О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
22.02.2021г., гр. Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 30
по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 268860/20.10.2020г. на М.Ц.Б. ***,
представлявана от адв. Сн. Л. от ВАК, и въззивна жалба вх. №
268962/02.11.2020г. на „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, попадена
чрез ю. к. Г.Д., срещу решение № 260271/06.10.2020г., постановено по т. д. №
281/2020г. по описа на Варненски окръжен съд.
Въззивна жалба вх. № 268860/20.10.2020г.
е насочена срещу първоинстанционното решението в частта, с която са уважен
предявените от „ПИБ“ АД срещу М.Ц.Б. осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, за суми, дължими по Договор
за ипотечен банков кредит №58/22.10.2007г., по който ответницата е солидарен
длъжник и за които е отказано издаване на Заповед за незабавно изпълнение по ч.
гр. д. №11948/2019г. на ВРС, като следва: сумата 73 084.81 евро- предсрочно изискуема главница по договора за
кредит, след приспадане на присъдена със заповед 18 976.48 евро падежирала
главница от общото задължение от 96 554.88 евро и до размера на
претенцията по иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска -
23.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението. Релевират се оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, съставляващи
отхвърляне на основателно, своевременно направено доказателствено искане по
надлежно въведено в отговора на исковата молба твърдения за връчване на
уведомления на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя, за предсрочна
изискуемост на кредита на 13.06.2013г., както и за непроизнасяне по възражения
за изтекла погасителна давност на правото за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Иска се отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете изцяло.
Представителят на ответницата е направил искане за допускане от въззивния съд
на доказателствата, които са отхвърлени от първоинстанционния съд с мотивите,
че обстоятелствата, чието доказване се цели с тях, не се оспорват от
представителя на банката.
С въззивна жалба вх. №
268962/02.11.2020г. се атакува решението на ВОС в следните части:
1./ в частта, с която са отхвърлени
предявените от „ПИБ“ АД установителни искове по чл. 422 ГПК, срещу солидарните
длъжници Й.Б.Б. – кредитополучател, и Д.Ц.Б. - поръчител, двамата от гр. Варна,
за установяване вземане на банката срещу ответниците в посоченото качество и по
наследствено правоприемство от поръчителя Бани Б., в равни квоти, по договор за
ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният
от които Анекс №4 от 28.06.2011г., както и договор за поръчителство №59 и
№60/22.10.2007г., сключен с Д.Б. и Бани Б., за сумите, част от общо задължение
в размер на 209 193.39 евро, както следва: сумата 96 554.88 евро,
представляваща просрочена главница по договор за кредит, ведно със законна
лихва от 26.07.2019г. - до окончателното
плащане; сумата от 52 767.05 евро - непогасена договорна лихва, начислена
за периода от юни 2014г. до 09.07.2019г. на основание договора за кредит и
анекс № 4 от 28.06.2011г.; сумата от 5 117.41 евро, наказателна лихва за
просрочие за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. въз основа на т.1.2 от
анекс №4 и договора за кредит; сумата от 429.13 евро, законна лихва от
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019г. до
25.07.2019г./подаване на заявлението/; сумата от 13 990.79 евро - непогасена
такса за промяна на условията по лихва съгласно т.1.6 от анекс №4 към договора
за кредит; сумата от 345.63 евро - непогасени нотариални такси за промяна на
условията по лихвата и за подновяване на ипотека и сумата от 122.71евро -
непогасени разноски по връчване покани за предсрочната изискуемост, като
погасени по давност и недоказани;
2./
в частта, с която са отхвърлен предявените от „ПИБ“ АД установителни искове по
чл. 422 ГПК, срещу М.Ц.Б. – съдлъжник по процесния договор за кредит, за
разликата над присъдените 18 976.48 евро до претендираните 23 470.07
евро, главница по договора за кредит, включени в заповедта по ЧГД №11948/2019г.
на ВРС; за разликата над присъдените 30 817.89 евро договорни лихви до
претендираните 52 767.05 евро, за периода от 25.06.2014г. до 26.07.2016г.;
за разликата над присъдените 4 269.13 евро до претендираните
13 990.79 евро, непогасена такса за промяна на лихвата съгласно т.1.6 от
анекс №4 към договора за кредит; за сумата от 104.31 евро - мораторна лихва за
периода от обявяване на предсрочната изискуемост на 10.07.2019г. до подаване на
заявлението на 25.07.2019г.вкл. както и за 345.63 евро – такси за подновяване
на ипотека и нотариални такси ведно със законна лихва върху главницата от
23 470.07 евро, на основание чл.422 ГПК, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, и
3./
в частта, с която са отхвърлени предявените от „ПИБ“ АД осъдителни искове срещу
М.Ц.Б. за разлика над 104.31 евро до 429.13евро - мораторна лихва върху просрочена главница за периода от
10.07.2019г. /обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г.
/подаване на заявление по чл.417 ГПК вкл./, както и за сумата от 60.00 лв. -
непогасени разноски по връчване покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.
В
жалбата се релевират
оплаквания за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд
за обявена предсрочна изискуемост на кредита през 2013г., по отношение на
кредитополучателя, както и за неправилно приложение на материалния закон – чл.
110 ЗЗД, при приемане за началната дата на погасителна давност на падежите на всяка
от анюитетните вноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете изцяло.
Процесуалните представители на страните
са депозирали отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими. Представени са доказателства за внасяне на дължимите
държавни такси по сметка на ВнАпС. Жалбите отговарят на останалите изисквания
на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съставът на въззивния съд намира, че от
данните по делото се установяват допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които обосноват извода за наличие на предвиденото в чл.
266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1
от ГПК, постановяваща забрана за събиране на доказателства във въззивното
производството. Още в общия отговор на исковата молба всички ответници,
представлявани от един процесуален представител, са релевирали конкретни
твърдения по един от основните спорни факти – за обявена предсрочна изискуемост
на кредита през 2013г. Посочено е, че уведомления за предсрочна изискуемост,
със съдържанието на приложеното към отговора уведомление от ТБ „МКБ Юробанк“ АД
/ лист 102 от делото/ са връчени на 13.06.2013г., на кредитополучателя, на
съдлъжника и на поръчителя, в офис „Сливница“ в гр. Варна, от служители на
банката. Направени са и съответните доказателствени искания за установяване на
твърденията – задължаване на ищеца да представи изходящия регистър на ТБ „МКБ
Юробанк“ АД, както и за разпит на свидетели, с посочени три имена и ЕГН, служителите
на заличената банка – праводател на ищеца, единият от които е подписал
уведомленията, а другият – осъществил фактическото им връчване. В открито
съдебно заседание представител на банката е посочил, че не оспорва изпращането
на писмото до кредитополучателя и съдържанието му, като същевременно не оспорва
постъпването в банката и се позовава на изходяща от кредитополучателя молба с
вх. № 348-241/03.07.2013г., в отговор на трите, цитирани в нея уведомления
/посочени с № и дата/, изпратени до кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя
за обявяване на предсрочна изискуемост. На това основание, без да се отдели
спорно от безспорно и евентуално да се приемат за безспорни и ненуждаещи се от
доказване твърденията за факти, които действително не се оспорват, съдът е
отхвърлил доказателствените искания.
По тези съображения, въззивният съдът намира,
че пропуските на първоинстанционния съд досежно задължението за отделяне на
спорно от безспорно и отхвърляне на доказателствени искания за своевременно
релевирани факти, релевантни по един от основните спорове по делото, следва да
бъдат изправени в настоящата инстанция. Ищецът следва да се прикани да заяви в
насроченото открито съдебно заседание еднозначно становище по твърденията на
ответниците, че са им връчени на 13.06.2013г. уведомления изх. №
348-140/13.06.2013г., изх. № 348-136/13.06.2013г. и изх. № 348-138/13.06.2013г.
за предсрочна изискуемост на договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г.,
в офис Сливница в гр. Варна на ТБ „МКБ Юробанк“ АД, с аналогични изявления на тези
в приложеното към отговора уведомление от ТБ „МКБ Юробанк“ АД до
кредитополучателя / лист 102 от делото/. Доказателственото искане по чл.
190 от ГПК следва да бъде допуснато, като банката се задължи да представи изходящия регистър на ТБ „МКБ Юробанк“ АД
за м. 06.2013г., както и всички
документи от кредитното досие по договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г.,
приложени до края на 2013г. При неизпълнение съдът може да приеме за установени
фактите, за чието доказване страната е създала пречки.
Произнасянето по искането за разпит на
свидетели следва да се отложи в открито съдебно заседание, след изслушване
становище на ищеца за отделяне на спорни от безспорни факти относно изпращане и
връчването на уведомления за предсрочна изискуемост на тримата длъжници през
2013г. от служител на ТБ „МКБ Юробанк“ АД.
Предвид така очертания от жалбите спор
пред тази инстанция, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране
на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на други
процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
С молба вх. № 261037/17.02.2021г.,
подадена от процесуалният представител на ответниците, с правно основание чл.
420 ГПК, е направено искане за спиране на изпълнителното производство,
образувано по невлязлата в сила заповед за изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист. Твърди се, че до момента по изп. дело № 1163/2019г. по
описа на ЧСИ Ст. Якова рег. № 719 са събрани суми общо в размер на 45 000
евро. Излага се, че тъй като ЧСИ е насрочил публична продан на ипотекиран
жилищен имот от 24.01.2021г. до 24.02.2021г., има опасност длъжникът да бъдат
лишени неоснователно от правото си на собственост, преди да се установи с
влязло в сила решение дали сумите по изпълнителния лист действително са
дължими, а при отхвърляне на исковете ще възникнат само облигационни претенции
срещу взискателя.
Разпоредбата на чл. 420 ГПК,
в която искането намира правната си квалификация, е насочена към защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на изпълнението ( липсата на задължение на
длъжника, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение), чрез възможността
да се спре изпълнението. Целта на спирането на изпълнителното производство е да
се избегне извършването на изпълнителни действия спрямо патримониума на
длъжника докато тече исковото производство по чл. 422 ГПК
за установяване дължимостта на
вземането, признато в издадената заповед за изпълнение и оспорено от длъжника.
Нормата предвижда, че длъжникът може да спре принудителното изпълнение, ако
представи надлежно обезпечение за кредитора или алтернативно, когато представи
писмени доказателства, че: 1./ вземането не се дължи; 2./ вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3./ неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случаите като този, когато с
произнасяне по искането за спиране
на принудителното изпълнение е сезиран съдът, пред когото висящо делото по
установителния иск, следва да се направи преценката за наличие на
предпоставките за спиране въз основа на
направените в исковото производство, възраженията на длъжниците срещу
основателността на исковете и доказателствата, представени в това производство.
С изменението на разпоредбата на чл. 420, ал.
2 ГПК / ДВ бр. 100/2019г./ е предвиден занижен интензитет за доказване на предпоставките за спиране,
като е отпаднала необходимостта от квалифициране на представените писмени
доказателства като убедителни. За целите на предвиденото в закона спиране на принудителното изпълнение,
съдът дължи формална преценка на писмените доказателства и тяхното съответствие
с твърдените от молителя факти и обстоятелства, т. е. че същите са годни да
обосноват извод за вероятна основателност на твърденията за погасяване на
предварително изпълняемото право.
При изрично своевременно направени в
процеса, от длъжниците по заповедта за изпълнение, правопогасяващи възражения
за давност и представяне на писмени документи за установяване на началната дата
на давностния срок по чл. 110 ЗЗД, които са приети от окръжния съд като
доказващи спорния факт по отношение на единият от длъжниците / кредитополучателя/,
следва да се приеме, че са налице предвидените в чл. 420, ал.
2, т. 1 ГПК предпоставки
за спиране на изпълнението и искането следва
да се уважи. Писмените доказателства са годни да разколебаят удостоверителната
сила на несъдебното изпълнително основание и да оправдаят спирането на
изпълнението, тъй като от датата, на която е заличено юридическото лице ТБ „МКБ
Юробанк“ АД, чиито изходящи и входящи номера са поставени върху документите, до
инициираното от банката - правоприемник обявяване на предсрочна изискуемост на договор
за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. през 2019г. са изминали повече от
пет години.
Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,
І – ви състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. №
268860/20.10.2020г. на М.Ц.Б. ***, представлявана от адв. Сн. Л. от ВАК, и
въззивна жалба вх. № 268962/02.11.2020г. на „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД –
гр. София, подадена чрез ю. к. Г.Д., срещу решение № 260271/06.10.2020г.,
постановено по т. д. № 281/2020г. по описа на Варненски окръжен съд.
ЗАДЪЛЖАВА „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София да
представи в открито съдебно заседание изходящия регистър на ТБ
„МКБ Юробанк“ АД
за м. 06.2013г., както и всички документи от кредитното досие по договор
за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г., приложени до края на 2013г., на
основание чл. 190 ГПК. Предупреждава страната, че при неизпълнение съдът може
да приеме за установени фактите, за чието доказване е създала пречки.
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззивницата - ответник
за допускане разпит на свидетели, в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.03.2021г. от
14.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СПИРА изпълнението по изп. дело № 20197190401163/2019г. по
описа на ЧСИ Ст. Якова рег. № 719, с район на действие ОС - Варна, образувано
по изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д.
№ 11948/2019г. по описа на ВРС, по реда на чл.417 ГПК, в полза на ищеца „ ПИБ“
АД, срещу длъжниците Й.Б.Б., ЕГН **********, Д.Ц.Б., ЕГН **********, и М.Ц.Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 420 ГПК.
Определението в частта за спиране на
изпълнението по чл. 420 ГПК подлежи на незабавно изпълнение, както и на
обжалване, с частна жалба, пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщенията.
В останалата част определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.