Р Е Ш Е Н И Е
Номер 80 20.07.2018 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
Районен съд четвърти граждански състав
На шестнадесети
май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател Доротея Янкова
Членове
Съдебни заседатели
Секретар: Т.В
Прокурор: …………
като разгледа докладваното от съдия Янкова,
гражданско дело
номер 762 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.М.Т. – Г., с ЕГН ********** *** против П.Х.П., с ЕГН **********
***, искове с правно основание чл. 422
във вр. чл.415 от ГПК вр.232, ал.2 във вр.чл.228 от ЗЗД и
вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищцата в исковата си молба твърди,
че с ответника се намират в договорни
отношение по силата на Договора за наем от дата 01.08.2012г., сключен между нея
в качеството на наемодател и ответника като наемател, с предмет отдаване под наем на съсобствените й ½ идеални части от Масивна едноетажна
сграда навес за машини /работилница/ със застроена площ 475 кв.м., построена
1961г. върху държавна земя в стопански двор с площ от 84.533 кв.м., съставляващ
имот № 000253 по плана за земеразделяне на с.Л., общ.Елхово, обл.Ямбол, придобит
на основание Постановление за
възлагане на недвижим имот, издадено
от ДСИ С. С. при
ЕРС, влязло в сила на 03.02.2012г. С
договора наемателят се е задължил да
заплаща месечна наемна вноска в размер на 100 лв., съгласно
чл. 1.2 от договора, с падеж до
5- то число на текущия месец за който се дължи наемното плащане.
Твърди се, че ответникът не е
заплатил дължи месечни наемни вноски за
периода от 06.01.2015г. до 06.09.2017г.,
вкл. в размер на 3300 лева, както и че
поради допусната забава дължи и законна лихва за забава съгл. чл.86 от ЗЗД, считано от 06.01.2015 година до 06.09.2017 година, в размер на сумата 396.95лв., върху дължимите наеми за
периода от 06.01.2015г. до 06.09.2017г., като общо дължимите суми главница и лихви са в размер
на 3696.95 лв.
Твърди се, че за посоченото по
- горе вземане в общ размер на 3696.95
лв. е издадена заповед за изпълнение №1281/11.09.2017г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д№ 584/17г. по описа на ЕРС, връчена на длъжника П.Х.П. на 02.10.2017г.,
лично и Определение №1498/18.10.17г. за о.ф.г. по издадената Заповед за
изпълнение, връчено на 24.10.2017г.,
като длъжникът П.Х.П. е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на 04.10.2017г и о.ф.г. с дата 24.10.17г., с доводи, че
не дължи заплащане по издадената заповед за изпълнение и че е извършил плащане
на наемните вноски по банков път и в брой,
което твърдение ищцата сочи да е невярно.
Иска се съдът да установи съществуването на вземане в полза
на ищцата от ответника П.Х.П., с ЕГН ********** *** в общ размер 3696.95 лв., от които 3300.00
лв., представляващи неплатени наемни вноски /главница/ по Договор за наем от
дата 01.08.2012г., касаещи периода от 06.01.2015г. до 06.09.2017г., включително
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на заповедното
производство – 07.09.2017г. до окончателното й изплащане; и 396.95 лв.,
представляващи законната лихва за забава върху
главницата за периода от
06.01.2015 година до 06.09.2017 година вкл., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1281/11.09. 2017г. по ч.гр.
д№584/17г.по описа ЕРС. Претендират се и направени в заповедното и в настоящото
исково производство разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства.
Ответникът П.Х.П. в дадения му
от съда срок за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК е
депозирал такъв, чрез процесуален пълномощник адв.И.П.Ч. ***. С
отговора се поддържа становище исковете да са допустими, но неоснователни.
Исковете се оспорват. Ответникът, в отговора на исковата молба сочи, че притежава
½ идеална част от недвижимия имот, описан в исковата молба в съсобственост
с ищцата И.М.Т.-Г. и съпругът й Г. Л. Г., с ЕГН********** с адрес ***, като
последните притежават останалата
½ идеална част при режим
на СИО.
На 01.08.2012г. ответникът е сключил
договор за наем с ищцата за ½
идеална част от гореописаният имот, като се е задължил да заплаща
месечен наем в размер на 100 лева. Съгласно договора не е уговорен изрично начина
на заплащане на наемната цена.
Ответникът твърди, че тъй като имотът по отношение на ищцата е бил
придобит при режим на СИО /чл.21 СК/ със съпруга й Г. Л. Г., ответникът е
извършвал плащания на наемната цена за процесния период по банкова сметка ***
„ОББ“ предоставена му от последния с IBAN ***, чрез извършване на три парични
превода както следва: на 01.02.2016г. за сумата от 2000 лева; на 09.06.2017г.
за сумата от 500 лева и на 12.01.2018г. за сумата от 800 лева.
Ответникът твърди, че с изплащане на
посочените по-горе суми на съпруга съсобственик на имота, е изпълнил
задълженията си по договора за наем за процесния период от 06.01.2015г. -
06.09.2017г., а именно 33 месечни вноски по 100 лева, с оглед
на което счита исковата претенция за неоснователна още при завеждане на
молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Изплащането на дължимите месечни наеми на съпруга на ищцата обосновава с
приложимост на хипотезата на чл.24 ал.2 СК във вътрешните отношения между
ищцата и съпруга й.
Ответникът претендира присъждане на
направени по делото разноски, представил е писмени доказателства и е
направил доказателствени искания.
В с.з. ищцата участва лично,
поддържа предявените искове, счита
същите за основателни и доказани.
Претендира и направени в производството разноски. Представя и писмена
защита. Счита доводите на ответната
страна за приложимост на чл.24, ал.2 от СК за незакосъобразни, с доводи
отдаването под наем като действие на обикновено управление на общото имущество
може да бъде извършено самостоятелно и
без съгласието на останалите
участници в общността и в този случай възниква наемно правоотношение само между
този съсобственик в качеството му на
наемодател и наемателя, и останалите съсобственици нямат вземане срещу
наемателя за припадащата им се част от
наема. Взето е и становище по
доказателствата, като по отношение на част от
доказателствата се сочи същите да не са събрани по предвидения от ГПК ред,
счита за недоказани твърденията на ответника, че не дължи плащане за процесния период.
Ответникът П. в с.з. участва лично и
с процесуален пълномощник – адвокат.
Иска се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна. Счита за доказано, че
дължимите суми по договора са платени. Претендират се и направени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение. Депозирал е и
писмена защита. Поддържа
становище, че ответникът е заплатил общо сумата от 3300 лв.
по банков път по банковата сметка на съпруга на ищцата на
правно основание – чл.24, ал.2 от
СК и средствата са внесени в
семейния бюджет, като с изплащане на сумите на съпругата на
ищцата ответникът е изпълнил
задължението си за процесния период да заплати 33 месечни вноски по 100 лв. Изложил
е и становище по доказателствата.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
По заявление на ищцовата страна пред
ЕРС е образувано ч. гр. д. №584/2017
година, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - № 1281/11.09.2017 година, срещу ответника П.Х.П.,
с ЕГН **********, с която на П.Х.П., е
разпоредено да заплати на кредитора -
ищец по настоящото производство И.М.Т.-Г., с ЕГН **********, с адрес ***
сумата от общо 3 696.95 /три хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки/ лева, включваща: - главница в размер на 3 300.00
/три хиляди и триста/ лева, представляваща неплатените месечни наеми по Договор
за наем от 01.08.2012г. дължими за периода от 06.01.2015г. до 06.09.2017г.,
лихва за забава в размер на 696.95 /шестстотин деветдесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки/ лева начислена за периода от 06.01.2015г. до
06.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 300.00 лева,
считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 07.09.2017г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 73.94
/седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляващи
заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно
производство. заповедта е връчена на
длъжника на 02.10.2017г.
С определение №1498 от 18.10.2017
година, в сила от същата дата, което е
неразделна част от издадените Разпореждане № 1281/11.09.2017г. и Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1281 от 11.09.2017г., постановени по ч.гр.д.№ 584/2017г. по
описа на РС-Елхово, съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в Разпореждане № 1281/11.09.2017г. и
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1281 от
11.09.2017г., постановени по ч.гр.д.№ 584/2017г. по описа на РС-Елхово, като в
обстоятелствената и диспозитивната част на цитираното Разпореждане и в
диспозитивната част на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК размерът на лихвата за забава вместо: „696.95 лева“, да се
чете: 396.95 лева. Препис от определението е връчен на длъжника на 24.10.2017 година.
На 04.10.2017 година, в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 584/2017 година на РС – Елхово, в което освен банкетния тест,
че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение е
посочил и че е извършил плащане на наемните вноски по
банков път и в брой.
На 24.10.2017 година след връчвате на определение 1498 от 18.10.2017
година ответникът П.
отново е депозирал възражение
срещу издадената заповед, че не дължи
изпълнение на вземането поради изпълнение
на задължението.
След подаване на възражението
кредиторът по издадената заповед за
изпълнение и ищец в настоящото производство е депозирал на 17.11.2017 година
исковата си молба за установяване на оспореното вземане.
Между страните не се спори, че
между тях са възникнали договорни отношения по договор за наем от 01.08.2012
година, горното се установява и от
представения договор от
01.08.2012 година. Видно от
договора същият е сключен от една страна от ищцата И.М.Т. – Г., в качеството на
наемодател и от ответника П. Х.П., в качеството на наемател, с предмет предоставяне за възмездно ползване на
½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Л., представляващ масивна едноетажна сграда навес за машини
/работилница/: със застроена площ 475 кв.м., построена през 1961 година, върху
държавна земя в стопански двор с площ
84533 кв. м. съставляващ имот №
000253 по плана на с.Л., общ. Елхово, с предназначение отглеждане на
животни, срещу месечен наем в
размер на 100 лв., определен
в чл.1,2 от договора.
В чл.3.1 във вр.чл.2.1 страните са
догорили, падеж на месечните наемни
вноски до 5-то число на месеца. Страните
не са договорили начин на изплащане на паричните средства, нито са уговорили
срок на договора.
По делото не се спори и че
ответникът е ползвал целия имота
през процесния период, т.е. че ищцата му е предоставила изцяло
ползването на нейните ½ идеални части .
Видно от постановление за възлагане на недвижими
имот от
10.01.2011 година на ДСИ при РС – Елхово по изп.дело №
34/2010 година на СИС при ЕРС,
вписан с вх.рег. № 258/20.02.2012
година, акт № 189/, том първи на СВ – Елхово при РС – Елхово ищцата е собственик на ½
ид.части от имота предмет на договора
от 01.08.2012 година.
Ответникът П. П.
видно от нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот
№ 89/23.06.2003 година, вписан
в СВ - Елхово при РС – Елхово с
вх. рег. № 959/23.06.2003 година е придобил правото на собственост върху
целия имот предмет на договора за наем. В последствие ½
идеална част от имота е била придобита
от ищцата по делото.
Ищцата към 2012 година се е намирала в брак и нейн съпруг е лицето Г. Л. Г. видно от удостоверение за семейно положение,
съпруг и деца на Община Ямбол и препис -
извлечение от акт за сключен гр. брак.
Съпругът на ищцата Г. Л. Г., видно
от писмо изх.№ 108403-18/04.05.2018 година е титуляр на
банкова сметка *** „ОББ“ АД – с
номер BG***.
Ответникът П. с три броя платежни
нареждания на банка „ДСК“ от дати 01.02.2016г., 09.06.2017 г. и 12.01.2018г. е
наредил превод от сметка №
BG *** по сметка
на съпруга на ищцата Г. Л. Г., в „ОББ“ АД – с номер BG*** на следните суми - на 01.02.2016 година – сумата от 2000 лв., с
основание „плащане на наем“, на
09.06.2017 година сумата от 500 лв. с основание „наем“ и на 12.01.2018 година
– сумата 800 лв. с основание „наем по договор
от 01.08.2012 година“. За горните преводи са били съставени от
съответните дати и съответните операционни бележки на банка „ДСК“, клон Елхово за извършване на превода.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза за отговор на въпросите за периода 06.01.2015
година до 06.09.2017 година какви са дължимите наемни вноски и каква е дължимата мораторна лихва към тях за
същия период по договор за наем от
01.08.2012 година, сключен между ищцата и ответника.
Заключението на вещото лице като
обективно, компетентно, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира е че за периода 06.01.2015 година до 06.09.2017
година наемни вноски са в размер на 3300
лв. и дължимата към тях лихва за същият
период е в размер на 447.13 лв.
Към
доказателствата е представен и друг договор за наем от 03.02.2012г. сключен между същите страни
- ищцата като наемодател и ответника като наемател за ½ идеална
част и от описания в договора от
01.08.2018 година недвижим имот. При
месечен наем 100 лв., в който е посочено че „договорът се сключва
за срок от 31.07.2012 г. месеца/години,
считано от 03.02.2012 година“ /
чл.4.1 от договора/. С оглед целия текст
на договора същият следва да се тълкува,
че договора е сключен за срок до
31.07.2018 година, считано от
03.02.2012 година. В същият е
предвидено, че договорът може да бъде
продължен след изтичане срока му с писмено съгласие на
страните.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на разпитания на на страната на ответника свидетел - А.П.П. - дъщеря на ответника, които съдът преценени съобразно чл.172 от ГПК и които кредитира като неопровергани от другите доказателства, се установява, че свидетелката е присъствала при сключването на договора за наема на ½ идеална част от стопанската постройка, който баща й притежава в съсобственост с ищцата, който договор е бил сключен през лятото, и започвал от 01.08.2012 година, както и че на нея й е известен само един договор сключен между страните по делото. Показанията на свидетелката касаят факта на сключване на договора, който факт не е спорен между страните.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени
в обстоятелствената част на исковата молба, съдът квалифицира предявените от
ищцата при условията на обективно съединяване искове депозирани по реда на
чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на парично вземане
на кредитора-ищец, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1281/11.09.2017 година по ч. гр. д. №584/2017 година на РС – Елхово и определение №1498 от 18.10.2017 година, в сила от същата дата, неразделна част от
Заповед №1281 от 11.09.2017г. по
ч.гр.д.№ 584/2017г. по описа на РС-Елхово, както следва: иск с правно основание
чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр.чл.232,
ал.2 във вр. чл.228 от ЗЗД за
сумата от 3300.00 лева, представляваща дължими незаплатени месечни наеми по
Договор за наем от 01.08.2012г., за периода от 06.01.2015г. до 06.09.2017г.
включително, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
завеждане на заповедното производство в съда – 07.09.2017 година до изплащане
на вземането; и иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във
вр.чл.86 от ЗЗД за сумата 396.95 лева, представляваща дължима лихва за забава
за периода от 06.01.2015г. до 06.09.2017г., включително, върху дължимата главница по Договор за наем
от 01.08.2012г.
Исковете са процесуално допустими,
същите са предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му
за подаденото възражение.
Разгледани по същество исковете са
основателни.
За да бъдат уважени предявените искове по чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 232, ал.2 във вр.чл. 228
от ЗЗД и по чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.86 от ЗЗД от страна на ищеца при условията на пълно и
главно доказване следва да бъдат доказани следните факти - наличието на
валидно възникнало договорно отношение по договор за наем и предоставянето на
имота на наемателя, изпадането на ответника в забава и размера на дължимата се лихва за забава, както и иницииране от страна на ищцата на заповедно производство и
издаването на заповед за изпълнение за претендираните в настоящото производство
суми. Ответника с оглед твърденията му, че е изпълнил договорното си задължение
за заплащане на процесните наемни вноски носи доказателствената тежест да
докаже, изпълнение на това си задължение при условията и в сроковете на
договора.
По иска с правно основание чл.422
ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 232, ал.2 във вр.чл. 228 от ЗЗД:
По делото не се оспорва, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен
Договор за наем на недвижим имот от
01.08.2012 година, по което ищцата е изпълнила задълженията си и е предоставил
на ответника за временно и възмездно ползване притежаваната от нея в съсобственост със съпруга й ½ идеална част от описаният в договора
недвижим имот, считано от 01.08.2012 година. Предходните договорни отношения свързани с наем на имота предмет на настоящия договор за наем
не са предмет на настоящото
производство.
Спорни по делото са следните
обстоятелства - извършено ли е плащане
на наемната цена от ответника дължима в периода от 06.01.2015 година до
06.09.2017 година и с приложените по
делото платежни документи за извършени преводи по сметката на Г. Г. извършени
ли са плащания по конкретния договор и
за кой период.
От доказателствата по делото се
установява, че имотът предмет на
наемното правоотношение възникнало на 01.08.2012 година е притежаван от ищцата в съсобственост с нейния съпруг, тъй като правото на собственост върху
отдадения под наем имот е придобита по време на брака на ищцата,
и отдадената под наем ½ ид.част от имота, предмет на договора за наем се явява съпружеска имуществена общност, на ищцата и съпруга й Г. Г..
Спорни по делото са следните
обстоятелства - извършено ли е плащане
на наемната цена от ответника дължима в периода от 06.01.2015 година до
06.09.2017 година и с приложените по
делото платежни документи за извършени преводи по сметката на Г. Г. извършени
ли са плащания по конкретния договор и
за кой период.
По силата на договора в тежест на
ответника е възникнало задължението за заплащане на договорената между страните
по договора за наем месечна наемна цена
в размер на 100 лв., платима до 5 - то число на месеца. От представените
Договор за наем от 01.08.2012 година и
от заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза е видно, че задължението на ответника за
заплащане на месечни наеми, дължими в
периода 06.01.2015 г. - 06.09.2017
година, за периода от м. януари 2015
година до септември 2017 година, включително, за 33 месеца
възлиза на претендираната сума от 3300 лева.
По
делото е установено, че ищцата не
е получила процесната сума. Ответникът твърди изпълнение на задължението си за
заплащане на наемната цена за процесния период,
но не лично на ищцата, а на
нейния съпруг, като в тази връзка
представя три броя платежни нареждания и операционни бележки установяващи
извършени плащания по сметка на съпруга на ищцата извършени в периода септември
2016 година - януари 2018 година, както
следва – на 01.02.2016 година на сумата 2000 лв., на 09.06.2017
година на сумата 500 лв. и на
12.01.2018 година на сумата 800 лв.
По първите две вносни бележки
основанието за плащане е наем, без да е конкретизиран договора по който е
извършено плащането, нито е посочено наеми за кои месечни вноски се
заплащат. По делото не са налице
доказателства от които да се направи извод, че извършените преводи са по
конкретния договор за наем от 01.08.2012
година. Предвид горното съдът приема,
че с посочените платежни документи не се
установява по безспорен начин плащане по конкретния договор на лицето Г. Л. Г..
По третата вносна бележка и
издадената във връзка със същата операционна бележка, се удостоверява плащане от ответника в полза
на съпруга на ищцата на сумата от 800 лв.
с основание за плащане „договор да наем
от 01.08.2012 година“. Сочените
индивидуализиращи белези на
договора - предмет и дата, във връзка с който се извършва
плащането, съдът също
счита, че са недостатъчни да се
направи извод, че е извършено плащане
именно по конкретния договор, както и не
се установява, плащането да е за
конкретен срок на договора.
Предвид горното съдът
приема, че от представените платежни документи не се
установява, плащане по конкретния договор
за наем, както и не се установява
плащането да е за процесния период.
От друга страна съдът намира, че дори и да бе безспорно установено,
че плащането е било
извършено по конкретния договор,
то не би освободило ответника от изпълнение.
Действията на управление на общото
на съпрузите имущество е уредено в нормата на чл.24, ал.2 от СК и съгласно същата действия на управление
на общото имущество може да извършва всеки от съпрузите. Общоприетото схващане
в теорията е че всеки от съпрузите
действа като особен представител на другия съпруг. Сделката на управление
сключена еднолично от единия
съпруг, какъвто е и настоящия случай поражда правно действие и за другия съпруг,
тъй като действията на единия съпруг
рефлектират в правната сфера на другия. Вторият съпруг обаче не става
страна по сделката, за него не възникват
права и задължения по договора,
той не става кредитор, не
може да иска реално изпълнение, не може да прави и приема волеизявления от името на своя съпруг, не може да
изменя и разваля договора. На неучаствалия по сделката съпруг договорът
е противопоставим, той следва да се
съобрази с него, но същият не е кредитор
по договора.
Обстоятелството, че ищцата е в
брачни отношения с Г. Г., не
означава, че те са солидарни кредитори, т.е не е налице
активна солидарност между тях. Активна солидарност е налице когато един длъжник
дължи една и съща престация на няколко кредитори по такъв начин, че всеки от
тях може да иска изпълнението и от длъжника,
но точното изпълнение извършено в полза на един от кредиторите
освобождава длъжника спрямо всички кредитори. За да е налице активна
солидарност трябва да има специална уговорка за това. Активната солидарност за
разлика от пасивната (чл. 121 ЗЗД) не произтича от закона. Тя може да бъде
уговорена между кредиторите и длъжника в договор. В конкретния договор такава
солидарност не е уговорена. Разпоредбите на СК не предвиждат активна
солидарност на съпрузите. В чл. 32 от СК е предвидено възникване на солидарна отговорност за
съпрузите и презюмирано от закона представителство по отношение на неучаствалия
в сделката съпруг досежно възникване единствено на задължения по сделка, но не
и на активна солидарност. Нормата на чл.32 от
СК, както и тази на чл.24, ал.2
от СК, не обосновава извод, че съпругът,
който не е страна по сделката се превръща в такава и може да упражнява правото
да търси изпълнение от насрещната страна, както и правото да развали сключения
договор и да черпи произтичащите от това права, за което материалноправно
легитимирана остава единствено страната по сделката.
С влизане в сила на новия СК от
01.10.2009 г., който е и специален закон по отношение на ЗС и ЗЗД, в раздел ІІ
Законов режим на общността, в чл. 21, ал. 1 законодателят е дал дефиниция на
съпружеската имуществена общност - вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. Паричните влогове са изрично изключени от
съпружеската имуществена общност. В този смисъл и по аргумент на противното,
паричните влогове и паричните вземания
съставляват лично имущество, т.е. лично
притежание на съпруга - титуляр. Предвид
горното дори да бе установено и
че извършеното плащате по сметката на Г. е по конкретния договор, то постъпилите по
сметката му парични средства са станали негово лично имущество, а не имущество
съпружеска имуществена общност, при
липса на данни тези парични средства Г. да ги е трансформирал в имущество съпружеска имуществена общност.
В хода на съдебното производство
ответникът не представи надлежни доказателства, от които да се установява, че
същият е изпълнил задължението си по
договора да заплати дължимото се в
периода 06.01.2015г. – 06.09.2017 година наемно плащане на кредитора, нито е
извършил друго плащане което го
освобождава от задължението му по
договора.
Поради горното и главния иск по
чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 232, ал.2 във вр.чл. 228 от ЗЗД за сумата 3300 лв. се явява
основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед паричния характер на задължението върху
същото се дължи на основание чл.86 от
ЗЗД и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение - 07.09.2017 г.
до окончателното й изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.422
ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.86 от ЗЗД .
Съгласно чл. 86. при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
Вземането за законна лихва възниква
от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение -
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
С оглед извода за съществуване на
неудовлетворено вземане на ищеца за сумата 3300 лв. по Договор за наем от 01.08.2012 година, представляваща дължими наеми плащания
за периода м.януари 2015 г. - м.
септември 2017 година, с настъпили падеж на 05- то число на съответния месец,
ответникът е изпаднала в забава по отношение на всяко едно месечно наемно плащане, от следващата падежа
дата - от 6-то число на съответния месец за процесния период м.януари 2015 г. - м. септември 2017 година.
Ищецът претендира лихва в общ размер
върху незаплатените месечни наеми по горния
договор в общ размер 396.95 лв.
Дължимата лихва върху падежиралите наеми, съгл. заключението на вещото
лице за този период възлиза на сумата 447.13 лв., т.е. в повече от
претендираното.
С оглед горното и на основание чл.86 от ЗЗД се е
породило и акцесорното задължение за престиране на обезщетение за забава, т.е.
иска е доказан по основание и размер и като такъв искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 396.95 лв. по договор следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 77.94 лв. - направените в заповедното производство
разноски, от които 73,94 лв. - за
държавна такса за образуване на заповедното производство и 4.00 лв. банкова
такса, както и направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 302.76
лв., от които 108.06 лв. –
държавна такса за образуване на исковото производство, 183.00 лв.
възнаграждение за вещо лице и 11.70 лв. -
банкови такси и такси за преписи на документи, каквото надлежно искане е
направено и с оглед на представените доказателствата за направени такива
разходи. Не са налице основания за заплащане на разноски над общия размер на
посочените по – горе, до размера на
405.70 лв. съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК, в който е
допусната изчислителна грешка. На ответника не се дължат разноски в
производството.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 232, ал.2
във вр.чл. 228 от ЗЗД и вр.чл.86 от ЗЗД,
Елховският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. чл. 232, ал.2 във вр.чл. 228 от ЗЗД по отношение на ответника П.Х.П., с ЕГН ********** ***, че същият дължи на ищцата И.М.Т.
– Г., с ЕГН ********** *** сумата от 3300.00 лева /три
хиляди и триста лева/, представляваща дължими незаплатени месечни наеми по
Договор за наем от 01.08.2012г., за периода от 06.01.2015г. до 06.09.2017г.
включително, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
завеждане на заповедното производство в съда – 07.09.2017 година до изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - № 1281/11.09.2017 година по ч.
гр. д. №584/2017 година на РС – Елхово,
неразделна част от която е определение №1498 от 18.10.2017 година, в сила от същата дата по ч. гр. д.
№584/2017 година на РС – Елхово.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във
вр. чл.415 от ГПК във вр.чл.86 от ЗЗД по отношение на ответника П.Х.П., с ЕГН ********** ***, че същият дължи на ищцата И.М.Т.
– Г., с ЕГН ********** *** сумата от 396.95 лева /триста
деветдесет и шест лева и деветдесет и
пет стотинки/, представляваща дължима лихва за забава за периода от
06.01.2015г. до 06.09.2017г., включително,
върху дължимата главница по Договор за наем от 01.08.2012г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК -
№ 1281/11.09.2017 година по ч. гр. д. №584/2017 година на РС – Елхово, неразделна част от
която е определение №1498 от 18.10.2017 година,
в сила от същата дата по ч. гр. д. №584/2017 година на РС – Елхово.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника П.Х.П., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца И.М.Т. – Г., с ЕГН ********** *** сумата 77.94 лв.
- направените в заповедното производство
разноски, от които 73.94 лв. - за
държавна такса за образуване на заповедното производство и 4.00 лв. банкова
такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника П.Х.П., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца И.М.Т. – Г., с ЕГН ********** *** сумата 302.76 лв.,
представляваща направени в исковото производство разноски, от които 108.06 лв.
– държавна такса за образуване на исковото производство, 183.00 лв. -
възнаграждение за вещо лице и 11.70 лв. -
банкови такси и такси за преписи на документи,
Решението подлежи на
обжалване по реда на въззивното производство пред Ямболският окръжен съд чрез
Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
Препис от решението да
се изпрати за прилагане по ч.гр. д. № 584.2017 г. по описа на ЕРС.
Районен съдия: