Р Е Ш
Е Н И Е
София, 23.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 16354/2017 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Г.Ц.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Т.С.
***, съдебен адрес:***,
против „У.Б.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***, пл. ********и „М.“
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:***. Г. ********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на „У.Б.“
АД и „М.“ ЕООД,, че Г.Ц.Г. не дължи
като солидарен длъжник вземането на „У.Б.“ АД по Договор за банков револвиращ кредит №
403/22.11.2013 г.,
прехвърлено на „М.“ ЕООД с договор за цесия., сключен между двамата ответници на 20.07.2016 г., за сумата 50 000 лв. –
част от пълния размер на задължението от 1 418 988, 33 лв.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2013 г. в София
е подписан Договор за банков револвиращ кредит № 403,
в който като кредитор е посочен първият ответник „У.Б.“ АД, а като
кредитополучател и главен длъжник - „Ж.“ ООД. Съгласно клаузата на т. 2 от
договора, размерът на отпуснатия револвиращ кредит е
1 400 000 лв. Предназначението му било за осигуряване на оборотни средства и
финансиране на разходите за основната дейност на кредитополучателя, като
усвояването на парите се извършва срещу представянето на разходно-оправдателни
документи. Крайният срок за усвояване на кредита е определен за 22.11.2015 г.,
а крайният срок за издължаване на главницата е уговорен в т. 7.1. Като страна
по този договор бил посочен и ищецът - Г.Ц.Г.
в качеството му на солидарен
длъжник, което, според него, не поражда
валидно правоотношение, в чието съдържание съществува парично задължение,
обременяващо негово имущество.
Ищецът твърди, че не е подписвал договора от 22.11.2013 г. нито като
физическо лице, нито като управител на „Ж.“ ООД, не е присъствал на преддоговорните отношения, не е участвал в преговорите и не
е давал и съгласието си.
Счита, че поради липса на негово съгласие, договорът за револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г. е недействителен.
По – нататък в исковата молба заявява, че на 20.07.2016
г., в изпълнение на предварителен договор за цесия от 13.04.2016 г., „У.Б.“ АД е продал но
втория ответник „М-***“ ЕООД всички свои вземания към „Ж.“ ООД и към ищеца като
солидарен длъжник, породени от процесния
Договор за револвиращ банков кредит № 403/2013 г. в
общ размер на 1 418 988,33 лв.
В края на месец август 2016 г., според отразеното в
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е узнал чрез уведомлението по
чл. 99 ЗЗД, адресирано до него от първия ответник, както за съществуването на процесния договор за банков револвиращ
кредит, така и за прехвърлянето на правата по него на „М-***“ ЕООД.
Счита, че договорът за възмездно прехвърляне на вземанията на „У.Б.“ АД, породени от
несъществуващия Договор за револвиращ банков кредит
403/2013 г., по който той е посочен като солидарен длъжник, е също така недействителен на основание чл. 26, ал.
2, предложение 1-во ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като предмет на цесията
е индивидуално определена съвкупност от вземания на Банката към „Ж.“ ООД и към
него като физическо лице, която съвкупност при цедирането
й не съществува.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „У.Б.“ АД и „М.“ ЕООД, че той не дължи като солидарен
длъжник вземането на „У.Б.“ АД по
Договор за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013
г.,
прехвърлено на „М.“ ЕООД с договор за цесия., сключен между двамата ответници на 20.07.2016 г., за сумата 50 000 лв. – част
от пълния размер на задължението от 1 418 988, 33 лв.. Претендира разноски.
Поискал е допускане на писмени доказателства. В хода на
процеса поиска назначаване на графологична
експертиза.
По същество моли съда да уважи иска, като основателен и
доказан.
Ответникът „У.Б.“ АД счита исковата претенция за
неоснователна, недоказана и необоснована.
Твърди, че към датата на
сключване на Договора за кредит от 2013 г., ищецът Г.Ц.Г. е бил управител и
съдружник с 50 % от дяловете в дружеството - кредитополучател „Ж.” ООД и, като
такъв, пряко е участвал в преговорите, подписал е както договора, така и Общите условия на Банката и се е уведомил и
съгласил, че при сключване на договора за кредит ще се задължи солидарно с
представляваното от него дружество по силата на чл. 304 ТЗ, съобразно т. 12.2
от Общите условия на Банката за предоставяне на кредит.
На следващо място заявява, че приложеният
към исковата молба незаверен препис от договор за кредит не съответна на оригинала,
подписан от страните. За това представя заверен препис от оригинала на същия, а
за самия оригинал твърди, че е предаден на втория ответник по силата на
сключения между тях договор за цесия.
По – нататък, според него, досежно валидността на договора следва да намери приложение
задължителната практика на ВКС, според която при тълкуване на договорите следва
да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор.
Моли да бъдат допуснати по
делото писмени доказателства, подробно изброени в отговора на исковата молба.
Ответникът „М-***“ ЕООД, оспорва изцяло предявения иск.
Заявява, че договорът и
подписите под него са автентични. Заявява, че ищецът е присъствал на
подписването на договора и е положил лично цели 12 пъти подписа си, както в
качеството си на управител на кредитополучателя „Ж.“ ООД, така и като солидарен
длъжник.
Позовава се на
обстоятелството, че ищецът е бил управител на дружеството – кредитополучател по
договора за кредит „Ж.“ ООД, което от самото си създаване и до настоящия момент
се представлява от двамата управители заедно и поотделно, като съгласието само
на единия от тях е достатъчно за обвързване на дружеството и за
действителността на направеното от него волеизявление, поради което, според
него, тезата на ищеца за недействителност на договора за креди поради липсата
на съвместно волеизявление от страна на двамата управители е несъстоятелна.
Навежда доводи, че солидарната
отговорност на ищеца и кредитополучателя е възникнала по силата на договор и в
настоящия случай разпоредбата на чл. 121 ЗЗД е приложима.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускането на гласни такива.
В хода по същество моли съда
да отхвърли изцяло предявения иск, с присъждане на разноски.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установи, че на 22.11.2013 г. в София между „У.Б.“ АД – кредитодател, от една
страна, и кредитополучателя „Ж.“ ООД и солидарните длъжници
Г.Ц.Г., С.П.П.и Н.Х.П., ЕТ с фирма „М-***-Н.П.“, от
друга страна, е сключен Договор за банков револвиращ кредит № 403, за сумата 1 400 000 лв. – за оборотни средства и финансиране
разходите за основната дейност на кредитополучателя, като усвояването на парите е
следвало да се извърши срещу представянето на разходно-оправдателни документи.
Крайният срок за усвояване на кредита е определен за 22.11.2015 г., а крайният
срок за издължаване, съобразно т. 7.1 – 22.04.2016 г., като са предвидени пет
равни месечни вноски за погасяване на дълга по кредита, съответно: 22.12.2015
г., 22.01.2016 г., 22.02.2016 г., 22.03.2016 г. и 22.04.2016 г.
Договорена е солидарна
отговорност по отношение на дълга между кредитополучателя и солидарните длъжници /Раздел І от договора/.
Сключеният договор за
кредит съдържа договорка относно всички съществени елементи – предмет, размер
на отпусната сума, лихви и разноски, солидарна отговорност, срок на погасяване,
обезпечения.
Между страните не се спори, а и това се установява от
събраните по делото доказателства, че между двамата ответници
„У.Б.“ АД и „М-***“ ЕООД на 20.07.2016 г. е
сключен договор за цесия, по силата на който Банката – цесионер
е прехвърлила на цедента „М-***“ ЕООД вземането си по посочения Договор за кредит и всички Анекси
към него, общо в размер 1 418 988, 33 лв., от които просрочена
главница 1 400 000 лв. и дължими просрочени лихви 18 988, 33
лв., за което кредитополучателят е уведомен чрез управителя С.П..
След уведомяване за цесията ищецът е подал нарочно писмо
до Банката – кредитор на 10.09.2016 г., приложено по делото, в което заявява,
че не е подписвал цитирания по – горе Договор за банков револвиращ
кредит № 403/22.11.2013 г. нито като управител, нито като солидарен длъжник.
По реда на чл. 190 ГПК бяха изискани и приложени процесният Договор за банков револвиращ
кредит № 403/22.11.2013 г. и Общите условия към него, които ищецът оспори и
съдът откри производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК.
Във връзка с направените от страните оспорвания както на
Договора за кредит, така и на Общите условия към него, съдът откри производство
по тяхното оспорване и назначи съдебно – графологична
експертиза.
Вещото лице – графолог е извършило проверка на представен
сравнителен материал и на приложените оригинали от договора и в заключението си
заяви, че са констатирани характерни, устойчиви съвпадения, които образуват
идентификационна съвкупност и са достатъчни за извода, че сравняваните подписи
/обекти и образци/ са изпълнени от едно и също лице – ищеца Г.Ц.Г.. По тази
причина вещото лице категорично е направил извода, че подписите – обект на
експертизата в долния десен ъгъл на всяка страница от 1 до 10 включително,
както и на стр. 9 в местата „ЗА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ“ в процесния
Договор за кредит, са положени от Г.Ц.Г..
В съдебно заседание експертът заяви, че не е установил
имитирани подписи, проверени са подписи от голям времеви диапазон, на различни
документи и по различно време, което не дава възможност да се имитират или
копират. Прерисувани подписи също не са установени, в
някои подписи е установен забавен темп, но във всички подписи се наблюдаватхарактерни признаци за почерка на едно и също
лице.
От страна на ищеца по делото бе поискано назначаване на
тройна съдебно – графологична експертиза, но съдът, базирйки се на категоричността на вещото лице при извода,
че подписите са на ищеца, от една страна, и на представения и изследван
многоброен почерков сравнителен материал, от друга,
прие, че назначаване на тройна експертиза не е необходимо и кредитира изцяло
приетата съдебно – графологична експертиза.
По искане на втория ответник съдът допусна и разпита двама
свидетели.
Свидетелката В.Р.Р. от 2007 г. работи като мевиджър корпоративни клиенти в ответното банково дружество. Запозната е с процесния
договор за кредит за сумата 1 400 000 лв., предназначен за
рефинансиране на съществуващи задължения на кредитополучателя към Банката, тъй
като е лицето, обслужвало дружеството кредитополучател „Ж.“ ООД. Познава и
двата управители С.П. и Г.Г., познавала ги е и към
2013 г., когато е подписан договорът.
Тя заяви, че през 2013 г. работното й място е било в
София, на ул. Калоян, в сградата на „У.Б.“ АД. Договорът е подписан в офиса на
Банката, като са присъствали и двамата управители и директорът Б.К.Към всеки
договор се прилагат и Общи условия, които се връчват на кредитополучателя,
защото са част от договора за кредит.
Свидетелката каза още, че
ищецът не се е обръщал към нея с молба да му предостави запис от видеокамерите
в помещението, нито да се противопостави на оформения договор за банков револвиращ кредит. Знае, че е писал писма до Банката, до
БНБ и банковия надзор. Конкретно тя не е давала обяснения към БНБ, но други
нейни колеги са давали.
Свидетелят С.П.П.е бил
управител на дружеството кредитополучател „Ж.“ ООД и през м. ноември 2013 г. е подписал, заедно с ищеца, процесния договор за кредит за сумата 1 400 000
лв. за погасяване на стари задължения от 2009 г., които е следвало да бъдат
погасени през м. декември 2013 г. Заяви, че са подписали договора в офиса на
банката на ул. Калоян през м. ноември 2013 г., но преди това е имало преговори
на които и той, и ищецът са присъствали.При подписването са били свидетелят,
съпругата му и Г.Г., като и тримата е трябвало да
подпишат договора. От страна на Банката са присъствали директорът и служител на
Банката. Всички са били в един обособен кът, като са подписвали няколко
екземпляра. Обезпеченията по кредита се състоят в
недвижимото имущество на дружеството кредитополучател, което се намира в община
Дулово и, перд вид факта, че част от имотите са
построени върху земя на съпругата на ищеца М.Г., тя е дала пълномощно на сивдетеля Присадашки за
подписване от нейно име на договора за ипотека. Според отразеното в показанията
му, пълномощното е дадено в присъствието и на ищеца, пред техен познат нотарияс, един или два дни преди подписване на договора за
ипотеката.
По – нататък свидетелят заяви, че след подписване на
сделката това пълномощно е оттеглено пред нотарияса
на гр. Дулово. Договорът за кредит предхожда учредяването на ипотеката с 20
дни.
Други доказателства, релевантни за правния спор, не бяха
представени.
При така
установеното от фактическа
страна съдът намира от правна
страна следното:
Предявен
е отицателен установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване
за установено по отношение на
двамата ответници,
че ищецът не дължи, като солидарен длъжник, на „У.Б.“ АД вземането по Договор за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г.,
прехвърлено на „М.“ ЕООД с договор за цесия., сключен между двамата ответници на 20.07.2016 г., за сумата 50 000 лв. – част
от пълния размер на задължението от 1 418 988, 33 лв.
Съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск за
установяване несъществуването на едно правоотношение или едно право, когато има интерес от
това.
Не
се спори, че ищецът – съдлъжник по процесния Договор за кредит,
има правен интерес да преяви
настоящата претенция.
Безспорно се доказа
както че Договорът за кредит е подписан от ищеца, така и че той е
подписан от него в две качества – като управител на дружеството
кредитополучател и като физическо лице – съдлъжник,
което с подписване на договора солидарно се е задължило за размера на цялото
задължение.
В тази връзка съдът изцяло се позова на заключението на
съдебно – графологичната експертиза, което с
категоричност заяви, че подписите, положени върху договора, са на ищеца Г.Ц.Г.,
поради което и съдът не приема за доказана формулираната в исковата молба теза,
че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие - липса на молеизямлевие от ищцовата страна
за това. Такова съгласие, респективно волеизявление за сключване на договора
при съответните, описани по – горе, съществени условия е налице и то е
въплътено в подписване на договора – в две качества – управител на
кредитополучателя и съдлъжник.
Пред вид приетото заключение на съдебно – графологичната експертиза, детайлно обсъдено по – горе, и
другите събрани по делото доказателства, съдът приема, че направеното от ищеца оспорване
на процесния Договор за кредит и Общите условия към
него е недоказано и това следва да бъде постановено в диспозитива
на съдебното решение, съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ГПК.
Съдът не приема и тезата на ищеца за неприложимост на
нормата на чл. 121 ЗЗД към процесното правоотношение.
Съгласно посочената разпоредба, освен в предвидените от закона случаи, солидарност
между двама или повече длъжници възниква само когато
е уговрена. Настоящият случай
е именно такъв – страните, с подписване на договора, са се съгласили да е
налице солидарна отговорност по отношение на задължеинето
за заплащане на кредита към Банката.
Съдът не приема твърдението на ищеца за нищожност на
договора за цесия, сключен вежду двамата ответници, по отношение вземането на „У.Б.“ АД към солидарните
дължници, поради неговата очевидна неоснователност. В
исковата си молба ищецът твърдеше, че цесията няма предмет, тъй като сключеният
договор за кредит е нищожен поради липса на съгласие. Безспорно от всички
събрани в хода на делото доказателства бе доказано, че е налице валидно
възникнало вземане по валидно сключен договор за кредит, което валидно е
прехвърлено от цедента „У.Б.“ АД на цесионера „М.“ ЕООД по валидно сключен договор за цесия – за цялата сума,
ведно с лихви и разноски – общо в размер 1 418 988, 33 лв.
По изложените съображения
настоящият съдебен намира, че предявеният иск за признаване
за установено, че ищецът не
дължи посочеинте суми, представляващи задължение по
договор за револвиращ кредит, сключен с първия
ответник и след прехвърляне на вземането на втория ответник – частично за
сумата 50 000 лв. – част от сумата 1 418 988, 33 лв., е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Пред
вид изхода на делото на втория ответник се следват разноски –
адвокатско възнагражедние, така, както са поискани в размер 3 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ц.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Т.С.
***, съдебен адрес:***,
иск против
„У.Б.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
пл. ********и „М.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***. Г. ********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на „У.Б.“
АД и „М.“ ЕООД,, че Г.Ц.Г. не дължи
като солидарен длъжник вземането на „У.Б.“ АД по Договор за банков револвиращ кредит №
403/22.11.2013 г.,
прехвърлено на „М.“ ЕООД с договор за цесия., сключен между двамата ответници на 20.07.2016 г., за сумата 50 000 лв. –
част от пълния размер на задължението от 1 418 988, 33 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че оспорването на Договор за банков
револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г. и Общите
условия към него, е НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Г.Ц.Г. да заплати на М.“ ЕООД разноски по делото – адвокатско възнагражедние
в размер 3 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: