РЕШЕНИЕ
№140
25.06.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 145 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 646/10.01.2020
г. на И.Г.С. срещу Решение № 1412/23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2864/2019
г., с което Районен съд Добрич е отхвърлил предявения иск от И.Г.С. срещу
„Електроразпределение Север” АД за установяване недължимостта на сумата от
5757, 38 лева, начислена по корекционна
процедура за периода от 17.07.2015 г. до 30.05.2019 г. по фактура №
**********/07.08.2019 г. за обект, находящ се на адрес гр. Д.1 – кл. № *** и
аб. № ***.
В процесуалния документ се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Въззивникът оспорва констатациите в протокола на БИМ,
тъй като изследването на електромера е извършено при липса на методика за
измерване и четене на софтуерни данни. Сочи също, че от доказателствените
материали не става ясно кога е произведен и сертифициран електромера, както и
дали изобщо е годен. Във връзка с корекционната процедура твърди, че към
момента на проверката правилата за измерване на електрическа енергия не са били
приложими, поради отмяната им от ВАС. На тази основа допълва, че е липсвал ред
и предпоставки за извършване на проверка на метрологичната, функционалната и
техническа изправност на средствата за търговско измерване, както и ред за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия. Въз основа на изложеното прави извод за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
Иска обжалваният акт да бъде отменен и да му бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание се представлява от адвокат Х.Х.. В
хода на устните състезания, както и в писмената си защита, се придържа към
изложеното в жалбата. В подкрепа на становището си за неправилност на съдебния
акт изтъква, че не е доказано виновно поведение от страна на И.С.. Иска да му
бъдат присъдени разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от
въззиваемата страна.
Пред въззивната инстанция се представлява от адвокат М.К.,
който заявява, че са доказани както дължимостта на претендираната сума, така и
законосъобразността на корекционната процедура. Иска първоинстанционният акт да
бъде потвърден и да му бъдат присъдени разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „Електроразпределение
Север” АД се е задължило да доставя електрическа енергия на И.С. на
адрес: *** – кл. № *** и аб. № ***, а последният се е задължил да заплаща
доставената енергия.
В констативен протокол № 1202832 (л. 16)
е отразено, че на 30.05.2019 г. служителите на „Електроразпределение Север“ АД С.Г.
и Д.Д.са демонтирали електромера, отчитащ количеството доставена електрическа
енергия за обект с кл. № ***, аб. № ***, при следните показания: 1.8.1 – 004004;
1.8.2 – 014005; 1.8.3 – 000000; 1.8.4 – 034532; 1.8.0 - 052542. Демонтирането
на средството за търговско измерване тип „МЕ162“, с ид. № 1114021564347820, е
извършено в присъствието на свидетеля Станко Станков.
На електромера е била извършена
метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – гр. Русе. Резултатите от изследването са обективирани в
констативен протокол № 1427/23.07.2019 г. (л. 10). В последния е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано
е наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.4 – 0034532, 811 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
Отразено
е също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на цитирания констативен
протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 06.08.2019
г (л. 11). С писмо изх. № 54326_КП1202832_2/08.08.2019 г. (л. 9) ответното
дружество е уведомило ищеца, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата
енергия за клиентски № ***, абонатен № ***, е извършена корекция на сметката му.
Уведомен е, че следва да заплати сумата от 5757, 38 лева до 09.08.2019 г., за
която е издадена фактура № **********/ 07.08.2019
г., ведно с приложение „А“ към нея (л. 12 и 13). От счетоводния документ е
видно, че сумата се претендира за 34532 kWh електрическа енергия за периода от 17.07.2015
г. – 30.05.2019 г.
От съдебно-техническата експертиза става
ясно, че процесното СТИ е произведено през 2015 г. и същата година е преминало
първоначална метрологична проверка. Монтирано е на процесния
обект на
16.07.2015 г. Вещото лице е посочило, че измервателната грешка на СТИ е в допустимите
граници. Констатирало е, че не е налице повреда или неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Заключило
е, че математическите изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. Разпитана е свидетелката С.Г.,
която ясно и точно разказва за извършените действия от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. Съдът кредитира показанията на свидетелката в
цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателствени материали
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.) срещу „Електроразпределение Север” АД за установяване
недължимост на сумата от 5757, 38 лева, представляваща стойността на преизчислена
електроенергия за периода 17.07.2015 г. – 30.05.2019 г., за адрес на
потребление в гр. Д.1 – кл. № *** и аб. № ***.
В тежест на ответното дружество е да
докаже, че е доставило на ищеца отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.4 на СТИ, количество електрическа
енергия от 34532 kWh, както и спазването на корекционната процедура, уредена в
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).
Реалното доставяне на електрическа
енергия от 34532 kWh се извежда от протоколите на БИМ и на служителите на „Електроразпределение
Север“ АД. В констативния протокол, съставен от последните, са отразени
показанията на всеки един от регистрите към момента на демонтирането на СТИ:
1.8.1
– 004004; 1.8.2 – 014005; 1.8.3 – 000000; 1.8.4 – 034532; 1.8.0 – 052542. Впоследствие
от извършената метрологична експертиза се установява, че върху невизуализирания
регистър 1.8.4 се е натрупала реално преминала електроенергия от 34532 kWh. Съдебно-техническата
експертиза потвърждава този извод. Анализът на доказателствените материали води
до заключението, че част от доставената електроенергия на абоната се е
натрупала не във видимите регистри 1.8.1 и 1.8.2, а в невизуализирания 1.8.4.
На тази плоскост ищецът противопоставя
възражение за липса на доказателства, от които да се установи реалното
доставяне на начислената електроенергия. Въззивният съд счита същото за
неоснователно поради следните съображения.
Експертите, изготвили метрологичната
експертиза, както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата,
безпротиворечиво се обединяват около становището, че процесното СТИ съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. Приетото от експертите опровергава възражението за
липса на доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната енергия
на абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в невизуализирания регистър
количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно
функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при
работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен
извод, че показанията в регистър 1.8.4 са грешни и не отразяват действително
доставена енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата се
върху невизуализирания регистър 1.8.4 енергия от 34532 kWh е реално доставена
на ищеца. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че отразеното
количество електроенергия в сумарния регистър е равно на сбора от отразените в
останалите три.
Релевирани са възражения и за липса на
доказателства, установяващи софтуерно вмешателство и виновно поведение от
страна на И.С.. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че и софтуерното
манипулиране на СТИ, и субективното отношение на С., не са елементи от
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. За извършване на преизчисление по
чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е достатъчно единствено да се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване. Ето защо, възраженията на въззивника в този
смисъл не следва да бъдат разглеждани, тъй като тези факти са ирелевантни за
спора. Оспорванията на констативния протокол на БИМ, които е направил ищецът,
са неоснователни по същите съображения. Констатацията в удостоверителния
документ за външна намеса в тарифната схема на СТИ не е част от предмета на
делото, поради което и съдът не я ползва при формиране на фактическите си
изводи. Следователно, въпросът дали БИМ разполага със софтуер за четене на СТИ,
който да установи външно вмешателство, също не подлежи на разглеждане.
Констатацията която интересува процеса, и която бе коментирана по-горе в
изложението, е тази за метрологичната годност на СТИ, по аргумент от чл. 55,
ал. 2 от ПИКЕЕ.
При това положение, след като се
установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя и въпросът за
реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на И.С.. Такъв ред за
преизчисляване се съдържа в ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Същите са
издадени въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за енергетиката, с
която норма законодателят е делегирал на КЕВР приемането на „правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни“. В настоящия случай констативен
протокол № 1202832 е изготвен на 30.05.2019 г., след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), които и до настоящия момент не са отменяни.
Следователно, тези правила са приложими за конкретния случай, а възраженията на
въззивника за липса на правно основание и ред за корекция на сметката му, са неоснователни.
Изискванията на чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ
са изпълнени. Фактурата за начислената електроенергия е издадена въз основа на
протокола за метрологична проверка и констативния протокол на служителите на
ответното дружество. В първия е дадено релевантното за спора заключение, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. Този извод дава
основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни. За съставяне на
констативния протокол от служителите на ответното дружество е предвиден
специален ред в чл. 49 от ПИКЕЕ, който е спазен. Изготвен е в отсъствието на И.С.,
но е подписан от свидетеля Станко Станков, както предписва чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ.
Въззивният
съд счита, че ответникът е доказал релевантните факти – реалното доставяне на неотчетената
електрическа енергия от 34532 kWh на ищеца, за която последният дължи
заплащането на сумата от 5757, 38 лева, както и спазването на реда за корекция,
предвиден в ПИКЕЕ. При този извод искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
55, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, а Решение № 1412/23.12.2019 г., постановено по гр. д. №
2864/2019 г. на Районен съд Добрич, следва да бъде
потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е
направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 1476, 00 лева с ДДС. Приложен е договор за правна защита и съдействие и
фактура, от които се установява, че тази сума е заплатена от дружеството за
процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.
Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е основателно и следва да бъде уважено.
Въззивният съд счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Част
е от поредица дела с идентичен предмет, страна по които е ответникът. Това дава
основание на окръжния съд да присъди на въззиваемата страна възнаграждение в
размер близък до минималния, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
материалния интерес възнаграждението на процесуалния представител следва да
бъде намалено на 500, 00 лева, като към сумата бъде прибавен и 20% ДДС.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 600, 00 лева с
ДДС.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1412/23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2864/2019 г. на Районен съд
Добрич.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.Г.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Електроразпределение Север” АД, с ЕИК ***, град Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс
Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 600, 00
лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по в. гр. д. № 145 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС,
при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.