РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500612 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЛЕНО“ АД – гр. София, ЕИК
*********; против решение № 1619/27,09,2021 г., постановено по гр. д. №
2024/2021 г. на РС Пловдив, V гр. състав. Жалбоподателят счита обжалваното
решени за недопустимо поради допуснато при постановяването му съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване
решение по общия ред при наличие на предпоставки и предявено искане за
постановяване на неприсъствено решение. Евентуално – при извод за
допустимост на обжалваното решение, жалбоподателят предявява оплакване за
незаконосъобразност на същото поради необснованост и противоречие с
материалния закон. На това основание от въззивния съд се иска да постанови
решение, с което да обезсили първоинстанционното и да върне делото на РС за
постановяване на неприсъствено решение, евентуално – да го отмени и да реши
спора по същество като уважи предявения иск.
Ответникът по жалбата Едноличен търговец с фирма ЕТ "Л.-Н.В." – ***,
ЕИК ***; не заявява становище.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
1
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл.
92 от ЗЗД. Предявен от „ЛЕНО“ АД – гр. София, ЕИК *********; против
Едноличен търговец с фирма ЕТ "Л.-Н.В." – ***, ЕИК ***.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 5481 евро, представляваща договорна неустойка за
забава, уговорена с чл. 2.3, б. „c“ и „d“ от Анекс № ***/*** г. към сключен между
страните Договор за заем „Бизнес кредит“ с клиентски номер ***, дължима за
периода от 22,08,2019 г. до 12,03,2020 г.
Ответникът не предявява писмен отговор, не заявява становище по
спора.
1/ По оплакването за недопустимост:
В първоинстанционното производство ответникът не е предявил писмен
отговор и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ищецът, в последното съдебно заседание е
предявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 238 ал. 1 от ГПК.
С определение, постановено в същото съдебно заседание, РС е оставил
искането без уважение, приемайки, че не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Този извод се споделя и от настоящата
инстанция. Неявяването на ответника и липсата на процесуална активност от
негова страна дава възможност на ищеца да поиска постановяване на
неприсъствено решение, но съдът не е задължен да уважи искането. Разпоредбата
на чл. 239 ал. 1 от ГПК въвежда предвижда като предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение: на страните да са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание;
както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства. Преценката за наличие на
посочените предпоставки е предоставена на съда. В случая РС е преценил, че не
са налице предпоставките да постановяване на неприсъствено решение и в
изпълнение разпоредбата на чл. 239 ал. 3 от ГПК е отхвърлил искането с
определение и е продължил разглеждането на делото. Не се констатира да са
допуснати твърдените от ищеца процесуални нарушения, които да обосновават
недопустимост на постановеното по общия ред решение. Със същото е разгледан
предявеният иск съобразно заявеното от ищеца основание и искане.
2
2/ По правилността:
Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че между
страните е сключен посочения по-горе договор за заем и анекс към него. Не се
спори, че въз основа на същите ищецът е предоставил на ответника заем в размер
на 10000 евро за срок от 360 месеца, същият е обезпечен с договорна ипотека
върху недвижим имот. Поради липса на постъпили плащания по кредита в
продължение на 345 дни ищецът се е възползвал от правото си да обяви
вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, за което на ответника на
22,08,2019 г. е връчено уведомление.
С процесните разпоредби от Анекса (л. 17 и сл. по приложеното
заповедно дело), страните са предвидили неустойка, дължима при неизпълнение
на кое да е задължение по договора, както и при предсрочна изискуемост на
същия. Размерът на неустойката е определен на 0,27 % от сбора на цялата
непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, като се
изчислява за всеки ден, считано от датата на падежа до пълното погасяване на
всички просрочени задължения. Предмет на претенцията в настоящото
производство е неустойката за периода от 22,08,2019 г. (началната дата на
предсрочната изискуемост) до 12,03,2020 г., възлизаща на 5481 евро.
Правните норми, уреждащи нищожността на сделките, са от
императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато
страната се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност. Сред
тях е и съответствието на договора с добрите нрави. Съгласно ТР № 1/15,06,2010
г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона,
поради което за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно.
Нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД предвижда, че са нищожни
договорите, които накърняват добрите нрави. Тази разпоредба намира
приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Накърняване
на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, съставляващи
част от действащото право (напр. приципите на справедливостта, на
3
добросъвестността, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и
пр.). Спазването на добрите нрави е предвидено в защита не само на
индивидуалния правен субект, но и в защита на обществените отношения.
Нищожна като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща
условия за неоснователно обогатяване е договорната клауза за неустойка, когато
заплащането й би създало неравностойност на насрещните задължения по
договора или би надхвърлило присъщите й обезпечителни и обезщетителни
функции.
Докато прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставянето й с вече настъпилите вреди от
неизпълнението, нищожността й следва да се преценява към момента на
сключване на договора. Критериите за тази преценка, според в ТР № 1/15,06,2010
г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, следва да проверят съответствието на
уговореното отнапред обезщетение за неизпълнение с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения. Така неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й функции.
При неустойка за забава, каквато е претендираната, целта на същата е да
обезщети вредите на кредитора за периода докато е налице неизпълнение.
Периодът на дължимост на неустойката е без краен предел, не е уговорен
максимален дължим размер. Предвижда се неустойката да се изчислява за всеки
ден просрочие и то не само върху непогасената част от главницата, а и върху
договорните лихви. Така на практика се уговаря възможност за кредитора не само
да репарира евентуално претърпените от забавата вреди, но и да капитализира
допълнителни приходи под формата на неустойка. По този начин за процесния
период (по-малко от година) натрупаната неустойка е в размер на повече от
половината от предоставената в заем главница и надхвърля по размер настъпилите
вреди от забавата.
При това, и като се вземе предвид, че изпълнението на задълженията по
процесния договор е обезпечено и с договорна ипотека върху недвижим имот,
следва да се приеме, че уговорената неустойка несъмнено прекрачва пределите на
присъщите обезпечителна и обезщетителна функция. Следователно клаузата за
нейната дължимост е нищожна и предявения иск следва да се приеме за
неоснователен и да се отхвърли. Постановеното в същия смисъл решение на РС е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Въз основа на изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1619/27,09,2021 г., постановено по гр. д.
№ 2024/2021 г. на РС Пловдив, V гр. състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5