№ 127
гр. Сливен, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500133 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.М., процесуален
представител на „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А., клон България“ КЧТ,
със седалище и адрес на управление **** против решение № 9/06.01.2023г. по
гр.д. № 2441/2022г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл.22 от
ЗПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД е била прогласена нищожността на Договор за
потребителски паричен превод, отпускане на револвиращ паричен кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15077199/01.04.2017г. сключен
между жалбоподателя и Т. П. Т., ЕГН ********** от ***. С обжалваното
решение жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в
размер на 1966.70лв.
Решението е обжалвано като незаконосъобразно. Неправилно съдът бил
приел, че действителният размер на ГПР не е посоченият в договора, а е в
1
завишен размер надхвърлящ 50% от допустимия според ЗПК максимум и на
това основание е прогласил договора за нищожен. В процесния ГПР били
включени всички разходи по кредита и те включват „такса ангажимент“ и „
възнаградителна лихва“. Към него обаче не следвало да се включва
„застрахователната премия“, тъй като тя била част от отделно
правоотношение, с друго юридическо лице, отделно от кредитодателя.
Сключването на такава застраховка обаче, била основание за сключване и на
самия договор за кредит. Сумата на месечната застрахователна премия не се
включвала в общия размер на кредита и не била част от общия му размер.
Жалбоподателят посочва, че всички параметри по договора са били съобщени
на кредитополучателя преди сключването му точно и ясно. Било спазено и
изискването за размер на шрифта – 12, който обаче бил задължителен за
съдържанието на договора, но не и на съпровождащите документи.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендират се деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Ф., пълномощник на въззививаемия Т. П. Т., с който въззивната жалба
е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че „ застрахователната
премия“ по Защита на плащанията в размер на 1512.00лв. също следва да се
включи в ГПР. Практиката на ВКС (определение № 50685/30.09.2022г. по
гр.д. № 578/2022г., III г.о.), приемала, че при разрешаване на въпроса дали
застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР следва да се
приложи определението съдържащо се в чл.3, б. „Ж“ на Директива
2008/48/ЕО от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
Така в ГПР следвало да се включат всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и са известни на кредитора,
включително премиите по договори „ защита на кредита“. Невключването на
този разход в ГПР представлявало нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на основание чл. 22от ЗПК.
Фактическата обстановка но настоящето дело била аналогична на
разгледаният от ВКС казус. Сключването на договор за застраховка на
задължението било условие за отпускането на самия кредит, поради което
премията по договора за застраховка следвало да се включи в ГПР.
2
Изготвената по делото експертиза била установила, че ако застрахователната
премия се вземе предвид в ГПР, то размерът му ще е 57.91%, а не както е
било посочено 45.24%.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
му представител юриск.М. в писмено становище до съда заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата страна нередовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният представител адв.Ф. заявява, че не
възразява де се даде ход на делото, че оспорва жалбата и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 16.01.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 24.01.2023г.
( п.к.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Между страните е бил сключен договор за Договор за потребителски
паричен превод, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-15077199/01.04.2017г., за който се твърди,
че е недействителен, поради неспазване на разпоредби защитаващи правата на
кредитополучателя по ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е въведено изискването договорът за
потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита,
3
включително същият да има погасителен план, от който да е ясна
информацията за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В т.12 от чл.11, ал.1 от ЗПК е залегнало изискването
погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, от
която да е видно каква част от главницата и лихвата се погасяват с нея. В
настоящия случай тези императивни норми не са изпълнени. По договора е
приложен така наречен погасителен план, от който обаче не става ясно с всяка
една вноска каква част от главницата и лихвата се погасят. При
разглеждането на параметрите и условията на договора се установя, че
главницата на кредита е 4500.00лв., но задължителна част от задължението е
сумата от 1512.00лв., представляваща застрахователна премия по застраховка
“Защита на плащанията“. По принцип не е проблем едно вземане да бъде
застраховано, но застрахователните отношения са различни от кредитните и е
недопустимо да се формира обща сума, с която да се погасяват едновременно
и двете задължения, без да е ясно с конкретната погасителна вноска каква
част от главницата се погасява, каква част от застраховката се плаща и каква
част от лихвата се погасява. Така нареченият „погасител план“ в конкретния
случай е неясен. Кредитополучателят е поставен в ситуация да не може да
разбере, какво точно погасява с погасителните вноски, които прави. Тъй като
изискванията на чл.11, ал.1, т.1 и 2 от ЗПК са императивни, неспазването им
води до недействителност на договора.
На следващо място следва да се има предвид, че посоченият в договора
между страните ГПР - 45.24% не отговаря на действителния размер от 57.91%
( СИЕ).
В ГПР следва да се включат всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и са известни на кредитора,
включително премиите по договори „ защита на кредита“. В случая, като не е
включил премията по застраховка на задължението, кредитодателят е
формирал ГПР в занижен размер, което е подвеждащо за кредитополучателя,
тъй като един от основните параметри, които се съобразява при тегленето на
кредит е именно ГПР, сумата с която ще се оскъпи задължението в
действителност. Действителният размер на ГПР (57.91%) надвишава
максимума заложен в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК (пет пъти размера на
законната лихва ), което е недопустимо.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.22 от
ЗПК и процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
Съобразно правилата на процеса на въззиваемана страна следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция. По делото е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Ако съдът съобрази разпоредбата на чл. 7, ал.2 т.3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която при дела с интерес от 10 000 до 25 000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на - 1300 лв. плюс 9 % за
горницата над 10 000 лв. и при цена на иска 11 442.60лв., минималното
възнаграждение би било в размер на 1429.83лв., която сума е по- малка от
претендираните 950.00лв. Предвид изложеното, не е необходимо съдът
въобще да се произнесе по въпроса дали са налице основанията за намаляване
на адвокатското възнаграждение. На въззиваемата страна следва да се
присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 950.00лв. -
адвокатско възнаграждение, съобразно направеното отбелязване във вносната
бележка.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/06.01.2023 г. по гр.д. № 2441/2022г. на
Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ С.А., със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Т. П. Т., ЕГН ********** от ***
деловодни разноски в размер на 950.00 лв. заплатено адвокатско
5
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6