№ 761
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502722 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Д. срещу
решение №3735/24.06.2024г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. №
14462/23г. в частта, в която е отхвърлен искът по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от
Прокуратура на Република България в частта, в която са уважени предявените
искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Жалбоподателят Д. Д. поддържа, че при постановяване на решението
съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Счита, че по отношение на
него има злоупотреба с права от страна на служител на ответника. Това води
до извод за по- висока степен на негативно отражение върху ищеца.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
част и да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Жалбоподателят Прокуратура на РБългария твърди, че
първоинстанционното решение в атакуваната от нея част е неправилно и
незаконосъобразно. Пред първоинстанционният съд не са представени годни
1
доказателства, които да установят претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумен
срок като през този период е била пандемията от Ковид. Съдът е кредитирал
безкритично показанията на свидетелите на ищеца, които са негови близки без
да е извършена преценка по чл.172 от ГПК. Необосновано е прието, че
повдигнатото обвинение е повлияло върху психичното състояние на ищеца.
Не е доказана причинната връзка за заявените вреди. Съдът не е обсъдил
възраженията на Прокуратурата. Не е доказан какъв е реалния обем на
положения адвокатски труд. Ищецът не е претендирал присъждане на законна
лихва върху обезщетенията.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове или да намали размера на обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди. Моли да се обезсили първоинстанционното
решение в частта, в която е присъдена законна лихва от 01.04.2023г. върху
присъдените обезщетения.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител Д. Д. оспорва жалбата на Прокуратурата на Р България.
Счита я за неоснователна.
Прокуратурата на Р България чрез представляващия я прокурор оспорва
жалбата на Д. Д..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът Д. Д. твърди, че има висше образование, женен е и има две деца.
Участвал е в протестите срещу правителството на Б. Б. през 2012-2013г. и
през лятото на 2020г. Това е било основание да бъде включен в „черния
списък“ на МВР. През месец август 2020г. му е връчена призовка за явяване в
РУ на СДВР за разпит като свидетел. На 15.12.2020г. му е връчено
постановление за привличане като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.1
от НК- хулиганство, за действия, които не е извършил. Предявени му са
материалите по разследването. Прокуратурата е внесла в съда искане за
2
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и
налагане на наказание по административен ред. Въз основа на това е
образувано нахд № 166/21г на СРС. С решение от 16.03.2023г. е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Съдебният акт е влязъл в сила на
01.04.2023г. През трите години на наказателно преследване е извършено
посегателство над гражданските му права и свободи, гарантирани от
българското законодателство и чл.6 от ЕКЗПЧОС, гарантираща правото на
гражданите при предявено обвинение да получат справедлив процес в
разумен срок. В резултат от воденото срещу него наказателно преследване е
било дискредитирано името му сред съмишлениците му, които са го
възприемали като принципен човек и са заставали при защита на колективни
граждански права. В негативен план са се променили отношенията в близкия
му приятелски кръг, колеги, търговски партньори. Тригодишното напрежение
се е отразило в личните му отношения в семейството, за което не е могъл да
полага обичайните грижи. Регистрацията му като „криминален контингент“ и
предявеното му обвинение са попречили на професионалната му реализация,
както и на реализацията му като публична личност. Наличието на криминално
досие е изначално злепоставящо и се е отразила негативно на личностното му
развитие. Освен неимуществени вреди е претърпял и имуществени вреди в
размер на 2750 лв. за адвокатски хонорар. Затова моли съда да осъди
Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000лв., за имуществени вреди в размер на 2750 лв.
Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна
фаза за престъпление, което не е тежко и че е оправдан. Липсват твърдения за
прилагана мярка за процесуална принуда. Наказателното производство е
приключило в разумен срок. Няма ангажирани доказателства във връзка с
твърдените неимуществени вреди и че те са в пряка и непосредствена връзка
с обвинението. Оспорва иска за имуществени вреди като твърди, че липсват
доказателства за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение..
Безспорно е, че през 2020г. е образувано досъдебно производство по
пр. пр. № 26494/20г.
3
С постановление от 08.12.2020г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.325, ал.1 от НК като не му е взета мярка за
неотклонение. Постановлението му е предявено на 15.12.2020г. и на същата
дата е разпитан като обвиняем. На същата дата му е предявено
разследването.
Не се оспорва, че е внесено в съда постановление от 05.01.2021г. за
освобождаване на Д. Д. от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Наказателното
производство е приключило с решение от 16.03.2023г. по нахд. № 166/21г. на
СРС, влязло в сила на 01.04.2023г.
По гражданското дело са приложени досъдебно производство № 3382-
ЗМК-1186/20г. и нахд № 166/21г. на СРС.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Д., съпруга на
ищеца и свидетелят Я.. Те са заявили, че познават ищеца. Свидетелят Д. и
ищецът са семейство от 2015г., а със свидетеля Я. са приятели от 13г., както и
семейни приятели. Запознати са, че през 2020г. ищецът е имал проблеми с
полицията. През есента се е прибрал от работа много притеснен като е казал,
че ще го извикат в полицията, но не е знаел защо. Свидетелят Я. твърди, че
през есента на 2020г. се е видял с ищеца и той му е казал, че е притеснен , тъй
като е бил набеден, че е извършил хулиганство като е счупил прозореца на
кола. Казал му е, че не го е направил и че по това време не е бил в гр. София.
Според свидетеля Д. ищецът е изявявал гражданската си позиция като и
преди това е имало дело във връзка с нея. Явил се е в полицията след като е
получил официален документ. Ходил е два или три пъти, а в края на годината
са му повдигнали обвинение. Бил е притеснен от това. Биле са му взети
пръстови отпечатъци и ДНК. Бил е много възмутен и притеснен. Инцидентът
е станал известен сред близките, колегите му. Родителите му и свидетелят
Д. са били много притеснени. Единственият доход, който имат е от неговата
работа. Колегите му са го разпитвали за обвинението, както и техни
приятели. Имало е и коментар по БТв. Какво се случва с ищеца е станало
достояние на широк кръг от хора. Било е неловко и неприятно. През пролетта
на 2023г. са го оправдали. През тези три години ищецът е изпитвал стрес,
правил е разходи, отделял е от личното си време, за да се защити. Д. Д. е бил
изнервен от това, че за обвинението могат да научат децата му, близките и
4
приятелите му. При среща с приятели, на която ищецът не е присъствал, е
имало подмятания, от техни общи познати и близки за това дали той е
извършител. Дори са го обвинявали индиректно и са се съмнявали, че е
извършител. Свидетелят Я. е видял две публикации в сайта OFFNews във
връзка с ищеца. След това е имало интервю п БТв, в което също са изказани
съмнения от страна на телевизията, че ищецът не е присъствал на събитието,
а са използвани лица, които да го злепоставят. Д. е оправдан. Съпругата му е
била силно притеснена от обвинението, както и неговите близки, че може да
бъде осъден без да е виновен. Това, което силно е притеснявало Д. Д. е,
че се вреди и на всички негови роднини, тъй като е започнало да има
подмятания от приятелски семейства. Свидетелят Я. не е променил
отношението си към него след като е разбрал за повдигнатото обвинение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се
лични и непосредствени впечатления за фактите, които излагат. Тези на
свидетеля Д. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките
отношения между нея и ищеца- съпрузи, но ги счита за достоверни и
убедителни.
СГС е уважил частично предявения иск за обезщетение за
неимуществени и изцяло този за имуществени вреди.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
5
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба
обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на Държавата за действия на
правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни
незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка
между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ-
Д. Д. е бил оправдан с влязло в сила решение. Не е спорно, че първоначално
наказателно преследване е започнало с постановление на СРП от 05.08.2020г.
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Привличане на ищеца като обвиняем е станало на 15.12.2020г. с
постановление прокуратурата от 08.12.2020г. Безспорно е, че наказателното
производство е приключило с влязло в сила оправдателно решение на
03.04.2023г.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение не е взета на ищеца, както и друга.
По делото е установено, че срещу Д. Д. е поддържано незаконно
обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.325, ал.1 от НК
. Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
срок се прилага от момента лицето е било привлечено като обвиняем или от
когато то е било засегнато от други действия, предприети от държавните
органи в резултат на подозрение за извършено от него престъпление.
Преценката дали едно дело е приключило в разумен срок зависи от няколко
критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на страните,
включително и на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на
делото в разумен срок е било нарушено, поведението на държавните
6
органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение на делото за лицето.
Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е разгледано в
разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го разгледали.
Крайният момент, спрямо който трябва да се изследва дали наказателното
производство е разгледано в разумен срок, е влизане в сила на присъда или
друг акт, с който то е приключило. По отношение на ищеца следва да се
приеме, че продължителността на наказателното производство/ досъдебна и
съдебна фаза/ е 2г. 5 месеца, като за начален момент на наказателната
репресия срещу него съдът приема 05.10.2020г., когато Д. Д. е бил разпитан
като свидетел в досъдебното производство. Именно през този период срещу
него следва да се счита, че е предприето и поддържано незаконно обвинение.
С привличането му като обвиняем не му е определена мярка за
неотклонение. Няма данни ищецът да е бил задържан или срещу него да са
предприети следствени действия от прокуратурата или друг държавен орган
във фазата на досъдебното производство, които да засягат негови права.
Продължителността на съдебното разглеждане на делото е удължена от
настъпилата Ковид пандемия. Т.е. наказателното производство е
приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ. От друга страна
съдебната фаза е започнала с постановление на прокуратурата за
освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и налагане само на
административна мярка и прокуратурата не е обжалвала постановеното
оправдателно решение, които са факти с правно значение, имащи отношение
към размера на обезщетението.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъдените
обезщетения.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Свидетелите
установяват, че Д. Д. е бил притеснен и изнервен от воденото срещу него
наказателно производство, за това как то ще се отрази на близките му. Това
е било известно на неговите приятели и близки. Те се съмнявали в
7
невинността му. От показанията на свидетеля Д. са установява, че срещу
ищеца и друг път е имало дело във връзка с отстояване на негови граждански
права и позиция. От разпитаните свидетели не установява, че Д. Д. е търпял
болки и страдания извън обичайните. Следва да се съобрази, че всяко
наказателно производство обективно предизвиква стрес, безпокойство,
негативни емоционални изживявания и реален страх от осъждане. В случая
такъв не е имало, доколкото преди внасянето на материалите от досъдебното
производство в съда прокуратурата като повдигаща и поддържаща
обвинението е поискала Д. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и
да понесе само административна санкция. Вярно е, че той не е бил осъждан,
което също се отразява на интензитета на емоционалните му изживявания от
наказателното преследване. Действията, за които е бил обвинен, са станали
по време на протестите през 2020г. в гр. София. Изразяването на гражданска
позиция не може да бъде законен повод за образуване на наказателно
производство, освен ако това изразяване не е довело до извършване на
престъпление. В случая ищецът е бил оправдан, като съдът е приел, че не е
извършил престъплението, в което е обвинен. Повдигнатото незаконно
обвинение е довело до притеснения у него и близките му. Медийно е било
разгласено, че той може да е извършител, но както в електронният сайт, така и
в телевизионното предаване е отразено, че е възможно да са използвани
свидетели, които да го злепоставят. Т.е. медийна разгласа не е едностранна и
изцяло във вреда на ищеца, а е поставяла под съмнение факта, че той е
извършителят./Св. Я./ Това обаче е довело до накърняване на доброто му име
сред приятелите и близките му.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ППВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка
на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства намира, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 3 000 лв. При
определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което е
обвинен не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и че преди
8
незаконното наказателно производство ищецът е имал чисто съдебно минало.
Нямам данни, че наказателното преследване се е отразило на неговата
трудова заетост, на професионалната му реализация, че наказателното
производство е повлияло негативно на семейните му отношения, че
криминалната регистрация се е отразила негативно в личностен план, че
умишлено е злепоставен. Няма доказателства, от които обективно да се
установи, че тези твърдения в исковата молба за търпени неимуществени
вреди са верни. Повдигнатото му обвинение не се отразило на личностното
му развитие, тъй като от показанията на свидетеля Д. се установява, че е Д. Д.
е управлявал собствен бизнес. При определяне размера на обезщетението
съдът съобрази, че по отношение на ищеца не е взета мярка за неотклонение,
която да е действала през периода на наказателното производство. Периодът
на наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза е 2г. и 5м. За
ищеца не е съществувала реална заплаха от осъждане на наказание
„лишаване от свобода“.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателното решение, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди. Към 03.04.2023г. минималната работна заплата в страна е била 650 лв.
или присъденото обезщетение представлява 7 минимални работни заплати.
Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди.
Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното
наказателно производство представляват имуществена вреда за лицето, което
ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/ Присъждането
на имуществени вреди зависи от това дали те реално са сторени, т.е.
заплатено е адвокатското възнаграждение. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие и анекс към него е, че адвокатското
възнаграждение от 1500 лв. за защита в съдебното производство е внесено
изцяло -л.14 от нахд № 166/21г. като и още 1250лв. заплатени за същото
производство- л.114 до л.118 от наказателното дело. Т.е. имуществената
вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по
незаконно поддържаното обвинение, е в размер на 2 750лв.
9
Искът за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 2 750
лв.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в
частта, в която исковете са уважени. То следва да се обезсили като
недопустимо в частта, в която върху двете обезщетения е присъдена законна
лихва от 01.04.2023г., тъй като в тази част има произнасяне свръхпетитум.
За настоящото производство разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3735/24.06.2024г. на СГС, ГО, 18
състав, постановено по гр.д. № 14462/23г.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, в която върху обезщетенията за вреди
е присъдена законна лихва от 01.04.2023г. като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10