РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601230 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Ивайло
Найденов от АК - Бургас, защитник на подсъдимата Е. М. Н., ЕГН
**********, срещу присъда № 260014/17.09.2021 г., постановена по НОХД №
206/2020 г. по описа на Районен съд - Поморие.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата Е. М. Н.,
ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 28.09.2018 г., в гр.
Поморие, с цел да набави за себе си облага - да се сдобие с парични средства,
възбудила заблуждение у Р. И. П., род. на *** г. - служител на „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, като внесла компютърни данни, чрез устройство с IP
адрес: 149.62.205.81, от email адрес: ***@gmail.com, на интернет страницата
на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* - https://www.credrissimo.bg., а именно
електронни файлове, с които кандидатствала за кредит от името на И. Р. Р.,
род. на *** г., а именно - Заявление за кредит № 1141686/28.09.2018 г. от
името на И. Р. Р. и Договор за потребителски кредит № 1141686/28.09.2018 г.,
между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* и И. Р. Р., за сумата от 2050 /две
1
хиляди и петдесет/ лева до „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, с което
причинила вреда на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, в размер 2050 /две
хиляди и петдесет/ лева, поради което и на основание чл. 212а, ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК, е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, както и
на глоба в размер 3 000 /три хиляди/ лева. На основание чл.66, ал.1 НК,
изпълнението на наложеното на подсъдимата Н. наказание две години
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години.
Със същата присъда подсъдимата Е. М. Н. е осъдена да заплати на
гражданския ищец „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Витоша”, № 146, бизнес център „България“,
сграда А, ет. 4, представлявано от С. Я., чрез пълномощника Л. М., сумата от
2050 /две хиляди и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, смитано от датата на увреждането - 28.09.2018 г., до
окончателното й изплащане.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
С въззивната жалба се релевират доводи за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в
това, че не е изследвал всички обстоятелства по делото и е извел погрешни
заключения от събраните доказателства. Твърди се, че погрешно е прието, че
подс. Н. е въвела процесните компютърни данни, тъй като доказателства в
тази посока не са събрани, поради което и се счита, че в случая изобщо не е
бил осъществен престъпният състав по чл. 212а, ал. 1 от НК. На следващо
място се изтъква, че заявлението за кредит се попълва директно на интернет
страницата на „Кредисимо“, а не от email, както е посочено в присъдата, като
лицето, въвеждащо данните, може да посочи какъвто и да е електронен адрес,
без да е необходимо да е титуляр на същия, за да може впоследствие да бъде
усвоен кредитът. Сочи се, че макар и по делото да е доказано, че email адрес
***@gmail.com” се ползва от подсъдимата, това по никакъв начин не е
индиция за това, че именно тя е въвела компютърните данни. С жалбата се
прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване
на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение. Алтернативно, се иска изменение размера на наложените
2
наказания в посока минималния такъв, съобразно чл. 55 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на
подс. Е.Н. - адв. Борислав Янков от АК - Бургас, релевира доводи за
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила. На първо място се твърди нарушение при
прочитането на показанията на свидетелите Л. В., Р. П., Р. П. и Х. М., тъй като
липсва съгласие от страна на подсъдимата съгласно чл. 281, ал. 5 от НПК. На
второ място се излагат доводи за липса на мотиви, тъй като в
обстоятелствената част не се съдържа задълбочен анализ относно действията,
които са съставомерни във връзка с въвеждането на електронните данни и
съответно направеното искане за отпускане на кредит. Не са обсъдени и
доводите на защитата, направени в пледоарията. На посочените основания се
иска отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимата е осъществила
виновно инкриминираното деяние, моли въззивният съд да измени присъдата,
като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и отмени
съдебния акт в частта относно наложеното наказание глоба в размер на 3 000
лева.
Подсъдимата Н. поддържа доводите на защитника, като в
предоставената й последна дума, моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата
на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното
наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на
съдебния акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
съдебния акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета
и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, констатира,
че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и постановяване
на крайния съдебен акт по същество на делото, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от
НПК, което налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В настоящия случай първоинстанционната присъда е постановена от
3
незаконен състав, поради допуснато нарушение на принципа за неизменност
на състава на съда по чл. 258, ал. 1 от НПК.
Производството по НОХД № 206/2020 г. по описа на Районен съд –
Поморие е образувано по повод внесен от прокурор при Районна прокуратура
– Бургас, ТО - Поморие обвинителен акт, с който срещу подсъдимата Е. М. Н.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК. С оглед
наказуемостта на престъплението, в случая е приложимо правилото на чл. 28,
ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо разглеждането на делото от
първоинстанционния съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.
След постъпване на делото в районния съд и определянето на съдия-
докладчик на случаен принцип, на 09.04.2021 г. е проведено разпоредително
заседание. Съдебният състав включва и съдебните заседатели Диана
Апостолова и Катерина Иванова, избрани чрез системата за случаен избор.
След произнасяне по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, разглеждането на
делото е отложено за 19.05.2021 г. Поради неявяване на подсъдимата, в това
съдебно заседание същия съдебен състав не е дал ход на делото и е отложил
същото за 23.06.2021 г.
На 07.06.2021 г. в Районен съд – Поморие е постъпило заявление вх.
№ 261734 от съдебния заседател Катерина Ганчева Иванова, с което
уведомява съда, че поради служебна ангажираност, не може да вземе участие
в насроченото за 23.06.2021 г. заседание по НОХД № 206/2020 г. Без да се
обсъдят други дати, на които съдебният заседател може да се яви, с
разпореждане на съдията-докладчик от 08.06.2021 г. е указано да се избере
друг съдебен заседател, което е и направено, като на случаен принцип е
избран съдебния заседател Кольо Николов. Разглеждането на делото в
съдебно заседание на 23.06.2021 г. е продължило със съдебните заседатели
Диана Апостолова и Кольо Николов, с участието на които в състава на съда е
постановена и присъдата.
Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод за
допуснато нарушение на принципа за неизменност на състава на съда,
регламентиран в чл. 258, ал. 1 НПК, поради това, че присъдата е постановена
от съдебен състав, различен от този, произнесъл се в разпоредителното
заседание. Постановеното определение в разпоредителното заседание от
първия съдебен състав няма обвързваща сила по отношение на новия състав
4
на съда, поради което след смяна на персоналния състав на
първоинстанционния съд (независимо от основанието за това) се дължи
провеждане на ново разпоредително заседание, като новият съдебен състав
следва да вземе отношение по всички въпроси, посочени в чл. 248, ал. 1 НПК.
Като е разгледал делото в състав, различен от първоначалния, с който е
проведено разпоредителното заседание, първоинстанционният съд е
постановил присъдата си в незаконен състав.
В този смисъл е и приетото становище на общото събрание на
наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд във връзка с
противоречива практика относно състава на съда в разпоредително заседание.
В същото се приема, че в разпоредителното заседание се извършва и се
аргументира преценка за справедливостта на производството по отношение
на процесуалните нарушения и съдебният състав се ангажира със становище
по всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК и в частност тези по т. 3, като тази
преценка се извършва по вътрешно убеждение и с нея не може да бъде
обвързан друг съдебен състав, ако не се спази неизменността. Изтъква се, че
същностната функция на разпоредителното заседание е да бъдат решени
значими за процесуалната съдба на делото въпроси – дали да продължи
развитието му в съдебната фаза или поради допуснати съществени
процесуални нарушения да бъде върнато в предходна процесуална фаза за
отстраняването им, като всеки съдебен състав е суверенен в преценката си. В
цитираното становище ОСНК на ВКС приема, че в случай, че съдебният
състав, произнесъл се по въпросите в разпоредително заседание и този,
разгледал делото по същество, не е един и същ, то вторият съдебен състав би
бил обвързан с възприетото от първия такъв в разпоредителното заседание и с
това би се нарушил принципът, въздигнат в чл. 14 от НПК, на вземане на
решенията по вътрешно убеждение.
С оглед на тези съображения, настоящият въззивен състав приема,
че допуснатото от първостепенния съд нарушение на процесуалните правила
е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и е от категорията на
абсолютните такива, и обуславя отмяна на постановената присъда и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. За това
нарушение въззивният съд следи и служебно, без да е сезиран с изрични
доводи от страните.
5
При новото разглеждане на делото, първостепенният съд следва да
съобрази също, че крайният момент за конституиране на страни е самото
разпоредително заседание.
Констатираният от настоящия въззивен състав порок на
проверявания съдебен акт – постановяването му от незаконен състав,
препятства произнасянето по основателността на релевираните с въззивната
жалба оплаквания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал.
3, т. 3, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260014/17.09.2021 г., постановена по НОХД
№ 206/2020 г. по описа на Районен съд - Поморие и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6