Решение по дело №1903/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2445
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20217180701903
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2445

 

гр. Пловдив,  14.12.2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, XV състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                                                                                                  

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1903 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон за общинската собственост/ЗОС/.

Образувано е по жалба на „КОНСУЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.П.А., против Заповед № 21ОА-1492 от 14.06.2021г. на Кмета на Община Пловдив, с която е наредено отчуждаване на  поземлен имот с идентификатор 56784.510.9536 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-16-1240/09.10.2009г. на Началника на СГКК- Пловдив, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, „Парк отдих култура", целият с площ 2 939 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, стар идентификатор 56784.510.184, номер по предходен план: 510.184, квартал 2, парцел: ХIII-184, жил. застр. и ТП, при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 56784.510.145, 56784.510.187, 56784.510.9537, 56784.510.182, 56784.510.804, който съгласно действащия ПУП-ПР на кв. „Христо Смирненски", гр. Пловдив, одобрен със Решение №294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на Общински съвет - Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „Свобода - продължение", в участъка от ул. „Перущица" до ул. „Рая".

Гореописаният имот се отчуждава от „КОНСУЛ" ООД, ЕИК *********, представлявано от Д.В.К. и Д.П.А., със седалище и адрес на управление: ***

Определeно е  равностойно парично обезщетение за поземления имот, описан в т. 1 на настоящата заповед в размер на 344 390 лв. (триста четиридесет и четири хиляди триста и деветдесет лева) без ДДС.

Посочено е, че обезщетението, определено в т. 2 се внася в „ИНВЕСТБАНК" АД, по сметка на правоимащото дружество или в посочена от него банкова сметка, ***о обезщетение да се вземе предвид разпоредбата на чл. 32 от ЗОС.

Посочено е в т.4 от заповедта, че обезщетението на собственика се изплаща, след влизане в сила на настоящата заповед или съдебно решение и след представяне на удостоверение от Служба по вписванията - Пловдив към Агенцията по вписванията за наличие или липса на вещни тежести, както и след представяне на оригинал или заверено копие на документи за собственост, или след служебното снабдяване със същите.

Посочено е, че съгласно чл. 33 от ЗОС по отчуждителните производства по глава III от ЗОС не се събират данъци и такси.

 С жалбата се оспорва Заповед № 21ОА-1492 от 14.06.2021г. на Кмета на Община Пловдив в частта, в която е определено равностойно парично обезщетение за поземления имот, предмет на отчуждаването и подробно описан в т.1 от заповедта в размер на 344 390 лв. (триста четиридесет и четири хиляди триста и деветдесет лева) без ДДС.

Твърди се, че така описаният размер на обезщетението е силно занижен и не съответства на равностойно парично обезщетение за имота по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗОС, включително не съответства на пазарната му стойност, определена въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Излагат се още мотиви в тази посока.

 С жалбата се иска прогласяване за нищожна частта от заповедта по т.4, с която е поставено условие за изплащане на обезщетението.  Сочи се, че поставянето на условие да се извърши плащане по обезщетението след представяне на Удостоверение от Служба по вписванията-Пловдив към Агенцията по вписванията за наличие или липса на вещни тежести, не попада в кръга на правомощията на кмета на общината, поради което така издадената в тази част заповед е постановена от административен орган без материална компетентност, поради което е нищожна.

  В съдебно заседание се поддържа жалбата и се претендират разноски по делото. Представят се подробни писмени бележки.

  Ответникът – Кметът на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Т.и юриск. А.-К., молят да се отхвърли жалбата и да се потвърди издаденият административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представят подробни писмени съображения.

 Жалбата е подадена в срока по чл.27 ал.1 от ЗОС, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната допустимост.

  Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 С Решение № 50, обективирано в Протокол № 4 от 02.03.2021г. на Общински съвет - Пловдив, е приета Годишната програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за 2021 г., видно от която в раздел IV.1. „Отчуждаване на имоти", под № 4 фигурира „бул. „Свобода - продължение", в участъка от ул. „Перущица" до ул. „Рая".

 ПУП-ПР кв. „Христо Смирненски ", гр. Пловдив, одобрен със Решение №294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на Общински съвет - Пловдив, с оглед реализиране на обект, публична общинска собственост - бул. „Свобода - продължение", в участъка от ул. „Перущица" до ул. „Рая" е влязъл в сила.

Установено е, че поземлен имот с идентификатор 56784.510.9536 по кадастралната карта и кадастралните регистри  /КККР/ на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-16-1240/09.10.2009 г. на Началника на СГКК-Пловдив, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, „Парк отдих култура", целият с площ 2 939 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, стар идентификатор 56784.510.184, номер по предходен план: 510.184, квартал 2, парцел: ХIII-184, жил. застр. и ТП, при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 56784.510.145, 56784.510.187, 56784.510.9537, 56784.510.182, 56784.510.804, съгласно действащия ПУП-ПР на кв. „Христо Смирненски", гр. Пловдив, одобрен със Решение №294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на Общински съвет - Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „Свобода - продължение", в участъка от ул. „Перущица" до ул. „Рая";

Установено е, че с договор за вливане на търговско дружество от 09.04.2012г., вписан в СВ-АВ Пловдив с вх. рег.№ 18546 от 13.08.2012г., акт № 48, том 9, видно от който собственик на имота е жалбоподателят „КОНСУЛ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от Д.В.К. и Д.П.А., със седалище и адрес на управление: ***.

 В хода на административното производство е установена и данъчната оценка на имота. Съгласно Удостоверение изх. №66090002715/ 03.02.2021г. на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив данъчната оценка за процесния недвижим имот е в размер на 144 304,90лв.

С Договор за възлагане с № 21ДГ-69/28.01.2021г. Община Пловдив е възложила на „ЕТ АСТРИЙТ Р-Р.К." да изготви оценки за определяне на размера на равностойното парично обезщетение, съгласно чл. 22, във връзка с §1 от ДР на ЗОС. Съобразен е от административния орган оценителски доклад от 24.03.2021 г. на независим оценител „ЕТ АСТРИИТ Р-Р.К., с който е определено равностойното парично обезщетение за  процесния поземлен имот с идентификатор 56784.510.9536, с площ 2 939 кв.м., е в размер на 344 390 лв. (триста и четиридесет и четири хиляди триста и деветдесет лева) без ДДС.

В хода на административното производство, в съответствие с изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗОС, е публикувано обявление  с изх. № 20 ВК 2242/1/28.04.2021 г., с което се уведомяват собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, като копия от него е изпратено за публикуване на посочените в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗОС места (информационното табло в сградите на Община Пловдив на адрес пл. „Централен" № 1 и пл. „Стефан Стамболов" № 1, в сградата на Район „Северен", Община Пловдив и на интернет страницата на общината, което се установи от приетите по делото протоколи /л. 95-97 по делото/. Обявлението е публикувано в два централни и един местен ежедневник. Съдържанието на обявлението  е съобразено с изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗОС.

Въз основа на така определения размер на паричното обезщетение и влезлия в сила ПУП и на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС кметът на Община Пловдив е издал оспорената в настоящото производство заповед № 21ОА-1492/14.06.2021 г. на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8, вр. с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Б.Н., оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя. Процесуалните представители на ответника възразяват относно пазарен аналог по сравнителен имот №5 в таблицата на стр.4 от СОЕ.

Съдът кредитира СОЕ като компетентно, безпристрастно и обективно изготвена, в съответствие с метода на пазарните аналози и с §1, т.1-13 от ДР на ЗОС и с чл. 22 от ЗОС, с изключение на оценката на сравнителен имот №5 /ПИ № 56784.510.1118 по НА №50, т.79, №16110/21.10.2020г. за покупко- продажба между П.Я. и „Джи ес джи“ ООД относно ПИ д идентификатор 56784.510.1117 и ПИ с идентификатор 56784.510.1118, с продажна цена за двата имота от 70 000евро, 136 908.10лв., от Таблицата на ПИ по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗОС /стр.4 от СОЕ или  л.124-гръб по делото/.

Съдът не кредитира този пазарен аналог, тъй като сравнителен имот №5 разгледан от вещото лице касае два имота, които имат различни характеристики, /което се установи от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание/  т.е. с различен начин на трайно ползване. Единият е с НТП „за друг вид застрояване", а другият е за второстепенна улица. Следователно не може да се приеме, че двата имота имат идентична стойност.

 Съдът кредитира изцяло останалите шест пазарни аналога като съответстващи на законовите изисквания, разписани в  чл. 22, ал.8 от ЗОС във вр. с §1 от ДР на ЗОС.

 При това положение цената на кв. метър следва да бъде определена съобразно сбора от останалите шест пазарни аналога, описани от експерта в таблицата на стр. 4 от СОЕ или / л. 124 гръб по делото/ - (124,58 лв./кв. м.+49Д2 лв./кв. м.+ 147,51 лв./кв. м.+147,51 лв./кв. м.+97,79 лв./кв. м.+70,15 лв./кв. м.+106,11 лв./кв. м.) разделен на броя на пазарните аналози /шест/ или 106.11 лв./кв. м., представляваща единична цена.  Получената единична цена от 106.11 лв./кв. м. умножена по площта на отчуждавания имот (2939 кв. м.) дава размерът на РПО, а именно 218 300 лева.

Съдът установи, че съгласно кредитираната част от СОЕ се получава размер на равностойното парично обезщетение, който е по-малък от определения от административния орган.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, формира следните изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 25, ал. 2 ЗОС, в която връзка по делото е представена заповед № 21ОА-1247 от 25.05.2021 г. /л. 108/ на кмета на община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на Величко Родопски-зам. кмет "Финанси и стопански дейности" да изпълнява функциите на кмета на община-Пловдив за периода от 25.05.2021 г. до завръщане на титуляря.

Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК и чл. 25, ал. 2 ЗОС, като е посочен издателят на заповедта, причината, поради която имотът се отчуждава, размерът на обезщетението, индивидуализиран е имотът, за отчуждаването на който ще бъде изплатено обезщетението, както и е посочена площта от имота, която се отчуждава. Изложени са фактически и правни основания за издаването.

Административното производство се е развило по реда на Глава III от ЗОС, като с издаването на оспорената заповед кметът на община Пловдив е упражнил правомощието си по чл. 25, ал. 2 ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект - публична общинска собственост съгласно влязъл в сила подробен устройствен план ПУП-ПР кв. „Христо Смирненски ", гр. Пловдив, одобрен със Решение №294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на Общински съвет - Пловдив, с оглед реализиране на обект, публична общинска собственост - бул. „Свобода - продължение", в участъка от ул. „Перущица" до ул. „Рая".

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство по издаване на процесната заповед, спазена е процедурата по ЗОС. Възложена е оценка на имотите, подлежащи на отчуждаване, която е извършена от оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от представените доказателства. Публикувано е обявление в два централни и един местен ежедневник, както и на сайта на община Пловдив, с което са уведомени собствениците на поземлени имоти за откриване на процедура по принудително отчуждаване, във връзка с реализация на обект публична общинска собственост- бул. „Свобода - продължение", в участъка от ул. „Перущица" до ул. „Рая", като съдържанието на обявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗОС. Заповедта е издадена не по-рано от един месец след публикуване на обявлението, което е в съответствие с чл.25 ал.2 изр.второ от ЗОС.

По отношение на съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, следва да се отбележи, че спорният по делото въпрос се отнася до размера на определеното парично обезщетение за отчуждавания имот на дружеството - жалбоподател.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОС имоти собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Установява се по делото, че е налице влязъл в сила ПУП-ПР, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване.

Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Според ал. 8 на последно цитираната разпоредба, размерът на равностойното парично обезщетение по ал.5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.

Налице са изисквания на закона да бъдат изследвани всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво, конкретно и преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/ или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца, преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота, са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.

В тази връзка съдът не кредитира заключението по съдебно-оценъчна експертиза в частта относно оценката на сравнителен имот №5 /ПИ № 56784.510.1118 по НА №50, т.79, №16110/21.10.2020г. за покупко- продажба между П.Я. и „Джи ес джи“ ООД относно ПИ д идентификатор 56784.510.1117 и ПИ с идентификатор 56784.510.1118, с продажна цена за двата имота от 70 000евро, 136 908.10лв., от Таблицата на ПИ по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗОС /стр.4 от СОЕ или  л.124-гръб по делото/. Подробни съображения са изложени по-горе в настоящото изложение.

 Съдът кредитира заключението на вещото лице само в частта, с която за определяне на размера на равностойното парично обезщетение са анализирани  съпоставими с процесния поземлен имот, това са имоти попадащи в улична регулация, без предвидено застрояване.

Поради изложеното, съдът намира, че изготвената в хода на административното производство оценка за определяне на равностойно парично обезщетение на част от отчуждавания имот в размер на 344 390лв. е правилна и изготвена при спазване на законовите изисквания, необорена с назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза. Заповедта в оспорената част , относно определено равностойно парично обезщетение, е правилна и законосъобразна.

Относно искането на жалбоподателя за прогласяване на нищожността т.4 от Заповед № 21ОА-1492 от 14.06.2021г. на Кмета на Община Пловдив, в която се сочи, че обезщетението на собственика се изплаща, след влизане в сила на настоящата заповед или съдебно решение и след представяне на удостоверение от Служба по вписванията - Пловдив към Агенцията по вписванията за наличие или липса на вещни тежести, както и след представяне на оригинал или заверено копие на документи за собственост, или след служебното снабдяване със същите, следва да се поясни, че със същата не се създават задължения за жалбоподателя, не се накърняват негови права, тъй като изрично е посочено, че органът служебно се снабдява със същите.

  Следва да се изясни, че недействителността на административните актове се проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. Нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния - от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по прогласяване на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност.

   По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административният акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 АПК. Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушават особено съществени изисквания на приложимата норма.

 В случая е налице законова опора и спазване целта на закона, тъй като съгласно изискванията на чл. 32 от ЗОС, когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести, се спазват следните правила:1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;2.при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.3. Общината придобива имоти, отчуждени по този закон, без тежести. Административният орган е длъжен да изпълни тези законови изисквания.

Производството по принудителното отчуждаване на имоти–частна собственост за общински нужди е уредено в Глава Трета от ЗОС и кметът е административният орган, който провежда и контролира административното производство, следователно следи и за изпълнението на изискванията на чл. 32 от ЗОС. В този смисъл оспорената т.4 от процесния административен акт е издадена от компетентен административен орган.

Жалбата и в тази си част се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на същата се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОНСУЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.П.А., против Заповед № 21ОА-1492 от 14.06.2021г. на Кмета на Община Пловдив в оспорените части: в частта относно определеното  равностойно парично обезщетение за поземления имот, описан в т. 1 от заповедта в размер на 344 390 лв. (триста четиридесет и четири хиляди триста и деветдесет лева) без ДДС и в частта относно т.4 от заповедта.

ОСЪЖДА „КОНСУЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: //***, представлявано от управителя Д.П.А.,*** сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно съгласно чл. 27, ал. 6 ЗОС.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/