Р Е Ш Е Н И Е
№ 1782/23.10.2023г.
Град
Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
участието на секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1959 по описа
за на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.27 ЗОС.
Образувано е по жалба на „Найси кар“ АД срещу заповед
№ 23ОА-1333 от 06.06.2023 г. на кмета на община Пловдив, с която е отчуждена
част с площ от 153 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град
Пловдив, с адрес на поземления имот: град Пловдив, ***, целият с площ 4674
кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 501(98).
квартал 3А но плана на ЮИ3, парцел I-501, общ. обсл. и стопански
дейности и трафопост, при граници по кадастрална карта за поземления имот: ПИ с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, която част съгласно действащия ПУП
– ПУР „Смесена многофункционална зона Юг с устройствени зони, район „Южен",
гр. Пловдив“, одобрен с решение № 340, взето с протокол № 15 от 17.09.2015 г.
на Общински съвет Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „Александър
Стамболийски“ и свързването му с бул. „Цар Симеон“ в участъка между о.т. 395 и
398, 401, като е определено равностойно парично обезщетение за отчуждаваната
част от имота в размер на 10 200 лева, без ДДС.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, затова се иска
нейната отмяна или изменение в частта на определеното обезщетение,
съответстващо на действителната пазарна стойност на имота. Претендира
присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения са изложени в
писмени бележки, депозирани на 20.10.2023 г.
Ответникът чрез процесуалните си представители моли да
се отхвърли жалбата като неоснователна и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по съображенията, развити в депозираните на 20.10.2023 г. писмени
бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, чиято правна сфера е неблагоприятно
засегната от заповедта с оглед разпореденото отчуждаване на част от собствения
на дружеството имот и загубването на правото на собственост върху тази част.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта, извършено на
19.07.2023г. (л.96). Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК
съгласно чл.27, ал.1 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима,
а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Не се спори между страните, че процесният имот е
собственост на дружеството-жалбоподател въз основа на договор за
покупко-продажба (нотариален акт № 42, том 89, дело № 20434/2004 г. на Службата
по вписванията Пловдив).
Според предвижданията на влязлия в сила ПУП – ПУР на Смф-юг,
одобрен с решение № 340, взето с протокол № 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет Пловдив, част от
153 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Пловдив попада в
уличната регулация на продължението на бул. „Александър Стамболийски” и свързването му с ул. „Цар Симеон“.
В приетата от Общински съвет Пловдив с решение № 79,
взето с протокол № 7 от 06.04.2023 г., Годишната програма за управление и
разпореждане с имоти общинска собственост за 2023 г., в раздел IV.1.6 „Отчуждаване
на имоти“ е включен поземлен имот с идентификатор 56784.536.1900 за разширение
и продължение на бул. „Александър
Стамболийски“ и свързването му с бул. „Цар Симеон“ като елемент на първостепенна
улична мрежа.
За нуждите на административното производство с договор
от 01.02.2023 г. кметът на община Пловдив е възложил изготвяне на оценка за
определяне размера на равностойно парично обезщетение за частта от 153 кв.м от
процесния поземлен имот с идентификатор ***, която оценка от 15.03.2023 г. въз
основа на десет реално извършени и вписани в Службата по вписванията Пловдив
разпоредителни сделки е определена в размер на 10 200 лева без ДДС. А според удостоверение
за данъчна оценка от 03.04.2023 г. на община Пловдив стойността на целия
поземлен имот с идентификатор ***, с площ 4 674 кв.м, е в размер на 799 084,60 лева.
Въз основа на експертната оценка е издадена оспорената
заповед№ 23ОА-1333 от 06.06.2023 г. – предмет на настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното производство по искане на
дружеството-жалбоподател е извършена съдебно-оценителска експертиза. Вещото
лице е извършило справка в Службата по вписванията Пловдив и е установило около
12 200 сделки с всякакви имоти. Извършени са два варианта на сравнение, в които
използваните аналози са от дванадесет сделки, като във вариант 2 е включена и
апортната вноска, за която бяха представени доказателства от
дружеството-жалбоподател в съдебното заседание на 20.09.2023 г..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени
доказателства. Разликата между оценката на вещото лице и на оценителя, назначен
от ответника в отчуждителното производство, в първия изготвен вариант се дължи
на две сделки за покупко-продажба на поземлени имоти с идентификатор 56784.524.1525,
с НТП: спортно игрище, и с идентификатори ***, ***, ***, с НТП: комплексно
застрояване, в близост до отчуждавания имот. Т.е., касае се за разпоредителни
сделки, при които поземлените имоти, предмет на продажбите, не отговарят на
критерия „имот със сходни характеристики“. В този смисъл и изключвайки тези
пазарни аналози, съдът намира, че със заключението на вещото лице се потвърждава
правилността на определеното в хода на административното производство по
издаване на оспорената заповед равностойно парично обезщетение.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице по втория
вариант на изчисляване на равностойното парично обезщетение с включването и
изследваното на ПИ с идентификатори 56784.524.1509 и 56784.524.1508, апортирани
в капитала на търговско дружество на 25.05.2022 г., защото апортът не е пазарна сделка, а
непарична вноска в капитала на търговско дружество, извършена по реда на чл.72-73 ТЗ – след експертна
оценка по методите, утвърдени от Камарата на независимите оценители в България
(Български стандарти за оценяване 2018 г.) – пазарна стойност, стойност при
алтернативно ползване, справедлива стойност, синергична стойност, инвестиционна
стойност или ликвидационна стойност. В този смисъл оценката на апортната вноска
не съответства на изброените в § 1, т.2 ЗОС видове сделки с имоти и критерии,
на които трябва да отговорят както самите сделки, така и обектите на сделките.
В този смисъл дори методът на пазарна стойност по Български стандарти за
оценяване 2018 г. не покрива изискването на § 1, т.2 ДР ЗОС за пазарни аналози.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейното
изменение.
Процесната заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички изискуеми съгласно чл.25, ал.2 ЗОС реквизити. Предвид влязлия в
сила ПУП – ПУР е налице необходимост от отчуждаване на имот – частна
собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
т.е., налице е материално основание за разпореденото отчуждаване.
Спорният въпрос между страните е относно размера на
дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния
имот.
Правилата за определяне на равностойно парично
обезщетение се съдържат в чл.22 ЗОС и в случая тези правила са приложени правилно.
Съгласно чл.22, ал.5 ЗОС размерът на равностойното
парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя
съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила,
съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз
основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот.
Законът дава легални определения на понятията
равностойно парично обезщетение и пазарни цени на имоти със сходни
характеристики. Съгласно § 1, т.1 ДР ЗОС „равностойно парично обезщетение“ е
цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този
закон, а съгласно § 1, т.2 ДР ЗОС „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“
са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо
предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или
близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно
ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека,
продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните
институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или
юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията
по местонахождението на имота, а ако в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота
са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните вписани двадесет сделки.
Изхождайки от правилото на чл.22, ал.5 ЗОС, съдът
намира, че при определяне на размера на равностойното парично обезщетение
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила или на материалноправните норми.
Назначеният оценител е взел предвид всички сделки, отговарящи на критериите на
чл.22, ал.5 ЗОС и § 1, т.2 ДР ЗОС, което се доказа със заключението на вещото
лице по съдебно-оценъчната експертиза. Съответно определеното обезщетение за
отчуждаваната част от имота на дружеството е правилно.
Законът ясно и недвусмислено изисква за определяне на
пазарните цени на имоти със сходни характеристики да бъдат взети предвид
осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания имот, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката и вписани в службата по вписванията. Както вещото лице по допуснатата
съдебно-оценъчна експертиза, така и оценителят, назначен в отчуждителната
процедура, са ползвали като пазарен аналог десет еднакви сделки, отговарящи на
всички критерии по § 1, т.2 и т.3 ДР ЗОС – сключени в 12-месечния период преди
датата на възлагане на оценката, а имотите – предмет на тези договори – се
намират в близост до отчуждавания имот (изхождайки от легалното определение на
§ 1, т.3 ДР ЗОС – в същото землище), имат еднакво предназначение, еднакъв
характер на застрояване и начин на трайно ползване с отчуждавания имот.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател, че административният орган не е взел предвид
учреденото в полза на „ЕВН – Електроразпределение“ АД право на строеж за
изграждането на трафопост, който е реализиран и се намира в отчуждаваната част
от имота, но не е оценен. Производство по издаване на оспорената заповед касае
отчуждаването на част с площ от 153 кв.м от поземлен имот с идентификатор
567784.524.98, собственост на „Найси кар“ АД. Изграденият трафопост не е собственост на
дружеството-жалбоподател, изобщо не се засяга от отчуждаването и не подлежи на
оценка и обезщетяване на това основание. Но дори и да се засяга, това означава,
че за неговото отчуждаване ще се проведе самостоятелна процедура за
обезщетяване на неговия собственик, който не е „Найси кар“ АД. Липсата на
оценка на трафопоста не засяга правата и интересите на дружеството-жалбоподател
и в този смисъл не е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Неоснователно е също възражението на
дружеството-жалбоподател за липса на оценка на кладенеца, находящ се в
процесния имот. Видно от представеното писмо от 10.08.2023 г. (л.128), едва на
09.08.2023 г. тръбният кладенец е включен в регистъра на водовземните
съоръжения за стопански цели в БДИБР. Т.е., кладенецът не е бил надлежно
регистриран към датата на издаване на оспорената заповед, не е намерил
отражение в кадастралната карта, нито в документите за собственост на
дружеството-жалбоподател, поради което за административния орган няма
задължение да определи парично обезщетение за този кладенец.
От друга страна, дружеството-жалбоподател не доказа
при негова доказателствена тежест, че този кладенец попада в отчуждаваната част
от процесния имот, за да не е налице задължение за административния орган за
определяне на обезщетение за него.
До извод в обратна насока не води и представеният констативен протокол
№ 680 от 28.04.2009 на „ВиК – Пловдив“, в който е посочен адрес на обекта –
„Асеновградско шосе“ № 2, различен от адреса на процесния поземлен имот с
идентификатор 567784.524.98.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на община Пловдив сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Найси кар“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Константин
Величков“ № 97, представлявано от управителя С.И., срещу заповед № 23ОА-1333 от
06.06.2023 г. на кмета на община Пловдив.
ОСЪЖДА „Найси кар“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Константин Величков“ № 97,
представлявано от управителя С.И., да заплати на община Пловдив сумата 100
(сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: