Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 429
гр.Русе, 11.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
…………………
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№ 5106 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът Ц.Д.М.
твърди, че по силата на заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на
чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 3633/2012г. по описа на РРС, бил осъден да заплати
на ответника сумата от 17 640,96 лв., дължима по запис на заповед, със
законната лихва от 07.05.2012 г. до изплащане на вземането и разноски в размер
на 352,81 лв.-държавна такса и 972 лв.- адвокатско възнаграждение.
По молба на заявителя
и въз основа на изпълнителен лист, издаден в него производство, на 15.05.2012
г. било образувано изп.д. № 20127600400478 при ЧСИ
рег.№ 760 на КЧСИ, район на действие Русе.По искане на ”Еконт
Експрес” ООД, на 12.09.2013 г. и на 25.09.2013 г. били вписани възбрани върху недвижими имоти,
собственост на трето лице.На 08.05.2014 г. ЧСИ рег.№ 760 възложил на ЧСИ рег.№
846 на КЧСИ да продължи изпълнителните действия по подсъдност.В тази връзка
било образувано изп.дело 20148460400576.Ищецът твърди,
че по него не са извършвани изпълнителни
действия.
Счита, че към
датата на подаване на исковата молба вземанията на ответника са се погасили по
давност.Твърди, че след 25.09.2013 г. по изпълнителното дело не са били
извършвани действия, водещи до спиране на давностния
срок по смисъла на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.Намира, че по силата на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК на 08.05.2016 г. изп.д. №
20148460400576 се е прекратило и съдебният изпълнител е бил длъжен да издаде
съответен акт, с който да констатира прекратяването.Независимо, че такова не е
постановено до настоящия момент, доколкото прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по силата на закона, то актът на съдебния изпълнител по
отношение на прекратяването би имал само констативно действие.
Предвид
обстоятелството, че за периода от 25.09.2013 г.- 20.08.2019 г. не са налице
условия, водещи до спиране или прекъсване на давността, при съобразяване, че се
касае за вземане по запис на заповед, счита, че вземанията на ответника са се
погасили с изтичането на 3-годишната давност.
Иска да се
признае за установено, че не дължи на ответника 17 640, 96 лв. по запис на
заповед, със законната лихва върху нея от 07.05.2012 г. до 21.08.2019 г. от
13 055,33 лв. и разноски в размер на 352,81 лв.-държавна такса и 972
лв.-адвокатско възнаграждение.
Ответникът ”Еконт Експрес” ООД-Русе считат исковете за недопустими.Сочи
се, че по образуваното изп.дело на ЧСИ рег.№ 760 на
КЧСИ по искане на взисателя са били извършвани
действия с цел принудително удовлетворяване на вземанията на дружеството.Такива
са били реализирани и след изпращане на делото по компетентност на ЧСИ рег.№
846 на КЧСИ, включително до 29.05.2014 г., когато е било иницииран опис на
движими вещи в жилището на длъжника.В този смисъл признават, че по силата на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се е прекратило, но не на
посочената от ищеца дата, а на 30.05.2016 г.Твърдят, че след този момент не са
предприели действия по образуване на ново изпълнително дело, нито са искали
извършване на някакви изпълнителни действия.Считат, че след като прекратяването
на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, за ищеца липсва правен
интерес от предявяване на исковете.В условия на евентуалност се признава, че
вземанията им са погасени по давност, но считат, че не са дали повод за
завеждане на делото, поради което не дължат разноски на насрещната страна.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че по ч.гр.дело № 3633/2012 г. по
описа на РРС ищецът, солидарно с ЕТ ”Д.М.-***, със собственик Д.И.М., са били осъдени по реда на чл.417 от ГПК да заплатят
на “Еконт Експрес” ООД.-Русе сумата от 17 640,96 лв.,
дължима по запис на заповед, със законната лихва от 07.05.2012 г. до изплащане
на вземането и разноски в размер на 352,81 лв.-държавна такса и 972 лв.-
адвокатско възнаграждение.
По молба на
заявителя и въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2012 г., издаден в него
производство, на 15.05.2012 г. било образувано изп.д.
№ 20127600400478 при ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ, район на действие Русе.
На 05.09.2012
г. ”Еконт Експрес” ООД поискали налагане на възбрани
върху недвижими имоти.Действия от ЧСИ в тази насока били предприети на
12.09.2013 г.
На 19.09.2013
г. взискателят поискал възбрана на друго недвижимо имущество.Действия
от ЧСИ последвали на 25.09.2013 г.На 01.10.2013 г. бил насрочен опис.На същата
дата бил изготвен и протокол.На 01.10.2013 г. съдлъжникът
Д.М. уведомил ЧСИ, че всички имоти, върху които е наложена възбрана, не са
негова собственост.
На 28.11.2013
г. взискателят поискал насрочване на опис и
извършване на публична продан на имущество на длъжниците.ЧСИ
насрочил принудително изпълнение за 11.12.2013 г.На 05.12.2013 г. постъпило
възражение, че имотът е собственост на трето лице.
На 10.12.2013
г. взискателят поискал насрочване на опис и
извършване на публична продан на недвижим имот, а на 28.02.2014 г.-запор върху пенсия и трудови
възнаграждения на длъжниците.
На 08.05.2014 г.
ЧСИ рег.№ 760 възложил на ЧСИ рег.№ 846 на КЧСИ да продължи изпълнителните
действия по подсъдност.В тази връзка на 10.05.2014 г. било образувано изп.дело 20148460400576.По него на 29.05.2014 г. постъпила
молба от взискателя с искане да се извърши опис на
движими вещи, собственост на длъжниците, находящи се на постоянния им адрес в гр.София.
Приложена е
Справка за образувани изпълнителни дела, видно от която към 22.01.2020 г. изп.дело №20148460400576 по описа на ЧСИ рег.№ 846 на КЧСИ
е висящо.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
претенцията му трябва да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.Ищецът има интерес да иска установяване, че вземането на кредитора не
съществува, тъй като образуваното срещу него изпълнителното производство, е прекратено
по силата на закона с изтичане
на двугодишен срок от иницирането му, а впоследствие, след прекратяването
му, е изтекло и предвиденото в закона
време,
след което
дългът се явява погасен по давност.Според
разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се
прилага служебно.Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за
да настъпи погасителният ефект, трябва да бъде направено
и волеизявление от длъжника, че иска
да се ползва
от изтеклото в негова полза време.В този смисъл неоснователни са
доводите на ответника, че за насрещната страна липсва правен интерес от
предявените искове.По делото са ангажирани доказателства, че изпълнителното
производство срещу ищеца не е прекратено.За длъжника, дори при перемиране на образуваното изпълнително дело, има правен
интерес да се признае със сила
на пресъдено нещо, че вече
не дължи вземането, установено в полза на кредитора,
с оглед осуетяване на риска от
евентуално ново образуване на изпълнително
дело (в този смисъл напр. Определение № 513 от 24.11.2016 г.
по ч.т.дело № 1660/2016 г., ВКС).На следващо място признанието на исковете от
ответника, че срокът на погасителната давност по отношение на процесните
вземания е изтекъл, също няма за последица липса на правен интерес от защита по
чл.439 от ГПК.Установителните претенции са допустими.
В процесния
случай твърденията на ищеца са, че въпреки, че срещу него има образувано
изпълнително производство, то се е прекратило ех lеgе още на 08.05.2016 г.Съдът намира, че събраните в
производството доказателства могат да обосноват такъв извод, макар и от
по-късна дата-29.05.2016 г.Според чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, изпълнителното производство
се прекратява, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка Самото прекратяване в този случай настъпва
по силата на закона с изтичане
на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на съдебни изпълнител
не е част от фактическия състав на прекратяването,
а само констатира, че същото вече
е настъпило.Условие да не настъпи прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона е поискването по инициатива на взискатиля извършването на изпълнително действие в рамките
на изпълнителното производство.Това е разяснено в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.В
настоящия случай се установява, че ответникът е бил активен по образуваното от
него изпълнително дело до 29.05.2014 г.С изтичане на две години от този момент,
изпълнително производство се е прекратило ех lеgе.
Страните нямат
спор по въпроса, че вземанията на ответника са погасени по давност към датата
на подаване на исковата молба по настоящото дело-22.08.2019 г., тъй като след
29.05.2016 г. няма предприемани никакви действия от кредитора, насочени към
събиране на сумите.Исковете трябва да се уважат.
Ответникът
счита, че не е дал повод за завеждане на делото, признал е исковете, поради
което и не дължи разноски за производството.насрещната страна счита, че след
като сезирането на съда е условие за упражняване на субективните му права, то
признанието на претенциите се явява ирелевантно относно отговорността за
разноските за производството.Настоящият състав намира доводът за основателен.На основание
чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да
бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 1 490,63 лв., определен на основание
чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.В тежест на ответника, съгласно чл.78
ал.6 от ГПК, е и държавната такса за производството от 1 280,64 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Д.М., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Р.И. ***, не дължи на ”ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление :
гр.Русе,
бул.”Славянски” № 16, представлявано от В.Й.Е. и Л.Н.С., със съдебен адрес:***,
чрез адв.Р.С. ***, сумите от 17 640, 96 лв.-главница
по запис на заповед, със законната лихва върху нея от 07.05.2012 г. до 21.08.2019
г. от 13 055,33 лв. и разноски в размер на 352,81 лв.-държавна такса и 972
лв.-адвокатско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 3633/2012 г. по описа на РРС, въз основа на който е било образувано
ИД № 20127600400478 на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ, а впоследствие-ИД №
20148460400576 по описа на ЧСИ рег.№ 846 на КЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА ”ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Славянски” № 16, представлявано от В.Й.Е.и Л.Н.С., със съдебен
адрес:***, чрез адв.Р.С. ***, да заплатят на адв.Р.И. ***, от гр.София, ул.”Тарас
Шевченко” № 20, ап.50, по посочена от нея банкова
сметка, ***,63 лв.-възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по
гр.дело № 5106/2019 г. по описа на РРС на Ц.Д.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ”ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Славянски” № 16, представлявано
от В.Й.Е.и Л.Н.С., със съдебен адрес:***, чрез адв.Р.С.
***, да заплатят по с/ка на РРС сумата от 1 280,84 лв.-държавна
такса за производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/