Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260349 / 19.10.2020г. 19.10.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети октомври Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03098 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу Е.К.В., с ЕГН:********** и адрес:с***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, вр.чл.417 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1700,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата от 1172,21лв., представляваща договорна лихва за периода 03.03.2017г.- 02.03.2019г., сумата от 116,03лв., представляваща лихва за забава за периода 03.03.2017г.- 02.03.2019г., сумата от 87,67лв., представляваща законна лихва за периода 03.03.2017г.- 09.09.2019г., сумата от 120,00лв., представляваща дължими разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми са издадени Заповед №3932 от 03.10.2019г. по ч.г.д.№05304/2019г. на ПРС и изпълнителен лист.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За процесните суми е издадена Заповед №3932 от 03.10.2019г. по ч.г.д.№05304/2019г. на ПРС, поради което и съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Видно от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства между страните по делото е сключен Договор за стоков кредит №***., с главница в размер на 1700,80лв., като ищецът “Банка ДСК” ЕАД е превел част от процесната сума в размер на 1499,00лв. в полза на „Технополис България“ЕАД за закупуване на мобилен телефон и другата част от сумата в размер на 201,80лв. в полза на „Групама Животозастраховане“ЕАД за застраховка пакет „Стандарт+“.
Върху договорената главница се дължи и договорна лихва в размер на 34,33% годишно, като ГПР е в размер на 40,28%.
Съгласно чл.11 от Договора кредитополучателят заплаща и такси, съгласно тарифата на банката по извършени услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане.
Съгласно процесния договор ответникът се е задължил да погаси кредита за 24 месеца по погасителен план с месечна вноска от 98,93лв., с първа вноска на 02.03.2017г. и последна вноска на 02.03.2019г.
Съгласно чл.12 от договора при забава плащането на погасителна вноска се дължи плащането и на законна лихва за забава.
Не се спори, че от 02.05.2017г. ответникът е преустановил плащания по процесния договор за кредит.
Видно от извлечението от разплащателната сметка, неоспорено от ответника, ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1700,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата от 1172,21лв., представляваща договорна лихва за периода 03.03.2017г.- 02.03.2019г., сумата от 116,03лв., представляваща лихва за забава за периода 03.03.2017г.- 02.03.2019г., сумата от 87,67лв., представляваща законна лихва за периода 03.03.2017г.- 09.09.2019г., сумата от 120,00лв., представляваща дължими разноски. Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже извършено плащане, но ответникът не е ангажирал такива доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата,
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът присъжда направените разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Ищецът е доказал разноски в размер на 432,40лв. за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу Е.К.В., с ЕГН:********** и адрес:с***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1700,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит №***., сумата от 1172,21лв., представляваща договорна лихва за периода 03.03.2017г.- 02.03.2019г., сумата от 116,03лв., представляваща лихва за забава за периода 03.03.2017г.- 02.03.2019г., сумата от 87,67лв., представляваща законна лихва за периода 03.03.2017г.- 09.09.2019г., сумата от 120,00лв., представляваща дължими разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми са издадени Заповед №3932 от 03.10.2019г. по ч.г.д.№05304/2019г. на ПРС и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.К.В., с ЕГН:********** и адрес:с***, да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, сумата от 432,40лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№05304/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.
Районен
съдия: