Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 6739 по
описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда чл. 435,
ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 00710 от 06.03.2020
г., подадена от длъжника “К. ф. д’а. п.л. к. е. СА – клон България”
КЧТ, чрез юрисконсулт А.Б., срещу
Разпореждане от
20.02.2020 г. на ЧСИ Г.Ц.Н., рег. № 923 при
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, с което ЧСИ Н. се е произнесъл по разноските по изпълнително дело №
20209230400018.
В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно ЧСИ е отказал възлагане на
разноските в тежест на взискателите. Длъжникът счита, че доколкото не бил давал
повод за завеждане на изпълнителното дело, като преди образуването му търсил
контакт с взискателите, за да изпълни доброволно задължението му към тях, то не
следвало и разноските по изпълнителното дело да се възлагат в негова тежест.
Излага подробни съображения в тази посока. При условията на евентуалност
жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималните размери по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(наричана по-нататък за краткост Наредба № 1/09.07.2004 г.). Искането е да се възложат
разноските по изпълнителното дело, в това число и пропорционалната такса, в тежест на взискателите, а при условията на евентуалност - да се
намали адвокатският хонорар до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. Заявена е претенция за присъждане на разноски за настоящото
производство.
Взискателите Р. Т. К. и В. Д. К., чрез пълномощник – адвокат В. Г., са взели становище по жалбата, с което са оспорили същата изцяло като
неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на действията на ЧСИ.
Претендират присъждане на разноски.
ЧСИ Г.Н.е изложил мотиви по обжалваните действия,
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил становище, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност -
неоснователна.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по
изпълнението, и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие,
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. С оглед мотивите на ЧСИ за
недопустимост на жалбата спрямо възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, тъй като такова според него не било изрично навеждано от длъжника в
молбата от 12.02.2020 г., въззивният съд намира за необходимо да обоснове
следното: молбата на длъжника от 12.02.2020 г. съдържа общо оспорване на
разноските по изпълнителното дело. Същите обхващат разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, както и разноски за възнаграждение на един адвокат (такси
по ТТРЗЧСИ, вкл. пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - т. нар. резултативна такса, представляваща
възнаграждението на ЧСИ). Следователно, възраженията му по размера на
разноските не са заявени за пръв път пред съда, а и по отношение на дължимата от съда проверка и за пълнота следва да се
посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело №
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС в производството по частни жалби контролиращата
инстанция не е ограничена от оплакванията за неправилност, изложени в жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не поради
изложените от жалбоподателя съображения.
Изпълнително
дело № 20209230400018 по описа на ЧСИ Г.Н.е образувано по молба от 29.01.2020
г., подадена от взискателите Р.Т.К.и В.Д.К.срещу длъжника “К. ф. д’а. п. л. к. е.
СА – клон България” КЧТ. Молбата е подписана лично от взискателите и от адвокат
В.П.А.. Същата съдържа искане за събиране на сумата по изпълнителния лист,
както и искане за налагане на запор. На ЧСИ Н.са възложени и правата по чл. 18 ЗЧСИ. От изпълнителен лист от 11.12.2019 г., издаден от СРС, ГО, 42-ри
състав по гр. дело № 3647/2017 г., е видно, че вземанията, за които е издаден изпълнителният
титул, са следните: разноски за производството пред Софийския районен съд в
размер на 1 250.00 лева; разноски за заповедното производство – 500.00 лева;
разноски за производството пред Софийския градски съд – 800.00 лева за
адвокатско възнаграждение и 468.00 лева държавна такса. Сумите са присъдени
общо на Р.К. и В.К.. Материалният интерес по така издадения изпълнителен лист
възлиза на сумата от 3 018.00 лева в полза на двамата взискатели. Към молбата е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен с взискателите, в
който е договорено на адвокат Г.да се плати сумата от 420.00 лева. В същия
документ е отразено, че сумата е платена изцяло и в брой, следователно в тази му
част договорът за правна защита и съдействие служи като разписка.
От връчената на
длъжника покана за доброволно изпълнение
(ПДИ - на 10.02.2020 г.) се установи,
че ЧСИ Н.е приел за събиране, наред
с посочената по – горе сума, разноски по
изпълнителното дело за адвокатски
хонорар в размер на 420.00 лева,
и 486.04 лева – такси по ТТРЗЧСИ. От
сметка, ведно с фактура № 4473/04.02.2020 г., издадени по чл. 79 ЗЧСИ, е видно,
че взискателите са платили авансово такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 132.00
лева, с ДДС. Следователно, остатъкът до сумата от 486.04 лева (354.04 лева) съставлява пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С молба от
12.02.2020 г. длъжникът “К. Ф. д’а. п. л. к. е. СА – клон България” КЧТ е поискал
от ЧСИ да възложи разноските по изпълнителното дело в тежест на взискателите,
по съображения идентични с тези, изложени в жалбата, по която е образувано
настоящото производство.
С Разпореждане
от 20.02.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 15.06.2020
г., ЧСИ Г.Н.е отказал да възложи разноските в тежест на взискателите Р.Т.К.и В.
Д. К.. В този акт на ЧСИ имплицитно се съдържа отказ да редуцира разноските по
изпълнителното дело. За да откаже възлагането на разноските по молбата на
длъжника в тежест на взискателите, ЧСИ Н.е сочил, че съотношението на нормите
на чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 79 ГПК е като обща към специална, доколкото
последната разпоредба касае изрично въпроса за разноските в изпълнителното
производство. ЧСИ е приел, че не са налице хипотезите, визирани в чл. 79 ГПК,
за да се освободи длъжника от отговорността за разноските.
Съдът споделя тези
съображения на ЧСИ, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в
изпълнителното производство, извън случаите по чл. 79 ГПК. Длъжникът “К. Ф. д’а. п. л. к. е. СА – клон България” КЧТ и настоящ
жалбоподател отговаря за необходимите и
доказани разноски, понесени от взискателите по изпълнително дело № 20209230400018. Съобразно изложените мотиви за дължимата от съда проверка по
жалбата, съдът следва да разгледа настоящата жалба в частта й относно размера
на разноските по изпълнителното дело – относно адвокатския хонорар и
пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, приети
за събиране от ЧСИ (инкорпорирани в
ПДИ).
От данните по
изпълнителното дело може да се обоснове с категоричност, че единствените усилия
на представляващия взискателите адвокат са сведени до подписване на молбата за
образуване на изпълнително дело, част от съдържанието на
която и без да представлява отделно действие по защита, е посочването на способ
за принудително изпълнение, в случая запор. Не съставлява отделно действие по защита
и възлагането по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Молбата за образуване на изпълнителното
дело е подадена и подписана от самите взискатели, а сумите по изпълнителния
лист са им присъдени общо, а не при условията на разделност. Следователно и
адвокатският хонорар, по арг. от чл. 36, ал. 2 ЗАдв., изискващ възнаграждението
да бъде в справедлив и обоснован размер, в настоящия случай се явява договорен
и заплатен в защита на един материален интерес. Ето защо съдът приема, че не са
били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ.
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Приетият за събиране по
изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума
определен с чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г., (в редакция към
бр. 45 на ДВ от 15.05.2020 г.) в размер на 100.00 лева за подаване на молба за
образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да
остане в тежест на взискателите, които са се съгласили да го заплатят при
свобода на договарянето. Сумата от 100.00
лева е без включен ДДС, тъй като няма
представени доказателства за регистриране по ЗДДС на адвокат В.П.Г..
Неправилно е определен и размерът на таксата
по т. 26 ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху
размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и
разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за
събиране адвокатско възнаграждение. В
процесния случай сумите по изпълнителен лист към датата на поканата за
доброволно изпълнение възлизат на общата сума от 3 018.00 лева
(неолихвяеми вземания за съдебно – деловодни разноски). Съгласно т. 26, б.“в“
от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева - размерът на пропорционалната такса е 100.00 лева
+ 8 на сто за горницата над 1 000.00 лева. В конкретния случай размерът на
пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, възлиза на
сумата от 261.44 лева, върху която следва да се начисли 20% ДДС (52.28 лева) и
като краен размер дължимата
пропорционална такса по изпълнителното дело възлиза на сумата от 313.72 лева, с
ДДС. В ПДИ е посочена сума от 486.04 лева, която обхваща такси по ТТРЗЧСИ в
общ размер на 132.00 лева, а остатъкът от 354.04 лева се явява пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Видно е, че същата е изчислена с включеното в нея
адвокатско възнаграждение от 420.00 лева, което е неправилно – сумата от 40.32 лева се явява надплатена,
съобразно с изложените мотиви.
По изложените аргументи следва да бъдат намалени таксите и
разноските по изпълнително дело № 20209230400018 по описа на ЧСИ Г.Н., приети
за събиране от ЧСИ (инкорпорирани в ПДИ от 04.02.2020 г.), както следва: адвокатско
възнаграждение в полза на взискателите Р.К. и В.К. – до размера на сумата от 100.00 лева, и пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 313.72 лева, с ДДС. Следва да бъде оставена без уважение жалбата срещу
Разпореждането за
разноските от 20.02.2020 г. по изпълнително дело №
20209230400018, поправено с Разпореждане
от 15.06.2020 г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 при КЧСИ – в останалата обжалвана част.
По разноските за настоящото производство.
Претенцията на ответниците по
жалбата – взискателите Р.Т.К.и В. Д. К., е неоснователна, с оглед изхода от
делото.
Претенцията на жалбоподателя
– длъжник “К. Ф. д’а. п. л. е. СА – клон България” КЧТ, за присъждане на
сторените разноски за настоящото производство също е неоснователна, независимо
че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната,
срещу която е постановено Решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая, производството е по повод жалба срещу действия на
ЧСИ, като взискателите (ответници по жалбата) не са дали повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателите не могат
да носят отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА таксите и разноските по изпълнително дело № 20209230400018 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. №
923 при КЧСИ, с район на действие – района на Софийски градски съд (обективирани в ПДИ от 04.02.2020 г.), както следва: адвокатско възнаграждение в полза на
взискателите Р.Т.К., ЕГН **********,
и В.Д.К.ЕГН ********** – до размера на сумата от 100.00 лева, и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ -
до размера на сумата от 313.72 лева,
с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 00710 от 06.03.2020 г., подадена
от длъжника “К. ф. д’а. п. л. к. е. СА – клон България” КЧТ, ЕИК *******, срещу Разпореждане за разноските от 20.02.2020 г., поправено с Разпореждане от 15.06.2020 г. по
изпълнително дело № 20209230400018 по описа на ЧСИ Г.Ц.Н., рег.
№ 923 при КЧСИ, с район на действие – района на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част (относно
отказа да се възложат в тежест на взискателите разноските по изпълнителното
дело).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на “К.
Ф. д’а. п. л. е. СА – клон България” КЧТ, ЕИК *******, за присъждане на
разноски за настоящото производство, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Р.Т.К., ЕГН **********, и на В.Д.К.ЕГН
**********, за присъждане на разноски за настоящото производство, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.