№ 1160
гр. Варна , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500639 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 263716/18.01.2021г., депозирана от
„МОБА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Толстой“, бл. 36, ет. 1, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.С. от АК –
Варна, срещу Решение № 261628/09.12.2020г., постановено по гр. д. № 20380/2019г. по
описа на ВРС, ГО, 34-и състав, в частта, с която по предявени от Р. Г. З., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ул. „Велчова завера” № 10, срещу дружеството – въззивник, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2,
т. 2, вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, последното е
осъдено да заплати сумите, както следва:
– сумата в общ размер на 941,69 лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска в съда 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
– сумата в общ размер на 95,30 лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от
допълнителните възнаграждения за извънреден труд мораторна лихва, начислена от 1-во
число на месеца, следващ изплащането на трудовото възнаграждение до 09.12.2019г.
включително;
– сумата в общ размер на 336,00 лв., представляваща сбор от неизплатената стойност на
1
полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда -
10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
– сумата от 389,67 лв., представляваща сторените в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца;
– сумата от 340,95 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Сочи се, че графиците за работа, използвани при
изготвянето на повторната съдебно-счетоводна експертиза, на чието заключение се е
позовал съдът, са само средство за планиране на работата през съответния месец и от тях не
може да се направи извод за реалното полагане на труд. Застъпва се, че от представените по
делото писмени доказателства е видно, че работодателят е създал такава организация на
работа в охраняваните обекти, при която да има баланс и да не се допуска извънреден труд.
Твърди се и че изпълняваната от ищеца длъжност „охранител“ – невъоръжена охрана няма
специфичен характер, не се извършва във вредна среда и др., т.е. не са налице двете
кумулативни предпоставки, посочени в Наредба № 11/2005г., поради което на същия не се
дължи осигуряване на безплатна храна.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата
претенция.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият Р. Г. З., чрез пълномощника си адв. И.Е., е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователността на
последната. Сочи, че след съвкупна преценка на доказателствата по делото ВРС е установил
действителната фактическа обстановка, касаеща разглеждания казус. Застъпва, че нормата
на чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005г. регламентира две хипотези на работници – работещи
във вредни/специфични условия на труд и такива, полагащи труд при специфична
организация на работата, като така посочените две предпоставки не са кумулативни. Твърди,
че в случая е налице втората предпоставка, с оглед на обстоятелството, че е полагал труд
при 12 часов работен ден и сумирано изчисляване на работното време.
Моли за потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната част и присъждане на
разноски за адвокатски хонорар.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
2
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 263716/18.01.2021г.,
депозирана от „МОБА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Толстой“, бл. 36, ет. 1, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.С.
от АК – Варна, срещу Решение № 261628/09.12.2020г., постановено по гр. д. № 20380/2019г.
по описа на ВРС, ГО, 34-и състав, в частта, с която по предявени от Р. Г. З., ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул. „Велчова завера” № 10, срещу дружеството – въззивник,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1, вр.
чл. 2, ал. 2, т. 2, вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда
за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, последното е
осъдено да заплати сумите, както следва:
– сумата в общ размер на 941,69 лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска в съда 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
– сумата в общ размер на 95,30 лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от
допълнителните възнаграждения за извънреден труд мораторна лихва, начислена от 1-во
число на месеца, следващ изплащането на трудовото възнаграждение до 09.12.2019г.
включително;
– сумата в общ размер на 336,00 лв., представляваща сбор от неизплатената стойност на
полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда -
10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
– сумата от 389,67 лв., представляваща сторените в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца;
3
– сумата от 340,95 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 639/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.05.2020г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4