Р Е Ш Е Н И Е
град София, 20.09.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9339 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №502879 от 08.10.2018г., постановено по гр.дело №14872/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, е признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД срещу Е.Б.К. искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Е.Б.К. дължи на "Т.С." ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №46529/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, както следва: сумата от 2396.01 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законна лихва от 10.07.2017г. до изплащане на вземането; както и сумата от 542.14 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 16.06.2017г., за топлоснабдения имот, находящ се в гр.София, ж.к. "***********ап.*, аб.№347887. С решението е осъден Е.Б.К. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 587.08 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 108.76 лв., представляващи сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - Е.Б.К., с която се обжалва решение №502879 от 08.10.2018г.,
постановено по гр.дело №14872/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав,
с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. Инвокирани са доводи
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение като
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първостепенният
съд не е приложил института на погасителната давност досежно част от
претендираните вземания на ищеца. Твърди се, че е релевирано възражение за
давност с подадения писмен отговор, но съдът не се е произнесъл, същото се
явява основателно за част от претендираните вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК пред съда, с който факт не се е съобразил
първоинстанционният съд при уважаване на предявения иск. Твърди се още, че с
решение №4777/13.04.2018г. по адм.дело №1372/2016г. по описа на ВАС, ІІІ отд. е
отменена като неправилна Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение №1 към Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката
и енергетиката, в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия,
отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради. В тази връзка
се излага, че по делото се доказва неправилният подход от страна на
топлофикационното дружество при изчисляване на доставената в имота топлинна енергия,
с който факт първоинстанционният съд не се е съобразил при постановяване на
обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт,
с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД не депозира писмен отговор,
представена е молба от 11.05.2021г., в която се изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач - "Т.С." ЕООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу Е.Б.К. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите
на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №46529/2017г. по описа на СРС, І Г.О.,
30-ти състав, въззиваемият-ищец-
„Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 10.07.2017г. и е
постановена на 09.01.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу Е.Б.К. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Е.Б.К. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/ и допустимо /съдът е разгледал
предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/, но по същество
е частично неправилно. За да постанови обжалваното
съдебно решение, с което са уважени изцяло предявените искове, първоинстанционният
съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове, са дължими
поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от
ответника топлоенергия, както и че същият е изпаднал в забава, тъй като
задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. Обоснованият
краен извод на СРС за основателност на предявените искове за целия процесен
период - 01.05.2013г. до 30.04.2015г. не кореспондира на доказателствата по
делото, същият е направен, без съда да се произнесе по
своевременно релевирано от ответника възражение за давност. Изложените в
жалбата доводите в този смисъл за основателни.
В процесната хипотеза по делото не е
спорно обстоятелството, че ответникът - Е.Б.К. е собственик на процесния топлоснабден имот - апартамент №3,
находящ се в гр.София, ж.к. "*************за исковия период от време. Според действалата през периода разпоредба на чл.153,
ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. В случая след като по делото не е спорен факта, че
ответникът е собственик на имота през процесния период, т.е. без съмнение през
процесния период същият е имал качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното отношение с ищеца за
продажба на топлинна енергия. В случая не се изисква задължително договорът да
е в писмена форма, касае се за неформален договор за продажба на топлинна
енергия, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е
приел изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. По тези съображения се налага единственият
правилен извод, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия относно процесния топлоснабден
имот. След като по делото е установено принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните в процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, то този факт е достатъчен за доказване на иска по
основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответникът е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК.
В случая въз основа на констатациите на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза съдът приема, че по делото е доказан и размерът на реално потребеното
количество топлоенергия за процесния период. Съдът кредитира приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което е изготвено не само
на базата на изходящите от ищеца фактури, но експертът е извършил и проверки на
месечните отчети на общия топломер в сградата, както и на дяловите разпределения
от фирмата за топлинно счетоводство. Съгласно заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, в случая дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответникът през процесния период е извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания на действащата през периода нормативна уредба, като дела на ответника за ползвана топлинна енергия е
изчислен точно. Ответникът не е установил да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач
изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл. 32 ал.3 от Общите
условия, които имат силата на закон за страните – в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което
и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и
отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
На следващо място въззивният съд
счита за неоснователен наведеният в жалбата довод, че по делото се доказва неправилният подход от страна на топлофикационното
дружество при изчисляване на доставената в имота топлинна енергия доколкото е
постановено в този смисъл решение №4777/13.04.2018г. по адм.дело №1372/2016г.
по описа на ВАС, ІІІ отд., с което е отменена като неправилна Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост,
представляваща Приложение №1 към Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката, в
частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални
сградни инсталации в многофамилни сгради. Така постановеното съдебно решение
няма обратно действие и не се отнася за процесния период, поради което правилно
СРС не се е съобразил с него при обосноваване на крайните изводи досежно доказаните
количества доставена на процесния имот топлинна енергия.
По изложените съображения съдът приема,
че за целия исков период ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в
недвижимия имот на ответника /в каквато
насока са констатациите и на приетото по делото заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и заключение на съдебно-техническа експертиза/.
Въззивникът-ответник до приключване на устните състезания не е
ангажирал доказателства, че е заплатил стойността на доставената в имота му
топлинна енергия.
На следващо
място въззивният съд след като приема, че вземането на ищеца е доказано по
основание, следва да разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за
давност, което първоинстанционният съд не е сторил. Разгледано по същество
релевираното възражение за изтекла погасителна давност досежно част от
претендираните от ищеца вземания за главница е основателно. Вземането
на „Т.С.” ЕАД спрямо ответника представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията
и договорите, по отношение на което се прилага тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница и лихва/, давността тече от деня на
падежа. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни
– според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая не се оспорва
обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК и съобразно
изричната разпоредба на чл.422 ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.07.2017г..
При това положение, погасени са по давност всички вземания от началото на
процесния период - 01.05.2013г. до 31.05.2014г.
вкл. доколкото падежът на вземането за м.05.2014г. е изискуемо на 01.07.2014г.,
съответно погасено по давност се явява и претендираното вземане за услуга за дялово
разпределение, за което е издадена фактура през м.06.2013г.. Следователно дължими
са всички претендирани от ищеца вземания за стойността на
доставена топлинна енергия за имота на ответника, съответно вземания за услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2014г.
до 30.04.2015г.. По отношение на размера на предявените искове, съдът при
прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК и с оглед приетото по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза изчислява, че за периода 01.06.2014г.
до 30.04.2015г. стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 1115.21
лв., както и цената на услуга за дялово разпределение, за което са
издадени фактури през м.06.2014г. и м.05.2015г., възлиза на 47.67 лв., или
общата дължима сума за главница е в размер на 1162.88 лв., до който размер предявените установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ следва да
бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2017г. /дата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/, до
окончателното изплащане на сумите и в тази част съдебният акт следва да бъде
потвърден. Обжалваното съдебно решение
следва да бъде отменено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ за разликата над сумата от 1162.88
лв. до пълния уважен размер от 2396.01 лв., стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2013г.
до 31.05.2014г., в т.ч. и цена на услуга за дялово
разпределение, за което е издадена фактура през м.06.2013г., и да се постанови друго решение, с което в тази част исковете да се
отхвърлят като погасени по давност.
По предявената претенция за
лихви, съдът намира следното:
По
отношение на задълженията от процесния период възникнали преди 12.03.2014г. са
приложими отменените общи условия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-0028/07.01.2008г., а за задълженията възникнали след тази
дата - одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014г. Общи условия, които са приложими за останалата част от исковия период.
Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 и ал.6 от отменените
ОУ на топлофикационното дружество, задължението на потребителя на топлинна
енергия да заплати месечните дължими суми следва да бъде изпълнено в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията
за периода от м.05.2013 г. до м.03.2014г. включително (по отношение на които се
прилагат отменените ОУ) са погасени по давност. По отношение на вземанията за
периода м.04.2014г. - м.04.2015г. приложение намират новоприетите
ОУ, като съгласно чл.33, ал.1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност
ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет
представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът
на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на
задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна
енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва
да тече от датата на възникването им - арг. чл.114, ал.2 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че посоченото от
ищеца основание на претенциите, а именно посочване на дължимата сума в обща
фактура №0056167094/31.07.2014г. не променя падежа на общото
задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ.
от изтичане на 30-дневен срок от публикуването й (чл.33, ал.2 от ОУ). Това е
така, тъй като съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 2014г. тази обща
фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на
сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на
потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за
стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл.33,
ал.1 ОУ (в 30-дневен срок от датата на публикуването им), като въз основа на
общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би
могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор
на фактурираните през целия период задължения (в случай на резултат за
доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя за сумата за
връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия
отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение. В настоящия случай при доказателствена тежест за ищеца по делото няма
ангажирани доказателства за датата
на публикуването на интернет страницата на топлопреносното предприятие на месечните дължими от ответника суми за топлинна енергия, поради което се налага извода, че липсват
доказателства, че ответникът е изпаднал в забава и дължи претендираното
обезщетение за забава върху главницата, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия.
На следващо място относно претенцията за лихва за забава върху цената на услуга за дялово разпределение въззивният съд приема за недоказана и такава на следва да се присъжда.
Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по нея. Съгласно
разпоредбата на чл.84,
ал.2 от ЗЗД, когато няма
определен срок за изпълнение, какъвто е и конкретния случай относно престирането на цената на услугата за дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата се като главница
сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за
дялово разпределение, съобразно което последният
не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за исков период.
По горните аргументи въззивният съд намира, че първоинстанционният
съд като е уважил предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени предявените предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 542.14 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.08.2014г. до 16.06.2017г..
По
разноските:
С оглед
изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на
присъдените в полза на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца се дължат разноски в исковото производство в размер на 232.36 лв. и в
заповедното производство в размер на 43.05 лв., които са изчислени съобразно
уважената част на предявените искове. Съдебното решение следва да се отмени в
частта на присъдените в полза на топлофикационното дружество разноски над
сумата от 232.36 лв. до уважения размер от 587.08 лв., разноски, направени в
исковото производство, както и над сумата от 43.05 лв. до уважения размер от 108.76
лв., разноски, направени в заповедното производство. В полза на ответника не
следва да се присъждат разноски поради липса на заявена претенция, както и
доказателства за реално направени такива.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право право на разноски има въззивника - ответник,
но поради липса на заявена в този смисъл претенция съдът не следва да се
произнася в тази насока. В полза на
въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски доколкото няма подаден писмен
отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно
заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №502879 от
08.10.2018г., постановено по гр.дело №14872/2018г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, В ЧАСТТА, в която са уважени предявените установителни искове
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че Е.Б.К. дължи на "Т.С." ЕАД за разликата над сумата
от 1162.88 лв. до пълния уважен размер от 2396.01 лв., стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2013г.
до 31.05.2014г., в т.ч. и цена на услуга за дялово
разпределение, за което е издадена фактура през м.06.2013г.; както и за сумата от 542.14 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.08.2014г. до 16.06.2017г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело №46529/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, както и В ЧАСТТА, в която е осъден Е.Б.К. да заплати на "Т.С." ЕАД на правно основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК над сумата от 232.36 лв. до присъдения размер от
587.08 лв., разноски, направени в исковото производство, както и над сумата
от 43.05 лв. до присъдения размер от 108.76 лв., разноски, направени в
заповедното производство.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***** срещу Е.Б.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Е.Б.К., с ЕГН **********, дължи на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, сумата от
1233.13 лв., представляваща разликата над уважения размер от 1162.88
лв. до пълния претендиран размер от 2396.01 лв., стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2013г.
до 31.05.2014г., в т.ч. и цена на услуга за дялово
разпределение, за което е издадена фактура през м.06.2013г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 10.07.2017г., до окончателното й изплащане,
като погасени по давност; както и сумата от 542.14
лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.08.2014г. до 16.06.2017г., които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело №46529/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №502879 от 08.10.2018г.,
постановено по гр.д.№14872/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, в
останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./