№ 355
гр. гр. Д., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500215 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София срещу
решение №627/14.12.2021 г. по гр.д.№1516/2021 г. на Д.кия районен съд,с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Б. Д. с ЕГН
********** от гр.Д. искове за установяване по реда на чл.422 от ГПК,че
ответникът дължи на ищеца сумите,за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№3681/2020 г. по описа на РС-Д.,както следва:
-2387,48 лева,представляваща изплатени застрахователно обезщетение и
разноски по ликвидация на щетите на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/03/119001858768 със срок на действие 05.07.2019 г.-04.07.2020 г. за лек
автомобил „Фолксваген поло“ с ДК №***, ведно със законната лихва от
14.12.2020 г. до окончателното изплащане;
-106,77 лева,представляваща обезщетение за забава от 07.07.2020 г. до
14.12.2020 г.,
1
като въззивникът е осъден да заплати на М. Б. Д. сторени разноски в
размер на 600 лева адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е недоволен от извода на първоинстанционния съд,че
меродавно за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на ответницата
към момента на процесното ПТП е медицинското изследване,извършено след
произшествието по определения в закона ред,а не заключението по
допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза.Изложени са доводи за
наличие на достатъчно доказателства по делото за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение,настъпило застрахователно събитие,обема
на щетите и заплащането от въззивника на обезщетение за тях.Според чл.500
ал.1 т.1 предл.1 от КЗ регресното право на застрахователя възниквало при
концентрация на алкохол в кръвта на виновния водач към момента на ПТП
над допустимата по закон норма.Протоколът за ПТП установявал факта на
алкохолна концентрация над допустимата.Този факт се констатирал и от
заключението по СМЕ,допусната от съда.Предвид горното се настоява за
отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете,както и за
присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции до
момента.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата М.
Б. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.Намира изводите на
районния съд относно доказателствената стойност на заключението по СМЕ
за правилни,доколкото заключението не почивало на точни и конкретни
данни,а на предположения на вещото лице.Настоява за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на сторените от нея разноски във
въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
11.01.2022 г.,а жалбата е подадена по електронен път на 21.01.2022 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.01.2022 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
2
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за последния извод са следните:
Гр.д.№1516/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№2646/18.05.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,чл.500 ал.1 т.1 предл.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД от
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София срещу М. Б. Д. с ЕГН
********** от гр.Д. за установяване,че ответницата дължи на ищеца
сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №260032/15.01.2021 г. по ч.гр.д.№3681/2020 г. по описа на
Д.кия районен съд,както следва:
-сума от 2 387,48 лева,представляваща изплатени застрахователно
обезщетение и разноски по ликвидация на щетите на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/03/119001858768 със срок на действие 05.07.2019 г.-04.07.2020 г. за лек
автомобил „Фолксваген поло“ с ДК №***,ведно със законната лихва от
14.12.2020 г. до окончателното изплащане;
-сума от 106,77 лева,представляваща обезщетение за забава за периода
от 07.07.2020 г. до 14.12.2020 г.
По ч.гр.д.№3681/2020 г. на ДРС заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника М. Б.Д. на 20.03.2021 г.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено
възражение вх.№264913/22.03.2021 г.,уточнено с молба вх.
№265451/05.04.2021 г.,от длъжника Д. срещу заповедта.С разпореждане от
15.04.2021 г. заповедният ДРС указва на заявителя,че може да предяви иск за
съществуване на вземането си в едномесечен срок.За последното
разпореждане заявителят е уведомен на 05.05.2021 г. и в указания срок са
предявени настоящите установителни искове,чийто предмет са вземания
идентични на тези по заповедта за изпълнение.Предвид горното исковете са
допустими,респ. и обжалваното решение,постановено по същите,е
допустимо.
3
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Представена е полица №********** на ЗК „Уника“ АД,с която е
сключена застраховка „Каско на МПС“-пълно Каско за товарен автомобил с
марка „Шкода Рапид” с ДК №***-собственост на „Гранекс“ ЕООД-
гр.Варна,валидна за периода от 14.06.2019 г. до 13.06.2020 г.Ответницата М.
Б. Д. като собственик на МПС марка „Фолксваген Поло” с ДК №*** е
сключила със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,видно от
застрахователна полица №BG/03/119001858768,удостоверяваща
възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и
обвързваща страните за периода от 05.07.2019 г. до 04.07.2020 г.От протокол
за ПТП №1740379/12.11.2019 г.,изготвен от мл.инспектор при СПП при ОД
на МВР-гр.Д.,се установява,че на 12.11.2019 г. около 10,20 ч. в гр.Д. на бул.
„Трети март” ответницата М. Б. Д. като водач на МПС марка „Фолксваген
Поло” с ДК №***-нейна собственост е нарушила правилата,предвидени в
ЗДвП,като при движение с автомобила поради неспазване на дистанция
блъска движещото се пред нея МПС с марка „Шкода Рапид” с ДК №***-
собственост на „Гранекс“ ЕООД и му нанася материални щети.В протокола за
ПТП е отразено,че виновният водач М. Б.Д. е управлявала процесното МПС
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата норма от
0,5 промила,а именно в границите от 0,5 до 1,2 промила.В протокола за ПТП
са констатирани щети по задна броня,заден капак,заден светлоотразител за
участник 2-МПС с марка „Шкода Рапид” с ДК №***.Във връзка с
настъпилите материални щети по автомобила-собственост на „Гранекс“
ЕООД е образувана ликвидационна щета №19111980031 от 12.11.2019 г. в ЗК
„Уника“ АД.Извършен е опис на установените щети /на лист 11 от делото на
ДРС/.С възлагателно писмо от 15.11.2019 г. е възложен ремонт на увредения
автомобил на доверен сервиз-ЕТ ”***”- гр.Д.,който има сключен договор за
подизпълнител с „***” ООД-гр.Д..От последното дружество е издадена
проформа фактура №1058/11.12.2019 г. по щета №19111980031 с обща
стойност на ремонта 2362,48 лв.Съгласно приемо-предавателен протокол от
18.12.2019 г. автомобил „Шкода” с ДК №*** е предаден на собственика
„Гранекс“ ЕООД след ремонт без възражения.Съгласно извлечение на
„Райфайзен Банк“ на 29.01.2020 г. е извършен паричен превод в полза на
„***” ООД на стойност 2362,48 лв.След изплащане на застрахователното
4
обезщетение ЗК „Уника“ АД отправя регресна покана към ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп”.При ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” е
образувана щета №471019192002999.На 07.07.2020 г. ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп” е превело по банков път на ЗК „Уника“ АД-застраховател по
Каско на собственика на увреденото имущество сумата от 2362,48
лева,представляваща дължимо застрахователно обезщетение по заведената в
ЗАД „Булстрад ВИГ“ щета №471019192002999.Застрахователят е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева.Общата сума на разходите за
ищцовото дружество по процесната щета възлиза на 2 387,48 лв.
С настоящите искове се настоява за установяване вземанията на ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп”-гр.София /главница в размер на 2 387,48
лв и мораторни лихви в размер на 106,77 лв/ от прекия причинител на щетата
М. Б. Д. /застрахована при горното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“/ на плоскостта на регресната отговорност.Застрахователят се
позовава на хипотезата на чл.500 ал.1 т.1 предл.1 от КЗ,според която същият
има право да получи от виновния водач платеното от него застрахователно
обезщетение заедно с платените лихви и разноски,когато виновният водач
при настъпването на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП,като е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма /над 0,5 промила съгласно разпоредбата на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП/.
Видно от протокола за ПТП от 12.11.2019 г.,в момента на регистрацията
на процесното ПТП полицейският орган е извършил проверка на ответницата
Д. с техническо средство,което е отчело концентрация на алкохол в кръвта в
диапазона от 0,5 до 1,2 промила.Вероятно при условията на чл.3а ал.1 т.2 от
Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози поради
неприемане от тестваното лице показанията на техническото средство на М.
Д. е издаден талон за изследване на кръвна проба №257/12.11.2019 г.,отразен
в протокола за ПТП.Същата се е явила и предоставила кръвна проба,която е
изследвана от оторизирана по чл.19 ал.1 т.1 б.“в“ от горната Наредба
лаборатория при МБАЛ „Св.Анна-Варна“.От представения протокол за
химическа експертиза №1299/15.11.2019 г. /на лист 54 от делото на ДРС/ е
видно,че е установена концентрация на алкохол в кръвта на ответницата от
0,44 промила,т.е. под максимално допустимата от закона норма от 0,5
5
промила.Според съдържанието на горния протокол талонът за изследване е
издаден от полицейския орган в 11,30 часа,т.е. около един час и 10 минути
след ПТП /регистрирано в 10,20 часа/.Кръвната проба е взета с медицински
протокол от 12.11.2019 г. в 11,55 ч.,т.е. в рамките на до 45 минути от издаване
на талона за изследване,както изисква разпоредбата на чл.6 ал.6 т.2 от
Наредбата.От горното следва извод,че ответницата е спазила предписанието
на контролния орган за явяване в определен срок,съответстващ на
нормативните изисквания.Определено е налице обаче забавяне от страна на
полицейския орган в действията му по издаване на талона за изследване,което
е сторено 1 час и 10 мин. след възникване на ПТП.Така общо от възникване
на процесното ПТП в 10,20 часа до момента на вземане на кръвната проба в
11,55 часа са изминали 1 час и 35 мин.,през който период неминуемо е
настъпила промилана в концентрацията на алкохол в кръвта.По делото е
допусната от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза,която
да установи съществува ли научен метод за определяне на реалното
количество алкохол в кръвта към предхождащ лабораторното изследване
момент и,ако съществува,вещото лице да определи това количество в кръвта
на ответницата Д. към момента на настъпване на процесното ПТП.По посочен
от експерта метод на Видмарк е изчислено,че към момента на ПТП
концентрацията на алкохол в кръвта на Д. е била 0,66 промила,т.е. над
допустимата от закона норма.Формулата,използвана от вещото лице,включва
обаче един необективен показател,т.нар. бета-фактор,който илюстрира
възможностите на организма за метаболизъм и излъчване на алкохол,като при
изчислението е взета стойност от 0,15 промила,съответстваща на средните
човешки възможности.При изслушването му вещото лице е посочило,че този
фактор не е идентичен при всички хора,а се влияе от пол,тегло,вид
употребена храна и пр.Предвид горното според съда,за да се приеме,че
извършеното от експерта изчисление е точно,е необходимо същото да се
базира на индивидуално изследване на бета-фактора при ответницата,а не да
почива на усреднена стойност,за която не е ясно дали е приложима в
посочения размер спрямо ответницата.Последните констатации разколебават
достоверността на изчислената от вещото лице стойност на алкохолното
съдържание в кръвта на ответницата към момента на ПТП.При това
положение меродавно за стойността на алкохолната концентрация е
извършеното по установения с Наредба №1/19.07.2017 г. ред лабораторно
6
изследване на взета от ответницата кръвна проба,обективирано в протокола
за химическа експертиза №1299/15.11.2019 г.,сочещо концентрация от 0,44
промила в рамките на допустимата законова норма.Така предпоставките на
чл.500 ал.1 т.1 предл.1 от КЗ за ангажиране регресната отговорност на
ответницата Д. не са налице.Исковете подлежат на отхвърляне като
неоснователни.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта на присъдените с оглед изхода от спора разноски в
полза на ответницата по делото в размер на 600 лв адвокатско
възнаграждение.
Претендирани са разноски от двете страни по спора.Поради отхвърляне
на исковете ищецът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”-гр.София няма
право на разноски за първата и въззивната инстанция и такива не следва да му
се присъждат.Право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК има
ответницата и въззиваема М. Д.,като за въззивната инстанция следва да й се
присъдят разноски в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение,изплатено
от същата в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие
от 04.10.2022 г. /на лист 39 от делото на ДОС/.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №627/14.12.2021 г. по гр.д.№1516/2021 г. на
Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес
на управление гр.София,пл.”Позитано” №5,с ЕИК *********,да заплати на М.
Б. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8