№ 206
гр. Бургас, 18.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600227 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 10.20 ч. поради разглеждане на ВНОХД №
226/2024 г. от същия състав, в същата съдебна зала.
Жалбоподателят подсъдим С. С., се явява лично и с упълномощени
защитници адв. А. К. и адв. В. К..
Не се явяват жалбоподателите частни обвинители М. А. и Р. А.. За тях
се явява упълномощеният повереник адв. Г. Б. от АК-С.З.
Не се явяват частните обвинители К. Д., П. Д. и З. Д., както и частният
обвинител В. К., редовно призовани. За всички се явява упълномощеният
повереник адв. Е. Ж. от АК-С.З.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Л. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да се даде
ход на делото.
1
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като съобрази
обстоятелството, че неявяването на частните обвинители, които са редовно
уведомени за настоящото съдебно заседание, не представят доказателства за
уважителни причини за отсъствие и се представляват надлежно от
упълномощени повереници - адвокати, не е основание за отлагане
разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Искания за доказателства нямам.
АДВ. Б.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
АДВ. Ж.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Представям становище и моля да бъде прието като писмено
доказателство с оглед данните за личността на подсъдимия и трудовата му
ангажираност.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното доказателство.
АДВ. Б.: Споделям становището на прокурора въпреки, че защитата
пред първоинстанционния съд представи от работодателя характеристични
данни за личността на подсъдимото лице. Не възразявам да се приеме, т.к. е
относимо.
АДВ. Ж.: Не възразявам да бъдат приети. Съдът има правомощията да
цени всички представени доказателства.
2
Съдът, като изслуша становищата на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА представеното становище, изходящо от инж. В.П. и го
приобщава към писмените доказателства по делото.
Страните поотделно заявиха, че нямат други искания по
доказателствата.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите са
неоснователни. Следва да се отбележи, че с оглед изложеното в жалбите, по
делото няма спор по отношение фактическата обстановка, правната
квалификация и доказаността на обвинението срещу С. и аз ги поддържам.
Първоинстанционният съд е приложил института на съкратено съдебно
следствие с пълно признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание се подкрепя
изцяло от събраните по делото доказателства, включително гласни такива и
експертизи.
Несъмнено подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
3
като се е движил със скорост над разрешената, а именно 168.66 км/ч, а според
експертите, в случай, че беше управлявал с максимално разрешена скорост по
този път от 140 км/ч, ПТП не би настъпило. При това нарушение на правилата
за движение се е стигнало до ПТП с тежък съставомерен резултат - смъртта на
двама души-колеги на подсъдимия.
Спорът по делото е основно по отношение размера на наказанието
лишаване от свобода, включително с приложението или не, на чл. 66, ал.1 НК.
Считам, че първоинстанционният съд правилно е определил размера и на
двете наказания, коректно е посочил отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, приел е превес на смекчаващи вината обстоятелства с
определяне на наказание по-близо до долната граница от 5 години лишаване
от свобода. Правилно е приложен чл. 58а, ал. 1 НК и наказанието е
редуцирано на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Действително,
престъпленията по транспорта с причинена смърт са с висока динамика през
последните години и налагат по-строга наказателна политика, за да бъдат
ограничени, още повече, че в случая е отнет животът на двама души, поради
което аз не виждам аргумент за определяне на наказание както се иска 3
години лишаване от свобода, което налага и прилагането на чл. 66 НК.
По делото няма изключителни, нито чак толкова многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Да, има признаване на вина, но това е
послужило за прилагане на института на съкратеното съдебно следствие и
намаляване размера на наказанието с една трета и не може повторно да налага
привилегия за С., още повече, че това самопризнание не е от решаващо
значение за доказване на вината му, т.к. има многобройни обективни
доказателства в тази насока.
Факт са и неговите нарушения по ЗДвП – 3 наказателни постановления
и 4 фиша, сред които също има за превишена скорост.
Поради тези аргументи аз считам, че наказанието лишаване от свобода
не следва да се намаля, което изключва необходимостта да се аргументира,
защо не следва да се прилага чл. 66 НК. Така определените наказания според
мен ще изпълнят целите на специалната и генералната превенция. Казвам
това, защото считам, че при ПТП с такъв тежък резултат и грубо нарушение на
правилата, обществото няма да приеме за справедлива една условна присъда.
Не намирам за необходимо обаче да се увеличава размерът на
4
наказанието лишаване от свобода, както искат частните обвинители, първо,
защото едно такова увеличение не би било съществено, и второ – има превес
на смекчаващи вината обстоятелства.
Мотивиран от горното, моля да потвърдите присъдата на Бургаски
окръжен съд. Моля да потвърдите и мярката за неотклонение подписка.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме към настоящия
момент жалбата, както и допълнителното писмено изложение, представено
коректно и в срок. В голяма степен и относно фактическата обстановка
споделям казаното от представителя на публичното обвинение.
Единственият спор от наша страна се следва до размера на
наказанието. Нашата позиция е последователна. Това, което заявихме пред
Бургаски окръжен съд го поддържаме и пред Вас. Такова беше искането и на
публичното обвинение. Няма да се спирам подробно на доводите, с оглед
процесуална икономия. Поддържам ги изцяло, нямам какво да добавя.
Единствено допълвам, че на доверителките ми съм указал безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за настоящото производство. Претендирам за
разноски, които да бъдат определени от съда. Не претендирам за минимални,
защото с това решение на СЕС, практиката се оказа, че в съдилищата е
различна.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че постановеният
съдебен акт от първостепенния съд е съобразен изцяло с конкретната степен
на обществена опасност в разглежданото наказателно производство както на
деянието и дееца, както и Бургаски окръжен съд е направил пълна релевантна
правна преценка на доказателствения материал. Категоричната ми позиция в
качеството ми на представител на частните обвинители е, че се касае за едно
престъпление, което се характеризира с много тежки последици - смъртта на
двама млади мъже в активна възраст, с много добър семеен статус и
месторабота.
По отношение посоченото от защитата във въззивната жалба, която
обсъжда, че самото процесно ПТП е възникнало при съпричиняване от страна
на водача С., а именно водач на товарния автомобил, считам, че не следва да се
5
обсъжда такъв момент на съвина от негова страна, тъй като наказателното
производство протече по реда на съкратено съдебно следствие при пълно
признаване на фактите и обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Там
както е известно на всички в залата, не се обсъждаше виновно поведение на
водача на товарния автомобил, с който е контактувал и служебният автомобил
на подсъдимия.
Изхождайки от казаното, а и волята на моите доверители е такава,
считам, че присъдата на Бургаски окръжен съд е правилна, справедлива и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена с Вашия съдебен
акт.
Претендирам и направени по делото разноски във връзка с
предоставения Ви договор за правна защита и съдействие.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме въззивната жалба и
молим същата да бъде уважена, като бъде намалено наказанието лишаване от
свобода и бъде приложен института на условното осъждане, като
същевременно, молим да бъде оставена без уважение жалбата на частните
обвинители, с която се иска увеличаване размера на наложеното на
подзащитния ми наказание.
Няма да се спирам на фактическата обстановка, т.к. същата е
безспорна. Първоинстанционният съд при индивидуализиране на наказанието
е възприел като отегчаващи вината обстоятелства на подзащитния ми
движение със скорост много над разрешената и наличните наказания за
нарушение на ЗДвП, едно от които отново за превишена скорост. Посочил е
като смекчаващи вината обстоятелства в мотивите си чистото съдебно минало,
искрено критично отношение към извършеното, добрите характеристични
данни, трудова ангажираност, съпричиняване от страна на пострадалите,
които са пътували без предпазни колани и при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът е приел, че едно наказание
от 5 години лишаване от свобода отговаря на целите на чл. 36 НК, съответно
редуцирал наказанието по чл. 58а, ал. 1 НК на 3 години и 4 месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим и е лишил подсъдимия от право
да управлява МПС за срок от 4 години.
6
От правната доктрина и съдебната практика е известно, че при
индивидуализация на наказанието съдът е длъжен да съобразява и оценява
всички обстоятелства имащи тежест и значение за постигане на нужното
съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание,
което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на целите
визирани в чл. 36 НК. За правилното определяне на съдържанието на
наказателната отговорност, свързано с преценката за справедливост, винаги е
необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана
не изолирано, а в съвкупност с всички доказателства и не на последно място,
данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече
или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед конкретното
реализиране на целите на специалната и генерална превенция. Именно при
съпоставка на тези обстоятелства следва да бъде определен размерът на
наказанието.
Както посочих, смекчаващите вината обстоятелства отразени в
мотивите на съда следва да се вземат предвид и съдът ги е взел, но също
следва да бъде взето предвид като смекчаващо вината обстоятелство и
конкретната форма на вината, а именно небрежност, която обуславя по-леко
наказание в сравнение с престъпленията извършени при форма на вината
самонадеяност. В този смисъл Решение № 1853/30.12.1968 г. по НД №
1620/1968 г. на Трето НО, Решение № 169/17.02.1969 г. по НД № 59/1969 г. на
Трето НО на Върховния съд.
Към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат
добавени и добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия. През
цялото време на процеса същият е дал обяснения на ДП, съдействал е на
разследването, като не е отрекъл участието си в ПТП, спомогнал е за
разкриване на обективната истина, като е признал вината си. Това му
процесуално поведение, което попада в обхвата на регламентираното в НПК и
ЕКЗПЧОС право на защита не само не налага, а точно обратното - изключва
необходимостта от значителна по обем наказателна репресия. Същият е
пострадал също от произшествието и излизайки от колата първата му мисъл е
била да потърси колегите си. Всички знаем после какво се е случило, той също
е изпаднал в безсъзнателно състояние и е бил откаран в болница.
Считаме за справедливо наказанието да бъде намалено, а именно по-
7
близко до минимума - 4 години лишаване от свобода, което съответно да бъде
редуцирано по чл. 58а НК и след това да се обсъди въпросът за приложението
на института на условното осъждане, тъй като са налице законовите
предпоставки за това, а именно – наказание лишаване от свобода до три
години, лице с чисто съдебно минало и третата предпоставка – целите на
наказанието да могат да бъдат постигнати по този начин. Считам, че целите на
наказанието действително могат да бъдат постигнати чрез една условна
присъда, тъй като се касае за личност не просто интегрирана в обществото, но
и притежаваща голям капацитет в областта, в която работи, видно от
представените многобройни доказателства за неговата личност, трудовата му
ангажираност, включително и представеното днес в съдебно заседание
становище. В същото е посочено както участието му в безопасността,
подобряване условията за безопасност на труда, но също и в лекции във връзка
с безопасността по пътищата и във връзка с произшествието, в което той е
участвал и във всички произшествия, което говори за едно започнало
превъзпитание с цел постигане на специалната и генерална превенция. За това
поставянето на такава личност в изолация от семейството, работата и
обществения живот, не би допринесла за благото на когото и да било.
Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, тя трябва да въздейства
върху личността на дееца и принудителното изолиране на личност като
подсъдимия от нормалните му трудови, семейни и обществени задължения не
е нито необходимо, нито оправдано, т.к. то не е допринесло с нищо за
поправянето и превъзпитанието.
Условното осъждане също има предупредително и възпиращо
въздействие, тъй като наказанието може да бъде приведено в изпълнение при
противоправно поведение на подсъдимия и тази угроза в продължение на един
изпитателен срок от 5 години е достатъчен стимул за него да се придържа към
законосъобразен начин на живот, като за успешното обезпечаване на
обществения интерес и осигуряването на безопасността на движението по
пътищата, съществено допринася и лишаването му от правоуправление за
срок от 4 години.
Не съм съгласна със становището на частните обвинители, че
непоставянето на обезопасителни колани не е от значение в настоящото
производство. Двамата пострадали не са изпълнили задължението си по чл.
8
137а, ал. 1 ЗДвП да използват обезопасителен колан, с които е оборудван
процесният автомобил. Ако ги бяха поставили нямаше да изпаднат от
автомобила на пътното платно. Липсват доказателства физическото им
състояние да не е позволявало използването на такива колани съгласно чл.
137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Не съм съгласна с изявлението на прокурора, че признанието не следва
да се счита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като, както подчертах,
той е направил признание и е дал обяснения още на ДП и е съдействал за
разкриване на обективната истина, а признанието в съдебната фаза е
послужило за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие.
С оглед всички събрани доказателства и трайната съдебна практика
считам, че изолирането на подсъдимия от обществото не би постигнало целите
на наказанието и най-подходящо в случая наказание е такова, с приложение
института на условното осъждане, което в максимална степен ще изпълни
както целите на специалната, така и на генералната превенция.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към казаното
от адв. К.. Моля съдът да прояви безпристрастност.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Уважаеми апелативни съдии,
да така е, виновен съм. Това е прецедент в моя живот, но считам, че, както
днес казаха, изолирането ми от общността, за да мога да се поправя, няма да
има такъв ефект, ако остана отвън, защото все още колеги от нашата компания
и в частност управителят, ми имат доверие. Моята работа е да взема 2-3
колеги, да отидем на обект, да го разгледаме, да сметнем всичко, което е
необходимо за изпълнението на този обект и да го пуснем в действие. Това са
обекти от международно значение, не са някои малки, незначителни, които да
нямат принос към обществото.
Смятам, че това, което аз правя за нашата компания, като допринасям за
увеличаване на работния персонал, заетостта на българите като цяло и
работата, с която допринасям за нея, е достатъчно красноречиво, че
затварянето на личност като мен не би било добре нито за мен, нито за
9
обществото.
Не на последно място, че от тази година участвам в няколко
международни кампании, които изнасят всяка година по няколко пъти лекции
за безопасността на движението по пътищата. С това, което аз искам да
допринеса с изнасянето на тази лекции, в които аз участвам, е да намаля
бъдещи инциденти от колеги, които се движат по пътя, защото никой не е
застрахован.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да ми намалите
присъдата, за да мога да продължа да бъда полезен както за мен и семейството
ми, така и за обществото.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10