№ 436
гр. Бургас, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:П.а К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500416 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Братя Блецови“ ООД, чрез
пълномощника му адв. С. Г. от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение
№ 15 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 979/2022 г. на Районен съд – Карнобат, с
което е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС на дружеството срещу Т. Д. А., А. А.
К., М. П. К. и А. П. К. за осъждането им да преустановят действията, с които
пречат на „Братя Блецови“ ООД да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху самостоятелен търговски обект – кафе еспресо
(понастоящем магазин за хранителни стоки) разположен в североизточната
част на търговска сграда – бивши хали в гр. Карнобат, област Бургас, ул.
„Ивайло“ № 2, построена в УПИ № 1-3571 с в кв. 200, при граници на
самостоятелния обект: изток – външен зид откъм бул. „Девети септември“,
запад – външен зид, север – външен зид, юг – търговски обект на ЕТ „П.
Койчев“ и Т. А., по-конкретно върху принадлежащата към него покрита
тераса, намираща се в източната част, със застроена площ от 50 кв. м., като
преустановят използването на терасата за преминаване през нея до източен
вход на собствения им самостоятелен търговски обект: склад и магазин,
разположен в търговска сграда – бивши хали в град Карнобат, област Бургас,
ул. „Ивайло“ № 2, при граници: изток – тераса лятна градина, запад –
ресторант механа, север – кафе еспресо и юг – улица „Ивайло“.
1
Въззивникът счита, че решението е неправилно. Сочи се, че съдът е
изходил единствено от разбирането, че въззиваемите ползват покритата
тераса, за да достигнат до своя търговски обект, но не е съобразил установен
по делото факт, че могат да достигат до този обект и през входа от юг, който
към настоящия момент е зазидан от тях. Изтъква се, че в нотариалния акт на
въззивника изрично е посочена и покритата тераса от изток със застроена
площ от 50 кв. м., а в нотариалния акт на въззиваемите терасата е посочена
като граница на техния имот. Според въззивника предназначението на
терасата никога не е променяно и съответно тя никога не е станала обща част.
Това било посочено и в заключението на съдебно-техническата експертиза в
първоинстанционното производство. Въззивникът счита, че не следва да
бъдат кредитирани показанията на св. Л., И. и Х., защото са противоречиви,
непоследоватлени и не съответстват на останалите данни по делото. Сочи се,
че въззиваемите не са установили по категоричен начин, че терасата е обща
част на сградата, с което да оборят доказателствената сила на представения от
въззивника нотариален акт. В доклада си съдът не бил разпределил
доказателствена тежест по повод това твърдение. Статутът на общата част
следвало да се установява към момента на възникване на етажната
собственост, а в случая към този момент „Астра – 95“ ООД било определило
терасата като част от обект кафе аперитив, предвидена за лятна зала. Развиват
се съображения, че търговският обект на въззиваемите може да функционира
и без да се използва входът от изток, което изключва предназначението на
терасата като единствено възможен начин за достигане до обекта. В жалбата
се сочи също, че ако въззивният съд приеме, че терасата не е обща част,
неоснователно би се явило и възражението на ответниците, че са придобили
по давност сервитутно право на преминаване през самостоятелен обект.
Според въззивника такова право не е предвидено в закона и затова не може да
бъде придобито по давност. Иска се решението да бъде отменено и искът да
бъде уважен. Претендират се деловодни разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Т. Д. А., А. А. К., М. П. К. и
А. П. К., чрез адв. Иванка Стойчева от Адвокатска колегия – Бургас. В него се
излагат съображения, че представеният по делото нотариален акт не се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила и оспорването му не се
извършва по правилата на чл. 193 ГПК. Сочи се, че прехвърлянето на терасата
не е породило вещно-прехвърлителен ефект, тъй като тя е била обща част по
естеството си. Според въззиваемите съдът е разпределил правилно
доказателствената тежест. Изтъква се, че въззивникът не е установил, че
преди възникване на етажната собственост терасата е била проектирана и
изпълнена като самостоятелен обект, респективно, че е била част от друг
самостоятелен обект в сградата, нито че е направил преустройство, в резултат
на което терасата да е обособена като самостоятелен обект или присъединена
към друг самостоятелен обект в сградата. По делото не се установявало
терсата да е изгубила характера си на обща част. Въззиваемите акцентират на
обяснителна записка към проекта за преустройство от 2001 г., откъдето
правят извод, че входът за посетители към обекта от източната страна на
сградата е съществувал преди датата на извършване на преустройството,
2
както и че след преустройство този вход е планирано да бъде запазен.
Следователно по делото било доказано, че терасата функционално е
предназначена да осигурява достъп до различни самостоятелни обекти в
сградата. Сочи се, че и свидетелските показания по делото са в смисъл, че
достъпът до обекта на въззиваемите винаги се е осъществявал през терасата.
Според въззиваемите фактът, че един обект може да се достъпва от повече от
един вход, не прави противоправно съществуването на някой от тях. Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни
разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и
допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Спорът по делото се свежда до това дали процесната тераса е обща част
на сградата в режим на етажна собственост, или тази тераса принадлежи само
на ищеца. В практиката на ВКС (Решение № 81/23.12.2020 г. по гр.д. №
3017/2019 г. на ВКС, I г.о., Решение № 40/25.03.2016 г. по гр.д. № 4994 от
2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., и др.) се приема, че моментът на възникване на
етажната собственост е меродавният момент, към който се преценява
статутът на обекта: дали той е самостоятелен обект в сградата – етажна
собственост, или е обща част на тази сграда, поради предназначението му да
служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, с оглед
строителните книжа или след извършено преди възникване на етажната
собственост от едноличния собственик на сградата преустройство. Според
Решение № 40/25.03.2016 г. по гр.д. № 4994/2015 г. на ВКС, II г.о., Решение
№ 154/26.10.2015 г. по гр.д. № 1425/2015 г. на ВКС, I г.о., и др. релевантно е
предназначението, което единственият собственик (тоест преди да възникне
етажната собственост) на сградата е придал на дадена част от недвижимия
имот.
В случая по делото е доказано, че преди 05.12.2001 г. процесната сграда
е имала един собственик – „АСТРА-95“ ЕООД, което е продало на Т. Д. А.
(ответник по делото) и П. Н. К. (праводател на другите ответници)
самостоятелен търговски обект: склад и магазин за алкохолни напитки,
алкохол и пакетирани хранителни стоки. В нотариалния акт (л. 8 от
първоинстанционното дело) изрично е записано, че от изток имотът граничи с
тераса – лятна градина. В нотариалния акт от 25.09.2003 г. (л. 111 от
първоинстанционното дело), а който „АСТРА-95“ ООД продава своята част
от имота на друго лице, терасата е описана като принадлежност към
самостоятелния обект кафе-еспресо. Така е и в последващите нотариални
актове за прехвърляне. Видно от текста на нотариалния акт, още към момента
3
на прехвърляне ответникът е бил наясно, че терасата ще се използва като
лятна градина. Логично е да има лятна градина към кафене, но не и към
магазин със склад.
По делото е разпитан св. Н. – бивш съдружник в „АСТРА-95“ ООД,
който споделя, че след като дружеството е придобило бившите хали,
външните стени са преместени навътре и така се е образувала процесната
тераса. Идеята била да се обособи кафене и ресторант, като на терасата имало
сложени маси, които се ползвали от посетителите на кафенето. Другият обект
бил закупен от А. и К., които го устроили в склад за безалкохолни и алкохол.
Имало период, в който едновременно се използвали кафенето и склада. От
показанията на свидетеля може да се направи извод, че процесната тераса е
била предназначена от едноличния собственик за посетителите на кафенето.
Вещото лице по назначената в първата инстанция техническа
експертиза е установило, че в Община Карнобат не е запазена цялата
строителна документация за процесната сграда. За периода преди 05.12.2001
г. са запазени само неодобрени архитектурни проекта, за които са издадени
разрешение за строеж № 96/12.08.1999 г. и разрешение за строеж №
83/06.10.2000 г. Вещото лице е допуснало, че тези проекти касаят
преустройството на сградата два самостоятелни обекта. Проектите
предвиждат изграждане на ресторант на мястото на днешния магазин със
склад. Според показанията на св. Н. идеята за ресторанта не се е осъществила.
Освен това следва да се отбележи, че е недопустимо съдът да основава
изводите си на неодобрени и непълни проекти. Вещото лице само е
предположило, че проектите са тези, за които са издадени разрешенията за
строеж.
Разрешение за строеж № 123/17.12.2001 г. и издаденият въз основа на
него архитектурен проект са съставени след 05.12.2001 г., поради което от тях
не може да се направи извод за функцията на процесната тераса в по-ранния
момент.
Поради всичко изложено дотук, съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците, че процесната тераса има статут на обща част.
По делото не се спори, а и се установява от свидетелските показания и
от заключението на вещото лице, че обектът на ответниците е разполагал с
вход от другата страна на сградата (от юг), който е зазидан впоследствие.
Следва да се отбележи, че при изслушването си вещото лице изрично е
заявило, че ответниците притежават един самостоятелен обект, който е
разделен на две зони – склад и магазин. Магазинът не е обособен като
самостоятелен обект. Той има функционална връзка със склада. Зазиданият
вход е осигурявал достъп до всички зони в самостоятелния обект,
включително магазина.Тъй като търговският обект на ответниците може да
функционира и без да се използва входът откъм терасата, това изключва
предназначението й на обща част, осигуряваща единствено възможен начин
за достигане до обекта. Предвид установеното предназначение на терасата
към 05.12.2001 г., ответниците са можели да използват само южния вход.
Като са го зазидали и са започнали да използват входът откъм терасата, те са
4
нарушили правото на собственост на ищцовото дружество. Без значение е, че
това ползване може да е започнало веднага след продажбата, в какъвто
смисъл са показанията на св. Л., Х. и И.. Важно в случая е какво е било
предназначението на терасата към момента на продажбата.
Следва да се разгледа евентуалното възражение на ответниците, че са
придобили по давност сервитутно право да преминават през процесната
тераса. Вярно е, че сервитутно право по принцип може да бъде придобито по
давност. В закона обаче се урежда, че вещни права върху чужда вещ,
доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват
с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да
се учреди определено сервитутно право, то трябва да е предвиден в някой
нормативен акт. В българското право са уредени редица сервитутни права, но
няма уредено право на преминаване през прилежаща част към самостоятелен
обект в сграда. Освен това в случая не се установява ответниците да са
ползвали конкретен път само за себе си и по никакъв начин не са
обективирали владението си спрямо трети лица, включително ищцовото
дружество. Ето защо, дори да се приеме, че може да се придобие право на
преминаване, не е доказан обективният елемент на владението.
По реда на чл. 109 ЗС се осигурява защита на възможността носителят
на право на собственост върху вещ да упражнява това свое право в пълния му
обем с оглед вида и предназначението на тази вещ, като не се допуска
неоснователно въздействие върху вещта от трети лица, което да ограничава
правата на собственика, създавайки му пречки да ползва вещта според
нейното предназначение. В случая е налице именно такова неоснователно
въздействие от страна на ответниците, защото те погрешно смятат, че
терасата е обща част или имат сервитутно право. Установява се сериозно
засягане на обекта на ищцовото дружеството, доколкото обектът на
ответниците се използва като магазин за хранителни стоки, което предполага
голям поток от хора. Поради това искът по чл. 109 ЗС е основателен.
Въз основа на изложеното съдът счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо това искът по чл. 109 ЗС да бъде
уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има въззивното дружество.
В първа инстанция то е сторило разноски в размер на 80 лв. за държавна
такса. Липсват данни за уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Във
въззивната инстанция дружеството е сторило разноски в размер на 40 лв. за
държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането е
основателно.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 15 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 979/2022 г. на
Районен съд – Карнобат, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Т. Д. А., ЕГН **********, А. А. К.,
ЕГН **********, М. П. К., ЕГН **********, и А. П. К., ЕГН **********, да
преустановят действията, с които пречат на „Братя Блецови“ ООД, ЕИК
*********, да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
самостоятелен търговски обект – кафе еспресо (понастоящем магазин за
хранителни стоки) разположен в североизточната част на търговска сграда –
бивши хали в гр. Карнобат, област Бургас, ул. „Ивайло“ № 2, построена в
УПИ № 1-3571 с в кв. 200, при граници на самостоятелния обект: изток –
външен зид откъм бул. „Девети септември“, запад – външен зид, север –
външен зид, юг – търговски обект на ЕТ „П. Койчев“ и Т. А., по-конкретно
върху принадлежащата към него покрита тераса, намираща се в източната
част, със застроена площ от 50 кв. м., като преустановят използването на
терасата за преминаване през нея до източен вход на собствения им
самостоятелен търговски обект: склад и магазин, разположен в търговска
сграда – бивши хали в град Карнобат, област Бургас, ул. „Ивайло“ № 2, при
граници: изток – тераса лятна градина, запад – ресторант механа, север – кафе
еспресо и юг – улица „Ивайло“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. А., ЕГН **********, А.
А. К., ЕГН **********, М. П. К., ЕГН **********, и А. П. К., ЕГН
**********, да заплатят на „Братя Блецови“ ООД, ЕИК *********, сумата от
1120 лв. – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6