Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1474 09.12.2022 г.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря В.Т. като разгледа
докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 363 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215, във връзка с чл. 150 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от Е.Д.Ц.,
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.М. ***, против заповед № РД-09-701/21.11.2019 г. на кмета
на община Камено, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 150, ал. 3 ЗУТ е
одобрено изменение на подробен устройствен план –
план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) на УПИ ХХІІ-209, кв. 21 по плана на
гр. Камено, като се променя предназначението му от „за жилищно строителство“ в
„за работилница за дограма и мебели“ и се предвижда свързано застрояване по
общата дворищно-регулационна линия с УПИ ХХІ-209, кв. 21, с градоустройствени
показатели, посочени в матрица и таблица за устройствена
зона „Жм“ съгласно зелените, сините и червени линии и
надписи върху графичната част на проекта, неразделна част от заповедта, както и
разрешение за строеж (РС) № 50/21.11.2019 г. на главния архитект на община
Камено, с което на възложителя ЕТ „К.К. Т.“ се
разрешава да извърши строителство съгласно одобрен на 21.11.2019 г. технически
инвестиционен проект на основание чл. 142, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ в
условията на чл. 142, ал. 6, т. 1 и чл. 150, ал. 3 ЗУТ, на „работилница за
изработване на дограма и мебели“, ЗП=РЗП – 168 кв.м. и „плътна ограда с
височина до 2,20 м и с дължина 63,35 м между УПИ ХХІІ-209 и УПИ ХХІІІ-210“, кв.
21, изпълнена изцяло в УПИ ХХІІ-209, кв. 21 по плана на гр. Камено. Оспорените
актове представляват части от комплексен проект за инвестиционна инициатива
(КПИИ) съгласно чл. 150 ЗУТ.
С жалбата и допълнението към нея (л.4 и л.130
– 131 от адм.дело №2/2020г.) се твърди, че оспореният
КПИИ е незаконосъобразен. Поддържа се, че предназначението на УПИ XXII-209 е
променено незаконосъобразно, защото не е дадено съгласие от жалбоподателя, а
такова е било необходимо. Сочат се конкретни текстове от подзаконов нормативен
акт, който предвижда промяна на предназначението на имот от „жилищен“ като
изключение и се заявява, че не е налице нито едно от предвидените изключения.
Изтъква се, че дейността, за която е променено предназначението на УПИ не е
безвредна и законосъобразното провеждане на КПИИ е изисквало промяната на
предназначението на целия квартал от „жилищно“ в „производствено“ с изпълнение
на съответните процедури по ЗУТ. Сочи
се, че инвестиционният проект е непълен и не е следвало да бъде одобряван. Иска се отмяна на КПИИ. Претендират
се разноски.
Делото е висящо за втори път пред
настоящата съдебна инстанция. С Решение № 971/29.07.2020г., постановено по адм.дело №2/2020г., състав на Административен съд –Бургас е
отменил заповед №РД-09-701/21.11.2019
г. на кмета на община Камено и разрешение за строеж №50/21.11.2019г. на главния
архитект на община Камено, представляващи комплексен проект за инвестиционна
инициатива. За да ги отмени, съдът е приел, че всеки от тях е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при
неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че предвидената с КПИИ
работилница за производство на дограма и мебели не попада сред допустимите
обекти по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Обосновава извод, че обектът не представлява занаятчийска работилница по
смисъла на чл. 3 от Закона за занаятите. Приема, че предвидените за използване
машини са източник на шум, достигащ 105,6 dB, което
надхвърля нормативно определената стойност от 55 dB
за деня и 50 dB за вечерта според Таблица № 2 към
Приложение № 2 на Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите за шум в околната
среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в
околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни
зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето
на населението (Наредба № 6/26.06.2006 г.). Излага съображения, че са налице
данни за отделяне в процеса на производството на дограма и мебели в околната
среда на вредни вещества, представляващи потенциална заплаха за живота и
здравето на хората, обитаващи имотите в квартала, което изключва
категоризирането му като такова с характер на „безвредна производствена
дейност“ по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7, поради което
извършеното изменение на ПУП - ПРЗ е в пряко противоречие с приложимото
материално право. Сочи, че незаконосъобразността на плана води до незаконосъобразност
на издаденото разрешение за строеж, а оттам и на целия КПИИ.
С Решение №1931/01.03.2022 г., постановено
по адм.дело №13160/2020 г., ВАС е отменил решение
№971/29.07.2020г., постановено по адм.дело №2/2020г.
по описа на Административен съд – Бургас и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите
на решение.
В мотивите на решението ВАС изрично е
посочил, че „в случая изобщо не
са изследвани изискванията на чл. 4 от Наредба №1/27.06.2005 г. за норми за
допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от
обекти и дейности с неподвижни източници на емисии във вр. с чл. 11 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух, както и на Наредба № 12/15.7.2010 г. за
норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови
частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в
атмосферния въздух, на които се основава изготвената в хода на
административното производство оценка на въздействието на предвидената
производствена дейност, за да се извърши преценка относно параметрите на допустимите
концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух и биха ли се отразили на
човешкото здраве. За целта съдът е следвало да използва специални знания“.
„При новото разглеждане съдът следва да
събере доказателства и да изложи съображения относно спазване на изискванията
на чл. 31, чл. 32 и чл. 35 ЗУТ при одобряване на оспорения ПУП-ПРЗ като част от
КПИИ. За изясняване характера на предвидената производствена дейност и
допуснатото с одобрения проект строителство на работилница за дограма и мебели
съдът следва да назначи
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на спорните въпроси, свързани
с нивото на шум и отделяне на вредни вещества, както и въздействието им върху
атмосферния въздух и човешкото здраве, след което да извърши преценка за законосъобразност
на процесния КПИИ при съобразяване с дадените от настоящия съд задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона“.
В изпълнение указанията на ВАС настоящият
съдебен състав допусна и назначи
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на спорните въпроси.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв.М., който
поддържа жалбата и изложените в нея възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения. В открито съдебно заседание от 04.05.2022г. процесуалния
представител добавя още едно самостоятелно отменително
основание, а именно неизпълнени указания на РЗИ. В открито съдебно заседание на
09.11.2022г. адв.М. моли да се уважи претенцията
така, както е предявена. Твърди, че представената екологична оценка не
отговаря на техническото задание на
инвеститора и това, което са направили проектантите, тоест няма оценка в
компонента шум по отношение на одобрения проект. Заявява, че никъде не е
посочено какво обслужва въпросната работилница в жилищно устройствена
зона, което е съществено процесуално
нарушение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представя списък на разноските по
наредбата с договор за правна защита. Представя писмени бележки.
Ответниците – кмет на Община
Камено и главен архитект на Община Камено, чрез процесуален представител,
оспорват жалбата. Представят административната преписка по КПИИ. Искат жалбата
да бъде отхвърлена. Претендират разноски.
Заинтересованите страни не
изразяват становище по жалбата.
Административен съд - Бургас,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2018г. със заявление
рег. № 54-00-39/26.04.2019г. заинтересованата по делото страна ЕТ „Краси - Красимир
Танев“ поискал от кмета на община Камено издаването на становище и заповед, с
която да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на
УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на гр. Камено във връзка с инвестиционно
намерение за изграждането на сграда за производствени и складови дейности „в
частност – работилница за изработване на изделия от камък“ (л.71 от адм.дело № 2/2020г.).
Със заявление рег. №
69-00-414/19.07.2018 г. едноличният търговец поискал да бъде издадена нова
заповед по чл. 150 от ЗУТ за изработване на КПИИ съдържащ две части: 1.
Изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в
кв. 21 с цел промяна на предназначението на УПИ за „работилница за изработване
на дограма и мебели“ и 2. Изработване на технически инвестиционен проект за
изграждането „работилница за изработване на дограма и мебели“. Към заявлението
била приложена скица – предложение за изменение на ПУП – ПРЗ и предвиждане на
свързано застрояване в УПИ XXII-209 и УПИ XXI-209 (л.54 и 55 от адм.дело
№ 2/2020г.).
Видно от протокол
№8/16.08.2018 г. общинският експертен съвет по устройство на територията
(ОЕСУТ) разгледал мотивираното искане на ЕТ „Краси – К. Т.“ от 19.07.2018 г. и
констатирал, че вече е налице заповед по чл. 150 от ЗУТ, издадена от кмета на
общината по предходните заявления, но не е представен изработен КПИИ. Затова
ОЕСУТ предложил на кмета да издаде нова заповед по чл. 150 от ЗУТ за
изработване на КПИИ, изразяващ се в изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в
кв. 21 и изработване на инвестиционен проект за обект „работилница за
изработване на дограма и мебели“ (л.53 от адм.дело №
2/2020г.).
Промяната на инвестиционното
намерение на търговеца била отразена в издадената скица с виза за проектиране и
при съгласуването с дружествата, осигуряващи водоподаването
и електрозахранването на обекта (л. 56 долу вдясно и 57 – 59 от адм.дело № 2/2020г.).
На 21.08.2018 г. инвеститорът
се снабдил и с нотариално заверена декларация от собственика на УПИ XXI-209 в
кв. 21 за застрояване по границата между двата имота на „работилница за
изработване на дограма и мебели“ (л.52 от адм.дело №
2/2020г.).
На 28.08.2018 г. главният
архитект на общината издал положително становище за издаването на нова заповед
по чл. 150 от ЗУТ от кмета – за изработването на нов КПИИ, изразяващ се в
изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 „с цел промяна на
предназначението на УПИ“ и изработване на технически инвестиционен проект за
обект „работилница за изработване на дограма и мебели“ (л. 51 от адм.дело № 2/2020г.).
На 28.08.2018 г. кметът на
общината издал нова заповед с правно основание чл. 150, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с чл. 129, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, с която разрешил на ЕТ „Краси
– К. Т.“ изработването на КПИИ със следните части: 1. Проект за изменение на
ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 с цел промяна на предназначението на УПИ от
„за жилищно строителство“ в „работилница за изработване на дограма и мебели“ и
предвиждане на свързано застрояване с УПИ XXI-209 в кв. 21. Изработване на
технически инвестиционен проект за изграждането „работилница за изработване на
дограма и мебели“ (л. 50 от адм.дело № 2/2020г.).
Заповедта била публикувана в регионален ежедневник, поставена на информационното табло на общината и на
интернет – страницата на общината (л. 45 – 49 от адм.дело
№ 2/2020г.).
С проект за изменение на ПУП –
ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 и на УПИ XXI-209 в кв. 21 по плана на гр.Камено
било предвидена промяна на предназначението на УПИ XXII-209 в кв. 21 от „за
жилищно строителство“ в „за работилница за производство на дограма и
мебели“. Застрояването на УПИ XXII-209 в
кв. 21 предвиждало изграждането на сграда – работилница за дограма и мебели, а
застрояването на УПИ XXI-209 в кв. 21 – изграждането на гараж до границата на
имота и жилищна сграда, западно от него (л. 40 – 44 от адм.дело
№2/2020г.).
На 28.09.2018 г. директорът на
РИОСВ – Бургас изготвил становище по инвестиционното предложение, в което били
описани неговите параметри и било заявено, че не е необходимо провеждане на
процедура по реда на глава втора от Наредбата за оценка за съответствие (л. 39
от адм.дело № 2/2020г.).
На 04.12.2018г. инвеститорът
подал заявление до кмета на общината за одобряване на изработения КПИИ за
обекта „работилница за изработване на дограма и мебели“. Към заявлението били
приложени КПИИ, оценка за съответствие, предварителни договори с
експлоатационните дружества, нотариално заверено съгласие от собственика на
имота, за който е предвидено свързано застрояване (л.38 от адм.дело
№ 2/2020г.).
На 20.12.2018 г. ОЕСУТ
разгледал заявлението и придружаващата го документация. Съветът констатирал, че
в преписката липсва становище на РЗИ – Бургас по проекта, че проектът за
изменение на ПУП – ПРЗ отговаря на изискванията на законодателството, както и
че внесеният технически инвестиционен проект е окомплектован. С оглед
констатациите, ОЕСУТ решил, че приема предложения проект за изменение на ПУП –
ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на гр.Камено и промяна на
предназначението му от „за жилищно строителство“ в „за работилница за
производство на дограма и мебели“, ведно с предвиденото свързано застрояване в
УПИ XXI-209 в кв. 21. На основание чл. 142 ал. 6 т. 1 от ЗУТ бил приет и техническият инвестиционен
проект (л. 37 от адм.дело №2/2020г.).
През април 2019г. била
изготвена Оценка за въздействието на производствената дейност на работилницата
за изработване на дограма и мебели в УПИ XXII-209 в кв. 21 върху компонентите
на околната среда и човешкото здраве в района. Въз основа на нея и на
последната заповед за разрешение да се изработи КПИИ на кмета на общината,
директорът на РЗИ – Бургас издал здравно заключение изх. № РД – 259 –
99/17.06.2019 г. за съгласуване на проекта за ПУП, с което съгласувал ПУП – ПРЗ
в УПИ XXII-209 в кв. 21 при следните условия: 1. да не се допускат нива на шум
над граничните стойности, съгласно изискванията на Наредба № 6/26.06.2006 г. и
2. Да се изпълни плътна ограда, дублирана с бързорастяща
висока храстовидна и/или дървесна растителност по границата на имота (л. 73 –
101 и 36 от адм.дело № 2/2020г.).
Предвид това, общинската
администрация пристъпила към уведомяване на заинтересованите страни за
постъпилото заявление за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 с цел промяна на
предназначението на имота от „за жилищно застрояване“ в „за работилница за
изработване на дограма и мебели“ с възложител ЕТ „Краси – Красимир Тонев“.
Заинтересованите страни получили съобщения по пощата, а Е.Ц. била уведомена със
съобщение на електронната си поща, изпратено на 31.07.2019 г. (л.35 и 29 – 34 от адм.дело
№ 2/2020г.).
Е.Ц. оспорила предложението за
изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21, като заявила, че е против
промяната на предназначението на имота (л. 28 от адм.дело
№ 2/2020г.).
На 01.10.2019 г. ОЕСУТ отново
разгледал заявлението от 04.12.2018 г.
на ЕТ „Краси – К. Т.“ за одобряване на проекта за изменение на ПУП –
ПРЗ, като част от разрешеното изработване на КПИИ. Съветът констатирал, че
изисканото здравно заключение от РЗИ – Бургас за съгласуване на ПУП вече е представено,
както и че е постъпило възражение от Е.Ц., в което не са изложени мотиви. След
извършен оглед съветът установил, че имотът на Ц. не е застроен и се използва
за „земеделски нужди“ от наематели. При тази констатации ОЕСУТ решил да се уведоми
възложителя на проекта, да представи необходимата допълнителна проектна и
техническа документация, доказваща възможността за изпълнение на двете условия,
съдържащи се в здравното заключение на РЗИ – Бургас, като допълнително
внесената документация следва да бъде разгледана на следващо заседание на ОЕСУТ
(л. 24 от адм.дело № 2/2020г.).
На 08.11.2019 г. едноличният
търговец подал заявление до кмета на общината, в което посочил, че във връзка с
решението на ОЕСУТ от 01.10.2019 г., прилага поисканата допълнително проектна и
техническа документация (л. 25 от адм.дело № 2/2020г.).
На 14.11.2019г. ОЕСУТ провел
ново заседание по подаденото инвестиционно предложение. В рамките на
заседанието съветът констатирал, че е представено конструктивно становище за
плътна ограда с височина 2,20 м. по североизточната регулационна граница на
имота към УПИ XXIII – 210 (собственост на Ц.), която да бъде изградена изцяло в
УПИ XXII – 209, както и че е представен проект в част „Озеленяване“, предвиждащ
плътен храстов масив по регулационните граници на имота. Въз основа на тези
констатации, ОЕСУТ приел, че допълнително поставените условия от заседанието на
01.10.2019 г. са изпълнени, а във възражението на Е.Ц. няма изложени конкретни
съображения, поради което то е неоснователно. Съветът е приел, че следва да
приеме представения проект за изменение
на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII – 209, както и че са налице предпоставките по чл. 150
от ЗУТ за едновременното издаване на заповед от кмета на общината за изменение
на плана и на главния архитект на общината – за разрешаване на предвиденото
строителство (л. 22 от адм.дело № 2/2020г.).
Въз основа на решението на
ОЕСУТ, кметът на общината издал заповед № РД – 09 – 701/21.11.2019 г., с която
одобрил изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на гр.Камено,
с което е променено предназначението на имота от „за жилищно застрояване“ в „за
работилница за дограма и мебели“ с определени устройствени
показатели. На същата дата главният архитект на общината одобрил инвестиционен
проект и издал разрешение за строеж № 50/21.11.2019 г., с които разрешил
изграждането на работилницата. Тези два компонента представляват оспорения КПИИ
(л. 21, л. 20 и 102 – 122 от адм.дело № 2/2020г.).
По искане на жалбоподателя в
настоящото съдебно производство от РИОСВ Бургас е изискана административната
преписка, представена по делото (л.44 – 57).
С оглед указанията на ВАС,
дадени в отменителното решение по делото, е допусната
и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от основното заключението на вещото
лице, основните замърсители, които се емитират във въздуха от работилницата за
изработване на дограма и мебели са азотен диоксид, въглероден монооксид, фини прахови частици в
т.ч. дървесен прах, алуминий – метален прах, железен прах и прах от поливинил хлорид. След извършено от експерта изчисление
същия заявява, че средногодишното замърсяване на атмосферния въздух, в
следствие експлоатацията на Работилницата и приетата височина на ИУ от 13м. е
значително под нивата на СГ Норми за опазване на човешкото здраве. По отношение
на максимално еднократното замърсяване на атмосферния въздух, вещото лице изчислява,
че същото ще е незначително и многократно по-ниско от съответните норми за
опазване на човешкото здраве. Сочи, че въздействието на тези емисии върху КАВ е
незначително на прилежащата жилищна територия. Относно нивото на шум от
производствената дейност вещото лице посочва, че при функциониране на работилницата
при едновременна работа на двете най-шумни машини с плътно затворени прозорци и
врати извън нея на откритата площадка няма да достигат шумови нива, превишаващи
дневната гранична стойност от 55dB за „Жилищни зони и територии“
съгласно Наредба № 6 от 2006г. на МЗ и МОСВ. Установено е, че в конструктивната
част на проекта на сградата са предвидени шумоизолиращи
технически решения с общ индекс на изолация от въздушен шум, като отчитайки
горното и индекса на звукоизолация от въздушен шум на външните стени (по
северната, източната и южната фасада – 54 dB, а по западната – 59 dB), вещото лице
определя, че изходното ниво на шум от сградата на работилницата при
едновременна работа на двете най-шумни машини и при плътно затворени врати и
прозорци не превишава дневната гранична стойност от 55 dB за „Жилищни зони и
територии“ съгласно Наредба № 6 от 2006г. на МЗ и МОСВ.
В допълнителното заключение вещото лице
посочва, че според приложения по делото чертеж ПУП-ПЗ и Ситуация е видно -
разстоянието на новото застрояване до уличната регулационна линия е 3,10м, до
страничната регулационна линия с УПИ ХХШ-210 е 7,60м и до границата към дъното
на урегулирания поземлен имот е 13,50м., поради което експертът счита, че са
спазени изискванията на чл.31, чл.32 и чл.35 от ЗУТ за минимални разстояния.
Според вещото лице от чертеж Ситуация - Легенда на означенията т.7 се
установява, че „плътна, зидана ограда с височина до 2,20м" и озеленяване
по дължината на оградата е с дължина 65,35м и същото е само по отношение на цялата граница
със съседния УПИ ХХIII-210. А според чертеж
Ситуация - Легенда на означенията т.3 е отбелязано - озеленяване върху терен -
91,16кв.м, което отнесено към площта на имота 614кв.м е 14,85%. Вещото лице посочва, че по проекта,
градоустройствени показатели, „озеленяване в имота“ е 40%. На поставения му от
жалбоподателя въпрос, експертът посочва, че без да се вземат предвидените шумоизолиращи технически решения в проекта, по отношение на
компонента „Акустична среда“ и натоварване на средата с рискови фактори е
налично превишаване на Граничните стойности на показателите за шум в околната
среда при едновременна работа на цялото проектно оборудване в Работилницата за
изработване на дограма и мебели. Заявява, че относно компонента „Очакваните
емисии в атмосферния въздух (замърсяване на въздуха)“ отпадният въздух от
работното хале е възможно да бъде замърсен с метален и дървесен прах, прах от поливинил хлорид, азотен диоксид и въглероден монооксид, като максималната концентрация - средногодишни и
средночасови на тези компоненти ще са по ниски от
съответните Норми за опазване на човешкото здраве.
При така описаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок, срещу административен акт, за който е предвидена
възможност за съдебен контрол, от лице, чиито права и интереси са засегнати
непосредствено от волеизявлението на административните органи, по аргумент от
чл. 131 ал. 2 т. 4 от ЗУТ, е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1
от ЗУТ допуска по мотивирано искане на възложителя кметът на общината,
съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството,
по компетентност може да разреши изработването на комплексен проект за
инвестиционна инициатива. Ал.2 от същата разпоредба сочи, че Комплексният
проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни
части: 1. проект за подробен устройствен план,
включително работен устройствен план, когато такъв е
необходим и 2. инвестиционен проект. Съгласно ал. 3 на чл. 150 от ЗУТ частите
на комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с
издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 на
заинтересуваните лица по чл. 131.
Както приема и в своето решение №1931/01.03.2022
г., постановено по адм.дело №13160/2020 г. Върховния
административен съд, оспорените актове като части на КПИИ са издадени от компетентен орган, в
предвидената форма и без допуснати съществени нарушения на установената в ЗУТ
процедура. Независимо обаче, че не се установяват съществени нарушения в
процедурата по изработване на процесния КПИИ, съдът намира за основателно
изложените от жалбоподателя възражения, че в оспорената заповед № РД – 09 –
701/21.11.2019г. на кмета на община Камено не е посочено правното основание,
обуславящо извършеното изменени на ПУП-ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по
плана на гр. Камено. Това несъмнено води до невъзможност да се установи в коя
хипотеза попада конкретния случай и препятства съда да извърши преценка за
материалната законосъобразност на оспорения КПИИ.
С оспорения КПИИ са одобрени,
както следва:
Със заповед № РД – 09 –
701/21.11.2019 г. кметът на община Камено е одобрил изменение на ПУП – ПРЗ на
УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на гр. Камено, с което е променено
предназначението на имота от „за жилищно застрояване“ в „за работилница за
дограма и мебели“, предвидено е свързано застрояване по общата
дворищно-регулационна линия с УПИ XXI209, кв.21, с
градоустройствени показатели, посочени в матрица и таблица за устройствена зона „Жм“, съгласно
зелените, сините и червените линии и надписи върху графичната част, неразделна
част от заповедта. Едновременно с това е издадено и разрешение за строеж №
50/21.11.2019 г. на главния архитект на община Камено, с което на възложителя
ЕТ „К.К. Т.“ се разрешава да извърши строителство
съгласно одобрен на 21.11.2019 г. технически инвестиционен проект на основание
чл. 142, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ в условията на чл. 142, ал. 6, т. 1 и чл.
150, ал. 3 ЗУТ, на „работилница за изработване на дограма и мебели“, ЗП=РЗП –
168 кв.м. и „плътна ограда с височина до 2,20 м и с дължина 63,35 м между УПИ ХХІІ-209
и УПИ ХХІІІ-210“, кв. 21, изпълнена изцяло в УПИ ХХІІ-209, кв. 21 по плана на
гр. Камено.
Спорът по делото е законосъобразно
ли е одобреното изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на
гр.Камено, изразяващо се в промяна на предназначението на УПИ XXII-209 от
"за жилищно строителство" в "за работилница за дограма и
мебели", т. е. за производствени нужди.
При новото разглеждане на
делото настоящият съдебен състав установи, че в производството по изработване
на КПИИ при одобряване на инвестиционния проект, част от КПИИ съобразно чл.150,
ал.2 от ЗУТ, макар и да са спазени изискванията на чл.31, чл.32 и чл.35 от ЗУТ,
каквото е и заключението на вещото лице, прието без възражения от страните, административния
орган не се е съобразил с градоустройствените показатели и е одобрил в
процесния имот да има озеленяване под максимално допустимото – 40%. Както
посочва и вещото лице, видно от чертеж Ситуация (л.109 от адм.дело
№ 2/2020г.) озеленяването върху терена на УПИ XXII-209 е 91,16
кв.м, което отнесено към площта на целия имот от 614кв.м е 14,85%. (чл.11 от
Наредба № 7 от 22.11.2003г.). Според
одобрения проект за изменени на ПУП – ПРЗ за УПИ XXII-209, кв.21,
градоустройствени показатели „озеленяването в имота“ е 40%, т.е предвиденото в
одобрения от общината инвестиционен проект не отговаря нито на одобрената
графична част, неразделна част от заповедта, нито на законоустановения минимум
на устройствената зона. В одобреното от кмета на
община Камено изменение е променено само предназначението на УПИ XXII-209 и начина на застрояване на същото УПИ и съседния от югозапад УПИ XXI-209 в кв.21, но не и устройствената зона, в която се намира същото. От това
несъмнено следва, че одобрения инвестиционен проект трябва да отговаря на
градоустройствените показатели отнасящи се за жилищна устройствена
зона. Съгласно чл.19 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. урегулираните имоти за
жилищно застрояване в жилищните територии се устройват и застрояват по
нормативи, установени с подробните устройствени
планове и съобразени със следните стойности: Жм - с
малка височина(какъвто е настоящия случай), необходима озеленена площ в % е от
40 до 60. Установеното от вещото лице озеленяване в УПИ XXII-209, несъмнено е
под минимално определеното.
Според чл. 25, ал. 3 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г., при застрояване на урегулираните поземлени имоти
на предприятията в територии от разновидност "предимно производствена
зона" се спазват следните нормативи: 1. плътност (процент) на застрояване
(П застр.) - от 40 до 80 на сто; 2. озеленена площ (П
озел.) - от 20 до 40 на сто, като една трета от нея
трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност; 3.
интензивност на застрояване (К инт.) - от 1, 0 до 2,
5. Дори съдът да приеме, че е налице тази хипотеза, безспорно одобрения инвестиционен
проект не отговаря и на тези параметри относно показател „озеленяване“ с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че с одобрения и съгласуван инвестиционен проект не са спазени
изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., относно показателя необходима
озеленена площ, което води до незаконосъобразност на одобрения с оспорената
заповед инвестиционен проект.
На следващо място, доколкото
процедурата по изработване и одобряване на КПИИ по чл.150 от ЗУТ е специфична и
при нея одобреният проект вече е съгласуван от съответните компетентни органи –
РИОСВ и РЗИ, съдът установи, че в случая при одобряване на инвестиционния
проект, част от КПИИ, не е изпълнено едно от дадените от РЗИ в здравното
заключение за съгласуване на проект за ПУП условия – това по т.2
(л.36 от адм.дело №2/2020г.). Този извод следва от
обстоятелството, че в т.2 от заключението компетентния орган е посочил, че
следва да се изпълни плътна ограда, дублирана с бързорастяща
висока храстовидна и/или дървесна растителност по „границата на имота“. Доколкото органа - РЗИ не е конкретизирал по
коя точно граница на имота следва да бъде изпълнено това условие, съдът приема,
че органа е имал предвид по цялата граница. Според експертното заключение
обаче, което съдът споделя изцяло и в тази му част, в чертеж Ситуация (л.109 от
адм.дело №2/2020г.) е отбелязана ограда - „плътна, зидана с
височина до 2,20м” и озеленяване по дължината на оградата, с дължина 65,35м.,
която е по цялата граница със съседния УПИ ХХIII-210, т.е по цялата
регулационна линия между двата имота, но не и по границите с другите съседни
УПИ. Констатираното и обсъдено от ОЕСУТ конструктивно
становище за плътна ограда с височина 2,20 м. по североизточната регулационна
граница на имота към УПИ XXIII – 210 (собственост на Ц.), която да бъде
изградена изцяло в УПИ XXII – 209, както и проект в част „Озеленяване“,
предвиждащ плътен храстов масив по регулационните граници на имота, не може да
се приеме, че изпълва в цялост даденото от РЗИ условие по т.2 от заключението.
Т.е с одобрения и съгласуван инвестиционен проект не се изпълва указаното в
заключението на РЗИ условие, поради което същото не отговаря на даденото от
компетентния орган заключение.
Що се отнася до спорния по
делото момент – какъв е характера на предвидената производствена дейност, т.е
дали същата попада в приложното поле на чл.17, ал.2, т.4 от Наредба № 7 от
22.12.2003г. (в приложимата редакция преди изменението) след анализ на
представения по делото доказателствен материал, в това число и приетата по
делото основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че извършваната
производствена дейност би могла да влезе в хипотезата на „безвредна
производствена дейност“.
Както съдът отбеляза по-горе,
непосочването на точното основание от изключенията на чл.17, ал.1 и ал.2 на
Наредба № 7 от 22.12.2003г., води до ситуация, в която съдът по метода на
изключване следва да установи, коя хипотеза на нормата е приложима в конкретния
случай. Доколкото изменението не се отнася до никоя от останалите хипотези по
ал.1 и ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.5, то несъмнено следва да се установи попада ли извършваната
дейност в приложното поле на чл.17, ал.2, т.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. (в
приложимата редакция преди изменението). Както в изготвената оценка на
въздействието на производствената дейност на Работилницата върху компонентите
на околната среда и човешкото здраве в района (л.73 от адм.дело
№2/2020г.), така и от заключението на вещото лице, се установява, че в процеса
на работа е възможно замърсяване на атмосферния въздух, но същото ще е
значително под нивата на съответните норми за опазване на човешкото здраве. Установява
се, че в процесната „Работилница за дограма и мебели“
не е предвидено извършване на технологични процеси, свързано с пряко формиране
на атмосферни емисии, като евентуалното формиране на атмосферни емисии е
извеждането им от вентилирания в помещението въздух, чрез предвидената с
технологични проект вентилационна система. От изложеното следва, че в процеса
на работа няма да се достигне до превишаване на съответните Норми за опазване
на човешкото здраве. Съдът споделя и заключението на вещото лице в частта, в
която същото установява, че изходното
ниво на шум от сградата на работилницата при едновременна работа на двете шумни
машини и при наличието на шумоизолиращи технически решения
(шумоизолираща завеса, шумоизолиращ
екран), няма да превишава дневната гранична стойност от 55dB за „Жилищни зони и
територии“, съгласно Наредба № 6 от 2006г. на МЗ и МОСВ. И в оценката и при
изготвяне на експертното заключение са съобразени обстоятелствата, че
съответната производствена дейност, ще се извършва при работа с максимално 7
души, с работно време от 08:00 до 17:00 часа и петдневна работна седмица. Следва
да се посочи, че според даденото от директора на РИОСВ-Бургас становище (л.47),
дейността, свързана с реализирането на инвестиционното предложение –
работилница за изработване на дограма и мебели, не попада в Позициите на
Приложение №1 и 2, съответно към чл.92 и чл.93 от ЗООС и не подлежат на регламентираните
с глава шестта от ЗООС процедури по оценяване на
необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействието
върху околната среда. Ето защо изложените в тази насока възражения са
неоснователни. Неоснователни са и изтъкнатите от жалбоподателя доводи, че с
разпоредбата на чл.17, ал.2, т.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. законодателя
има предвид извършваната производствена дейност да бъде изначално безвредна.
Нито в самата Наредба, нито в ЗУТ има дадено легално определение какво следва
да се разбира под „безвредна производствена дейност“, т.е няма как да бъде
направено заключение, че такава е само „изначално“ безвредната. Съдът приема,
че в случая следва да се установи дали производствената дейност, за която е
одобрено изменението на ПУП – ПРЗ, е безвредно към момента на неговото
извършване, а не по принцип, доколкото изобщо става дума за извършването на
някакво производство. С оглед изложеното, при вземане на съответните за това
мерки и спазване на нормативната уредба, съдът приема, че дейността може да се
отнесе към разпоредбата на чл.17, ал.2, т.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. (в
приложимата редакция).
Тъй като законът не е
предвидил специални правила, то при преценката за законосъобразност на КПИИ
следва да се прецени законосъобразността на отделните съставни части на
проекта. Следва да се има предвид, че ако бъде констатирана незаконосъобразност,
на която и да е от съставните части на проекта, това влече след себе си
незаконосъобразност на целия проект. Съобразявайки това, констатираните от съда
несъответствия в одобрявания и съгласуван инвестиционния проект с разпоредбата на чл.19 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. и заключението на
РЗИ, като част от КПИИ, водят до незаконосъобразност на целия КПИИ, в това
число и на оспорената заповед № РД-09-701/21.11.2019 г. на кмета на община
Камено и разрешение за строеж № 50/21.11.2019 г. на главния архитект на община
Камено, като части от него.
По изложените съображения
жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските по делото върху ответника в производството, съобразно
своевременно формулираното искане от процесуалния представител на жалбоподателя
и представен списък на разноските (л.101). Предвид изложеното и на основание
чл.226, ал.3 от АПК, Община Камено (юридическото лице, в чиято структура са
органите - ответници) следва да заплати на Е.Ц.
сумата от 3 690 (три хиляди шестстотин и деветдесет) лева, от
които 1700 лева по настоящото съдебно производство (700 лева - адвокатско възнаграждение и 1000 лева - депозит за СТЕ), 900 лева - адвокатско
възнаграждение в производството по адм.дело №
13160/2020г. по описа на ВАС и 1090 лева - разноски в производството по адм.дело № 2/2020г. по описа на Административен съд –
Бургас (700 лева -адвокатско възнаграждение, 380 лева - възнаграждение на
вещото лице и 10 лева -държавна такса).
С оглед на изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ,
Административен съд – Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ в цялост по жалбата Е.Д.Ц., с ЕГН **********
*** Комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ),
състоящ се от заповед № № РД – 09 - 701/21.11.2019 г. на кмета на община
Камено, с която е одобрено изменение на подробен устройствен
план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) на УПИ ХХІІ-209, кв. 21 по
плана на гр. Камено, като се променя предназначението му от „за жилищно
строителство“ в „за работилница за дограма и мебели“ и се предвижда свързано
застрояване по общата дворищно-регулационна линия с УПИ ХХІ-209, кв. 21, с
градоустройствени показатели, посочени в матрица и таблица за устройствена зона „Жм“ съгласно
зелените, сините и червени линии и надписи върху графичната част на проекта,
неразделна част от заповедта, ведно с разрешение за строеж № 50/21.11.2019 г.
на главния архитект на община Камено.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати на Е.Д.Ц. с ЕГН ********** ***,
сумата от 3 690 (три хиляди шестстотин и деветдесет) лева разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: