Р E Ш Е Н И Е
гр. София, 31.08.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ
При секретаря: ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 5372 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно
основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „НТО – Н.Т.О.” ЕООД (с
предишно наименование „Б.“ ЕООД), ЕИК ******** срещу С.Н.Б., ЕГН **********.
КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ помагач в
производството е конституиран М. М.К..
ИЩЕЦЪТ твърди в исковата молба,
че ответникът е бивш управител на ищцовото дружество и че е освободен от
длъжност с решение на едноличния собственик на капитала от 20.08.2010 г., без
да бъде освободен от отговорност за дейността си като управител. Твърди, че
след освобождаването на ответника като управител на „НТО – Н.Т.О.” ЕООД е
констатирано, че през периода от 12.07.2007 г. до 20.08.2010 г. е сключвал от
името на дружеството неизгодни сделки, по които насрещни страни са били самият
той или контролирани от него юридически лица. Твърди, че на 01.08.2007 г. „НТО
– Н.Т.О.” ЕООД, представлявано от управителя С.Н.Б. и „И.М.– К.К.“ ЕООД,
представлявано от С.Н.Б., в качеството му на управител и едноличен собственик
на капитала е сключен договор за наем на собствен на второто дружество недвижим
имот: етаж 1 от сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, с обща квадратура
от 153 кв.м. Ищецът твърди, че съгласно така сключения договор, „Б.“ ЕООД (сега
„НТО – Н.Т.О.” ЕООД) е следвало да заплаща месечна наемна цена в размер на 3
000 евро, която сума била значително над средната наемна пазарна цена за
недвижими имоти с характеристики, които са сходни с тези на наетия имот. Цената
за периода на договора 01.08.2007г. до 31.07.2010г. е заплащана и то авансово.
Твърди се, че така сключеният договор целял да облагодетелства наемодателя „И.М.–
К.К.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е С.Н.Б.. Твърди още, че процесният имот е бил
собственост на „Б.“ ЕООД до 13.07.2007 г., на която дата ответникът, който
тогава е управител и едноличен собственик на капитала на „Б.“ ЕООД продава
имота на „И.М.– К.К.“ ЕООД, представлявано от него като управител и едноличен
собственик на капитала и същия ден прехвърля дружествените си дялове от
капитала на „Б.“ ЕООД. Твърди и че, уговорената продажна цена в размер на 580
000 лева и до момента не била платена, като това обстоятелство било предмет на
висящ съдебен спор. Сключеният впоследствие договор за наем е действал в
периода от 01.08.2007 г. до 31.07.2010 г., като за този период заплатените
наемни вноски били в общ размер от 204 188.66 лева.
На осн. чл. 145 ТЗ вр. чл. 45 ЗЗД ответникът е
бил осъден да заплати сумата от 4 000 лв., представляваща част от обезщетението
от 108 047.70 лв. по проведено предходно съдебно производство с влезли в сила
съдебни актове на СГС / гр.д.8198/2012г., VІ-14 св./ и САС / т.д.53 по описа за 2015г., 9 св./.
Ищецът моли ответника да бъде
осъден да заплати сумата от 50 000 лв. като обезщетение за вреди на осн.чл.145 ТЗ вр.чл.45 от ЗЗД приблизително
определени в общ размер от 54 000 лева по договора за наем, като в последствие
претенцията е увеличена на 106 090 лв.. Претендира се и законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното заплащане на присъдената сума,
претендират се и направените съдебни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че искът е недопустим поради
нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 вр. чл. 127, ал. 2 ГПК – в исковата молба не
е посочено в какво се състои причинената вреда и кои действия на ответника като
управител са в причинно-следствена връзка с твърдяната причинена вреда и
нейният размер, не са представени каквито и да било писмени доказателства,
установяващи причиняването на вредата и нейния размер. Прави възражение, че
вземането на ищеца, произхождащо от вреди от плащане на наемни вноски е
погасено по давност, тъй като твърдяната вреда била за платени месечни наемни
вноски по Договор за наем от 10.11.2006 г. за период от 01.07.2007 г. до
31.08.2010 г. Погасена по давност била и претенцията за вреда относно
специалната отговорност на управителя, тъй като от твърдяното ѝ
настъпване са минали повече от 5 г. преди датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не е посочено наличието
на нито един от елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че
процесния Договор за наем от 10.11.2006 г. е сключен със съгласието и без
противопоставянето на едноличния собственик на капитала и че видно от решенията
на едноличния собственик на капитала за процесния период всички ГФО на ищеца са
одитирани, в тях фигурират всички разходи за външни услуги, включително и за
наем, и са приети от ЕСК. Твърди, че наемната стойност съгласно договора не
надвишава пазарните наемни цени за периода, както и че ищецът е ползвал
процесния имот за периода от 01.07.2007 г. до 31.08.2010 г., без да прави
допълнителни разходи за охрана, тъй като същата е била осигурена. Твърди
неоснователност на твърденията изложени във връзка с разпореждането с правата
на собственост с процесния имот. Прави искане за конституиране на страната на
ответника като трети лица помагачи М. М.К. и „Б. и Ко“ ООД, като в първото
открито съдебно като трето лице помагач е конституира М. К..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе в предвид
становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за
установено следното :
Между
страните не се спори, че ответникът С.Н.Б. е бил управител на „НТО – Н.Т.О.“
ЕООД (с предишно наименование „Б.“ ЕООД в периода от 12.07.2007 г. до
20.08.2010 г. Не се спори факта и че, в качеството си на управител, на
01.08.2007 г. ответникът е сключил договор за наем, по силата на който „НТО – Н.Т.О.“
ЕООД, в качеството на наемател е наело от „И.М.– К.К.“ ЕООД, в качеството на
наемодател недвижим имот: етаж 1 от сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
с обща квадратура от 153 кв.м. при наемна цена в размер на 3 000 евро.
Управител и едноличен собственик на капитала на наемодателя през процесния
период е бил ответника С.Н.Б..
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо
лице арх. Б.В. Б.– Н.. Съгласно представеното заключение, общият размер на
платените наемни вноски от наемателя за процесния период е в размер на 204
188.66 лева с ДДС. При използване на сравнителния /пазарен/ метод, средната
пазарна цена на наема за периода е в размер на 94 098 лв. При така направените
изчисления, вещото лице посочва, че разликата между пазарната стойност и
уговорения наем за процесния период е 110 090 лв., като след като бъде извадена
сумата в размер на 4 000 лв., платена по друго дело като обезщенеие, се
получава сума в размер на 106 090 лв. Експертното становище е оспорено от
ответника.
Допуснато
е изготвянето на ново заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещо лице маг. Инж. А.А.К.. Съгласно тази оценка, общият размер на платените
наемни вноски е общо 170 157.25 лв. без ДДС. При използване на метода на
приходната /вещна/ стойност за аналогични имоти и метода на пазарните аналози и
комбиниране на тези два метода с еднаква тежест между двата, вещото лице сочи,
че наемната цена на имота за процесния период е в размер на 98 674 лв. Тази
експертиза също дава разликата между платения и пазарния наем с и без ДДС, като
се приспада и вече присъдената сума. Ответникът оспорва експертизата.
По
делото е приета и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица М.Г.,
В.П. и Т. К.. Съгласно това заключение заплатената от ищеца наемна цена за
целия процесен период е в размер на 170 157.21 лв. без ДДС или 204 188.66 лв. с
ДДС. Съгласно тази експертиза пазарната стойност на наема на процесния имот изчислен по метода на
сравнителната стойност за процесния период е 166 968 лв. без ДДС, при средна пазарна цена
на наема на кв.м. за процесния период между 28 и 33 лв.. Вещите лица са
направили изчисления съгласно поставените задачи в два варианта – с включен ДДС
и без включен ДДС, и съответно разликата при наема заплатен с ДДС и пазарния
изчислен от вещите лица възлиза в размер на 37 220 лв. с ДДС, а без вкл.
ДДС разликата е 3 189.21 лв. – сума по-малка от присъденото като
обезщетение при предходното разглеждане на спора.
По
делото е приета повторна тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещи лица Н.И. К., А.Д.Ц. и Г.Р.Л.. Съгласно
данните представени в тази експертиза, общият размер на представените фактури
за наемния период е в размер на 204 188.66 лева с включен ДДС. Средната месечна
пазарна наемна цена на кв. метър през същия период, изчислена по два метода –
пазарен и вещен, за имоти с параметри като процесния /клас В -/
е : за 2007 г. - 22.03 лв., за 2008 г. – 26.19 лв., за 2009 г. - 22.56
лв., за 2010 г. - 19.80 лв. на кв.м. Общият
размер на наема за претендирания период според експертизата е в размер на 128
332 лв. без включен ДДС при комбинация
на използвания сравнителен метод – 70 % и приходен подход – 30 % . При тези
стойности, разликата в размера на наема, който е бил заплатен спрямо средната
пазарна стойност е в размер на 41 854.21 лева без включен ДДС, като след като
от тази сума бъдат приспаднати 4 000 лева, присъдени с влязло в сила съдебно
решение, разликата е в размер от 37 825.21 лева без включен ДДС.
По реда
на чл. 176 ГПК, обяснения са дадени от третото лице-помагач М. М.К.. Последният заявява, че от 1991 г. и
до сега представлява едноличен
собственик на капитала на „НТО – Н.Т.О.“ и е управител на „Б. и Ко“. Заявява,
че не знае какви са причините за наемане на офиса на ул. „Л.“ и за периода на
ползването му, както и че тези договори не са коментирани и не е участвал при
вземане на решение относно одобряване, сключване и изпълнение на процесния
договор за наем с действие от 01.07.2007 г. до 31.08.2010 г., нито пък за определяне
размера на наема. Не знае други фирми да са ползвали процесния офис на ул. „Л.“.
По
делото са изслушани свидетелските показания на свидетеля К.Й.И.. Същият заяви,
че е работил като оперативен счетоводител в счетоводството на „Б.“ ЕООД от
01.12.2006 г. до 15.11.2010 г. Заявява, че офисът на дружеството е бил на ул. „********,
но същият е бил собственост на „И.М.К.-К.“ ЕООД. Офисът е бил преместен там,
защото в офиса на ул. „******, след като дейността на дружеството се е
разсрастняла не е имало достатъчно
работни места за всички служители на дружеството. Твърди, че в сградата, където
е разположен офисът на ул. „Л.“ е имало денонощна жива охрана, като заявява, че
не знае кой е плащал за нея. Имало е паркинг срещу централния вход на ул. *******,
за който се е плащало на физическо лице. Свидетелят заяви, че е имало
окабеляване и мрежа за компютри, както и сървър, който за командва офиса на ул.
„****** и на „********, които се намират на 5-6 минути пеша един от друг.
Свидетелят заяви, че е работил в друг офис на 2-ри етаж, който не е собственост
на „И.М.К.-К.“ ЕООД, но знае как изглежда офиса на „И.М.К.-К.“ ЕООД, намиращ се
на първия етаж, защото е слизал там при колеги. Заяви, че в офиса на първия
етаж са се събирали около 30 или 25 човека – проектанти. Свидетелят твърди, че
наемът се е плащал авансово за цялата година, като фактура също се е издавала
за година , а не за месец. През 2007 г. плащането е било след изтичане на
съответния период, а от 2008 г. фактури са издавани авансово. Не знае дали
плащанията са извършвани наведнъж за целия период, но това било видно от
счетоводството. През 2009г. настъпва спад в дейността на дружеството и това е
довело до намаляване на персонала и съответно отново използване само на един
офис , този на Бистрица № 5.
Свидетелката
С.Й.Д.изслушана дава показания, че офисът в който работи от 2003 г. - „НТО Н.Т.О.“
се намира на бул. „*******. В периода от 2006 до 2010 г. фирмата е имала два
офиса, като основният е на ул. „****** под наем, а другият на ул. „Л.“, като
посочва , че в момента вторият офис не се ползва. Свидетелката заяви, че не е
работила в офиса, намиращ се на ул. „Л.“, но е ходила там. Преди наемането му
са обсъждани и други варианти, наложило се е поради обема на работата и
пресонала през този период. Твърди, че наетите помещения са на целия първи етаж
– 4 или 5 малки помещения. Правен е ремонт. Офисът на „Л.“ е освободен, поради
напускането на голям брой служители на дружеството.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Искът така предявен е допустим, тъй като ясно е
формулирана претенцията на ищеца – търси се отговорност от бивш управител на
ищеца, за нанесени вреди в резултат от неговото управление, конкретно от
наемане на офис за дейността на дружеството, на цена надвишаваща значително
пазарната, поради което се претендира и обезщетение в размер на вредата, равняваща
се на разликата между заплатената и пазарната цена за периода 01.08.2007г. –
31.07.2010г.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност
спрямо така предявения иск за обезщетение за вреди и съдът на първо место
следва да разгледа това възражение, тъй
като то погасява правото на иск на ищеца и възможността да търси защита на
правата си по съдебен ред.
Видно
от представените по делото два броя съдебни решения – Решение № 1012 от 02.07.2014г. постановено по т.д.8198 от 2012г. и Решение №
1402 от 29.06.2015г. постановено по т.д. № 53 по описа за 2015г. частичен иск с правно основание чл.145 от ТЗ
вр.чл.45 от ЗЗД е предявен в проведеното предходно съдебно производство по
горепосочените дела и е признато със съдебните решения правото на обезщетение
на ищеца именно във връзка с така сключения договор за наем от страна на
ответника, като е присъдена и сумата от 4 000 лв. частично обезщетение.
По настоящия спор се поставя въпроса обвързват ли със
сила на присъдено нещо тези решения настоящия състав досежно установения
наличен фактически състав за анагажиране на отговорността на ответника и
съответно касае ли това размера на отговорността. Съответно изтекла ли е
давността за разликата между присъдения и пълния размер на обезщетението, който
не е предявен при разглеждане на предходното съдебно производство. Страните
цитират противоположна практика по чл.290 ГПК и при наличието на такава съдът
ще следва да мотивира, кои от решенията на ВКС формиращи съответната практика
намира приложими в конкретния случай.
Видно от решенията на СГС и САС постановени при
предходното разглеждане на спора, нито в исковата претенция, нито във
въззивната жалба ищецът е конкретизирал, какъв е според него пълния размер на
дължимото обезщетение за така причинената вреда. Същият е предявил няколко
частични искове формиращи обща цена от
50 000 лева, и в тези рамки е включена и частичната претенция за
обезщетение в резултат от така подписания договор за наем на офис на ул.
Лавеле. В мотивите на съдебното решение на СГС се приема, в резултат на приета
експертиза, че разликата между цената платена по договора за наем и пазарната
цена в размер на 108 047.70 лева се явява вреда на дружеството, но това е
констатирано от съда, няма данни по никакъв начин това да е възприето от страна
на ищеца, най-малкото с искано и направено уточнение на исковата претенция в
тази й част. Видно от мотивите на решението на втората инстанция въззивния съд не
се е ангажирал с категорични правни изводи при обжалването, кой от двата метода
е точния за извършване на оценката на пазарния наем в конкретния случай – на
пазарните аналози или на справедливата наемна цена, доколкото разминаването в
размера на пазарната цена определен по всеки от тях за процесния период е
значителна – по първи сумата е 115 749.95 лв., а по втория 25 488.17
лв. Втората инстанция е съобразявала единствено основателен ли е и установен ли
е и доказан искът за така предявения частичен размер от 4 000 лв. и само в
тази част настоящия състав приема, че може при така постановените две съдебни
решения да се приеме формирана сила на присъдено нещо, само по частия иск за
сумата от 4 000 лв.
За така проведеното предходно исково производство
настоящия състав приема, че е приложимо
с правните си изводи решение № 610 от 09.12.2008г. на ВКС , І т.о. , в което се
приема, че „Когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като предмет на
делото само част от спорното право. Няма законен довод, който да подкрепи
разширяването на въздействието на предявяването на частичен иск и върху
останалата част от правото, която не е въведена като предмет на делото. Нормата
на чл.116,б.”б” ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда изключения
от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване.
Поради това, предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не
прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на
делото.” В конкретния случай именно тези изводи са приложими,
доколкото липсват данни за поддържани твърдения на ищеца за пълния размер на
твърдяното от него като дължимо обезщетение, като липсват и данни съдът по
категоричен начин да е формирал воля за размера на пълния размер на
дължимото обезщетение, което да е
потвърдено от въззивната инстанция.
В това решение на ВКС
се цитират и изводи от друго тълкувателно решение на ВКС, а именно: „Съгласно
т.18 ТР 1/2000 ОСГК, със СПН се ползува само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на
делото. Диспозитивът на решението представлява източника на СПН. Мотивите към
решението не са част от него.” Макар и настоящия състав да споделя
изводът, че решаващите мотиви в един съдебен акт, в едно с диспозитива формират
сила на присъдено нещо, то при наличие на ТР на ВКС в конкретния случай и при
тези решаващи мотиви на двете съдебни инстанции при предходното дело, не може
да се приеме наличие на сила на присъдено нещо досежно останалия дължим размер
на обезщетението, касателно приетата отговорност на ответника по чл.145 от ТЗ.
При така приетото и изложено по-горе , съдът приема, че
формираната сила на присъдено нещо с постановените съдебни решения при
предходното разглеждане на спора е само касателно частичната искова претенция и
съответно предходното дело е спряло теченето на давността само в рамките на
частината претенция. Исковата претенция относно наличие на фактическия състав
на правното основание и останалия размер на претендираното
обезщетение, предмет на настоящото дело не се ползва със сила на присъдено нещо
и съответно следва в новия исков процес да се установява изцяло наново и
досежно пълния предявен размер. Наред с това след като разпоредбите на чл.116 и
чл.117 от ЗЗД действат и намират приложение само относно предявената претенция,
те. само частичната такава, съответно по отношение на останалия размер на
претенцията давност тече, след като не може да се приеме, че е спряла и
съответно следва да се изследва от кой момент почва да тече и от кой момент
изтича тази давност. С предявяване на иска, ако той беше индивидуализирал
пълния размер на претенцията за обезщетение можеше да се приеме, че давността е
прекъсната, но това не е установено по настоящиото дело, поради което съдът
приема, че давността е започнала да тече от 20.08.2010г. – момента в който
ответникът е освободен като управител, но не е освободен от отговорност, т.е.
преценнено е, че същият е отговорен за действия по време на своето управление
т.е. констатирани са нарушения. Така е прието и в решение на САС при
предходното разглеждане на спора. Следователно, като е предявил исковата
претенция на 19.08.2015г. ишецът е предявил същата в в рамките на законовия пет годишен давностен срок, поради което
ищецът се явява материално правно легитимиран да предяви този иск и съдът следва
да го разгледа по същество, като изследва изцяло и отначало наличие
предпоставките на фактическия състав на отговорността на чл.145 от ТЗ вр.чл.45
от ЗЗД.
Няма
спор и от представените по делото документи се установи, че
ответникът С.Н.Б. е бил управител на „НТО – Н.Т.О.“ ЕООД /„Б.“ ЕООД/ до
20.08.2010 г., на която дата същият е освободен от отговорност за дейността си
като управител, без обаче да бъде освобождаван от отговорност, както и че на
01.08.2007 г. между ищцовото дружество и „И.М.– К.К.“ ЕООД е сключен договор за
наем на недвижим имот: етаж I от сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
с обща квадратура 153 кв.м.
Наред с това от събраните гласни доказателства се
установи, че наемането на втори офис е било обективно необходимо за дружество
за процесния период предвид обемът му на дейност, офисът е бил подходящ,
доколкото е в близост до първия и основен такъв, имал е охрана и възможност за
паркиране, като преди наемането му са били обсъждани и други варианти.
От
изслушването на третото лице помагагач г-н К. ставя ясно, че като управител на
едноличния собственик на капитала на Б. ООД,който е Б. И КО ЕООД към този
момент, същият е имал информация за сключения договор за наем, т.е. като макар
и еднократно е посещавал офиса на ул.Лавеле, както и същия установява, че ГФО
са одитирани и приемани от едноличния собственик на дружеството ищец,
следователно разходите за наемната цена, съответно са били одобрявавани, като
част от ГФО.
Установява
се, от представените ГФО, че същите са редовно изготвяни за съответния период,
и съответно приемани от едноличния собственик. Няма твърдения и не се
установява, разходите по договорите за наем да не са отчитани, при отчитане
общите разходи на ищцовото дружество в
ГФО.
Доколко договорената наемна
цена заплащана за офиса е съответна на пазарната такава. По делото са изслушани
две единични и две тройни експертизи. Единичните са сходни в направените от тях
изводи, като дават разлика между договорения и плащан наем и пазарния такъв за
сходен вид имоти, за този период в размер на 106 090 лв. първото на в.л. Б.и
105 514.66 лв. на в.л. К.. Сумите са при начислено ДДС . Приетите тройни експертизи дават по-голяма
стойност на месечните наеми за този тип имоти, като също ползват два метода –
сравнителния и на пазарна норма на възвращаемост на инвестицията / първата
тройна СТЕ/ - разлика 37 220.66 лв. при начислен ДДС между платен наем и
пазарен установен в размер на 166 968 лв.
и на база сравнителен и приходен метод втората тройна СТЕ - разлика в размер на 41 835.21 лв. без
ДДС или 50 190.26 лв. с ДДС, разликата
между платен наем без ДДС и пазарен такъв установен от експертизата в общ
размер на 128 332 лв. без ДДС.
Съдът кредитира последното
заключение на приетата втора тройна съдебно техническа експертиза, доколкото
същата подробно обосновава приетата наемна пазарна цена за периода, с
различните видове класове офиси, сътоветно ползваните два метода при определяне
на цената – сравнителен и приходен и установяване на по-висок дял в общата
стойност на сравнителния метод. Съдът намира, че по-високия дял на сравнителния
метод дава по-обективна преценка за средната пазарна наемна цена за периода,
тъй като се основава на сравнително изследване на предлаганите офиси и
съответно наемни цени за тях, за сходни имоти, в близки райони по
местонахождение с процесния имот. Или съдът приема, че разликата с пазарния
наем е в размер на 50 190.26 лева с ДДС общо за целия изследван период
1.08.2007г.-31.07.2010г. От тази сума следва да се извади вече присъдената сума
от 4 000 лв.
За да бъде ангажирана имуществена
отговорност на ответника за причинени на дружеството-ищец вреди, необходимо е
през процесния период същият да е бил в качеството управител на ищцовото
дружество, през този период именно в това си качество да е причинил вредите
виновно, да е налице причинно-следствена
връзка между виновното поведение на ответника и последвалите имуществени за
дружеството вреди, както и че е взето решение на ОС на съдружниците за
предявяване на исковете по чл. 145 ТЗ от
ищеца против ответника. Без наличието на който и да било елемент от така
кумулативно изискуемите се, отговорността няма как да бъде ангажирана и
претенциите на ищеца против ответника следва да бъдат отхвърлени.
Фактическият състав обхваща съдържа
два основни задължителни елемента.
Първият е виновно, противоправно
неизпълнение /действие или бездействие/ на задълженията на управителя по повод
на управлението на дружеството, от което са произтекли вреди за това дружество.
Вторият е наличието на взето решение
на Общото събрание на съдружниците (респ. едноличния собственик на капитал),
като върховен орган на юридическото лице търговец, комуто законодателят е
възложил правото и задължението на едновластна преценка дали да търси или не
имуществените последици от договорното или органното неизпълнение на
задълженията на неговия бивш управител.
Тези два елемента от фактическия
състав са изведени по безпротиворечив начин в съдебната практика още през 2004
г. с решение № 536/ 25.05.2004 г. и поддържани по задължителен за съдилищата
начин в последващи решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в
това число решение № 41/29.04.2009 г., решение №
115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., ІІ
т.о., ТК на ВКС. Кумулативното им наличие е предпоставка за ангажирането на
имуществената отговорност на управителя.
Според Решение № 234 от 31.01.2017 г. по
т. д. № 3150/2015 г., Т. К., ІІ Т. О.на ВКС ,
наличието на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в
дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу
управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на
специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се
наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената
отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков
ред.
ВКС в развитие на
практиката си приема, че Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу
управителя на ООД, включително когато той е освободен към
момента на подаване на исковата молба. Посоченото е застъпено и в решение
РЕШЕНИЕ № 152 ОТ 13.01.2017 Г. ПО Т. Д. № 2795/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС,
РЕШЕНИЕ № 188 ОТ 20.12.2016 Г. ПО Т. Д. № 1525/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Започвайки отзад напред /от формата
към съдържанието/, съдът намира за необходимо на първо място да отчете, че не
са налице доказателства за втория елемент от фактическия състав, а именно
наличието на решение на едноличния собственик на капитала. Самия факт, че с решението за освобождаване на ответника като управител,
взето на 20.08.2010г. същият не е освободен от отговорност не се равнява на
взето решение за провеждане на иск за търсене отговорност за вреди от дйността
му причинени на дружеството .
При така приетите
за установени факти съдът намира, че може да се приеме, че от действията на
ответника, като управител на ищеца за процесния период са настъпили вреди, от
неизгодно сключен договор за наем в размер на 50 190.26 лв. с ДДС. , като
при вече присъдена сума в размер на 4 000 лева след припспадането й вредата възлиза в размер
на 46 190.26 лева.
Според първоначално създадената съдебна
практика /посоченото решение № 136/ 25.05.2004 г. на ВКС, ТК/ при предявяването
на иска по 145 от ТЗ срещу лице, което към момента на
подаването на исковата молба вече няма качеството на управител, не се изисква
решение на ОС. Но тази практика е изоставена с последващите решения по чл.290 ГПК - решение № 41/29.04.2009 г., решение № 115/
27.11.2012 г. на ВКС. С тези решения е прието, че наличието на взето решение на
ОС на съдружниците (едноличния собственик на капитала) е задължителен елемент
от фактическия състав, пораждащ правото да се търси отговорност на управителя,
независимо от това дали управителят все още има това качество или е бивш
управител. Предвид на това и доколкото в конкретния случай липсва изрично решение на ОС на собственика на
капитала – 137,ал.1,т.8 от ТЗ , за провеждане на иск по чл.145 от ТЗ, то както
се изложи и по-горе не би- могло да се приеме, че всички елементи от
фактическия състав на отговорността по чл.145 от ТЗ вр.чл.45 от ЗЗД са налице,
и именно поради това искът следва да се отхвърли като неоснователен. Новата съдебна практика приема, че липсата на
решение на ОС по чл.145 от ТЗ е предпоставка за допустимостта на иска, но
доколкото в конкретния случай има предходно разглеждане на спора по същество,
настоящия състав намира, че също следва да се произнесе по същество, с решение
на спора, като отчете значимостта на решението на ОС, като елемент от
фактическия състав на нормата на чл.145 от ТЗ.
Предвид изходът по спора за главницата неоснователен се
явява и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД
за законна лихва.
На осн. чл. 78 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника сума в размер на 2 100 (две хиляди
и сто) лв. за възнаграждение на в.л. и 3 000 (три хиляди) лв. адвокатско
възнаграждение или общо сумата от 5 100 (пет хиляди и сто) лв. разноски за съдебното
производство.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „НТО – Н.Т.О.“ ЕООД (с предишно наименование „Б.“ ЕООД), ЕИК ********, с адрес : ул.********, бизнес
център А.,офис 12, съд.адрес ***, адв.Т.Н. искове срещу С.Н.Б., ЕГН **********,***
с правно основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за за присъждане на сумата от 106 090 /сто и шест хиляди и
деветдесет/ лева, обезщетение за нанесени на дружеството ищец вреди, както и акцесорния иск за законната лихва от
предявявяване на исковата молба, изцяло
като неоснователни.
ОСЪЖДА „НТО – Н.Т.О.“ ЕООД , ЕИК ********, с адрес: : ул.********, бизнес
център А.,офис 12, съд.адрес ***, адв.Т.Н. да заплати на С.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***
разноски в размер на 5 100 (пет хиляди и
сто) лв. на осн.чл.78 ГПК
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника М.
М.К., ЕГН ********** с адрес ***, пом.№12
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: