Р Е Ш Е Н И Е

По чл.251 ГПК

№ IV –   218                   20.02.2020 год.                   град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесети февруари, две хиляди и двадесета година,

В закрито заседание в следния състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                           мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар ...

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 812  по описа за 2019 година

 

Постъпила е молба вх.№1880/29.01.20г. от Етажна собственост на сграда Е „Ета“, с идентификатор 57491.509.24.1, в комплекс „Сънсет Ризорт“, представлявана от управителя ЕС „Двора“ – ЕООД,   чрез адв.Николова и адв.Гагашева, с правно основание чл.251 ГПК – с искане за тълкуване на постановеното по делото Решение №IV-172/23.12.2019г. Молителят – ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по въпроси, касаещи правото на собственост върху обекти в етажната собственост и е отменил взетите на ОСЕС решения, поради което волята на съда относно спорното право – законосъобразността на свиканото и проведено ОСЕС е неясна.

На осн. чл.251, ал.3 ГПК е депозиран отговор от въззиваемите – ищци по иска Н. М.Ж., В.Л. Б., Н.П.Р., С.Н.Р., В.К. и М.В.Г. – всички чрез процесуален представител адв. З.. Според въззивниците искането е недопустимо на осн. чл.251, ал.2 ГПК, т.к. постановеното по делото решение е конститутивно такова и е изпълнено с постановяването му. Евентуално – искането за тълкуване е неоснователно, т.к. решението не е неясно и не се нуждае от тълкуване.

 

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Н. М.Ж., В.Л. Б., Н.П.Р., С.Н.Р., В.К. и М.В.Г. – всички чрез процесуален представител адв. З., срещу Решение №60/03.04.2019г. по гр.д.№852/17г. по описа на Районен съд Поморие, в частта с което е отхвърлен иска на въззивниците за отмяна на решенията по т.2, 3, 4 и 7, взети на 14.11.2017г. от проведено извънредно общо събрание на собствениците в етажната собственост на сграда Е „Ета“ с идентификатор 57491.509.24.1, в комплекс „Сънсет Ризорт“, представлявана от управителя ЕС „Двора“ – ЕООД.

Във въззивната жалба, наред с останалите оплаквания се е твърдяло, че вписаните в протокола обекти, съставляващи: администрация с идентификатор /ид./57491.509.24.1.194, със ЗП от 28.55кв.м. ведно с 7.70 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата;  офис – управител с ид.7491.509.24.1.195, със ЗП от 38,78 кв.м. ведно с 10,45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; обслужващи помещения хотел с ид. 57491.509.24.1.199, със ЗП от 65.00 кв.м. ведно с 17,52 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; склад лоби бар-1 с ид. 57491.509.24.1.196, със ЗП от 8,36 кв.м. ведно с 1,11 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; склад лоби бар-2 с ид. 57491.509.24.197, със ЗП от 7,61 кв.м. ведно с 0,96 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; склад лоби бар-3 с ид. 57491.509.24.1.198, със ЗП от 8,27 кв.м. ведно с 1,06 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; обслужващ инсталационен блок с ид.57491.509.24.1.193, със ЗП от 2588,31 кв.м. ведно с 671,31 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; офис с ид. 57491.509.24.1.24, със ЗП от 64,79 кв.м. ведно с 16,80 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата;  офис с ид. 57491.509.24.1.52, със ЗП от 65,13 кв.м. ведно с 16,90 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата;  офис с ид. 57491.509.24.1.80, със ЗП от  67,36 кв.м. ведно с 17,48 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата;  офис с ид. 57491.509.24.1.108, със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата;  офис с ид. 57491.509.24.1.132, със ЗП от  67,36 кв.м. ведно с 17,48 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата;  офис с ид. 57491.509.24.1.156, със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата;  офис с ид. 57491.509.24.1.176, със ЗП от 67,36 кв.м. ведно с 17,48 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, не са самостоятелни обекти по см. на §1ДР ЗКИР 5 и не съответстват на одобрения архитектурен проект, за което е представено разрешението за ползване, от което се установява броя и вида на обектите. Изложени са подробни аргументи относно съществения според въззивника въпрос – дали тези обекти са самостоятелни такива и дали нанасянето им в кадастралната карта ги прави такива, в контекста на наличието/липсата на кворум за провеждане на събранието.

 

Ответникът по иска Етажна собственост на сграда Е „Ета“, с идентификатор 57491.509.24.1, в комплекс „Сънсет Ризорт“, представлявана от управителя ЕС „Двора“ – ЕООД  на 20.05.19г., чрез адв.Николова е представил отговор на въззивната жалба.

По отношение на твърдението за липса на кворум, в контекста на наличие/липса на самостоятелен характер на посочените обекти, са обсъдени доказателствата, установяващи апорт на тези обекти в капитала на „Сънсет къмършъл“ – ООД, респ. – документи за собственост, установяващи правата, които не са били надлежно оспорени; изведен е извод, че правата на собственост следва да бъдат оспорени в отделно производство.

 

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, във въззивното производство е извършана съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на същата, сграда – блок Е, проектирана като хотелски комплекс /Хотелски комплекс „Поморие“/, но с проект за промяна по време на строителството преустроена в жилищна сграда за временно обитаване с обекти на комплексно обществено обслужване /КОО/ - Комплекс „Сънсет Ризорт“,  не може да функционира без инсталационния блок и обслужващи помещения. Гореописаните обекти не съществуват като самостоятелни обекти в проекта от 2005г. В проекта те са обслужващи. Като самостоятелни обекти те фигурират само в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие, одобрени, със заповед №РД-18-36/29.04.09г. и последващо изменение, одобрено със заповед №КД-14-02-1106/15.07.10г.

Като е взел предвид заключението на експертизата, въззивният съд е достигнал до извод, че ако е налице спор за притежаваните идеални части от общите части на сградата за лице, което участва в общото събрание на ЕС, този спор следва да бъде разрешен в рамките на производството по чл.40 ЗУЕС, за да се извърши преценката дали решението, което се обжалва, е взето при спазване на установените в ЗУЕС правила, тъй като кворумът се определя с оглед притежаваните идеални части от общите части на сградата.

Съдът, в рамките на решаващите мотиви, но не чрез пряко въздействие върху документите за собственост, е обсъдил характеристиките на обектите, респ. – функционалната им не/самостоятелност в контекста на възраженията за липса на кворум. Така е достигнал до извод, че посочените във въззивната жалба обекти не могат да бъдат индивидуална собственост на отделни лица; същите съставляват общи по предназначението си, съгласно преработката от 2005 година на архитектурния проект, общи части. Поради това лицата, записани като техни собственици не са могли да участват в събранието на самостоятелно основание. Така кворумът на събранието е бил по-малък от предвидения в чл.15, ал.2 ЗУЕС кворум от 33%; събранието е проведено при липса на изискуемия от закона кворум, поради което взетите от него решения са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени само на това основание.

С тези аргументи, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което по иска на Н. М.Ж., В.Л. Б., Н.П.Р., С.Н.Р., В.К. и М.В., е отменил като незаконосъобразни решенията по т.2, 3, 4 и 7, взети на 14.11.2017г. от проведено извънредно общо събрание на собствениците в етажната собственост на сграда Е –Ета, с идентификатор 57491.509.24.1, в комплекс „Сънсет Ризорт“ в град Поморие, ул. „Княз Борис I” № 219.

 

Бургаският окръжен съд, въз основа на така установеното и като съобрази закона намира, че молбата за тълкуване на въззивното решение е неоснователна.

В практиката си, (напр.Решение №769 от 17.01.2011 г. по гр.д.№236/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, Решение №118/16.II.1974 г. по гр. д. № 3093/73 г., II г. о., Решение №81/8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 175/2003 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова, Решение №647 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2005 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска, Решение №109 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова), Върховният касационен съд е постоянен в изводите си, че тълкуването по чл. 194 ГПК (отм.) и чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуване на съдебно решение се налага, когато е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение. Тълкуване на решение се допуска да бъде извършено тогава, когато диспозитивът му е неясен и ще се създадат пречки при неговото изпълнение. Чрез тълкуването съдът трябва да разкрие истинската си воля, изразена в тълкуваното решение.

Така постановеното от въззивния съд решение не е неясно и не се нуждае от тълкуване. Волята на съда по спорното право, обективирана в диспозитива е ясна – решенията, взети на проведеното на 14.11.2017г. ОСЕС на ответната етажна собственост са незаконосъобразни, поради липсата на кворум за провеждане на събранието. Въпросите, касаещи характера на гореописаните обекти, са разгледани в мотивите на решението в рамките на решаващите изводи на съда и в контекста на оплакванията за липсата на кворум. Постановеното в диспозитива на решението следва от мотивите на същото и не му противоречи.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молба вх.№1880/29.01.20г. от Етажна собственост на сграда Е „Ета“, с идентификатор 57491.509.24.1, в комплекс „Сънсет Ризорт“, представлявана от управителя ЕС „Двора“ – ЕООД  , чрез адв.Николова и адв.Гагашева, с правно основание чл.251 ГПК – с искане за тълкуване на постановеното по делото Решение №IV-172/23.12.2019г.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.251, ал.5, вр. чл.280, ал.2, т.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                               2.