МОТИВИ по НОХД №30 205/13г.
по описа на РС – Монтана
Подсъдимият В.Й.Д. е обвинен както
следва:
На 27.07.2011г. в с. Челюстница, област Монтана противозаконно унищожил чужди
движими вещи – 3 бр. постройки, както следва: маджунарница
12 кв. м на стойност 400.00 лв, сеновал - 28 кв. м на
стойност 1000.00 лв и стопанска постройка за животни
- 12 кв. м на стойност 500.00 лв, всичките на обща
стойност 1900.00 лв, находящи
се в УПИ /урегулиран поземлен имот/, образуващ парцел №VI, планоснимачен
№113 в квартал 23 по регулационният план на с. Челюстница,
област Монтана, собственост на наследниците на В. Първанов Петков от с. Челюстница, община Чипровци, област Монтана - В.Й.П., П.В.К.
и Д.В.Б. - престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 от НК.
На 27.07.2011г.
в с. Челюстница, община Чипровци, област Монтана чрез
използване на техническо средство отнел от владението на наследниците на В.
Първанов Петков от с. Челюстница, община Чипровци, област
Монтана - В.Й.П., П.В.К. и Д.В.Б. чужди движими вещи -1000 бр. керемиди на
стойност 250.00 лв; 3.60 куб. метра дървен материал н
стойност 720.00 лв и камък - 6 куб. метра - 300.00 лв, всичките на обща стойност 1270.00 лв,
без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки
конкретни по вид и размер наказания.
Подсъдимият
В.Й.Д. не се признава за виновен по обвинението в рамките на ДП. В рамките на
съдебното производство, подс. Д. не е намерен на
посочените адреси и е променил същия, в т. ч. и настоящия си адрес в с. Николово,
област Монтана без да уведоми прокуратурата или съдът. При разпоредени
съдействие по чл. 178, ал. 2 НПК и принудително довеждане от ОЗ “Охрана”
Монтана, подсъдимия не е открит въпреки щателно издирване и не е доведен.
Защитникът
на подс. Д., назначен съгласно чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 НК или на чл. 216, ал. 4 НК, като да
бъде оправдан подсъдимия по обвинението за деяние по чл. 195 НК.
Съдебното
производство протече при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Видно от
докладни записки на ОЗ “Охрана” с рег. №817/ 05.08.2013 г., рег. №906/28.08.2013
г. и рег. №1058/08.10.2013г. при поискано съдействие за призоваване съгласно чл.
178, ал. 2 НПК и разпоредено принудително довеждане на подс.
Д., последният не е бил намерен след издирване на посочените от подсъдимия адреси
и се намира на неизвестен адрес – т. е. подс. Д. не е
намерен на посочения адрес, променил е същия без да уведоми за това съответния орган
– прокуратурата или съдът и след издирване от ОЗ “Охрана” Монтана не е открит.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. В.Й.Д. ***, осъждан е видно от
справката за съдимост.
През
2011г. живял в с. Челюстница, област Монтана в къща
на баба си по бащина линия. Познавал хората от селото, като се познавал и със
св. Л.Г.Н.. Подсъдимият разбрал от хора от селото, че св. К.К.Д. имал намерение
да продава наследствени постройки. По този повод подсъдимия се срещнал със св. Д..
Уговорили се с него да разруши само една кошара и прибере строителните
материали от нея. Тази кошара се намирала в отчужденият наследствен имот на св.
Д., който бил съседен с имотът на наследниците на В. Първанов Петков от с. Челюстница, област Монтана, а именно св. В.Й.П., св. П.В.К.
и св. Д.В.Б.. Между имотите имало ограда, но в момента била паднала и нямало
ясна граница. Св. Д. и подсъдимия се разбрали последния да разруши само една
постройка - кошарата, останала в наследство на св. Д., като впоследствие да
вземе и строителните материали от тази кошара. Подсъдимият изрично попитал св. Д.
за останалите постройки в имота дали можел да вземе и от тях строителните
материали чрез разрушаването им, най – вече искания от св. Н. камък. Св. Д.
обаче му казал, че трябвало да разговаря и иска разрешение от другите
собственици - от наследниците на В. Първанов. Подс. Д.
нямал пари и затова ги поискал от св. Н., който имал интерес от търсен камък, като
и подсъдимия и св. Н. се занимавали с разрушаване на сгради и добиване на
материалите от тях. Св. Н. помогнал на подсъдимия да намери една от
наследниците, която живеела в с. Стедено буче, тъй
като е от същото село и познава хората в него. В тази връзка подсъдимият сам отишъл
в с. Студено Буче, област Монтана и разговарял със св. В.П.. Попитал последната
дали можел да вземе първият етаж от къщата, за да направил пивница, тъй като
преди време там е имало магазин. Св. В.П. му казала, че първо ще говори с
децата си и тогава щяла да му даде отговор, като му казала да й се обади след
два - три дни. През това време св. П. се свързала с хора в селото и от тях
разбрала, че подс. Д. се занимавал с “бутане” -
разрушаване на къщи, в които не живеел никой и вземал материалите от тях. Когато
подсъдимия отново се обадил по телефона на св. П., последната категорично му
отказала да прави каквото и да било в имота им, дори да не влизал в имота. След
известно време от разговорът й с подсъдимия, й се обадили от с. Челюстница разбирайки, че бутат постройките в имота им. Тогава
св. В.П. се обадила на внука си - св. В.П.Б. и му казала, че разрушавали постройките
в имота им. Последният, заедно с баща си - св. П.А.Б. – съпруг на св. Д.Б. –
дъщеря на св. П., отишли в с. Челюстница и установили,
че стопанските постройки в имота били разрушени и част от строителните
материали липсвали. На място заварили подс. Д. и още
едно лице, които сортирали и останалият материал. Постройките, които св. Б. и
синът установили, че били унищожени /разрушени/ били следните - на границата на
имота вляво от голямата порта на имота се намирала маджунарница
- на един етаж, строена със сурови тухли с площ около 12 кв. метра, до маджунарницата се намирал сеновал /плевня/ на два етажа, който
също бил разрушен - първият етаж на тази постройка бил от камък на височина 80
см от земята, а нагоре с дървени греди и сурови тухли между гредите, като
таванът бил от гредоред. Вторият етаж на сеновала бил само от дървени греди, дървени
пръти преплетени и обшито на височина с тях 1.20 см, измазано със земя и дървен
покрив. Всеки един от етажите на сеновала бил с квадратура от по 28 кв. метра. Третата
постройка/свинарник/, която била разрушена се намирала непосредствено до
сеновала, в нея са били отглеждани животни - прасета. Тя била на един етаж с
камък в основите й на височина 80 см от земята и със сурови тухли с площ 12 кв.
метра. В момента, когато св. Б. и синът му пристигнали в имота от тези
постройки били останали само основите. Към момента подс.
Д. с още едно лице сортирали масивните материали, като ги разпределяли по
големина на купчинки. Когато св. Б. ги попитал какво правят в имота, подсъдимия
му отговорил, че имал разрешение от св. К.Д. да разруши постройките и да вземе
материалите от тях. В показанията си в рамките на ДП св. Б. заявява, че е знаел,
че подсъдимия е имал уговорка със св. К.Д., но да развали само една постройка, която
се намирала извън имота на тъста му и която лятно време се ползвала като кошара
за овцете. Тази информация била потвърдена след разговор помежду св. Б. и св. К.Д.,
който е категоричен, че е давал разрешение на подсъдимия да разруши единствено
и само кошарата, останала му в наследство по бащина линия. След като
противозаконно унищожил чуждите постройки, обвиняемият взел строителните
материали от тях. Дяланият камък дал на св. Л.Н., тъй като имал уговорка с
последният за това, а той му дал сумата от 500 лева, която сума заплатил лично на
св. К.Д.. Останалият строителен материал обвиняемият продал /греди, керемиди и
др. /. В рамките на съдебното следствие се проведоха поредица от очни ставки, заради
изказаното съмнение от страна на св. Б., че св. К.Д. е дал разрешение на
подсъдимия, не само за кошарата си, но и за др. постройки, които не са негова
собственост. Св. Л.Н. е категоричен, че е дал лично сумата от 500 лева на св. К.Д.
интересувайки се от камък, а за уговорките между подсъдимия и св. К.Д.
подробности не знае. Св. Н. възприема след уточнение от св. Б. разположението
на сградите в процесния имот, считайки преди това, че
сградите са били преди разрушаването им само две на брой. Св. Ц. е категорична,
че подсъдимия не е я е посещавал и не я е питал за това кои е собственик на процесните сгради.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно - оценъчна
експертиза се установява, че стойността на противозаконно унищоженото чуждо
имущество - постройки, собственост на наследниците на В. Първанов Петков
възлиза на 1 900 лева, от които маджунарница 12 кв. метра
– 400 лева, сеновал - 28 кв. метра – 1000 лева и стопанска постройка за животни
- 12 кв. метра – 500 лева. Стойността на противозаконно отнетите вещи - материали
от противозаконно унищоженото чуждо имущество по – горе възлиза на 1 270 лева,
както следва:1000 бр. керемиди – 250 лева; 3.60 куб. метра дървен материал –
720 лева и камък - 6 куб. метра – 300 лева. Заключението не се оспорва от
страните, като съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, поради и
което го кредитира.
В хода
на разследването по досъдебното производство подс. В.Й.Д.
не се признава за виновен, като в обясненията си посочва, че е имал разрешение
от св. К.Д. за две от постройките - кошара и плевня, а другите постройки били
разрушени от св. П.Б., зет на св. В.П. и съпруг на дъщеря й. Последният бил
разрушил постройките, след което сигнализирал органите на полицията. Тези
обяснения на подсъдимия не се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и се оборват изцяло.
За да
изложи горната фактическа обстановка съдът обсъди показанията, в т. ч. и тези
събрани в рамките на проведените очни ставки както следва - на св. П.А.Б., св. В.П.Б.,
св. В.Й.П., св. П.В.К., св. Д.В.Б./приобщени съгласно чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1,
т. 5 НПК/, св. К.К.Д., св. Л.Г.Ц., св. Л.Г.Н./приобщени и съгласно чл. 281, ал.
5 вр. с ал. 1, т. 5 НПК/, св. Д.К.Д./приобщени съгласно чл. 281, ал. 5 вр. с ал.
1, т. 5 НПК/, а също и обясненията на подс. Д.. Последните
са израз на защитна позиция възприета от съда, не намираща подкрепа в събраните
по делото др. доказателства. Установено е съгласно чл. 303, ал. 2 НПК, че подс. Д. не е имал разрешение от наследниците на В. Петков
- св. В.Й.П., св. П.В.К., св. Д.В.Б. да разрушава процесните
постройки и да взема строителен материал от тях, като св. К.Д. е дал разрешение
само за една постройка - кошара, която е негова собственост по наследство, но
не и за процесните, собственост на наследниците на
Петков. Св. Б. не е разрушавал сам процесните
постройки, имайки договорка доста време след
извършване на деянието от подсъдимия – през м. 04.2012 г. със св. Д.К.Д. да
вземе от стара къща в имота камъните и покривни плочи.
От
обективна и субективна страна и двете деяния по чл. 216, ал. 1, пр. 1 и чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са осъществени от подсъдимия, тъй
като последния без съгласието и без разрешение от страна на собствениците е
разрушил/унищожил/ процесните постройки и
впоследствие се е разпоредил с добития материал. Съдът не споделя доводите на
защитата в тази насока, тъй като същите не почиват на събраните обективно доказателства
по делото. Св. К.Д. категорично отрича да е давал разрешение на подсъдимия да
разрушава процесните постройки, без значение за
осъществените деяния е дали т. нар. маджунарница е
налице на скицата на л. 21 от ДП, тъй като не се спори, че подобна постройка е
имало в имота и след това е била разрушена от подсъдимия. Данните по делото са
и, че подсъдимия не е получил разрешение от наследниците на В. Първанов – св. В.П.
и дъщерите й – св. Д.Б. и св. П.К., в т. ч. и чрез кметския наместник св. Л.Ц.,
без значение, че подобни разрешения бил подсъдимия получавал в т. ч. и чрез
кметския наместник, за да разрушава други имоти в с. Челюстница.
Не на последно място за вината на подсъдимия е без значение какво е било
субективното възприятие на св. Л.Н. и каква сума като размер е дал на св. Д., тъй
като очевидно от данните по делото, св. Н. не е имал доверие на подсъдимия, предавайки
лично сумата от 500 лева на св. К.Д.. Съмненията на св. П.Б. относно правотата
на св. К.Д. не са подкрепени с каквито и да е годни доказателства, събрани по
реда и при условията на НПК.
Не е
налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, респ. и тази по чл. 216, ал. 4 НК, няма основание
и за оправдаване на подсъдимия по обвинението за деяние по чл. 195 НК. Поведението
на подсъдимия Д. не може да се квалифицира като такова по смисъла на чл. 9, ал.
2 НК, нито е маловажно извършеното от него, тъй като без разрешение, извън уговорката
със св. К.Д., целейки спечелване на средства с помощта на св. Н., който е имал
интерес да се сдобие с търсен камък, за който сам е заплатил на св. Д., е
разрушил процесните постройки. Подсъдимият е заявил
на св. Н., че желае да купи две сгради в с. Челюстница
и впоследствие да ги развали за материал, но нямал пари и затова св. Н., който
също като подсъдимия купува сгради и ги разрушава, дал 500 лева на св. Д., заради
това, че подсъдимия му обещал, че ще му даде търсен камък. Св. Н. не е знаел
кои точно две сгради подсъдимия ще разруши, имал е интерес единствено да му
бъде даден впоследствие въпросния камък, т. нар. “договорки” ги е правил единствено
и само подс. Д., който с користна цел и без получено
разрешение от наследниците на В. Петков се е сдобил с строителен материал, с
който впоследствие се е разпоредил. За да бъдат разрушени процесните
постройки очевидно подс. Д. е използвал и технически
средства, които макар и да не са установени по вид от обвинението, правилно са
квалифицирали едно от деянията на подс. Д. като
такова по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. В.Й.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните
състави на чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК:
- на 27.07.2011г.
в с. Челюстница, област Монтана противозаконно
унищожил чужди движими вещи – 3 бр. постройки, както следва: - маджунарница 12 кв. метра, сеновал - 28 кв. метра и
стопанска постройка за животни - 12 кв. метра, всичките на обща стойност 1 900
лева, находящи се в УПИ /урегулиран поземлен имот/, образуващ
парцел №VI, планоснимачен №113, квартал 23 по
регулационният план на с. Челюстница, област Монтана,
собственост на наследниците на В. Първанов Петков от с. Челюстница,
община Чипровци, област Монтана - В.Й.П., П.В.К. и Д.В.Б..
- на 27.07.2011г.
в с. Челюстница, община Чипровци, област Монтана чрез
използване на техническо средство отнел от владението на наследниците на В.
Първанов Петков от с. Челюстница, община Чипровци, област
Монтана - В.Й.П., П.В.К. и Д.В.Б. чужди движими вещи – 1000 бр. керемиди, 3.60 куб. метра дървен материал и камък
- 6 куб. метра, всичките на обща стойност 1 270 лева, без съгласието на
собствениците с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Д. е
съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, придобит
навик за престъпно облагодетелстване от страна на подсъдимия, не на последно
място липса на правно съзнание.
За извършените от подс. Д. престъпления
визирани по - горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответни наказания
– ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, респ. ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание
чл. 23, ал. 1 от НК определи общо най – тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага
изпълнението му за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
При
определяне видът и размера на наказанията съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства от значение за тяхната индивидуализация, като ги определи при
условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК – при смекчаващите отговорността
обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, социалното му положение –
безработен търсещ препитание, в т. ч. чрез разрушаване на стари сгради и
продажба на добития материал и при отегчаващите отговорността обстоятелства –
висока степен на обществена опасност на деянията и невъзстановени
имуществени вреди.
При
определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 36 НК, респ. степента обществена опасност на
конкретните деяния и степента обществена опасност на подс.
Д.. Съдът намира наложените наказания, в т. ч. общото най – тежко наказание и
за съответни/но по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът приложи чл. 66, ал. 1 от НК, като отложи изпълнението
на общото най – тежко наказание за изпитателен срок от три години, тъй като са
налице условията за това – определеното общо най – тежко наказание е под три
години лишаване от свобода, подс. Д. е осъждан, но не
и на наказание лишаване от свобода, по отношение на което да не е
реабилитиран/по НОХД №276/07г. на МРС е настъпила реабилитация по право на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК/, като съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения Д. не е наложително да
изтърпи процесното общо най – тежко наказание.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия
В.Й.Д. да заплати по сметка на ОД
МВР Монтана сумата 120 /сто и двадесет/ лева деловодни разноски -
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА подсъдимия
В.Й.Д. да заплати по сметка на ВСС
сумите – 50 /петдесет/ лева деловодни разноски – възнаграждение на вещо лице
изплатено от бюджета на РС Монтана и 10 /десет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителни листове.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: