РЕШЕНИЕ
№197/17.05.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор …………………..…….……………………………………………….. като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 252 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба от К.М. -
гражданин на Т., с адрес: гр. П., ул. ., срещу Решение № УПХ-46/05.02.2021г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съпругата му била болна от рак, не можела да се грижи както за себе си, така и за децата им. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Т., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Т., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Т.. Следвало да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – Харманли (Г. М.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-96/12.01.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М.К. от Т., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №110 от 19.01.2021г., с рег. №УП 16622/19.01.2021г. на ДАБ, подадена с името К.М.. На същата дата лицето е регистрирано с имената К.М., роден на ***г. в Т., гр. Г. А., с постоянен адрес Т., гр. И., гражданин на Т., етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия ***, образование – ***, разведен, документи за самоличност: карта за самоличност ***изд. от Т. на 29.11.2019 валиден до 29.11.2029.
С писмо с рег.№УП 16622/21.01.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като М.К., роден на ***г. от Т.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 26.01.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 16622/26.01.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всичко, което казал на регистрацията. Не използвал други имена. Имал две деца от първата си съпруга, те живеели във Ф.. Н. К. – 7 г. и А. К. – 6 г. С нея били разведени, тя била от Ф., но родителите ѝ заминали от Т.. Имал в К. родители, братя и сестри. Те живеели и в К., и в Т., но към момента били в К. заради коронавируса, там бил по-добър климата. Имали си жилища и в двете страни. Заявил, че напуснал Т. преди около 1 месец и половина, нелегално, за България, през КПП „Капитан Андреево“, укрит в камион. В Република България го задържали на влизане, на границата. Посочил, че е роден в Г. А., адресът му бил в И.. Там живеел от 5 години. Заявил, че представил лична карта. Имал К.ско гражданство също от 1989г., роден бил 1988г. и понеже родителите му били с двойно гражданство, той автоматично получил това гражданство. Посочил, че в момента е разведен, от 3 месеца – с официален развод, а били разделени от 3-4 г. Сега си наел адвокат, за да му оправи всички документи, за да сключи брак с жената, с която живеел, тя била българска гражданка – С.. От нея имал две деца, К. С., тя била записана на името на майката, на 12 г. била, а М. Я., роден в И., бил записан на негово име, той бил на 1 г. Кремена не била негово дете, но той я отгледал и искал да я запишат на негово име, да носи неговата фамилия. В И. кандидатствал за виза, за Ф., но нямал издадена виза и нямал разрешение за пребиваване в страна от ЕС. Заявил, че бившата му жена била негова далечна роднина, запознали се във фейсбук. Тя дошла в Г. А., там се запознали лично и през 2014г. сключили официален граждански брак, а по-късно жена му презаверила брака във Ф.. Децата им се родили в К.. През цялото време жена му пътувала между Т., К. и Ф.. И двете му деца били родени в К.. Докато живял в А. постоянно ходил и в К.. В К. имал жилище, на името на родителите си и много често ходил там, даже там живеел по 5-6 години.Тренирал волейбол в националния отбор и се състезавал в отбора на К. и често ходел на състезания в Т..Всичко това се случило когато още учел. Само в Т. ходил на състезания. В К. можело да се ходи с лична карта и там можело да си купиш жилище и веднага получаваш след това гражданство. Заявил, че не бил осъждан никъде и никога. През 2016г. около 43 дни бил задържан в К., започнало дело срещу него, но по време на делото бил освободен с парична гаранция 265 000 tl. Оттогава не ходил повече в К.. Негови приятели участвали в палеж на сграда и автомобил, затова арестували и него, но, както казал, бил освободен. Заявил, че сега ако се върне в Т., оттам ще го върнат в К., само той бил пуснат на парична гаранция, продал си всичко, за да плати гаранцията. Всички 5 човека били осъдени на 9 г. След като се върнал в Т., след година приключвало делото на 6-мата (чужденецът бил шестият) и излизала присъдата на съда, в която пишело лишаване от свобода 9 г., това го научил от своя адвокат. Заявил, че не би се върнал никога в Т., защото оттам ще го изпратят в К.. Посочил, че е ***. Нямал проблеми заради етническата си принадлежност. Заявил, че е ***. Нямал проблеми заради изповядваната от него религия. Не членувал в политическа партия. Родителите му живеели и в Т., и в К., тъй като имали двойно гражданство. Завършил *** образование в К.. Там живял 25 г. Заявил, че работил и в К., и в Т.. В К. бил военен 2008-2012г., а военната си служба отбил пак в К. 2006г.- 2008г. Имал фирма К. ., негова фирма – за чистене на килими, чифлик за животни, недвижими имоти. Относно причините да напусне страната си разказал, че напуснал Т., И., защото от 5 г. живеел в И.. Срещнал С. преди 4 години, живели в И.. Там се родил синът им М.. Приятелката му С. преди 5 месеца с децата отишла в Г. при майка си, брат си, тъй като в И. работата му спряла, работел в дюнер, заради ковид.Преди месец и половина разбрал, че жена му С. е с рак на гърдата и децата ѝ имат нужда от неговата помощ и затова дошъл при нея. Тя сега се намирала в Поморие, преди месец се върнала от Г.. На въпроса защо тя не се върнала при него в И. отговорил, че защото тя тук си имала къща, баща ѝ живеел тук, в И. били под наем и там нямал възможност вече да живее. Майка ѝ живеела в Г., имала и брат, но баща ѝ бил тук. С. не започнала лечение в Г., а чужденецът веднага дошъл тук, не бил добре психически. И тя дошла тук. На въпроса изложил ли всички причини, поради които напуснал страната си и не желае да се завърне отговорил, че единствената причина била, че искал да е при съпругата и децата си, които живеели в Поморие. Най-нормално било да иска да живее и да даде един добър живот на децата си. Върху него лично не било оказвано насилие, не бил и заплашван. В никакъв случай не искал да се върне при семейството си. Искал да се установи при жена си. И евентуално да успеят да сключат брак, защото наела адвокат жена му. Заявил, че не дошъл тук, за да извърши престъпление, а да живее и да даде бъдеще за децата си. Посочил, че ако получи закрила, иска да отвори ресторант и да живеят и работят семейно. Заявил, че е ***.
С Решение № УПХ 46/05.02.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на К.М. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
В съдебно заседание допълнително са представени и приети като доказателства по делото заверено копие от паспорт на М. Я. К.; заверено копие от лична карта на С. Й. А.; заверено копие от паспорт на К. С. А.; удостоверение за постоянен и настоящ адрес на М.К., превод от турски език; удостоверение за постоянен и настоящ адрес на С. Й. А., превод от турски език; извлечение от акт за раждане № 1454 на М. Я. К., превод от турски език; карта за самоличност на М. Я. К., превод от турски език и молба от жалбоподателя, с характер на декларация на турски език, ведно с превод на българки език.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 22.02.2021г., а жалбата е подадена на 22.02.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Г. М.М., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-767/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.В случая чужденецът е регистриран на 19.01.2021 г., а оспореният акт е издаден на 05.02.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай от изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 16622/26.01.2021г., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която К.М. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ. Видно от изложеното в бежанската история, тази причина се свързва с наличие на личен мотив за напускане на страната. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за явна неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-53/27.01.2021г. относно Т. на
Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От представената справка за положението в Т. става ясно, че ситуацията там не може да се определи като въоръжен конфликт, нито е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърди член от семейството на жалбоподателя да е с предоставен хуманитарен статут. Не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая семейното положение на молителя обосновава по-скоро възможност за защита по реда на Закона за чужденците в Република България, но не и по реда на ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Т., данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М. - гражданин на Т., против Решение № УПХ 46/05.02.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: