Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр. Силистра, 13.02.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СИЛИСТРА,
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева
АНД № 817 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от К.С.К. с ЕГН-**********
*** против Наказателно постановление № 19-1099-000632,
издадено на 04.10.2019 г. от Й. Д. Д. на длъжност началник група в Сектор “Пътна
полиция” – Силистра при ОДМВР С., с
което му е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5,
предложение първо и второ от Закона за движение по пътищата (ЗДП) административно
наказание глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева за извършено нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП
като незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че на 06.09.2019 г. е управлявал
по път II-21
в посока Силистра л.а. ВАЗ 2101 с регистрационен № СС7694АС. В участъка преди
разклона за храм „П. Б.“ застигнал колона от два автомобила, движещи се със
скорост 65 – 70 км/ч. След разклона имало двойна смесена линия, прекъсната от
страната, където управлявал. Предприел изпреварване, а водачът на микробус
отпред ускорил, навярно незабелязвайки че вече е предприето изпреварване. В
това време насреща се появил насрещно движещ се автомобил. Водачът от микробуса
намалил и жалбоподателя успял да довърши изпреварването. Навежда доводи, че се
е създала ситуация, при която е имало опасност от възникване на ПТП. Изразява
мнение, че е преценил в тази ситуация, че намаляването на скоростта ще отнеме
повече време, отколкото задминаването на успоредно движещия се микробус.
Впоследствие бил застигнат от водача, изтласкан от пътя и при тази ситуация
също е възникнала реална опасност от възникване на ПТП. От микробуса слезли
трима мъже и водачът. Последният се приближил, отворил шофьорската врата на
автомобила на жалбоподателя, огъвайки и изкъртвайки я. После жалбоподателят бил
нападнат от групата, които започнали да го блъскат и да отправят обиди. Водачът
на микробуса Т. В. отправил заплахи, че ще потроши колата му. Освен това В. му
нанесъл удар в лицето. През това време водач от отсреща движещ се автомобил З.С.
сигнализирала на тел. 112. Посочила, че жалбоподателя е неадекватен и залита.
Дошлите полицейски служители провели тестове, чиито резултати били отрицателни.
Жалбоподателят посочва, че посочените факти в НП не отговарят на истината.
Счита проверката на полицейските служители за едностранчива. Твърди също, че
изпреварваният от него автомобил е бил ФОЛКСВАГЕН КАРАВЕЛ с регистрационен №
СС0090АТ, а в оспорваното НП е отбелязано, че това е насрещно движещ се
автомобил, което не отговаря на действителното. Посочва още, че пътната
маркировка в участъка е двойна смесена линия и позволява изпреварване. Моли
съда за отмяна на процесното НП.
Жалбата е процесуално допустима -
същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, чрез
наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице
и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
Жалбоподателят и процесуалният му
представител поддържат жалбата. В хода по същество защитникът изразява
становище, че доказателствената сила на посоченото в акта се опровергава от
събраните доказателства. Изтъква, че свидетелите твърдят онова, от което са
заинтересовани. Изразява мнение, че с действията си жалбоподателят не е създал
непосредствена опасност за движението. Счита, че процесното НП е
незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В с.з. административнонаказващият
орган посочва, че издаденото НП е законосъобразно и е съобразено със събраните
доказателства.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на
процесното НП. Подчертава, че е оказал пълно съдействие на органите и
направените му проверки не сочат да е бил пиян или дрогиран.
Редовно призовани Районна прокуратура
– Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства
по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 06.09.2019 г. свид. З.С.-Д. управлявала лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с регистрационен номер СС1231АТ по път II-21 в посока от с. П. към гр. С.. В
автомобила имало и пътници – съпруга ѝ и детето им. Няколко пъти водачите
на отсрещно движещите се автомобили превключвали светлини. По тази причина
свидетелката управлявала със скорост 70 км/ч, т.е. под разрешената за пътния участък.
По същото време и по същия път
жалбоподателят К. лек автомобил ВАЗ 2101
с регистрационен номер СС7694АС по път II-21 в посока към гр. С.. В автомобила имало и пътник – майката на
жалбоподателя свид.
На същата дата свид. Т.В. пътувал със
своите кръстници и бъдещата си съпруга към хотел в с. П., за да оставят вещи,
необходими за празненството. Свид. В. управлявал микробус „Фолксваген“ с
регистрационен номер СС0090АТ по път II-21 със скорост около 70 км/ч.
В тъмната част на денонощието около 20:10 ч., когато свид. З.С.-Д. управлявала по посочения път след
с. С. около Ф. жалбоподателят предприел маневра за изпреварването на
управлявания от нея автомобил. Било леко нанагорнище. Нормална реакция в тази
ситуация на свидетелката била на намали скоростта. Насрещно движещия се водач
свид. В. през това време навлязъл в завой. Въпреки, че видял насрещно движещия
се автомобил, управляван от свид. В., жалбоподателят преценил, че ще успее да
извърши предприетата от него маневра за изпреварване. Доколкото случилото се
развило в тъмната част на денонощието, а жалбоподателят се движил срещу
управлявания от свид. В. автомобил, преценявайки че е налице опасност от
възникване на пътно транспортно произшествие, свид. В. навлязъл в банкета. В банкета от другата страна на пътното платно навлязла и
свид. З.С.-Д.,
отново преценявайки че такива действия са наложителни, за да не възникне ПТП.
Свидетелката била ужасена, изпищяла, а детето се разплакало. Преценката ѝ
била, че ако не е била навлязла в банкета е щяло да възникне ситуация, водеща
до ПТП. За късмет на участниците в движението, навлезли в участъка на банкета,
в този участък нямало поставени мантинели. Веднага след като свид. В.
продължил, направил маневра обратен завой, откривайки уширен участък на пътя. Целта
му била да настигне водача. Със същата цел свид. З.С.-Д. и по предложение на съпруга си,
решила да продължи по пътя, преминавайки през с. А.. Целта им била да настигнат
и поговорят с водача, извършил рискованото изпреварване.
Около Т. свид. Т.В. настигнал
автомобила, управляван от жалбоподателя и спрял пред него, препречвайки му
пътя. След слизането си от автомобила свид. В. се приближил до автомобила на
жалбоподателя и отворил шофьорската врата. Вбесен свид. В. попитал
жалбоподателя дали е нормален. Ядосан той му казал, че заради действията си е
щял да убие пет човека. През това време на мястото пристигнала и свид. С.-Д.. Приближавайки се към другите
двата водачи и тя започнала да крещи срещу жалбоподателя, че е щял да ги избие.
Свидетелката признава, че е псувала, тъй като била ядосана, защото
жалбоподателя с действията си е застрашил живота на осем човека. Свидетелката
се обадила на тел. 112. Жалбоподателят посочва, че всичко не е приключило със
словесен спор , а бил блъскан от свид. В.
и спътниците му, включително бил съборен на земята.
Жалбоподателят признава, че когато
при маневрата за изпреварване изпреварваният от него водач е намалил скоростта
си. Водачът, движещ се отсреща също намалил скоростта и това му дало възможност
да направи изпреварването. В жалбата посочва, че се е била създала опасна
ситуация, опасност за настъпване на ПТП.
Пристигналият на мястото свид. П.,
мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С., изслушал
свидетелите. Жалбоподателят отказал да дава обяснения. Бил изпробван за
употреба на алкохол и наркотични вещества, които показали отрицателни
резултати. След това актосъставителят преценил,
че свидетелите С.-Димитрова
и В. трябва да дадат сведения. Изпратил двамата да пишат такива в РУ – С. и
останал сам на мястото с водача. Отново го попитал какво се е случило и дали е
направил грешна преценка.
Свидетели С.-Д. и В. посочили в сведенията си, че
предприетата от жалбоподателя маневра е извършена в завой и при маркировка за
непрекъсната линия до Ф.. Двамата независимо един от друг посочили, че с оглед
неправилно предприетата маневра от жалбоподателя се наложило да навлязат в
банкета, за да избегнат възникването на ПТП. С оглед снетите сведения, свид. П.
попитал жалбоподателя дали желае да даде обяснения, но последния казал, че
такива ще даде единствено в съда.
С оглед дадените сведения от
водачите, актосъставителят преценил мястото на нарушението и на същата дата
съставил и предявил АУАН срещу жалбоподателя за това, че на 06.09.2019 г. около
20:10 ч. по път II-21 на
км 100 +525 и в посока гр. С. жалбоподателят К., управлявайки лек автомобил ВАЗ
2101 с регистрационен № СС7694АС е предприел изпреварване при наличие на
маркировка М1 (непрекъсната линия), което е създал опасност за ПТП с изпреварвания
автомобил и насрещно движещия се автомобил. Актосъставителят преценил, че
водача е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
При предявяването на АУАН
жалбоподателят вписал, че ще депозира възражение в срок.
На 10.09.2019 г. жалбоподателят
депозирал възражение (л. 17, 18), в което посочил, че акта е съставен с оглед
снети сведения от лица, които са упражнили физическо насилие спрямо него. На
същата дата било снето сведение от пътника в автомобила, управляван от него –
неговата майка свид. М. К.. Възражението
е разгледано и жалбоподателят е уведомен, че същото е неоснователно.
На 04.10.2019 г. Й. Д. Д., на
длъжност началник група в Сектор „Пътна полиция“ издал оспорваното НП. Като
обстоятелства в НП били отразени посочените и в акта. Допълнително АНО е
посочил марката и номера на изпреварвания от жалбоподателя автомобил, както и
марката и номера на насрещно движещия се автомобила. Наказващият орган наложил административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение първо
и второ от Закона за движение по пътищата (ЗДП) глоба в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП.
Към доказателствата са приети и
всички документи, приложени по административно наказателната преписка,
включително Заповед рег. № 8121з-825/19.07.2019 г.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателят съдът е изискал информация от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. С.. Съдът прие като веществено доказателство по делото
изпратен от агенцията оптичен носител, съдържащ справка със следната
информация:
-
под
пореден № 178 е посочен лекотоварен автомобил с рег. № СС 0090 А, който в
20:11:51 часа е управлявал в посока Р. със скорост 55 км/ч;
-
под
пореден № 185 е посочен лек автомобил с рег. № СС 7694 АС, който в 20:14:52
часа е управлявал в посока С. със скорост 85 км/ч;
-
под
пореден № 187 е посочен лек автомобил с рег. № СС 1231 АТ, който в 20:15:17
часа е управлявал в посока С. със скорост 51 км/ч;
-
под
пореден № 191 е посочен лекотоварен автомобил с рег. № СС 0090 АТ, който в
20:15:22 часа е управлявал в посока С. със скорост 66 км/ч.
Горната фактическа обстановка се
установява чрез приложените писмени доказателства и показанията на актосъставителя,
свидетелите П., В., С.-Д.,
които съдът кредитира, тъй като са взаимно непротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията на
жалбоподателя и свид. К. за фактите от значение по делото, а именно за предприетите
от жалбоподателя действия и конкретното място. Прави впечатление, че и двамата
твърдят за предприета маневра за изпреварване на два броя автомобили, което
изцяло се опровергава от показанията на останалите свидетели-очевидци В. и С.-Д.. Твърди се, че жалбоподателя е
изпреварвал автомобилите, управлявани от свидетелите В. и С.-Д.. Тези обяснения се опровергават от
справката, изпратена от Агенция „Пътна инфраструктура“. От нея категорично се
извличат данни, че свид. В. първо е управлявал в посока към гр. Р., след което
е обърнал в посока гр. С.. Същото се потвърждава от показанията му. Именно
действията на жалбоподателя са станали причина той да се върне обратно с цел да го настигне. Категорично освен това
става ясно, че свидетелите и жалбоподателя имат предвид съвсем различно място.
Свидетелите са категорични, че действията си жалбоподателят е извършил в
близост до Ф.. Съдът добре познава посочения пътен участък и му е известно
обстоятелството, че в този пътен участък, заради завоите има наличие на
маркировка М1 (непрекъсната линия). Всъщност по време на маневрата свид. В. е
правил маневра за завиване. Това обстоятелство също категорично навежда, че в
случая е невъзможно да има налична пресечена линия. Едва след разклона за храм
„П. Б.“ има участък от пътя, в който има прекъсната линия. Дължината на този
участък обаче е крайно недостатъчен за предприемане на изпреварване през
тъмната част на денонощието на два автомобила, както твърди жалбоподателя и
свид. К., при това единия от които бус. Твърденията на К. са нелогични и
противоречат на останалите факти по делото. Съдът ги приема като защитна теза.
Съдът изключи показанията на свид. К. по същите причина. Показанията ѝ
изцяло припокриват тезата на жалбоподателя, впрочем поднесени със същите думи.
Тези показания изцяло противоречат на събраните факти, извлечени от
доказателства, на които съдът е дал вяра. Очевидно свидетелката е възприела
тезата на жалбоподателя, предвид родствената им връзка. За настоящия съдебен
състав е абсолютно нелогично и поведението на жалбоподателя след случая. Същият
е имал възможност да посочи в отсъствието на другите очевидци своята версия за
случилото се, но той е отказал да съдейства на актосъставителя за изясняване на
фактите. Причина може да бъде обстоятелството, че жалбоподателя е обмислял
своята версия за случилото се и не е искал да посочва факти, които впоследствие
могат да бъдат опровергани.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на
издадените АУАН и НП:
АУАН е съставен от Д.П. - младши
автоконтрольор в Сектор “ПП” при ОДМВР, който е лице, разполагащо с правомощие
да съставя АУАН по ЗДП. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП
има доказателствена сила до доказване на
противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН.
Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е
собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за
актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е фактическо описание
на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено.
В издаденото наказателно постановление въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени
собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е
издало, датата и мястото на извършване на нарушенията, кой е нарушителя,
данните относно актосъставителя, както
и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е фактическа обосновка. Допълнително АНО е посочил марката и номера на
изпреварвания от жалбоподателя автомобил, както и марката и номера на насрещно
движещия се автомобила. Според съда това обстоятелство не нарушава правото на
защита на жалбоподателя. Наказващият орган е посочил санкционната разпоредба и
вида и размера на административното наказание.
Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за наказващия
орган съществува задължението да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните
обстоятелства. Съгласно чл. 57 от ЗАНН липсва задължение наказващият орган да
посочи мотиви при издаването на НП. Поради това съдът прецени, че не е налице
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че
образуваното и водено административнонаказателно производство за извършеното е
протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.
С оглед материално правната законосъобразност на НП: .
Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове имат доказателствена сила до
доказване на противното. Фактическите констатации, отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото доказателства. След анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
доколкото на 06.09.2019 г. около 20:10 ч. по път II-21 на км 100 +525 и в посока гр. С.
жалбоподателят К., управлявайки лек автомобил ВАЗ 2101 с регистрационен №
СС7694АС, е предприел изпреварване при наличие на маркировка М1 (непрекъсната
линия), което е създал опасност за ПТП с изпреварвания автомобил „Фолксваген
Голф“ с регистрационен № СС 1231 АС и насрещно движещия се автомобил
„Фолксваген“ с регистрационен № СС0090АТ. В резултат на действията на
жалбоподателя са били застрашени здравето и живота на останалите водачи и на
пътниците в трите МПС. Предприетите действия от свидетелите В. и С.-Д. са индиция за опасността, която жалбоподателя е
създал с действията си, нарушаващи правилата за движение. Впрочем следва да се
има предвид, че дори съдът да възприеме тезата на жалбоподателя, действията му
също сочат нарушение на правилата, но по общата разпоредба на чл. 42, ал. 2, т.
2 от ЗДП. Предвидената санкционна разпоредба е посочената от АНО (предложение
пето), а съдържащите се факти в акта са достатъчни за изменение на НП в частта
по отношение на приложимия материален закон. Доколкото обаче съдът не даде вяра
на обясненията на жалбоподателя и свид.
К., а на всички останали доказателства по делото, приема че е налице
нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за нарушението,
посочено в т. 1 на процесното НП. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения. Целта на ЗДП е да се опазят животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че нарушенията
на правилата на ЗДП не са незначителни или маловажни. Характерът на защитените
обществени отношения е свързан с опазването на живота и имуществото на
гражданите. Управлението на МПС се
характеризира като дейност, която по своето естество представлява източник на
повишена опасност. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за
всички нарушения на установените правила. Не е налице маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да сочат, че
извършеното нарушение от жалбоподателя е с по-ниска обществена опасност от
останалите случаи от този род. Впрочем действията на единия от водачите
впоследствие нямат отношение към административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. По тази причина съдът не ги коментира. Същите могат да бъдат
анализирани в друго наказателно производство с различен предмет. С оглед
събраните доказателства, включително признанието на жалбоподателя, че в
резултат на действията му е възникнала реална опасност от настъпване на ПТП,
съдът приема, че преценката на наказващия орган е правилна и няма основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на наложеното
административно наказание с процесното НП:
Съгласно чл. 179, ал. 1 от Закона за
движени по пътищата водачът се наказва с глоба от 150 лева при неспазване на
пътната маркировка. Следователно АНО е съобразил посоченото в закона.
С оглед горното, съдът прецени
процесното НП като законосъобразно и правилно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63
от ЗАНН Районен съд - Силистра
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1099-000632,
издадено на 04.10.2019 г. от Й. Д. Д., на длъжност началник група в Сектор
“Пътна полиция” – С. при ОДМВР С., с която
на К.С.К. с ЕГН-********** ***, е наложено на основание чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата административно наказание глоба в размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................................
(Силвина Йовчева)