№ 7463
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110123160 по описа за 2022 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу К. С. К., ЕГН:
**********, гр. София, Ж.К. ФОНДОВИ ЖИЛИЩА, бл.203, вх.В, ап.47, действаща чрез
особения представител, назначен по делото адвокат Г. Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.
Патриарх Евтимий № 52, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца за главница за доставена топлинна енергия в имота му за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. сума в размер на 2535,04 лева, ведно със законна
лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018
г. до 12.08.2021 г. в размер на 576,30 лева, главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 23,90 лева, ведно
със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода
от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г. в размер на 6,27 лв.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ,
Ж.К. ФОНДОВИ ЖИЛИЩА, бл.203, вх.В, ап.47, аб.№289115, но не е изпълнил
задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в
процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са представени доказателства за
съществуването на актуален писмен договор, сключен между страните. Твърди, че липсват
доказателства, че ответникът е бил ползвател на имота на вещноправно или облигационно
основание. Счита, че не са доказани обстоятелствата относно дали в обекта има монтирани
1
валидни измервателни устройства, от които да е видно реално изразходваното количество
топлоенергия и че същата е употребена от ползвателите на имота, че тези измервателни
устройства са контролирани от Института по метрология и че е извършвана периодична
проверка на същите, както и че липсват доказателства по какъв начин е установено
реализираното количество топлинна енергия за отопление и подгряване на вода. Счита, че
липсва валиден договор за дялово разпределение. Оспорва иска като недоказан. Твърди, че
претендираната сума от 3141.51 лв. е с неясен механизъм на формулиране. Прави
възражение за погасяване на вземанията, станали изискуеми преди 27.08.2018 г. по давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 49968/2021 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено,
издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а лицето няма установена месторабота, поради
което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков
ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
В съдебно заседание, проведено на 11.04.2023 г. е прието за безспорно в отношенията
между страните по реда на чл. 146 от ГПК обстоятелството, че за периода 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. ответникът е бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв.
Фондови жилища, бл. 203, вх. В, ап. 47.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала
имота, като през периода 2017-2019 г. е бил осигурен достъп до имота, попълнени са
отчетите за имота, които са подписани от потребител. Попълнени са документите за главен
отчет, подписани от потребител. В процесното жилище е имало монтирани 4 броя
отоплителни тела и топлоразпределители, а за отчет на ползваната топла вода е монтиран
водомер за топла вода, по който се извършва отчитането на потреблението. Установено е от
експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление
е 1810.82 лв., в това число и сума, отделена от сградната инсталация в размер на 213.15 лв.,
2
както и сума за подгряване на топла вода в размер на 724.22 лв. Общата сума, установена от
вещото лице, възлиза на 2535.04 лв. за доставена през периода топлинна енергия в имота.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
2535.04 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 23.90 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 582.57 лв., в това число лихвата върху
таксата за дялово разпределение в размер на 6.27 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни
изводи:
Ответникът е оспорил исковете на посочените по-горе основания. Предвид
направеното признание в съдебно заседание, че ответникът се явява собственик на
процесния топлоснабдяем имот, следва да се обсъдят останалите възражения, въведени от
назначения на ответника особен представител в срока по чл. 131 от ГПК.
Няма спор между страните, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ
се в сграда с режим на етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия за битови
нужди и че същият получава топлинна енергия за отопление и за подгряване на топла вода.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на
ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ).
Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите Общи условия на
ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което
лицето е приело същите и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия, отдавана от
щранг-лирата в банята на жилището му, както и тази, отдадена от сградната инсталация.
Възраженията за недължимост, наведени в отговора на исковата молба, се явяват
неоснователни и не почиват на нормативната уредба. От приетата като неоспорена и
компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза се установява, че уредите в
абонатната станция в сградата, където се намира процесният топлоснабдяем имот, са
редовно проверявани метрологично и са издадени съответните свидетелства в тази връзка,
като тези обстоятелства се подкрепят и от доказателствата, представени от третото лице-
помагач.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за сумата от
2535.04 лв. главница за топлинна енергия за процесния период, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.08.2021 г. до окончателното
3
плащане, както и за главница за услугата дялово разпределение в размер на 23.90 лв. за
процесния период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 27.08.2021 г. до окончателното плащане. Искът е доказан и за лихвите до
размерите, установени от вещото лице по счетоводната експертиза, а именно: 576.30 лв.
лихви върху главницата за топлинна енергия и лихва върху таксата за дялово разпределение
в размер на 6.27 лв.
Следва да се разгледа наведеното възражение за погасяване по давност на част от
сумите. Предвид това, че делото е образувано по реда на чл. 422 от ГПК, същото се явява
продължение на производството, образувано по реда на чл. 410 от ГПК, поради което,
давността е спряна с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.08.2021 г. Тъй като
процесните вземания се явяват периодични, то те се погасяват с кратката тригодишна
давност, предвидена по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Предвид обстоятелството, че всяко вземане за
главница става изискуемо 45 дни от датата на публикуване на сайта на ищеца, за което няма
ангажирани доказателства, съдът приема, че всяка сума става изискуема, съгласно
заключението по ССЕ. Така, погасени по давност биха били всички вземания, станали
изискуеми до 01.06.2018 г., а именно – главница в размер на 1704.62 лв. за доставена в
имота топлинна енергия, както и лихви върху тази главница в размер на 387.52 лв., като
остават дължими суми за главница за топлинна енергия в размер на 830.42 лв. и лихви върху
тази главница в размер на 188.78 лв., както и главница за такса за дялово разпределение в
размер на 23.90 лв. и лихви върху нея – в размер на 6.27 лв. В тези размери следва да се
уважат предявените искове, а над тези размери да се отхвърлят, поради погасяване на
сумите по давност.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 112.83 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 1176.98 лв., в това число за държавна
такса, за депозити за вещи лица и за особен представител на ответника, както и сумата от
150 лв. за юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца възлизат на 1289.81 лв. за двете
производства, като съразмерно на уважената част от иска срещу ответника му се следва
сума в размер на 430.84 лв. за двете производства. Ответникът е представляван от особен
представител на разноските на ищеца, поради което и не е направил разноски и съдът не му
присъжда такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и К. С. К., ЕГН:
**********, гр. София, Ж.К. ФОНДОВИ ЖИЛИЩА, бл.203, вх.В, ап.47, действащ чрез
4
особения представител, назначен по делото адвокат Г. Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.
Патриарх Евтимий № 52, че ответникът К. С. К., ЕГН: ********** дължи на “.” ЕАД, ЕИК .,
на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД, сумата от 830.42 лв. (осемстотин и тридесет лева и четиридесет и две стотинки) -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от
27.08.2021 г. до изплащане на вземането, лихви върху тази главница в размер на 188.78 лв.
(сто осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), главница за такса за услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 23,90 лв.
(двадесет и три лева и деветдесет стотинки), ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г. в
размер на 6,27 лв. (шест лева и двадесет и седем стотинки) върху главницата за дялово
разпределение, като отхвърля исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника над уважените
размери и до пълните такива, предмет на заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49968/2021
г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни, поради погасяване на вземанията по
давност по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. ФОНДОВИ ЖИЛИЩА,
бл.203, вх.В, ап.47, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 430.84 лв. (четиристотин и
тридесет лева и осемдесет и четири стотинки) за разноски в исковото и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като за ответника решението да се връчи лично на
лицето и на назначения по делото особен представител, както и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5