№ 92
гр. Велико Търново, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000060 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен съд
Велико Търново „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да
заплати на А. Г. И. сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, от настъпило на 11.10.2013 година пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва от 11.10.2013 година до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата 3 150 лева – разноски по делото.
Със същото решение „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е
осъдено да заплати на адвокат Р.Р. сумата 2 030 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на А. Г. И..
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев
инс“ АД против Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен
съд Велико Търново. В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение – постановено е в противоречие с материалния и процесуалния
закон, с относимата съдебната практика. Оспорва се материалноправната легитимация на А.
Г. И.. Възразява се срещу размера на обезщетението – същото е присъдено над лимита,
1
определен нормативно като горна граница; не са изложени мотиви за прилагането на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите. Изтъква се, че първостепенният съд е направил
повърхностен анализ на събраните по делото доказателства и е формирал необоснован
извод за изградена между ищеца и неговия брат изключително близка емоционална връзка,
различна от обичайната. Сочи се, че съставът на Окръжен съд Велико Търново е допуснал
процесуално нарушение – не е обсъдил възраженията за изтекла погасителна давност на
главния и акцесорния иск, както и възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия, заявени своевременно с отговора на исковата молба. Излага се, че в
диспозитива на съдебния акт не е отразено постановяването му при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – П.И. М., наследник по закон на С. П. М. – водач на лек
автомобил „Опел Вектра“.
Направено е искане да се отмени Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. №
232/2018 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да
се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Претендират се направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Р.Р. – процесуален представител на А. Г. И., в който са изложени доводи за нейната
неоснователност.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач П.И. М..
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново юрисконсулт К. З. –
представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, поддържа въззивната жалба.
Претендира разноски. Възразява относно наличието на предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ на А. Г. И..
Пред втората инстанция адвокат Р.Р. – пълномощник на А. Г. И., оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
П.И. М. – третото лице помагач на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, не
се е явила пред въззивната инстанция и не е изразила становище по жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 11763/2018 година на Софийски градски
съд е образувано въз основа на предявен от А. Г. И., представляван от адвокат Р.Р., против
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск за заплащане на 100 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му М. Г. И.. Претендира се и законна
лихва за забава от 11.10.2013 година – датата на непозволеното увреждане, до
окончателното изплащане на сумата.
2
С Определение № 18888/10.09.2018 година на Софийски градски съд по
горепосоченото дело производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на претенцията на А. Г. И. е образувано търговско дело № 232/2018
година по Окръжен съд Велико Търново.
В исковата молба се излага, че на 11.10.2013 година, около 6.45 часа на главен
път 1-5 Русе-Велико Търново настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ВТ 67 ****, собственост на Й. С. Н., управляван от С. П.
М. и товарен автомобил „Нисан пикап НП 300“, с ДК № Р 93 ****, собственост на
„Уникредит лизинг“ АД, клон Русе, управляван от Орлеан Любомиров Пеев, при което е
причинена смъртта на М. Г. И. и С. П. М.. За настъпилото събитие е съставен Констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 27/11.10.2013 година.
Образувано е досъдебно производство № 2254/2013 година по описа на Окръжна
прокуратура Русе за престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение трето, във връзка с ал. 1,
във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Твърди се, че лек автомобил „Опел Вектра“ е управляван от С.
П. М., а М. Г. И. седял до него на предната дясна седалка. Докато пътували за град Русе в
обратна посока се движел товарен автомобил „Нисан пикап НП 300“. Поради движение с
висока скорост лек автомобил „Опел Вектра“ навлязъл в лентата на насрещното движение и
последвал удар между двете моторни превозни средства. С Постановление от 11.03.2015
година на прокурор при Окръжна прокуратура Русе е прекратено досъдебно производство №
2254/2013 година по описа на Окръжна прокуратура Русе поради смъртта на виновния водач
С. П. М..
Посочва се, че между собственика на лек автомобил „Опел Вектра“ и
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с Полица № 22113000707815 за времето от 28.02.2013
година до 27.02.2014 година – валиден към датата на процесния инцидент. Изтъква се, че
описаните травми на М. Г. И. са довели до неговата смърт и са в пряка причинно-следствена
връзка с виновното поведение на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, застрахован при
ответника. Ищецът твърди, че е брат на починалото лице М. Г. И., претърпял е
неимуществени вреди от внезапната му смърт, продължаващи във времето.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на А. Г. И. сумата 100 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.10.2013
година до окончателното изплащане, направените разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Постъпила е Молба с вх. № 3746/15.04.2019 година от А. Г. И., представляван от
адвокат Р.Р., с искане за допускане на изменение на размера на иска – вместо за 100 000 лева
да се счита предявен за 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.
3
С протоколно определение от 21.04.2021 година е допуснато изменение на иска
на основание чл. 214 от ГПК – същият да се счита предявен за сумата 50 000 лева.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
юрисконсулт М. В. – пълномощник на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в който се
излагат доводи за недопустимост на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищеца. Релевира се
възражение за съпричиняване от страна на брата на ищеца – М. Г. И. – последният с
поведението и действията си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат –
пътувал е без обезопасителен колан (налице е самоувреждане); знаел е, че водачът на
автомобила е употребил алкохол, но въпреки това се е качил в колата. Изтъкват се
аргументи за недължимост на обезщетението и неговата прекомерност. Навеждат са
възражения за погасяване по давност на претенциите за обезщетение и за законна лихва.
Спори се искането за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата. Отправя се искане за конституиране на трети лица помагачи на
страната на ответника – П.И. М. и П. С. М. (наследници по закон на С. П. М. – водач на лек
автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ВТ 67 ****).
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Р.Р. – пълномощник на А. Г.
И., с която изразява становище по възраженията, обективирани в отговора на исковата
молба.
В регламентирания от закона срок е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД чрез юрисконсулт М. В., с който
поддържа направените оспорвания и възражения.
С Определение от 30.09.2019 година по т. д. 232/2018 година на Окръжен съд
Велико Търново е допуснато привличането на трети лица помагачи на страната на ответника
– П.И. М. и П. С. М..
Депозиран е отговор на исковата молба от П. С. М., с който изразява становище,
че няма правен интерес от встъпване в производството, тъй като е направил отказ от
наследството, оставено от С. П. М..
С Определение от 11.12.2019 година по т. д. 232/2018 година на Окръжен съд
Велико Търново, потвърдено с Определение № 91/26.06.2020 година по в. ч. т. д. № 164/2020
година на Апелативен съд Велико Търново, е прекратено производството по отношение на
конституирания като трето лице помагач П. С. М..
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Третото лице помагач на страната на дружеството-ответник не се е явило в
съдебно заседание и не е изразило становище по претенцията.
4
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от А. Г. И. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Не е спорно, че за лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ВТ 67 **** е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „Застрахователна
компания „Лев инс“ АД към датата на инцидента – 11.10.2013 година.
А. Г. И. е брат на починалия при пътнотранспортното произшествие, станало на
11.10.2013 година, М. Г. И..
С въззивната жалба се оспорва активната материалноправна легитимация на А. Г.
И..
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на Върховния съд – в него попадат лицата, за
които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия, пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
5
ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при доказване по
несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия особено близка
и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради което
вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи на
обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни отрицателни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Неоснователни са доводите на представителя на дружеството-застраховател за
неприложимост на цитираното тълкувателно решение в случая, тъй като смъртта на брата
на А. Г. И. е настъпила на 11.10.2013 година – преди неговото приемане. Тълкувателните
решения не са нормативни актове, чието действие да е по правило за в бъдеще. Дадените с
тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните правни спорове, които са висящи.
Производството по настоящото дело е инициирано на 5.09.2018 година – след приемането на
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, поради което съдът следва да
съобрази даденото с него разрешение относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие смъртта на техен близък съгласно чл. 130, ал. 2 от Закон
за съдебната власт. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №
2/30.11.1984 година на Пленум на Върховния съд, според което кръгът на лицата, имащи
право на обезщетение, е изчерпателно очертан в Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на Върховния съд. Настъпването на
застрахователното събитие преди приемането на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
година, постановено по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен
касационен съд, не лишава лицата от така наречения „разширен кръг“ от право да получат
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен родственик при
доказване на предпоставките за отсъждане на такова.
Обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на визираните в Постановление № 4/1961 година и Постановление №
5/1969 година на Пленума на Върховния съд, се присъжда по изключение. Предпоставките
за прилагане на изключението са: 1. създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението; 2. действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
6
житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението
е станала изключително силна – такава, каквато се предполага да съществува между
починалия и лицата, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съобразно Постановление № 4 от 25.V.1961 година и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 година на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за субектите, претендиращи
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата, изброени в двете
постановления на Пленума на Върховния съд, в това число за братята и сестрите,
бабите/дядовците и внуците. При преценка на условията за присъждане на обезщетение е
необходимо да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Формирането на заключение за особено близка връзка е обусловено
не само от формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а и от
установяването на проявление на конкретни житейски обстоятелства, станали причина за
създаване на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такива факти, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, са отглеждането
на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и други),
а за отношенията между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина.
Свидетелят С. С. К. познава А. Г. И. и неговия брат от деца. От показанията му се
установява, че те винаги са били в добри отношения. Живеели първо в гр. София, в едно
домакинство. След кончината на баща им А. Г. И. се прибрал в гр. Велико Търново, а М. Г.
И. останал в гр. София. Чували се постоянно по телефона. М. Г. И. заминал за Испания. При
завръщанията си в страната винаги отсядал при своя брат. Двамата ходели заедно на
почивки, по събирания, помагали си един на друг финансово и по всякакъв друг начин. А. Г.
И. разбрал за инцидента от новините, бил разстроен, организирал погребението на своя
брат. След смъртта на брат си А. Г. И. се променил – станал затворен, свит, вече не бил
весел както преди. Всяка седмица ходи на гробищата. Двамата братя не са имали собствени
семейства.
Свидетеля Е. К. А. познава А. Г. И. от дете, а М. Г. И. от по-късен момент, тъй
като бил по-голям. Свидетелят сочи, че двамата братя били в отлични отношения. Те
живеели заедно в гр. София и в гр. Велико Търново. Помагали си във всяко отношение.
След смъртта на баща им М. Г. И. поел издръжката на семейството, впоследствие заминал
да работи в чужбина. А. Г. И. се върнал в гр. Велико Търново, живеел с майка си и баба си.
Братята поддържали контакт по телефона. Ищецът (жалбоподател в настоящото
производство) организирал погребението на М. Г. И.. Всяка събота ходи на гробищата и
прави помени. Свидетелят заявява, че А. Г. И. не е преживял загубата на брат си. А. Г. И. и
М. Г. И. не са създавали собствени семейства.
От писмените доказателства е видно, че към момента на пътнотранспортното
7
произшествие М. Г. И. в бил на 34 години, а брат му А. Г. И. – на 28 години.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият състав смята, че не се установяват по несъмнен начин особено
близка връзката между ищеца (ответник по жалбата пред въззивната инстанция) и неговия
брат; причинени на А. Г. И. болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
продължителност обичайните при загуба на такъв родственик. Изложените в исковата молба
обстоятелства, въз основа на които се претендира присъждане на обезщетение, не сочат на
житейска ситуация, станала причина за създаване на изключителна връзка между двамата
братя. От изложеното по-горе е видно, че А. Г. И. и неговият брат са израснали заедно, в
стабилна семейна среда, изпълнена с хармония и разбирателство. Взаимната обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, на които се позовава ищецът (ответник по
жалбата пред настоящата инстанция), са традиционни за българското общество отношения
между братя. Не се твърди и не се доказва особеност на връзката, надхвърляща обичайните
взаимоотношения между братя. Обстоятелството, че техният баща е починал през 2007
година и М. Г. И. като по-голям брат е поел грижите за семейството, също не обосновава
изключителност на връзката им – ищецът (ответник по жалбата пред въззивната инстанция)
е бил пълнолетен, в трудоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми, можел е
сам да полага грижи за себе си, живеел е при своите майка и баба. Преди и към датата на
пътнотранспортното произшествие М. Г. И. и А. Г. И. са имали самостоятелен живот без
значение, че нито един от тях не е създал собствено семейство. Ищецът (ответник по
жалбата пред въззивния съд) контактувал постоянно с брат си по телефона след като
заминал за Испания, виждали се по празници, М. Г. И. гостувал в дома на тяхната майка,
където живеел А. Г. И., при завръщанията си в страната. Не се установяват обстоятелства,
довели до създаване на извънредни и различни от обичайните отношения за братя,
отгледани с любов от своите родители. Баща им е починал, когато двамата са били
пълнолетни, по-улегнали и самостоятелни личности. Следователно в най-крехката си
възраст те са израснали в семейна среда, за тях са полагали грижи двамата им родители.
Обичайно е за българския бит и душевност двама братя да се обичат, да контактуват
помежду си и да се подкрепят (финансово, с труд или по друг начин). Душевните страдания
при узнаването за смъртта на неговия брат, споменаването му при събирания, почитането на
неговата памет чрез посещения на гроба и организиране на помени е типично проявление на
скръб вследствие смъртта на брат, с когото приживе са поддържани близки и топли
отношения. Няма данни в резултат от смъртта на М. Г. И. ищецът (ответник по жалбата пред
настоящата инстанция) да е имал психически проблеми, които да са налагали оказване на
специализирана помощ и лечение, както и да е настъпила промяна в неговото здравословно
състояние.
По изложените съображения, съдът приема, че не се установяват конкретни
житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особено близка духовна и
емоционална връзка между двамата братя, необичайна за този вид родствени отношения. Не
се доказва в правната сфера на А. Г. И. да са настъпили неимуществени вреди, които да
8
надхвърлят по интензитет и продължителност нормално понасяните такива при загубата на
брат. А. Г. И. не е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за
твърдените неимуществени вреди от смъртта на брат му М. Г. И.. С оглед липсата на
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не следва да се обсъждат
направените от представителя на дружеството-застраховател възражения за съпричиняване
и изтекла погасителна давност; останалите оплаквания, изложени във въззивната жалба
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният от А. Г. И. против
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) за сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на М. Г. И. при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 11.10.2013 година, по вина на водача на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВТ 67 ****, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, е
неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Велико
Търново е неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени
и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията на А. Г. И. против
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.) за сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие смъртта на неговия брат М. Г. И. при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 11.10.2013 година, по вина на водача на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВТ 67 ****, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора А. Г. И. следва да заплати на „Застрахователна компания
„Лев инс“ АД следните суми: 470 лева – направени разноски пред първостепенния съд, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; 200 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт пред
Окръжен съд Велико Търново, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК; 1 000 лева – направени
разноски пред въззивната инстанция; 200 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на
Окръжен съд Велико Търново, вместо което
ПОСТАНОВИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велико Търново, *********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ******* – адвокат Р.Р.,
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от Кодекса за застраховането (отм.) за сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на неговия брат М. Г. И. при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.10.2013 година, по вина на водача на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ВТ 67 ****, за който е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново,
*********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ******* – адвокат Р.Р., да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, сумата 470 (четиристотин и седемдесет) лева –
направени разноски пред първостепенния съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново,
*********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ******* – адвокат Р.Р., да заплати в
полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, сумата 200 (двеста) лева –
юрисконсултско възнаграждание за защита пред първостепенния съд, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново,
*********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ******* – адвокат Р.Р., да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, сумата 1 000 (хиляда) лева – направени разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново,
*********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ******* – адвокат Р.Р., да заплати в
полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, сумата 200 (двеста) лева –
юрисконсултско възнаграждание за защита пред въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД – П.И. М. от село Джулюница, ********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11