Решение по дело №970/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260128
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 1 март 2022 г.)
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20204400100970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                      /21 .12.2021

 

                                       гр.Плевен 21.12.2021г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публичното заседание на двадесет и трети ноември    

през две хиляди  двадесет и първа    година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    РЕНИ СПАРТАНСКА

                             

    при секретаря  Мари Йончовска                                               и в присъствието  

    на  прокурора                                                като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                                          гр.дело №970 / 2021г.

    по   описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото производство е образувано на основание постъпила ИМ от „***“АД гр.София ,представлявано от изп.директори П. Д. и Д.Ш.   чрез пълномощника Адвокатско дружество „***” ,представлявано от адвокат Д.М. срещу Ф.А.А. и Д.Д.А. ***.

         В ИМ се твърди,че на 04.10.2007г.между „***“АД ,с правоприемник „***“АД ,ЕИК *** като кредитодател и Ф.А.А. и Д.Д.А. като кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 04.10.2007г.,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове ,с левова равностойност 300 000лв.,от които равностойността на швейцарски франкове в размер на 49 000лв.за закупуване на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 251 000лв.за др.разплащания,а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит ,заедно с дължимите лихви,в сроковете и при условията на договора.Описани са параметрите на договора за банков кредит,като са цитирани  клаузите на чл.19 във вр.чл.18 от договора, съгласно които при определени условия банката може да направи кредита предсрочно изискуем ,да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение.Посочено е,че с Приложение №1 от 22.10.2017г. страните са удостоверили,че към датата на усвояване на кредита приложимият курс“ купува“ за швейцарския франк на банката към лева е 1,1635 и съгласно този курс предоставения и усвоен  кредитен лимит в швейцарски франкове е 257 843 шв.франка.В ИМ подробно са описани сключените между страните допълнителни споразумения  , съответно от 24.03.2009г.;от 22.11.2010г.; от 28.04.2011г.; от 29.04.2011г.;от 23.01.2012г.; от 07.06.2012г.;от 29.06.2012г.;от 31.01.2013г.;от 21.10.2013г.;от 22.10.2013г.;от 15.08.2017г.,с които страните са предоговорили условията за погасяване на отпуснатия кредит.Твърди се,че с оглед  осъщественото правоприемство между „***“АД,ЕИК *** и „***“АД,ЕИК ***,понастоящем  „***“АД номерът на сключения договор за кредит за покупка на недв.имот № *** от 04.10.2007г.е променен на договор за кредит за покупка на недв.имот № *** / 04.10.2007г.,а с оглед извършеното превалутиране на кредита,съгласно допълнително споразумение от 15.08.2017г. е променен и номера на сделката 9128898 по договора за кредит на 4681157 . Ищецът твърди, че във връзка с извършени цесии дружеството „“***“АД ЕИК*** е заличено и негов правоприемник е „***“ЕАД,  ЕИК***, който от своя страна също е заличен търговец с правоприемник „***“АД, ЕИК ***, като банката-ищец е придобила всички права и задължения на дружеството, като негов универсален правоприемник, в т.ч. и вземанията по процесния договор за потребителски кредит *** /04.10.2007г.В исковата молба се твърди, че с покани връчени чрез ЧСИ Надежда Вангелова, с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие ОС Плевен до Ф.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.46 от ГПК и до Д.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.45 от ГПК, банката е уведомила длъжниците, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като ги кани в едноседмичен срок от получаването на поканата да погасят изцяло задълженията си. Уведомяването, съдържа и предупреждение, че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.Ищецът твърди, че към настоящия момент не са постъпили никакви плащания ,не е осъществен контакт от страна на длъжниците и има  37 непогасени вноски за главница,считано от 01.11.2017г.и 37 непогасени вноски за лихва,считано от 02.10.2017г., поради което за банката е налице правен интерес от завеждане на иска.Твърди се,че към момента общото задължение  възлиза на 428 414,92лв., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката  към 02.12.2020г., както следва :      

 -426 376,94лв. - главница за периода 01.11.2017г. до  02.12.2020г.;

 -3,78лв.наказателна лихва за просрочие за периода 01.10.2017г.до  02.12.2020г.;

 - 1 333,21лв.такси за  периода 03.09.2017г.до  02.12.2020г.;

 -365,06лв. –застраховки за периода 30.10.2017г. до 02.12.2020г.;

        -335,93лв.-нотариални разноски за периода 17.01.2019г.до 02.12.2020г.

В ИМ е посочено,че сумата 336лв.представлява направени от ищеца разноски за връчване на нотариални покани ,като връчването на поканите е на обща стойност 96лв. с ДДС,а сумата за изготвянето им е в размер на 240лв. с ДДС,съгласно чл.6,т.5 от Наредба №1/09.07.2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения.Твърди се,че съгласно чл.78 ЗЗД във вр.чл.309а ТЗ разноските по изпълнение на задължението са в тежест на длъжниците , когато същите са изпаднали в забава и ако вземането на банката бъде установено по основание и размер,то разноските по връчването на поканите следва да бъдат присъдени.

В заключение банката-ищец моли съда да постанови решение,с което ответниците Ф.А.А. и Д.Д.А. бъдат осъдени да заплатят солидарно  сумата в общ размер на 182 032,32лв. , частичен иск от общо дължимите суми по договор за кредит и допълнителните споразумения към него,както следва:

         -180 000лв.-главница за периода 01.11.2017г.до 02.12.2020г.

 - 1 333,21лв.такси за  периода 03.09.2017г.до  02.12.2020г.;

 -365,06лв. –застраховки за периода 30.10.2017г. до 02.12.2020г.;

         -335,93лв.-нотариални разноски за периода 17.01.2019г.до 02.12.2020г.

Претендира се и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на общото задължение,както и направените по делото разноски, в т.ч. и разходи за адвокат.

В съдебното заседание на 23.11.2021г.,на което бе даден ход по същество не се е явил представител на дружеството ищец.Депозирана е молба от пълномощника на ищеца,с която се поддържа подадената искова молба,като моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

       В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от  ответниците Ф.А. и Д.А. чрез техния пълномощник адвокат Е.М. от ПАК.В отговора е взето становище,че предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.430-432 ТЗ е допустим,но неоснователен.С отговора е направено възражение за погасяване по давност на всички задължения по договора на осн.чл.110 ЗЗД , като ответниците считат, че по силата на изричната уговорка постигната в чл.17 от договора за кредит, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично при неплащане на три последователни погасителни вноски, като от датата на просрочие на третата погасителна месечна вноска  е изминал период по-голям от пет години.

        В отговора е направено възражение,че част от договорните клаузи са нищожни поради неравноправността им по смисъла  на чл.143 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО, доколкото не отговарят на изискването за добросъвестност и едновременно с това целят и създават значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което уврежда последния.Това са клаузите на чл.1, ал.3; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и ал.2.Възразяват срещу действия, с които ищецът е начислявал/капитализирал/ неизплатени суми за лихва като главница, след което получената сума е облагал отново с договорна лихва, като считат същите за нищожни поради забраната за анатоцизъм.Поради това оспорват и размера на задължението, като молят съда да съобрази възражението при определяне размера на дължимите суми.Изложени са доводи,че  чл.1, ал.1 от договора за кредит е формулиран по начин, който не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от договора в дългосрочен план, тъй като липсва яснота относно факторите, които влияят върху курса на швейцарския франк, в който е усвоен кредита, което води до неяснота и за общата цена на кредита, която следва да се плати в срока на договора.Считат тази клауза и за неравноправна в частта й относно предоставянето и връщането на кредита в швейцарски франкове, тъй като въвежда значително неравновесие във взаимните права и задължения на страните в ущърб на кредитополучателите. 

 Ответниците навеждат доводи, че клаузите на чл.3, ал.5 и на чл.6, ал.2 от договора за кредит от 2007г.попадат в приложното поле на чл.143, т.3, т.10. и т.12 от ЗЗП като дават право на банката-ищец да променя едностранно условията на договора за банков кредит на основания, които не са предвидени в договора.Считат, че от договора не става ясно как се формират елементите на базовия лихвен процент/БЛП/,като един от компонентите определящи приложимия лихвен процент.Считат, че в договора не е предвидена възможност за потребителя да го прекрати без насрещни неблагоприятни последици /допълнителни такси, лихви и др./,каквато защитна клауза за потребителя е предвидена в Директива 93/13/ЕИО на СЕО на Съвета от 05.04.1993г.

В отговора се твърди,че банката кредитор е въвела в отношенията си с кредитополучателите, т.нар.кръстосано превалутиране на швейцарски франк-лев-евро, без да са ясни за потребителя факторите и показателите водещи до промяна на курса, а от там, водещи и до неяснота относно евентуалните бъдещи изменения в размера на погасителните вноски, върху конкретния размер на главницата и този на лихвата, съответно в общия размер на дължимото.Считат, че това също води до неравнопоставеност между страните, както при договарянето, така и при изпълнението на произтичащите от договора задължения, както и до невъзможност да преценят реално какви са икономическите последици от сключването на договора.Поради това считат клаузата на чл.6, ал.2 от договора за неравноправна в частта, касаеща погасяването на кредита в швейцарски франкове, по см. на чл.143 ЗЗП. Считат, че ищецът се е възползвал от уговорената само в негова полза клауза, като едностранно е променял БЛП както и при последващите допълнителни споразумения, което е довело до неоснователно увеличаване на общото задължение по кредита чрез начисляване на почти двойно по-висок лихвен процент.Цитираните клаузи считат, че не са индивидуално уговорени, тъй като липсват конкретни уговорки за хипотезите, при които банката ще може едностранно да променя БЛП и поради това, че тези клаузи са част от типизиран договор за кредит на „***“АД, който е бил предлаган от банката на всички кредитополучатели, без възможност за договаряне.

В отговора се твърди също, че клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2 от договора е неравноправна,тъй като  предвижда целият риск от промени и повишаване на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк да се понася от кредитополучателя.Според становището в отговора, банката която притежава специални знания за риска от валутно кредитиране, е следвало да поясни на потребителя, че избраният от него продукт е изгоден не по принцип, а само докато курса на франка не се променя и е принципно високо рисков за лице, получаващо доходите си в друга валута.За потребителя не е предвидена възможност да получи облекчения срещу поемането на риска от промяната на курса на валутата.За потребителя няма предвидена възможност да се преориентира към друга валута при значително повишаване на разходите по обслужване на кредита ,поради курсови разлики, което според ответниците, също е аргумент за това, че клаузата не е индивидуално договорена.Позовават се на решение  на Съда на Европейския съюз  С-119/17г. по повод преюдициално запитване касаещо чл.3, пар.1, чл.чл.4, пар.1 и 2 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО по въпроса за неравнопоставеността на клаузата, която възлага риска от валутната промяна изцяло в тежест на потребителя.В отговора се твърди,че по сключения договор за кредит и допълнителните споразумения към него не са приложени погасителни планове.Оспорват се представените допълнителни споразумения,като са изложени са доводи,че същите не са породили правно действие,тъй като са сключени с „***“АД.Ответниците считат,че от представените доказателства не е ясно , че това дружество има качеството на кредитор.В съдебното заседание на 11.05.2021г.ответниците  чрез  пълномощника им адвокат Е.М. от ПАК вземат становище,че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В останалите съдебни заседания ответниците и техния пълномощник не са се явили.

Окръжният съд като съобрази представените по делото доказателства, приема за установено следното.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск с правно основание чл.430 -432 ТЗ във вр.чл.79 ,ал.1 ЗЗД.Банката ищец претендира от ответниците да заплатят солидарно сумата 182 032,32лв., включваща главница, начислени такси,застраховки и нот.разноски. Искът е  предявен като частичен иск от общо задължение в размер на 428 414,92лв. и дължима главница в размер на 426 376,94лв. Сумите се претендират като  неизплатено задължение по договор за банков кредит , ведно със законна лихва върху тях  от датата на завеждане на ИМ -07.12.2020г.до окончателното им изплащане.

От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се установява,че на 04.10.2007г.между „***”АД и Ф.А.А. и Д.Д.А.  като кредитополучатели е сключен договор за  кредит за покупка на недвижим имот ***,по силата на който банката е предоставила кредитен лимит  в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 300 000 лева по курс купува за швейцарския франк към лева на „***“ АД  в деня на усвояване на кредита.Равностойността в шв.франка на 49 000лв.е предоставена за закупуване на недвижим имот-магазин МЗ , подробно индивидуализиран в договора с адм.адрес гр.Плевен,ул.“***“№11,а останалата част –равностойността в шв.франкове на 251 000лв.за други разплащания.Съгласно чл.5 крайният срок за погасяване на кредита, вкл.дължимите лихви е 180 месеца, считано от датата на усвояване на кредита,а датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на Приложение №1. Съгласно договора задължението на кредитополучателите е солидарно.В чл.3 е договорена дължимата от кредитополучателите годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период, плюс надбавка от 0, 95 пункта, като БЛП при сключването на договора е 4,5%. Договорени са лихви за просрочие на дължимите погасителни вноски и  при предсрочна изискуемост на кредита  в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.Договорени са и дължимите от кредитополучателите такси и застраховки, както и предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.В чл.18 ал.1 от договора е предвидено правото на Банката при непогасяване на която и да е вноска по кредита или което и да е задължение по договора да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно ал.2,при неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните.

Съгласно чл.5 от договора и подписаното между страните Приложение №1,с  което е удостоверена датата на усвояване на кредита,кредитът е усвоен на 22.10.2007г. в швейцарски франкове като към тази дата  приложимия курс „купува „за швейцарския франк на *** АД към лева е 1,1635,като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит е 257 843 швейцарски франка.Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Ф.А.  в CHF, след представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижимия имот по ал.1,нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имота, удостоверение за вещни тежести, писмено искане за усвояване на кредита и молба за превалутиране по образец. В чл. 6, ал. 2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата на кредита,в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове , като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута на съответния падеж на погасителната вноска, но има по сметките си в банката средства в лева , погасяването да се извършва с тези средства, след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" на банката за CHF към BGN, за което изрично я е оправомощил. В чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл. 20 от договора  може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди, включително и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

От събраните по делото доказателства се установява,че кредитополучателите са били в затруднено положение за погасяване на кредита, поради което са подавали молби за реструктуриране, разсрочване и гратисен период.Безспорно е,че впоследствие между кредитора и кредитополучателите са сключени няколко допълнителни споразумения към договора за кредит, съответно на 24.03.2009г.;на 22.11.2010г.;на 28.04.2011г.;на 23.01.2012г.,на 07.06.2012г.,на 29.06.2012г.;на 31.01.2013г.,на 21.10.2013г.;на 22.10.2013г.с които са предоговорени задълженията на кредитополучателите. С така сключените допълнителни споразумения страните са постигнали договореност за преструктуриране на кредита,с всяко от тях е предоговаряно задължението на кредитополучателите,уговорен е период на облекчено погасяване на дълга чрез намаляване на размера на лихвата, посочен е размер на дължима главница,на просрочена лихва,просрочени такси и просрочени задължения по застраховки към момента на сключването им.

 Последното допълнително споразумение към договора за кредит е сключено на 15.08.2017г.между „***“АД  и кредитополучателите и с него задължението е превалутирано.Страните са постигнали договореност,че към дата 15.08.2017г. общото задължение по договора за кредит е 341 965,94 швейцарски франка,при обменен курс “безкасов продава“ на банката за швейцарски франк към лева 1,716 лева за 1 швейцарски франк.Постигната е договореност,че към датата на превалутиране, съвпадаща с датата на сключване на допълнителното споразумение-15.08.2017г., размерът на кредита става 429 653,83лв.Договорено е, че за първите 60 месеца от датата на превалутиране на кредита от срока на издължаване на кредита,кредитополучателят не дължи лихва на банката,а от          61-ия месец до крайния срок на издължаване на кредита се дължи лихва при прилагане на променлив ГЛП,който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка  в размер на 3,737 %.

 От представените към ИМ 2 броя покани от ищеца „***” АД до кредитополучателите Ф.А. и Д.А. е видно,че същите са връчени чрез ЧСИ Надежда Вангелова ,рег.№*** на 12.10.2020г. С така депозираните покани банката ищец е обявила процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем,поради просрочия на сумата 51 773,02лв.към 10.09. 2020г.В поканите е посочено ,че към 10.09.2020г.задължението по договора за кредит е общо в размер на 431 215,11лв.,от които 428 698,62лв. главница;3,48 лв.лихви; 1 329,71лв.такси ;277,07лв.застраховки и 996,23лв. други разноски.

 Спорни са въпросите  дължат ли ответниците претендираните суми по исковата молба ,съдържа ли договора за кредит и допълнителните споразумения към него нищожни и неравноправни клаузи и води ли това да недействителност на договора в тези му части, какъв е размерът на дълга, който ответниците следва да заплатят.

 За  изясняване размера на дължимите суми по делото са  назначени две съдебно-икономически експертизи.От първоначалното  заключение  на ВЛ Т.И. ,което не е оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло,се установява, че усвоената сума от кредитополучателите по процесния договор за кредит е в размер на  257 843 шв.франка с дата на усвояване 22.10.2007г.,съгласно бордеро №1609078/22.10.2007г.Към датата на обявената от банката предсрочна изискуемост на целия кредит -12.10.2020г.ВЛ е установило ,че има неплатени 37 вноски за главница и 38 непогасени вноски за лихва,с падеж на първа непогасена вноска 02.10.2017г.Към датата на обявената предсрочна изискуемост размерът на задължението, съгласно договора и допълнителните споразумния към него  е както следва:

-426 376,94лв.главница за периода от 01.11.2017г.-02.12.2020г.

-3,78 лв.наказателна лихва за периода 01.10.2017г.до 02.12.2020г.

-1 333,21лв.такси за периода 03.09.2017г.-02.12.2020г.,в т.ч.подновяване на ипотека -1048,71лв.на 20.09.2017г.

-365,06лв.имуществени застраховки за периода от 30.10.2017г.-02.12.2020г.

-335,93лв.разноски за платени нотариални такси на 17.01.2019ги 23.11. 2020г.

Съгласно заключението последното извършено плащане от кредитополучателя е на дата 25.09.2013г.със сумата 1 800 шв.франка, като вноската е направена на каса от Ф.А. и със сумата е погасена просрочена главница 0,08шв.фрнака за 10.05.2013г.и 10.06.2013г.,просрочена лихва 1 761,57 шв.франка за 10.05.2013г.,10.06.2013г.и 10.07.2013г.;просрочени такси 38,66 шв.франка за 10.05.2013г;10.06.2013г.и 10.07.2013г. В експертизата е описано допълнителното споразумение от 15.08.2017г.,с което размерът на кредита е превалутиран от шв.франка и става 429 653,83лв.,като е посочено,че след сключване на това допълнително споразумение  не са извършвани плащания по договора за кредит.ВЛ е установило,че при това превалутиране с последното доп.споразумение банката за своя сметка е погасила значителна по размер сума в размер на  157 159,72лв. По поставената от съда задача дали е налице анатоцизъм,ВЛ е установило,че при предоговаряне на кредита  и на база клаузите от сключените допълнителни споразумения  е имало капитализиране на просрочени лихви към главницата ,която впоследствие е олихвявана с договорения лихвен процент  и това е общо сумата 23 030,04 шв.франка , индивидуализирана по размер  за отделните години.

Основателни са направените от ответниците възражения за недействителност на клаузи от основния договор за кредит и допълнителните споразумения към него ,предвиждащи кредитополучателят да погасява кредита в швейцарски франкове и да носи валутния риск от промяна в курсовете на швейцарския франк към българския лев.

Ответниците като кредитополучатели са  потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като сключеният на 04.10.2007г. договор за кредит за покупка на недвижим имот е сключен от последните като физически лица и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, тъй като е скючила процесния договор в рамките на своята търговска /банкова/ дейност.Съгласно формираната постоянна практика на ВКС /Решение № 295/ 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., ІІ т. о., Решение № 294/ 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г., ІІ т. о., Решение № 384/ 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г., ІІ т. о., Решение № 66/ 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о. / неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Тази практика на ВКС е съобразена и с постановените решение по дело С-186/16 на СЕС, определение по дело С-119/17, във връзка с тълкуване на разпоредбите на чл. 3чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП.

Банката не е предоставила на кредитополучателя преди сключването на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита т.е. да прецени значимите икономически последици върху финансовите им задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. Предоставената от банката информация, че е възможно промяна на обявения курс на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите погасителни вноски, в т.ч. повишаването им, не означава, че потребителят е достатъчно информиран. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната на обменните курсове на швейцарския франк, кредитополучателите не са могли с оглед и срока на договора, да преценят значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и са се съгласили с установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да могат да повлияят на съдържанието им.

Оспорената клауза не е индивидуално уговорена, тъй като от една страна липсва такова твърдение  на банката и от друга липсват  доказателства, с които да се мотивира такъв извод, с оглед тежестта на доказване по чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Съобразно редакцията на текста на чл.22 от договора и множеството идентични договори-предмет на граждански и търговски дела, разглеждани от Плевенски ОС, както и предвид цитираната по-горе практика на ВКС, касаеща въпросната клауза от договори, с които банката-ищец е кредитирала потребители, съдът  приема, че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвената като част от договора клауза, т.е налице е хипотеза на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

В съответствие с изискването на чл.145 от ЗЗП преценяването на неравнопоставеността на клаузи в договора предполага анализ на предмета му, обстоятелствата, свързани с неговото сключване и всички останали клаузи, които за да се приеме, че не увреждат потребителя, следва да са ясни и разбираеми. Съгласно чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.В конкретния случай размера на кредита е изчислен в равностойността на швейцарски франкове по курс "купува" на банката – чл. 1. Предвидено е в чл.2, ал.1, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове по блокирана сметка, т.е. потребителя няма възможност да тегли суми от нея. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в левове преди усвояването им, като в чл. 6, ал. 2 се предвижда, че погасяването се извършва в CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил такива, а има средства в лева , банката служебно изкупува дължимите CHF по курс "продава" за швейцарски франк към лева.

Договорът в частта му, с която е уговорено предоставяне, усвояване и връщане на кредита в швейцарски франкове, съдържа неравноправни клаузи, тъй като изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение. Те са относими единствено към основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и погасителни вноски, дължими в същата валута; тъй като договорът за кредит не представлява сделка с ценни книжа, нито сделка с финансови инструменти; тъй като цената на кредит в чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск, включително разликата в обменния курс. В този смисъл е решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС. Същото становище е застъпено и в решение № 18/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, както и в решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС.

Не е спазено и изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договора да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. С оглед на това, за да се приеме, че двойното служебно превалутиране на сумите по кредита и погасяването му в чуждестранна валута, в която потребителят не получава доходите си, са валидни клаузи по договора, следва банката да е предоставила на кредитополучателя необходимата информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от този договор – евентуално движение и промяна на валутния курс, съотношение между курс "купува" и курс "продава" на банката и тази информация да се проследи и прогнозира в перспектива, с оглед срока на сключване на договора, както и следва да се предостави информация по какъв начин потребителят би могъл да минимализира валутния риск и да се освободи от тежестта му, при неочакван обрат на пазара. Информацията би му помогнала да избере дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но без поемане на валутен риск. Банката, която извършва финансови услуги, може да прогнозира темпа на поскъпване на швейцарския франк за дълъг период от време, тя е следвало да предостави тази информация на кредитополучателя и той да може да формира своето решение, съобразно с нея. 

По  изложените съображения,съдът приема, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл. 22 от договора, предвиждащи поемането на валутния риск от потребителя, се явяват неравноправни, което води до тяхната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Наличието на нищожни клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, защото неприложимите поради неравноправния им характер клаузи могат да бъдат заместени с диспозитивна уредба от националното право – чл. 240, ал.1 ЗЗД, която норма предвижда, че заемателят дължи връщане на заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Очевидно е, че длъжникът не би могъл да бъде осъден за връщане на дължимото в CHF, защото той не може да купи тази валута по курса, действащ към датата на усвояване на кредита. Според съда връщането на заетата сума следва да се извърши в националната валута по курс „купува“на банката в деня на получаване на паричните средства-1 CHF=1,1635 BGN ,която възможност ТР №4/29.04.2015г на ОСГТК на ВКС не изключва.В този смисъл са решаващите мотиви на ВТАС в решение №100/05.05.2021г. по в.т.д.№395/2020г.

 Основателно е направеното от ответниците възражение за нищожност на клаузите в допълнителните споразумения и наличието на анатоцизъм,с оглед капитализиране на лихвите към главницата и начисляване на лихви към целия размер на задължението.Установено е от допълнителните споразумения и първоначалното заключение на ВЛ Т.И.,че е налице капитализиране на просрочените лихви към главницата,която впоследствие е олихвявана с договорения лихвен процент.Това олихвяване на просрочени лихви не е допустимо от закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм, а такава наредба не е приета към момента. Включването им в главниците представлява анатоцизъм съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД, защото върху така формираната главница се предвижда начисляването на възнаградителна лихва, и доколкото анатоцизмът е допустим само при изрична уговорка между търговци, каквото качество кредитополучателите нямат, клаузата е нищожна като противоречеща на закона-чл.10 ал.3 ЗЗД и не поражда действие. Същевременно съгласно последното допълнително споразумение от 15.08.2017г.,с което кредитът е превалутиран в български лева кредиторът е опростил голяма част от задължението на длъжниците в размер на  157 159,72лв.

 Поради изложеното по-горе и предвид обстоятелството, че ответниците не поискаха възлагане на допълнителна задача за изчисляване от счетоводната експертиза на дълга им, съобразно възраженията за нищожност на клаузи от договора за кредит, от съда служебно беше назначена допълнителна експертиза, да изчисли  какъв е размера на дължимото вземане за главница, такси, застраховки и разноски към 12.10.2020г.,датата на предсрочната изискуемост по договора за кредит, съобразно извършените плащания,като изчисли капитализацията по доп. споразумения само на просрочената към датата на сключването им главница,без да се добавят изтеклите лихви и съобрази възнаградителната лихва в размера по чл.3 ал.1 за целия срок на договора по първоначалния погасителен план,както и каква част от главницата,таксите и застраховките  и лихва е погасена към 12.10.2020г.

От допълнителното заключение на ВЛ Т.И. се установява ,че сключените договори за цесия между „***”АД и *** АД са отразени в системата на банката,като на ВЛ са предоставени банкови бордера за счетоводните операции.От представеното от ищеца решение на СГС №61/01.11.2007г.по ф.д.№10646/1991г. е видно,че със същото е вписано преобразуване на „***“АД чрез вливането му в“***“АД,вписана е промяна в наименованието на                       дружеството от „***“АД на „*** България“АД като е безспорно,че ищецът е правоприемник на кредтироа по договора.Неоснователни са изложените в тази насока възражения за липса на активна легитимация на кредитора „***“АД.

Съгласно допълнителното заключение на ВЛ Т.И.,  по първоначалния погасителен план задължението е било разсрочено на 180 вноски по 2099,96шв. франка или с реално извършените плащания от ответниците в размер на 88 005,76 шв.франка/без да са включени капитализациите, които в предходната експертиза са посочени като погасявания /,ще се погасят изцяло 40 вноски с падежи от 22.11.2007г. до 22.02.2011г., както и частично от вноска с падеж 22.03.2011г.Отделно биха били  погасени  годишни такси в размер на 2 107,08 шв.франка.Така към 12.10.2020г. размера на задължението в този вариант на изчисления възлиза на следните суми: редовна главница 49 522,09 шв.франка; просрочена главница 166 761,93шв.франка; текущи лихви редовна главница 149,94 шв.франка;текущи лихви просрочена главница 1 411,77 шв.франка; просрочени лихви редовна главница 72 832,80 шв.франка;просрочени лихви  просрочена главница 113 124,38 шв.франка;такси 3 867,82шв.франка; застраховки 365,06лева;нотариални такси 828,30 лева или общо 407 670,72  шв.франка и 1 193,36 лева  ,като общото задължение,превалутирано в лева е в размер на 731 535,46 лв. по курс продава на банката за 12.10.2020г.

Съгласно посоченото в експертизата, големия размер на задължението при тази калкулации се дължи на обстоятелството, че с промяна на първоначално договорените условия по кредита с допълнителни споразумения многократно вноските на ответниците са намалявани, а срока за погасяване на задължението е увеличаван. От дълга е опростена при превалутирането му през 2017 г. сума в значителен размер – 157 159,72лв. Съгласно предоговарянията има спасителни периоди, които са много по-изгодни за клиентите на банката от първоначално договорените условия, като особено голямо влияние на размера на дълга е оказала мораторната лихва,тъй като в настоящите изчисления по така поставената задача, кредита е в просрочие още от м.03.2011 г. и до 12.10.2020 г. върху всяка просрочена месечна вноска се начислява мораторна лихва в размер 15,45 % / договорен лихвен процент плюс 10 пункта надбавка/ За сравнение  по предоговорените условия, кредитът  е в просрочие едва  от 02.10.2017 г.

 При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка съдът приема,че претенцията на банката –ищец е установена по основание и размер.Между страните е налице валидно облигационно отношение  по договор за банков кредит, отпуснат и усвоен в швейцарски франкове в размер на 257 843  швейцарски франка, остойностени по курс "купува" на банката към лева 1.1635, като стойността на договорената сума е с равностойността на 300 000лева.Сумата е усвоена от кредитополучателите на 22.10.2007г.,с което банката е изпълнила поетото с договора задължение. За кредитополучателите е възникнало насрещното задължение за връщане на получената сума съобразно уговореното.Безспорно е установено, че те са изпаднали в забава за плащане на договорените погасителни вноски, поради което многократно са подписвани допълнителни споразумения за разсрочване и предоговаряне на условията по кредита, като са спрели обслужването му на 10.05.2013.,когато е направено последното плащане по договора.С последното  допълнително споразумение от 15.08.2017г. е констатирано, че общото задължение е в размер на 341 965.94 швейцарски франка и страните са се  съгласили кредитът да се превалутира в бълг.лева ,като размера  на кредита става 429 653,83лв. Въпреки договорените отстъпки в доп.споразумение и извършеното от банката погасяване  на  сума в значителен размер - 157 159,72лв.,кредитополучателите на се извършили никакви плащания. Това неизпълнение е обусловило правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем и да изиска връщане на дължимия остатък от кредита преди настъпване на договорения краен срок за издължаване – 01.08. 2039г., съгласно чл.18 от договора.Установени са 37 неплатени вноски за главница и 38 непогасени вноски за лихва.С връчените от банката на кредитополучателите покани на 12.10.2020г.волеизявлението на банката да направи целия кредит предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателите и от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост. Ответниците кредитополучатели не са изпълнили задълженията си по сключения договор ,не са заплащали дължимите суми в уговорените срокове и размери и се явяват неизправна страна по договора.

Независимо от нищожността на отделни клаузи в договора и доп.споразумения към него,съдът счита,че следва да бъде съобразено първоначалното заключение  на ВЛ относно размера на задължението, изчислено на база основния договор и допълнителните споразумения към него, който  е по-благоприятен за ответниците кредитополучатели.По този вариант на изчисления размерът на задължението на ответниците е значително по-малък в сравнение с този,посочен в доп.заключение.Безспорно е установено капитализиране на изтекли лихви към главницата при сключване на всяко от доп.споразумения и нищожност на клаузите,поради анатоцизъм,но същевременно с тези доп.споразумения са договаряни по-облекчени условия за погасяване на кредита,намаляван е размера на дължимите  вноски ,удължаван е срока за погасяване на задължението.С последното допълнително споразумение от 15.08.2017г. при превалутиране на кредита, банката е опростила значителна по размер  сума от 157 159,72лв., договорено е кредитополучателите да не заплащат лихва за първите  60 месеца от датата на превалутиране на кредита, т.е.за период от 5 години. По този начин с допълнителните споразумения са договорени много  по-благоприятни условия за връщане на кредита ,в сравнение с първоначално сключения договор,същите в голямата си част не водят до увреждане на кредитополучателите,поради което следва да бъдат съобразени.

По изложените съображения съдът приема,че предявеният иск с правно основание чл.430-432 ТЗ във вр.чл.79 ЗЗД е основателен,доказан и следва да бъде уважен изцяло за сумата  182 032,32 лв.,частичен иск от общо задължение в размер на 428 414,92лв., като сумата включва:180 000лв. главница за периода 01.11.2017г.до 02.12.2020г.,част от дължима главница в размер на 426 376,94лв.; 1 333,21лв.такси за периода 03.09.2017г.до 02.12.2020г.; 365,06лв. застраховки за периода 30.10.2017г.до 02.12.2020г., 335,93лв. нотариални разноски за периода 17.01.2019г.до 02.12.2020г.С ИМ не се претендират дължимите договорни и наказателни лихви.Върху сумата  се дължи и законна лихва от датата на завеждане на ИМ -07.12.2020г.до окончателното й изплащане.

 Неоснователно е направеното от ответниците възражение за погасяване на иска по давност.Предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично с неплащането на 3 погасителни вноски,както се твърди в писмения отговор,независимо от посоченото в  чл.18 от договора ,че изскуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.Предсрочната изскуемост е настъпила на 12.10.2020г.,с връчване на поканите до кредитополучателите.В този смисъл са и  дадените разяснения в ТР №4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №4/2013г.,в което е прието,че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

          При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1  ГПК ответниците следва да заплатят  на ищеца  направените разноски общо в размер на 14 214,06лв., от които  ДТ в размер на 7 281,99лв.,адв.възнаграждение в размер на 6 204,77 лв. и депозити за ВЛ в размер на 728лв.

            Ответниците не са внесли определения депозит от 200лв.за изготвяне на допълнителната експертиза,който е изплатен на ВЛ от бюджета на ПОС и следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 200лв.разноски по сметка ПОС.

            Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

ОСЪЖДА на основание чл.430 ал.1 ТЗ  във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД  Ф.А.А. ,ЕГН ********** и Д.Д.А.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване:адвокат Е.М. ***,бизнес център „***” ет.6, офис *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно  на „***“АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “*** „ №***, представлявано от изп.директори П. Д. и Д.Ш.,със съдебен адрес за призоваване :адвокат Д.М. , АД “М. ***,офис 9                          сумата 182 032,32 лв.,от която  главница в размер на 180 000 лв. за периода 01.11.2017г.до 02.12.2020г.;1 333,21лв.такси за периода 03.09.2017г.до 02.12.2020г.;365,06лв. застраховки за периода 30.10.2017г.до 02.12.2020г., 335,93лв.нотариални разноски за периода 17.01.2019г.до 02.12.2020г., частичен иск от общо задължение в размер на 428 414,92лв.и частичен иск от главница в размер на 426 376,94лв.,които суми  представляват непогасени задължения по договор за  кредит за покупка на недвижим имот *** от 04.10.2007г.,превалутиран на 15.08.2017г.от швейцарски франка в лева,обявен изцяло за предсрочно изискуем,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ -07.12.2020г.до окончателното й  изплащане.  

          ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК   Ф.А.А. ,ЕГН ********** и Д.Д.А.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване:адвокат Е.М. ***,бизнес център „***” ет.6, офис ***  ДА ЗАПЛАТЯТ  на „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“***„ №***,представлявано от изп. директори П. Д. и Д.Ш.,със съдебен адрес за призоваване :адвокат Д.М. ***,офис 9 деловодни разноски  в размер на 14 214,06лв.

           ОСЪЖДА Ф.А.А. ,ЕГН ********** и Д.Д.А.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване: адвокат Е.М. ***, бизнес център „***” ет.6, офис ***  ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка ПОС сумата 200лв.,разноски за ВЛ. 

           Решението   подлежи на  обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

        

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :