процесуален
субституент на носителя на частното държавно вземане по изричната делегация на
чл. 3, ал. 1, т. 9 ЗНАП във вр. чл. 1, ал. 7, т. 6 ЗНАП.
Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК
изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул - арг. 416 ГПК
и чл. 422, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от
датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. Видно от
заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано гр.д. № 33581/2012 г. на СРС,
58 състав и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, вземането в
настоящото производство съвпада по страни и предмет с вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение.
Предвид
изложеното, исковете са процесуално допустими.
По основателността на исковете.
В
настоящия случай предмет на разглеждане е оспорено вземане, индивидуализирано
според заповедта за изпълнение по основание и размер с документ по чл. 417, т.
7 ГПК. Ето защо настоящият състав приема, че предмет на установяване в
настоящото производство е вземането такова, каквото е индивидуализирано в документа
по чл. 417, т. 7 ГПК (Акт за установяване на частно държавно вземане №
38/08.03.2011 г.), а именно вземане за връщане на предварително платени по Договор за безвъзмездна финансова
помощ №
BG2004/016- 711.11.04/ESC/G/GSC-1-097, сключен между МИЕ и „А.К.“ ООД средства,
поради установени недопустими разходи въз основа на финален доклад на
бенефициента по договора, като искането за връщане е направено с писмо изх. №
С-1/97/19 от 30.05.2009 г., както и вземане за лихва за забава върху авансово
платените средства.
Настоящият
състав намира, че не следва да разглежда други основания, при които в исковата
молба се твърди да е възникнало частното държавно вземане, но които не са
мотивирали съставянето на акта за установяване за частно държавно вземане.
Такива са изложените твърдения за наличие на основание МИЕ да иска
възстановяване на авансово платените средства поради открити нередности при
изпълнение на Договора за безвъзмездна финансова помощ, а именно – произход на
две от доставените по проекта машини от страни извън Европейския съюз
(Швейцария и Малайзия) и опит за измама чрез закупуване на машина директно от
вносителя Делис и фактуриране на по-висока от неговата продажна цена. С Акта за
установяване на частно държавно вземане това вземане е установено като
възникнало поради недопустимост на направените разходи предвид невярно
счетоводно отразяване на придобиването и заплащането им, а не като възникнало
от други установени нередности по проекта. Именно Актът за установяване на
частно държавно вземане е документът, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което и в исковото производство по чл. 422 ГПК вземането може да бъде установявано само такова, каквото е то според
посочения документ. Освен това, видно от част от събраните доказателства, напр.
Протокол № 3 от заседание на Работна група на МИЕ, към момента на изпращане на
искането за възстановяване на средства до „А.К.“ ООД - 30.05.2008 г. на министерството са били
известни и останалите нередности, посочени в исковата молба, но въпреки това
министерството не се е позовало на тях в искането си за възстановяване на
средствата, въз основа на което е съставен Акта за установяване на частно
държавно вземане. НАП е само процесуален субституент и не може да прави
изявления във връзка с материалното правоотношение между МИЕ и „А.К.“ ООД, от
което да вазникват материални права за МИЕ.
За
да бъде основателен иска, ищецът следва да докаже, че са били налице отразените
в Акта за установяване на частно държавно вземане факти, както и че въз основа
на тях се е породило право за МИЕ да направи финансова корекция, като иска
връщане на авансово платеното поради недопустимост на отчетените разходи, изпадането на ответника в забава да върне
получената финансова помощ и размера на претендираната лихва.
В
настоящото производство се установи по несъмнен начин, че между Министерство на
икономиката и енергетиката, в качеството на Изпълнителна агенция по програма
ФАР и „А.К.“ ООД, е сключен процесният
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG2004/016-711.11.04/ESC/G/GSC-1-097
по проект BG2004/016-711.11.04.
„Подкрепа
за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия“, в размер на финансовата
помощ максимум 49 400 евро.
Безспорно
се установява от представените доказателства – платежни нареждания, извлечения
от банкова сметка ***, че ответникът е получил две авансови плащания на обща
стойност 39 520 лева, които са одобрени и отпуснати по установения ред.
Установи
се още от събраните доказателства – писмо на МИЕ до „А.К.“ ООД изх. № С-1/97/19
от 30.05.2009 г., че министерството е направило искане за връщане на авансово
платената сума поради недопустимост на направените разходи по проекта, която
недопустимост произтича от обстоятелството, че доставените машини са
заприходени през септември 2008 г., фактура е издадена през ноември 2008 г., а
приемо-предавателен протокол през октомври 2008 г.
В
приложеното към същото писмо Искане за възстановяване на средства пък е
посочено, че авансово платената сума следва да бъде възстановена поради
прекратяване на договора.
Предвид
посочените в двата документа противоречиви основания за връщане на авансово
платената сума, изпратени едновременно на ответника и в същото време не съвсем прецизната
формулировка на основанието, при което се установява да е възникнало частното
държавно вземане по Акта за установяване на частно държавно вземане, настоящият
състав ще разгледа иска и на двете посочени основания за възстановяване на
авансово платените средства: недопустими разходи, преценявани при определяне на
окончателния размер на финансирането по чл. 17 от Общите условия към договора
за безвъзмездна финансова помощ и евентуалната нужда от възстановяване на
средства, които го надхвърлят, съгласно чл. 18.1 от ОУ от една страна, и
прекратяване на договора по чл. 12.2 от същите от друга страна.
Относно
недопустимостта на разходите като основание за възстановяване на авансово
платените суми съдът намира следното: На първо място, посоченото счетоводно
отразяване на сделката по покупка на машините по проекта не се установява да е
недопустимо. Съгласно Общите условия към договора между „А.К.“ ООД и „Е.Б.“ АД
– чл. 31 и чл. 34, при доставка на стоките се изготвят два вида
приемо-предавателни протоколи – предварителен и окончателен. Визираният от МИЕ
протокол от октомври 2008 г. е озаглавен Финален приемо-предавателен протокол и
видно от текста му той е съставен след доставка, инсталиране и тестване на
машините. Логично е предварителният приемо-предавателен протокол да е съставен
по-рано при първоначалната фактическа доставка на машините. Същият не е
представен по делото, но е съвсем логично да е съставен на 18.09.20108 г.,
когато именно доставените стоки са заприходени в ответното дружество. Т.е.,
стоките са заприходени при първоначалното им предаване на ответника от
продавача „Е.Б.“ АД. А тъй като липсва друга уговорка, то собствеността
преминава в момента на предаване на машините, които са родово определени вещи
(аргумент от чл. 186а ЗЗД). При изготвяне на доклад от 15.04.2009 г. след
извършена проверка от ГД „Изпълнение на проекти“ при ИА за насърчаване на
малките и средни предприятие е прието, че „Всички стоки и услуги са били
доставени в рамките на договорения период на изпълнение до 30.11.2008 г.“ (л. 38).
В
същото време плащането е извършено на два пъти – 60% от цената е фактурирана с
фактура от 31.10.2008 г., която е представена по делото, а 40 % са фактурирани
през ноември месец, която втора фактура не е представена по делото, но се сочи
от ищеца (включително в информацията за вътрешно ползване, находяща се на л. 55
от делото). Именно такива са условията на плащане съгласно чл. 26 от
Специалните условия към договора между двете дружество от 21.05.2008 г. –
авансово плащане в размер на 60% и 40% след предварително приемане на
доставката. Няма уговорка авансовото плащане да предхожда доставката, но има
уговорка окончателното плащане да се извърши след предварителната доставка . В
случая предварителната доставка е на 18.09.2008 г., а окончателното плащане
през м. ноември. Изложените правила на
договора между „А.К.“ ООД и „Е.Б.“ АД и фактическите действия на страните по
него напълно логично обясняват защо заприходяването е през септември, финалният
приемо-предавателен протокол е от октомври, а финалното плащане е от ноември,
като не се установява никаква нередност или недопустимост в посочения начин на
осчетоводяване.
От
друга страна, дори така извършеното осчетоводяване да беше нелогично или
недопустимо, то не осъществява никой от
съставите на недопустимост на разходите, които са предвидени в Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG2004/016-711.11.04/ESC/G/GSC-1-097.
Недопустимите разходи са посочени в чл. 14.6 от раздел „Финансови разпоредби“ и
невярно или неправилно осчетоводените разходи не са сред тях. В същото време
сред изискванията за допустимост на разходите по чл. 14.1 е разходите да са
необходими за проекта, което не е спорно, да са извършени в рамките на срока на
проекта, който срок изтича на 30.11.2008 г., а финалното плащане е през м.
ноември 2008 г. и разходите да са осчетоводени и да са документално обосновани.
В случая разходите са осчетоводени и са налице първични документи за тях –
договор, фактури и одобрение от МИЕ (така Уведомление № В1/01/97/17/19.09.2008
г. на л. 60 от делото).
Следователно,
не е налице недопустимост на отчетените финални разходи, поради което и не е
възникнало право на МИЕ да направи 100% финансова корекция, поради което да
иска връщане на авансово платената сума по договора с „А.К.“ ООД.
По
отношение изявлението за прекратяване на договора, направено с Искането за
възстановяване на средства, приложено към писмо № С-1/97/19 от 30.05.2009 г.,
настоящият състав намира, че право за прекратяване на договора на посоченото в
искането основание не е възникнало за МИЕ. Това е така, защото от една страна
не се твърди нито се установява да е налице някое от основанията за едностранно
прекратяване на договора по чл. 12.2 от Анекс II – Общи условия към процесния договор
за безвъзмездна финансова помощ, а от друга страна, дори да приемем наличие на
неправилно осчетоводяване по проекта, то същото не може да бъде субсумирано под
хипотезата на което и да е основание за едностранно прекратяване на договора по
чл. 12.2 от него.
Предвид
изложеното, искът за главницата е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, съответно – неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на
мораторна лихва.
За
пълнота и въпреки че не следва да бъдат разглеждани сочените извън Акта за
установяване на частно държавно вземане нередности като основания за финансова
корекция по процесния проект, следва да бъде посочено следното:
Дефиниция
за понятието „нередност” е дадена в чл. 1, т. 2 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №
2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности - всяко нарушение на разпоредба на правото
на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор,
което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на
Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването
или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират
направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан
разход. По-късно
дефиниция на същото понятие е дадена в чл. 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) 1083/2006, като според
нея нередност означава всяко нарушение на разпоредба на
общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект,
което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на
Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Следователно,
нередност има тогава, когато едно действие или бездействие на стопански субект
уврежда или застрашава с увреждане общностния бюджет. В случая не са
представени никакви доказателства, че откритата нередност, свързана с произход
на две от закупуваните машини от страни извън Европейския съюз по някакъв начин
застрашава общностния бюджет, макар в действителност да се установява от
събраните доказателства, че такова несъответствие с договора с „Е.Б.“ АД е
налице. От друга страна по делото липсват доказателства относно твърденията, че цената на една от машините е
много по-ниска при производителя, отколкото е заплатена от „А.К.“ ООД, макар
този факт сам по себе си да застрашава с увреждане общностния бюджет. Освен
това, МИЕ е одобрило по-високия разход за тази машина като е имала
предварително възможност да провери каква е цената при производителя. След като
не го е направило и е одобрило по-високия разход, не може да се позовава на
посоченото несъответствие като нередност.
Ето
защо за МИЕ не е възникнало право на финансова корекция и във връзка с посочените
две нередности, поради което исковете биха били неоснователни и при тяхното
съобразяване.
По разноските:
При отхвърляне на иска ответникът има право на разноски както за исковото, така
и за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива обаче
нито са доказани, нито са претендирани.
На
третото лице помагач разноски не се дължат на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Н.А.П.,
гр. София, ул. „*******срещу „А.К.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, предявен при условията на
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на
вземане, за което е съставен Акт за установяване на частно държавно вземане №
38/08.03.2011 г., произтичащо от финансова корекция по Договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG2004/016-711.11.04/ESC/G/GSC-1-097,
сключен между Министерство на икономиката и енергетиката (сега Министерство на
икономиката) и „А.К.“ ООД на 30.11.2006 г., което вземане е съставено от главница в размер на 39 520 (тридесет
и девет хиляди петстотин и двадесет) евро и лихва в размер на 2 914.60
евро (две хиляди деветстотин и четиринадесет евро и шестдесет евроцента) за периода 19.07.2009 г. – 28.02.2011, и
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. №
33581/2012 г. на СРС, 58 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – М. на
и., ЕИК *******, гр. София, ул. „*******
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: