СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
09.07.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 10.06.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 15344/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от Х. Х. против М.НА П.с правно основание
чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК за сумата
1 000 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се
/при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна
лихва върху горната сума /главница/ за периода след 16.03.17г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу Х. Х. /в качеството му на длъжник/ е
било водено изпълнително производство /№ 20123530400028 от 12г. на ДСИ при РС,
град Търговище/. Ищецът поддържа,
че е претърпял неимуществени вреди – вследствие на това, че: органът по
изпълнението не е спрял /или прекратил/ делото на основание на /във връзка с/
решение на АС, град Варна, постановено по г.д. № 637/16г.
Искът е
неоснователен:
Ответникът
се явява легитимиран /в материално правен аспект/ да носи имуществена
отговорност /при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 265 от ЗСВ/ в
качеството си на работодател /възложител по смисъла на първият законов текст/
на ДСИ /водил изпълнителното производство срещу ищеца/.
Принципно:
Във
всяка хипотеза на проведено незаконосъобразно изпълнително производство –
наличието на претърпени от длъжника неимуществени вреди следва да се –
презумира, предвид самото естество /а именно „принудително“/ на процеса и
заради самото качество на страната /а именно „длъжник“, срещу когото се
упражнява съответната процесуална принуда/. С оглед това: във всички случаи
/винаги - когато бъде установена - доказана противоправност в действията –
бездействията на органа по изпълнението/ имуществената отговорност на последния
/или на неговия работодател – възложител/ може да бъде ангажирана, особено, ако
в процеса /по чл. 45 от ЗЗД или по чл. 49 от ЗЗД/ бъдат приети /в посочената
релевантна насока/ и конкретни доказателства /в случая това е сторено – към
настоящото дело са приобщени гласни доказателства, събрани в хипотезата на чл.
25 от ГПК/. В случая обаче са налице принципни пречки за уважаване на
претенцията:
Соченото
от ищеца основание /за ангажиране на имуществената отговорност на ответника –
във връзка с действията на ДСИ/ не попада в нито една от хипотезите на чл. 432
от ГПК /регламентиращи условията – причините за спиране на изпълнителен
процес/.
Изричната
/императивна, конкретна, категорична/ разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 7,
предл. 1-во от ГПК /в същата насока е и принципното правило на чл. 297 от ГПК –
посочено от ищеца/ постановява, че: изпълнителното производство може да бъде
прекратено само – когато бъде представено „влязло в сила“ съдебно решение /а соченият
от ищеца съдебен акт на АС, град Варна не е бил влязъл в сила – към момента,
когато е бил представен на ДСИ в подкрепа на искането за спиране или прекратяване
на процеса/. Същото решение /на АС, град Варна/ впоследствие е било и отменено
/с решене на ВКС по г.д. № 2382 от 17г./ и това обстоятелство е изключило
/принципно/ правната възможност /последица/ по чл. 433, ал. 1, т. 7, предл.
1-во от ГПК. Конкретният довод на ищеца /обоснован с правилото на чл. 297 от ГПК във връзка с това на чл. 282, ал. 1 от ГПК/ е неоснователен – този законов
текст се явява приложим /преценен в контекста на изричното правило на чл. 404, т.
1, предл. 3-то от ГПК/ само спрямо съдебни решения на въззивен съд, които
съдържат „осъдителен“ дизпозитив /а процесното решение на АС, град Варна е установително
по естеството си/. На
последно място:
Изложените
по-горе принципни доводи /досежно възможността да бъде ангажирана имуществената
отговорност на ДСИ/ както и съдържанието на конкретните /приобщени по делото
при условията на чл. 25 от ГПК/ доказателства – не могат да обосноват /дори и
при доказан по основание иск/ присъждане на обезщетение в заявеният от ищеца
размер /1 000 000 лева/.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 441, ал.
1, изр. 2-ро от ГПК/ на Х.А.Х. ЕГН ********** против М.НА П..
ОСЪЖДА Х.А.Х. да плати на М.НА П.100 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37
от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: