№ 1046
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110153153 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Р. П. срещу Н. Й. Д..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към
предмета на доказване и следва да бъдат приети. По отношение на приемането на
приложените към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства
по делото, както и по останалите формулирани с отговора на исковата молба
доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание
след като предостави възможност на ищеца да изрази съответно становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********53153 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14. 02. 2024 г. от 11, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по формулираните с отговора на исковата молба
доказателствени искания, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на
ищеца да изрази съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно
1
заседание.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не се яви и не изпрати процесуален
представител за първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е
поискал делото да бъде разгледано в негово отсъствие и ако не е взел становище по
отговора на исковата молба, съдът може да постанови неприсъствено решение срещу
него по искане на ответницата.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че 03. 12. 2022 г. е предоставил в брой на ответницата като
безлихвен заем сумата в размер на 3 000 лева, а тя се съгласила да върне заетата сума
най-късно до 01. 09. 2023 г., който срок страните уговорили устно. След това на 19. 12.
2022 г. ищецът предоставил в брой на ответницата още 22 000 лева като допълнителен
безлихвен заем. На същата дата ответницата подписала декларация с нотариална
заверка на подписа, според която е получила от ищеца сумата в общ размер на 25 000
лева, която се задължава да му върне без лихва до 01. 09. 2023 г. Въпреки настъпването
на падежа обаче ответницата не върнала паричната сума на ищеца. Ищецът се опитал
да уреди извънсъдебно въпроса с ответницата, но тя го уведомила, че не възнамерява
да му връща получените суми. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата
в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното издължаване, както и да я осъди да му заплати сумата 246
лева, представляваща законна лихва за забава за периода 02. 09. 2023 г. – 28. 09. 2023 г.
Претендира разноски.
Ответницата приема иска за процесуално допустим, но го оспорва като
неоснователен. Излага доводи, че през 2022 г. решила да продаде къщата си, защото
трябвало да погаси свои парични задължения. За целта ответницата се уговорила със
свой съсобственик да извършат доброволна делба на сградите и да разделят парцела и
двамата възложили на геодезист да подготви изменение на ПУП и ИПРЗ за общия
парцел. Успоредно с това ответницата публикувала обяви за продажба на собствената
си част от имота за сумата 150 000 лева в интернет страницата *******. Синът на
ответницата дружал с ищеца и му споделил, че ответницата продава къща със земя в
село Бусманци за сумата 150 000 лева Ищецът проявил интерес към предложенията и
се срещнал с ответницата. Тя му обяснила, че по отношение на имота се провежда
доброволна делба, както и че е ипотекиран и че го продава на по-ниска цена, за да
погаси паричните си задължения и ипотеката. С ищеца постигнали устно съгласие за
купи недвижимия имот за сумата 130 000 лева, като се уговорили по-късно да оформят
договора писмено. Ищецът дал на ответницата на 03. 12. 2022 г. сумата 3 000 лева като
2
„стоп капаро“, за да бъде спряно предлагането на имота за продажба. Ищецът поискал
обаче тази сума да бъде посочена в разписка като заем, защото не можел да докаже
произхода на средствата си и се опасявал бившата му съпруга да не го потърси за по-
висока издръжка. Ответницата му се доверила, понеже бил приятел на сина й, и
подписала разписката. Ищецът предложил на ответницата до две-три седмици да й
даде общо 25 000 лева като капаро/задатък, за да е спокойна, че има купувач, въпреки
че продажбата на имота можела да се забави заради делбата. След това на 19. 12. 2022
г. ищецът и ответницата уговорили среща и отишли при нотариус Д. Т.. В коридора на
нотариалната кантора ищецът дал на ответницата още 22 000 лева като капаро.
Ответницата била объркана, но понеже й трябвали средства за делбата на имота и
искала да помогне на ищеца да не го притесняват НАП и бившата му съпруга отново
му се доверила и подписала декларация. След това в средата на декември 2022 г.
ищецът се нанесъл в къщата свои вещи – маси, столове и оборудване от заведение, за
да не плаща наем за имота, в който ги държал. Минало време, но ищецът отлагал
подписването на предварителния договор, като успокоявал ответницата, че й е дал
задатък в размер на 25 000 лева и че тя нямало от какво да се притеснява. Ответницата
обаче настоявала да сключат и предварителен договор, във връзка с което уведомила
ищеца, че се появили и други кандидат купувачи за същата цена. Тогава ищецът
уговорил час и на 28. 02. 2023 г. двамата посетили кантората на нотариус Е. Е., където
подписали изготвения на момента предварителен договор. Според предварителния
договор в срок до 30. 05. 2023 г. трябвало да бъде сключен окончателен договор, с
който ищецът да закупи идеална част от земята за 3 000 лева. Ищецът помолил така да
бъде формулиран предварителния договор поради вече известните на ответницата
причина, а нотариусът я предупредил, че ако не извърши делбата до 30. 05. 2023 г., то
ще трябва да представи декларация от съсобственика си по чл. 33 ЗС. На 30. 05. 2023 г.
страните отишли с подготвени документи при нотариус Д. Т., която поискала да й
представят и документ за изплатена продажна цена и погасяване на задължението по
вписаната ипотека. Тогава ищецът предложил първо да подпишат договора, а след това
да даде парите на ответницата, за да си погаси ипотеката. Нотариусът обаче отказала да
изповяда сделката и страните подписала анекс към предварителния договор, с който
продължили срока му до 01. 07. 2023 г. След това върху анекса дописали, че удължават
срока до 01. 08. 2023 г. На 15. 07. 2023 г. обаче ищецът казал на ответницата, че се
отказва от сделката и да задържи даденият й задатък поради това, че я е забавил,
уверил я, че е скъсал документите, които тя му е подписала, както и че ще се постарае в
кратки срокове да изнесе вещите от къщата й. Ответницата се обадила на последните
хора, които я попитали за продажбата на къщата, като те веднага откликнали и на 28.
07. 2023 г. изповядали сделката пред нотариус, като с част от цената била погасено
обезпеченото с ипотека задължение. Ответницата прави извод, че дадената от ищеца
сума в размер на общо 25 000 лева има всъщност характера на капаро/задатък, като
3
впоследствие е бил подписан предварителен договор за по-ниска цена от реалната.
Поддържа, че декларацията с нотариална заверка на подписа съставлява начало на
доказването, че изявлението относно продажбата цена в договора е привидно. Иска от
съда да отхвърли предявените искове. Прави евентуално искане за постановяването на
неприсъствено решение срещу ищеца. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищецът предявява два кумулативно съединение осъдителни иска с ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата прави
възражение за привидност с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17,
ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване валидното сключване на твърдения договор за заем, предаването на
сумата в размер на общо 25 000 лева на ответницата, настъпването на изискуемостта на
задължението на ответницата да му върне сумата, както и че ответницата е изпаднала в
забава на 02. 09. 2023 г.
УКАЗВА на ответницата, че е в нейна тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване, че договорът за заем е привиден и че прикрива предаване на
задатък в размер на общо 25 000 лева във връзка със сключването на предварителен и
окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са
от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на
съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.
4
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5