РЕШЕНИЕ
№ 5626
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110169057 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. В. П., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 270.22 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в .....
за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и на сумата 15.10 лева - дялово
разпределение за периода 01.04.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
41.24 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г. – 10.05.2021г., както и на сумата 2.66 лева – лихва за забава за върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2018г. – 10.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на ½ ид.ч. от имота, е потребител на
доставената за него топлинна енергия, поради което е задължен да заплати припадащата му
се част от стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване
на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на
„Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 28989/2021г. на СРС, 55
състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът е оспорил вземанията с възражение в заповедното производство и довод,
1
че повече от десет години не обитава имота. С отговора на исковата молба обаче признава
исковата претенция и представя доказателства за плащане на вземанията.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява
становище по спора.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 22.10.2002г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на
решението договор от 23.10.2002г., който урежда отношенията между страните по повод
отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този
отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е
също договор между ищеца и това дружество от 03.06.2020г., който от своя страна урежда
отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово
разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на
вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие, а на съда му е
служебно известно, че такъв договор е бил валиден и за процесния период. Предвид
изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Това обстоятелство не е
било спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване. Съгласно разрешението, дадено с ТР по дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС когато топлоснабденият имот е бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена с решение за развод, с което имотът е предоставен за
ползване на единия съпруг, то ползващият бивш съпруг може да сключи договор с
топлопреносното предприятие, като открие индивидуална партида само на свое име за целия
имот. Тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди както за своята идеална
част от имота, така и за притежаваната от другия съсобственик-бивш съпруг идеална част,
поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна
енергия за цялото жилище. Ако такъв договор не бъде сключен, двамата бивши съпрузи,
като съсобственици, дължат цената на доставената топлинна енергия съобразно дяловете си
в съсобствеността.
По делото не се спори, че процесното жилище е било придобито от Н. В. П. и В. М.
П. възмездно и по време на брака им, поради което е станал съпружеска имуществена
общност. Това се установява и от приложена молба от ДСК за вписване на законна ипотека
върху имота за обезпечаване на заем за закупуването му, която е годно доказателство
2
относно факта на придобиване на обекта от съпрузите. Прието е решение от 13.08.2020г. на
РС – Девин, постановено по гр.д.№ 130/2020г., с което бракът между страните, сключен на
04.08.1974г., е бил прекратен по взаимно съгласие на страните. С решението процесното
жилище е било предоставено за ползване на съпругата В. М. П., от който момент между
съпрузите е възникнало наемно правоотношение, като този момент следва процесния
период. Т.е. за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г. купувачите са били все още съпрузи,
съответно имотът е бил СИО, поради което разрешението по ТР № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС не може да намери приложение, за да се изследва дали е подавано заявление от В. М.
П. за вписване на партида за имота само на нейно име, на което основание да се зачете, че
само тя е отговорна за възникналите задължения за ползване на топлинна енергия за него.
Отговорността за тези задължения е на двамата купувачи – собственици на имота, при равни
квоти. Ето защо, твърденията на ответника, че не обитава имота, за което представя
удостоверения за вписан постоянен и настоящ адрес в с.Борино, считано от 08.02.2011г., са
ирелевантни за спора.
Заповедното производство е образувано за вземания за потребена топлоенергия и
дялово разпределение за процесния имот срещу двамата собственици - Н. В. П. и В. М. П.
при равни квоти. Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на В. М. П., която не е
депозирала възражение по чл.414 ГПК. Като последица от това заповедта по отношение на
нея или за 1/2 част от търсените вземания е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
Ищецът вече разполага с изпълнителен титул за сумата. Заповедта е била връчена надлежно
и на ответника Н. В. П., който обаче е възразил, а като последица от това се е развило
настоящото исково производство. Предмет на делото са ½ част от търсените в заповедното
производство вземания. В исковото производство те се признават от ответника. Видно от
приложено от него платежно нареждане от 14.02.2022г. Н.П. е заплатил на ищеца сумата от
354.22 лева с посочено основание гр.д. № 69057/2021г. на СРС, като изрично е отбелязано,
че 25.00 лева от тях са за държавна такса. Основанието за плащане обвързва ищеца, щом по
ясен и недвусмислен начин посочва какво се плаща с превода. Ето защо, ищецът е бил
задължен да отчете плащането по предназначение, т.е. да го разпредели за покриване на
дължимите от ответника суми, за които се води настоящото дело, а не да ги отнася за
покриване на общия дълг и на двамата собственици. С молба от 16.03.2022г. ищецът е
признал плащането и е посочил, че остава непогасена главница в размер на 446.00 лева,
което е в повече от общия сбор на дължимите от ответника в производството суми за
процесния период. Това обосновава извод, че плащането не е отнесено за погасяване на
задълженията на ответника, както е посочено в платежния документ. Съгласно чл.76, ал.2
ЗЗД, ако изпълнението не е достатъчно да покрие задължението в цялост, то най-напред се
погасяват разноските, после лихвите и накрая главницата. В настоящия случай, с плащането
и направеното в него пояснение са платени 12.50 лева държавна такса, дължима от отози
ответник по заповедното дело и 12.50 лева държавна такса в исковото производство, за
която съдът констатира, че не е била събрана, поради което и доколкото е дължима от
ответника, същата се явява покрита с това плащане. С остатъка от 329.22 лева, са погасени:
3
дължимата законна лихва върху главницата за потребена топлоенергия и за осъщественото
дялово разпределение в общ размер от 285.32 лева (270.22 лева + 15.10 лева) за периода
25.05.2021г. (датата на депозирано заявление по чл.410 ГПК) – 14.02.2022г. (датата на
извършено плащане), която е 21.08 лева, претендираните мораторни лихви в общ размер от
43.90 лева, главницата за дялово разпределение в размер от 15.10 лева и частично
главницата за топлинна енергия до размера от 249.14 лева, поради което остава незаплатена
главница за потребена топлоенергия в размер на 21.08 лева, до който размер исковата
претенция в тази част следва да се уважи, като сумата се присъди ведно със законната лихва
от 15.02.2022г. до окончателното плащане. За останалите вземания, исковата претенция се
отхвърля, като погасена чрез плащане в хода на процеса.
По разноските
С изпадането си в забава по отношение на задължението си за срочно погасяване на
вземанията към топлопреносното предприятие, ответникът е дал повод за образуване на
делото, поради което е отговорен за разноските на ищеца. Забавата е настъпила от момента
на изтичане на срока за плащане на всяко месечно задължение съгласно чл.33 от ОУ на
ищеца, а именно – с изтичане на 45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася
съответното месечно задължение.
Направените от „Топлофикация София“ ЕАД разноски са: 75.00 лева заплатена
държавна такса в настоящото производство, 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по НЗПП, 12.50 лева –
заплатена държавна такса по заповедното дело, дължима от този ответник, но заплатена от
него с превода от 14.02.2022г., за което е направил изрично отбелязване, 25.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Общият размер на
неплатените разноски е 200.00 лева, от които 25.00 лева – юрисконсултско възнаграждение
по ч.гр.д.№ 28989/2021г. на СРС, и 175.00 лева – разноски в настоящото производство.
Сумите следва да се присъдят в тежест на ответника.
Съдът констатира, че по делото не е била събрана първоначално дължимата
държавна такса в цялост, като поради грешно изчисление невнесената част възлиза на 12.50
лева. Тази сума е погасена с направеното от ответника плащане, поради което не се
присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: .... дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 ЗЕ
сумата 21.08 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
4
апартамент № 2, находящ се в ....., за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 15.02.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 28989/2021г. на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 270.22 лева, както и
за установяване съществуване на вземане за сумата 15.10 лева - дялово разпределение за
периода 01.04.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху вземанията от
25.05.2021г. до 14.02.2022г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Н. В. П., ЕГН
**********, иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 41.24 лева – лихва за забава за върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 10.05.2021г. и на сумата 2.66 лева – лихва за
забава за върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2018г. – 10.05.2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 28989/2021г. на СРС, 55 състав,
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. В. П., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата 200.00 лева – разноски по делото, от които 25.00 лева
по ч.гр.д.№ 28989/2021г. на СРС и 175.00 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5