№ 415
гр. Стара Загора, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530200362 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-004541 от
31.10.2024 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара
Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на МВР/, с което на П. М. К., ЕГН **********, на основание чл.
175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, за допуснато
нарушение по чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител
– адвокат С. П. се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е
неоснователна и следва да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
1
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На П. М. К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 1320017 от 24.09.2024 година, около 00.18 часа за това, че в град
Стара Загора, по улица, намираща се южно от чешмата в квартал Трите
Чучура, в посока север-юг управлява лек автомобил ******, с регистрационен
№ **, собственост на М.К.А., като при извършване на маневра – завой на ляво
по булевард „Цар Симеон Велики“, в посока изток, водачът по време на
движение умишлено форсира двигателя, вследствие от което задните
задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила последователно
вляво и вдясно, след което при движение по булевард „Цар Симеон Велики,
срещу №1, в около 00.19 часа, в посока запад-изток, водачът по време на
движение умишлено форсира двигателя, вследствие на което задните
задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила последователно
вляво и вдясно. По този начин водачът не използва пътя по предназначение за
превоз на пътници и товари. Това деяние, актосъставителят е квалифицирал
като административно нарушение по чл. 104б т.2 от Закона за движение по
пътищата.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
фактическата обстановка е описана така, както в акта. Със същото, на
основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
3000,00 лева и „лишаване от правно на управление на МПС“ за срок от 12
месеца.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б т,2 от Закона за движение по
пътищата на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
2
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
На първо място – по делото безспорно се доказва /а и не се оспорва
по същество/, че на процесната дата – 24.09.2024 година в 00.18 – 00.19 часа,
на посоченото в обжалваното наказателно постановление място,
жалбоподателят е управлявал лекият автомобил БМВ с регистрационен номер
**. Това сочат безпротиворечиво и единодушно показанията на свидетелите
по делото. Ето защо и съдът приема, че към момента на извършване на
деянието, жалбоподателят е имал специалното изискуемо от закона
субективно качество, а именно – водач на моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние на разглежданото нарушение се
осъществява чрез активни действия – а именно ползване на път, отворен за
обществено ползване по предназначение различно от превоз на пътници и
товари. В закона не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за
други цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълване на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза. В случая, както в АУАН, така и в издаденото НП, ясно са описани
всички елементи от състава на нарушението. С тези си действия
жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички
останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат
извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. В този
смисъл е налице трайно установена съдебна практика – виж решение № 84 от
07.04.2022 г. по а. н. д. № 51/2022 г. на Административен съд - Стара Загора,
решение № 236 от 27.10.2022 г. по а. н. д. № 175/2022 г. на Административен
съд - Стара Загора.
В конкретния случай от показанията на свидетелите Б. и И.,
непосредствено установили нарушението безспорно се установява
извършването на маневри от страна на жалбоподателя, некореспондиращи с
целта на ползване на пътя, отворен за обществено ползване. Действително, в
закона няма легално определение на придобилото обществена популярност
понятие „дрифт“, но от съдебната практика се извеждат достатъчно признаци
на този вид действие. Част от тях са управление на автомобил, като се
3
привежда двигателя в режим на работа при завишени оборотни граници и
умишлено се извежда автомобила от естествената му траектория на движение
водещо до поднасяне и приплъзване на колелата на МПС. Именно такива
обстоятелства се установяват от показанията на служителите при ОД на МВР
Стара Загора, които непосредствено са възприели тези характерни признаци
на изпълнителното деяние в тази му форма. Ето защо и съдът намира за
доказан този елемент на фактическия състав на разглежданото
административно нарушение.
Нарушението е от категорията на формалните – за извършването
му не необходимо след осъществяването на изпълнителното деяние да
последва конкретен общественоопасен резултат.
От субективна страна – нарушението е извършено при форма и
вид на вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че са
безспорно установени всички съставомерни елементи от фактическия състав
на административното нарушение, не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения при реализирането на административно
наказателната отговорност на дееца, поради което правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от
ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Неоснователни се явяват възраженията в жалбата за нередовност
на наказателното постановление на основание чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Мястото
на извършването на нарушението е конкретно и подробно описано, като се
вземе предвид обстоятелството, че самото изпълнително деяние предвижда
движение на субекта в пространството. Самото движение на процесното МПС
е достатъчно ясно описано в обжалваното наказателно постановление и
впоследствие – доказано чрез събраните по делото свидетелски показания. По
отношение възражението за липса на умисъл следва да се посочи, че по делото
не се установяват причини, вследствие на които водачът да е загубил
управление върху управляваното от него МПС. В този смисъл не следва да се
кредитират показанията на свидетелката В. Т., в частта в която твърди, че е
усетила песъчинки, докато е пътувала с автомобила в качеството си на
4
пасажер. Конкретното твърдение е „не се виждаха песъчинките – те се
усещаха“. Същата сочи още „не съм слизала от колата няма как да усетя
пътната настилка сама“. Поради това изявление съдът намира, че в
показанията на този свидетел е налице вътрешно противоречие, тъй като е
житейски и логически неоправдано лице, което не управлява МПС да „усети“
разсипан по пътя пясък, който същото това лице не може да види и не се
вижда въобще. В този ред на мисли съдът дава вяра на показанията на
служителите при ОД на МВР, които твърдят, че към момента на деянието
пътят е бил сух, без разсипан пясък върху него. Не се установяват други
причини, поради които водачът неумишлено да е загубил контрол върху
автомобила.
Следва да се има предвид, че в последно време, поведението на
водачите на автомобили ежедневно не е съобразено със задълженията им
вменени по силата на нормите на Закона за движението по пътищата. Именно
това поведение, води и завишената бройка на реализирани ПТП. От друга
страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения по
ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение,
несъмнено е установен и нарушителя.
Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящият случай. Съдът намира, че извършените
нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност, спрямо деяния от
същия вид и следва да бъдат санкционирани.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, във връзка
с чл. 143, ал.1 АПК, чл.144 АПК и чл. 78, ал.1 и чл.78,ал.8 ГПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-004541
5
от 31.10.2024 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара
Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на МВР/, с което на П. М. К., ЕГН **********, на основание чл.
175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, за допуснато
нарушение по чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, П. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Николаево, общ. Николаево, обл. Стара Загора, ул. „Еделвайс“ №9 ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара Загора, сумата от 100 /сто / лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6