№ 1423
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110201407 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н. Т. Н.-ЕГН**********, депозирана чрез адв.Т. Н., против
Електронен фиш серия К № 5659110 , с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП на жалбоподателят е било наложено адм. наказание глоба в размер на
50лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че няма информация по делото дали е
бил съставен протокол за използването на АТСС, придружен със снимка на
техническото средство, сочи се, че в ЕФ не е отбелязано, че същият подлежи
на обжалване, , че не е посочено дали е отчетен толеранс на скоростта минус
3 км. в час, визира се липса на доказателства, че именно въззивникът е
управлявал процесното МПС, , като се приема, че при липса на приложена
снимка не може да се направи несъмнен извод за мястото на извършване на
нарушението, както и за конкретното МПС и неговият рег.№.Твърди се, че не
е ясно дали са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като не е отразена
дата на издаване на ЕФ, визира се разпоредбата на чл.39 ал.2 от ЗАНН и в
заключение се иска отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание, въз.Н. не се представлява, като се депозира
1
писмена молба, с която се поддържа жалбата и се иска отмяна на ЕФ, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 05.04.2021г. в 14:14 часа, в гр..Варна / населено място/, по
бул.“Васил Левски“ в посока на движение към ул.“Девня“, на пътен възел с
ул.“Царевец“, при разрешена скорост 50 км. в час, е било констатирано, че с
автомобил марка „Ауди А6 ” с рег.№ТХ6632АК е било извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван
със скорост 63км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при
фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено
място и е прието, че превишението е с 13 км. в час. Нарушението било
констатирано с АТСС ARH CAM S 1.В ЕФ като собственик, на когото е
регистрирано МПС-то, ползвател е вписан въз.Н..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21, ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя, като собственик и ползвател, в размер на 50лв. на основание
чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена
от св.Й. и че АТСС е било позиционирано на описаното в ЕФ и протокола от
проверката място.
По делото се ангажираха писмени доказателства, от които се установи,
че за същото нарушение първоначално е бил издаден ЕФ К№4682671 срещу
Т. Н. Н., но след връчването на ЕХ и подаването на декларация от страна на
Т.Н., че автомобилът е бил управляван от въз.Н.Н., ведно с копие на СУМПС
на жалбоподателя, този ЕФ е бил анулиран и е издаден ЕФ серия К №
5659110 срещу Н. Н..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й., като последователни и
2
непротиворечиви, като кредитира и писмените доказателства по делото, тъй
като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на
св.Й..
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити. Административнонаказателното производство е
проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН, което е видно от
приложената по делото разпечатка от АИС-АНД на МВР.
Не е ограничено право на защита на нарушителя, тъй като нарушителят
изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно, в това
число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на
нарушението.В ЕФ фигурира както собственик, така и ползвател, името на
жалбоподателят е посочено именно след този надпис, като по делото са
приложени доказателствата / декларация, копие на СУМПС/, че именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, а и в хода на АНП
въззивникът не е възразил, че друго лице е управлявало процесното МПС,
доказателства за такъв факт не се ангажираха и в с.з.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21
3
ал.2вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство АТСС ARH CAM S 1.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, поради което разпоредбата на
чл.39 ал.2 от ЗАНН е неприложима. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
4
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 01.04.21г.., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки
настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен
фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г. Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС
по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния
въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните
изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка, поради което възраженията в тази
насока не се споделят, като последващата проверка е извършена от
акредитирана лаборатория към ГД НП.
5
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна и номерата на първия и последния запис, поради което и тези
възражения, че нарушението не е доказано са неоснователни.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50
км/ч., като ограничението фигурира в снимковият материал, ноторно известно
е , че в населено място ограничението е горепосоченото, като не се
ангажираха доказателства за друга разрешена скорост.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се
наблюдава ясно рег.№ на автомобила, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал,
заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателля.Моделът и рег.№ на
превозното средство са идентични на посочените в ЕФ, поради което съдът не
споделя възраженията, че е заснето друго МПС.Няма и никакво съмнение
относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото
средство.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният
фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения
образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му
квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато
съществено нарушение при издаването му.Очевидно в срок въззивникът е
депозирал жалбата си срещу ЕФ, поради което непосочването на този срок в
ЕФ не е съществено процесуално нарушение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 66 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша
6
е отразена наказуема скорост от 63 км/ч, поради което възраженията в тази
насока също не се споделят и липсата на изрично отразяване, че е
приспадната допустимата грешка не съставлява съществено процесуално
нарушение.
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34, поради което и тези възражения не се
споделят, а изисквания за посочване на датата на издаване на ЕФ не
фигурират законово.
Използваното АТСС е посочено по ясен и категоричен начин, като по
делото са ангажирани достатъчно доказателства, че същото е одобрен тип
средство за измерване и е преминало нужната проверка.Приложени са както
протоколът за използване на АТСС, така и снимка на техническото средство,
констатирало превишението на скоростта, поради което и тези възражения не
се споделят. Безспорно както от писмените, така и от гласните доказателства
по делото се установи, както мястото, където е позиционирано техническото
средство, така и посоката на движение на процесния автомобил, поради което
и тези възражения не се споделят.
Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.Доказателства,
че друго лице, а не жалбоподателят, е управлявало процесното МПС не са
ангажирани в нито един момент от хода на административно наказателното
производство.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 13 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1 т.2 от същия текст е предвидил наказание глоба в
размер на 50лв., поради което съдът намира наложеното наказание за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
7
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за потвърждаване на ЕФ. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Предвид наличието на предпоставки за потвърждаване на ЕФ, искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за юрисконсултско
възнаграждение се явяват неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая ЕФ следва да бъде потвърден, поради което:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия серия К № 5659110 , с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на Н. Т. Н.-ЕГН********** е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189
ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Т. Н.-ЕГН**********, да заплати в полза на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8