№ 387
гр. Перник, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720201056 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 9125041 на ОД на МВР
Перник, с който на В. К. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 09.05.2024г. в 16:49
часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, бензиностанция
„Шел”, при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек
автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ******** с установена скорост от 77 км/ч,
при което превишението е 27 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 120С52С, като нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ
К/6526032.
По изложени в жалбата доводи, В. К. К. моли ЕФ да бъде отменен, като
издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Като основание за отмяна сочи, че фиша не съдържа данни
за издателя - име и длъжност. Твърди, че липсата на означена дата на
издаване на оспорения ЕФ нарушава правото му на защита, тъй като го
лишава от възможността да извърши преценка във връзка със спазването на
преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно
погасяването на наказателното производство по давност в НК. Маркира, че
при издаване на обжалвания ЕФ е нарушена заповед на министъра на
вътрешните работи, с която е разпоредено поставянето на АТСС на места с
1
концентрация на ПТП. Застъпва позиция, че е нарушен материалния закон,
тъй като не е взета предвид разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532 и не е приспадната максимално допустимата регламентирана грешка.
Счита, че от текстовото описание във фиша не става ясно в коя точно хипотеза
на чл.21, ал.1 от ЗДвП попада нарушението.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, за
което е редовно призован. Не се представлява и от упълномощен защитник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е
изпратена в съда, е застъпено становище за потвърждаване на оспорения ЕФ.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
ЕФ е обжалван в законоустановения срок. Същият е връчен на
15.06.2024г., предвид приложената справка-извлечение от АИС-АНД, а
жалбата против него е подадена по пощата на 01.07.2024г. (първия присъствен
ден), предвид поставеното клеймо на приложения по административната
преписка пощенски плик. Обжалването е направено от активно легитимирано
лице и пред компетентния съд.
Предвид изложеното жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 09.05.2024г. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № 120С52С, в стационарен
режим, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в
посока към кв. „Тева” моторни превозни средства (МПС). Мястото се
намирало до бензиностанция „Шел”, където за пътните превозни средства
важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 16:49 часа през обсега
на радарното устройство преминал лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. №
********, като същото фиксирало скорост на движение от 80 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. А.
изготвил протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 14.05.2024г.
с рег. № 1158р-5350. В същия било удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото
2
населено място, периода от време, през който същото е работело- от 15:10 часа
до 18:10 часа, посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства – от кв. „Изток” към кв. „Тева”, при приближаващ трафик и
стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния
участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо
разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В. К. К., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, в който, след приспадане на толеранса от
минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване
на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост е редуцирана на 77 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение е прието, че
е с 27 км/ч, както и че същото е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ К/6526032.
Предвид изложените обстоятелства, за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
К. е наложено на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. Жалбоподателят не
се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че В. К. К. е легитимен собственик на лек
автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ********, с който е извършено вмененото
нарушение, поради което и той е субект на същото по силата на чл.188, ал.1,
пр.1-во от ЗДвП. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че
друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за
упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на
фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г., в който надлежно е документиран типа на система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации, която е заснела процесното нарушение, предвид направеното
вписване на наименование ARH CAM S1, и индивидуалния номер на
автоматизираното техническо средство за измерване на скоростта № 120С52С,
т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния
номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното
нарушение, които ясно са записани в процесния ЕФ. Същевременно от
приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за
3
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно,
че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност
07.09.2027г. От приложения Протокол за проверка № 048-СГ-ИСИС от
25.03.2024г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по
метрология се установява че е извършена последваща периодична проверка
при която е установено, че средството за измерване съответства на
изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно
доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и
нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е
изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.
От съдържанието на съставения протокол съгласно чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. се установява освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на автоматизираното техническо средство е било насочено към
приближаващия трафик на контролирания пътнопоток от кв. „Изток” към кв.
„Тева”. Отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в
кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало
на определеното място фамилията си и е положило своя подпис.
Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство
Заповед № 313з-862 от 09.04.2024г. на директора на ОД на МВР Перник не е
спорно, че полицейският служител Р. А. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение
осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение
именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен с
автоматизираното техническо средство удостоверява с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15
от ЗДвП снимковия материал съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение - снимка № 120С52С/0086686, скорост от 80 км/ч, с
която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното
4
техническо средство, като заснетия лек автомобил е с ясно видим рег. №
********.
Предвид изложеното, съдът намира за безусловно доказано, че
автомобила на жалбоподателя на посочената дата и място в ЕФ се е движел
със засечената скорост.
Възражението, че позиционирането на АТСС не е съобразено със
Заповед от 18.06.2021г. на министъра на вътрешните работи, свързана с
разполагането на АТСС на места, характеризиращи се като такива с
концентрация на ПТП е неоснователно. Касае се за вътрешноведомствена
заповед, която засяга служителите на МВР, поради което и същата е
ирелевантна за настоящия казус. Дори и АТСС да е било поставено на място, в
което няма концентрация на ПТП, то това обстоятелство по никакъв начин не
променя обективната и субективната страна на извършеното административно
нарушение.
Не може да бъде споделено и твърдението за неспазване на
разпоредбата на чл.6, ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй
като видно от протокола за използване на АТСС, проверката е започнала в
15:10 часа и е продължила до 18:10 часа, който времеви период се
характеризира с интензивен трафик, тъй като се касае за пътен трафик по една
от основните пътни артерии в гр. Перник, поради което съдът не подлага под
съмнение необходимостта и ефективността от контролиране на същия.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него
недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в
населено място – ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник бензиностанция „Шел”,
което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този
реквизит, описващ твърдяното нарушение, Така направеното описание не
ограничава възможността да се извърши преценка за точното приложение на
материалния закон. В тази връзка по делото е прието като писмено
доказателство писмо с изх. № 24/слу-5530-1 от 14.08.2024г. на Община
Перник от което се установява, че в района на бензиностанция „Шел”,
намираща се на ул. „Юрий Гагарин” не е наличен знак В26 с ограничение на
скоростта, различно от общо валидното за населено място. При това
положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно
отговаря на изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е
защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти, които са напълно достатъчни
за установяване и доказване на действащия скоростен режим – нарушението е
извършено на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, където е действало
„ограничение от 50 км/ч валидно за населено място”. Ето защо и описанието
на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с оглед императивното
5
изискване за означаването му в ЕФ.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 77 км/ч, като е конкретизирана и разликата между установената
и разрешената скорост - 27 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност
на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и липсата на изрично
отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение
на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на
санкционираното лице.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е приложен чл.16,
ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради което и поддържаната в
жалбата теза за недоказаност на нарушението по безспорен начин е
несподеляема, тъй като наказващият орган е взел предвид допустимата
регламентирана в Закона за измерванията грешка.
Съдът не споделя твърденията, които са изложени в жалбата, че
липсата на означена дата на издаване на процесния ЕФ представлява
нарушение на процесуалните изисквания към неговата форма и съдържание,
тъй като това обстоятелство не е сред визираните компоненти в чл.189, ал.4 от
ЗДвП. С оглед спецификата на производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП
релевантния реквизит е датата на установяване на нарушението чрез неговото
заснемане и запаметяване в системата, а не датата на разпечатването на ЕФ на
хартиен носител. За ЕФ, макар и съобразно нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП,
да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то
това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на
двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между тях нито по
отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл.189, ал.4
от ЗДвП, сред които не е посочено, че следва да се отбелязва датата на
издаване на фиша), нито във връзка с процедурата по съставянето им,
включително и при преценката за неприложимост на сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на
преклузивните срокове по чл.11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно
погасяването на наказателното производство по давност в НК не е
преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за тях
е датата на извършване на нарушението съобразно изготвения видеоклип,
респ. предприемането на съответните действия по неговото издаване и
връчване. В конкретния случай деянието е извършено на 09.05.2024г., поради
което и срокът за административнонаказателно преследване не е изтекъл, тъй
като съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната – четири години и шест месеца. Ето защо и неозначена дата на
издаване на ЕФ не засяга възможността за изчисляване на съответните
давностни срокове. Преценката относно последвал по-благоприятен закон
също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на принципа в чл.3, ал.2 от
6
ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото влизане в
сила.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, че ЕФ не съдържа
данни за имената и длъжността на лицето, което го е издало. Това е така, тъй
като при наличието на изрична правна уредба в чл.189, ал.4 от ЗДвП относно
реквизитите в съдържанието на ЕФ, е недопустимо по тълкувателен път да се
извеждат други елементи, които не са предвидени от законодателя. Още
повече, че изявлението, обективирано върху ЕФ, съставлява автоматично
възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които
единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без
възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки
фактор в процедурата по издаване на НП.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвид
доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за
разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното
място гр. Перник, в район в който не е било въведено ограничение с пътен
знак В26, което да променя общо установеното от 50 км/ч. Правната
квалификация е прецизна и е в съответствие с текстовото описание на
административното нарушение, тъй като именно въз основа на посочената
разпоредба се санкционират водачите на моторни превозни средства за
управление с превишена скорост в населено място, когато не е налице
въведено ограничение с пътен знак, поради което направените в тази насока
възражения в жалбата се явяват неоснователни.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДвП. В първата разпоредба е визирано, че когато нарушението по
предходните ал.1 - 3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е
глоба в двоен размер. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Безспорно при описание на процесното нарушение
наказващият орган е посочил, че влязъл в сила на 01.06.2023г. ЕФ К/6526032
обуславя извършването на процесното нарушение в условията на повторност.
Към преписката е приложена разпечатка на процесния фиш, с направено
вписване, че същият е влязъл в сила на 01.06.2023г. каквито данни се съдържат
и в направената разпечатка от АИС-АНД относно статуса на този ЕФ, с което
се доказва квалифициращия признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от
ДР на ЗДвП.
В конкретния случай наказващият орган е обвързал приложената от
него административонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1, т.3 на чл. 182 от ЗДвП, като
направеното в ЕФ съответно описание на нарушението и обстоятелствата, при
7
които е извършено – превишаване на скоростта в населено място с 27 км/ч,
категорично и по несъмнен начин установяват, че жалбоподателят е наказан за
повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Посочената
разпоредба предвижда за превишаване от 21 до 30 км/ч налагане на глоба от
100.00 лв., която е съответстваща на наложената с процесния фиш глоба от
200.00лв, тъй като се явява двойния размер на глобата, предвидена в чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл.28, ал.7 от ЗАНН по отношение на
процесното деяние.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
С оглед изхода на делото - потвърждаване на ЕФ, по силата на чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН право на присъждане на разноски в настоящото производство
има АНО, който не претендира за присъждане на такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 9125041 на ОД на МВР
Перник, с който на В. К. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 09.05.2024г. в 16:49
часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, бензиностанция
„Шел”, при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек
автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ******** с установена скорост от 77 км/ч,
при което превишението е 27 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 120С52С, като нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ
К/6526032.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
8
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9