Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
Година 04.05.2020 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести февруари Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1137 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Т., като
управител и законен представител на собствениците на отделни обекти в сградата Е.
– етажна собственост, твърди в поправената си искова молба, че с протокол от
28.10.2015 г., Общото събрание на етажната собственост (ОСЕС) на жилищна сграда
с обекти за стопанска дейност Е., к.к.П., приело следните решения: по т. 2: -
на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС - 2.1. Приема прогнозен бюджет на етажната
собственост за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016 г., съобразно
Вариант Б - Консервиране на сградата без ползване, неразделна част от
протокола, 2.2. Приема парични вноски за разходите за управление и поддръжка на
общите части на сградата, съобразно приетия бюджет, в размер на 340 лева
годишно или 174 евро от всеки собственик/ползвател/обитател, респективно 28.33
лева или 14.50 евро месечно и срок за внасяне - до 31.01.2016 г., по т. 3: - на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10, б."а", предл.1 и чл. 48, ал. 3 от
ЗЕУС - 3.1. Взема решение за определяне от управителя на разходите за
извършване на необходими ремонти на общите части на сградата след събиране на
три оферти и разпределяне на най-ниската цена между собствениците, съобразно
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата - в размер на
377.40 лева за 1 % ид.ч. - съобразно приложена към протокола справка и оферта,
и определя срок за внасяне - до 30.11.2015 г. Протоколът бил обявен по реда на
чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС - на видно място на входа на сградата и на
известните на управителя електронни пощи на собствениците, на 03.11.2015 г.
Решенията по същия не били оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 или чл. 40, ал. 2 ЗУЕС,
поради което били влезли в сила след изтичане на предвидения в закона 1-месечен
срок или на 04.12.2015 г. С протокол от 26.10.2016 г., ОСЕС на жилищна сграда с
обекти за стопанска дейност Е., к.к. П., приело следните решения: по т. 2: - на
основание чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. 48, ал. 8, вр. § 1, т. 13 от ЗУЕС - 2.1.
Учредява фонд: „Функциониране на сградата без ползване“, 2.2. Определя парични
вноски от всеки собственик в същия фонд в размер на 53.38 евро на 1 % притежавани
ид.ч. от общите части на сградата годишно - в общ размер, съобразно приложена
към протокола таблица или 4,45 евро за 1 % ид.ч. месечно, 2.3. Определя срок за
внасяне: до 31.12.2016 г.; по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл.
48, ал. 3 и чл. 50 от ЗУЕС - 3.1 Учредява фонд „Ремонт и обновление на сградата",
3.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия фонд, в размер на 404.23
евро на 1 % притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно - за всеки
собственик в общ размер, съобразно приложена към протокола таблица, или 33.69
евро за 1 % ид.ч. месечно, 3.3. Определя срок за внасяне на вноските: до
31.12.2016 г. Протоколът бил обявен по реда на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС -
на видно място на входа на сградата и на известните на управителя електронни
пощи на собствениците, на 02.11.2016 г. Решенията по същия не били оспорени по реда
на чл. 16, ал. 9 или чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което влезли в сила след
изтичане на предвидения в закона 1-месечен срок или на 03.12.2016 г. С протокол
от 18.10.2017 г., ОСЕС на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност Е., к.к.П.,
приело следните решения: по т. 2: - на основание чл. 11, т. 4 и т. 5, чл. 48,
ал. 8, вр. с 61, т. 13 от ЗУЕС - 2.1. Годишен бюджет за фонд „Функциониране на
сградата без ползване“ в размер на 5700 лева годишно, равняващи се на 2914.36
евро годишно или 29.14 евро за 1 % притежавани ид.ч. от общите части на
сградата годишно, респективно - 2.43 евро за 1 % ид.ч. месечно, 2.2.Определя
парични вноски от всеки собственик в същия фонд - пропорционално на
притежаваните идеални части от общите части на сградата - съобразно приложена
към протокола таблица, 2.3. Определя срок за внасяне на вноските: до 31.12.2017
г.; по т. 3: - на основание чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 48, ал. 3 и чл. 50 от ЗУЕС, 3.1. Годишен бюджет за фонд „Ремонт и обновление на сградата" в
размер на 94039.75 лева, равняващи се на 48081.76 евро или 480.82 евро за 1 %
притежавани ид.ч. от общите части на сградата годишно, респективно – 40.07 евро
за 1 % ид.ч. месечно, 3.2. Определя парични вноски от всеки собственик в същия
фонд - пропорционално на притежаваните идеални части от общите части на
сградата - съобразно приложена към протокола таблица, 3.3. Определя срок за
внасяне на вноските: до 31.12.2017 г. Протоколът бил обявен по реда на чл. 16,
ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС - на видно място на входа на сградата и на известните на
управителя електронни пощи на собствениците, на 24.10.2017 г. Решенията по
същия не били оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 или чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС,
поради което влезли в сила след изтичане на предвидения в закона 1-месечен срок
или на 25.11.2017 г. Ответникът бил собственик апартамент № 17, с идентификатор
№ -.24, с площ от 46,38 кв.м, ведно с 2.89 % ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 13,91 кв.м, находящ се на 2-ри жилищен етаж в жилищна сграда с
обекти за стопанска дейност „Е." с идентификатор № -, построена в поземлен имот с идентификатор № -
по кадастралната карта на гр. -, с площ от 1001 кв.м, който имот образувал УПИ -
– Курортна дейност, находящ се в кв. 1, по плана на к.к. П., курортно ядро „М."
и бил идентичен с имот № - в землището на с. С., образуващ УПИ - – -, в кв. 1
по предходния план на к.к.П., и с имот № -, находящ се в м. А., землище на с. С.
- по силата на н.а. № 1984/2008. Ответникът бил гражданин на В., роден на *** г.
в -. Регистриран бил в Регистър „Булстат" като собственик на недвижим имот
на 17.07.2008 г. с постоянен адрес в -: с. С., п.к. -, местност -, сграда „Е.",
ет. 2, ап. 17. Към датата на н.а. ответникът бил с адрес по международен паспорт
(с изтекла валидност на 15.06.2014 г.): -лс. Към настоящия момент нямало данни
за обичайното му местопребиваване (адрес) в чужбина. Нямало данни за заявен
адрес по чл. 53 ГПК. Нямало разрешение за пребиваване, нито регистриран адрес
на пребиваване в страната. В качеството си на собственик на обект от сграда в
режим на етажна собственост, на горепосочените влезли в сила решения на Общото
събрание, ответникът дължал на ЕС сумата от общо 6899.74 лева, представляваща,
както следва: 1. сумата от 340 лева, представляваща левовата равностойност на
174 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за
управление и поддръжка на общите части за 2015 г. за един собственик/ползвател/обитател
- по решение по т. 2 от протокол от 28.10.2015 г. на ОСЕС на „Е." к.к. П.,
влязло в сила на 22.10.2015 г.; 2. сумата от 1090.69 лева, представляваща
левовата равностойност на 557.66 евро по курса на БНБ - неплатено в срок парично
задължение за вноска за ремонт на общите части за 2015 г., съобразно
притежаваните от ответника 2,89 % идеални части от обиците части на сградата -
по решение по т. 3 от протокол от 28.10.2015 г. на ОСЕС на „Е." к.к. П.,
влязло в сила на 22.10.2015 г.; 3. сумата от 301.70 лева, представляваща
левовата равностойност на 154.26 евро по курса на БНБ - неплатено в срок
парично задължение за вноска за фонд „Функциониране на сградата без
ползване" за 2016 г., съобразно притежаваните от ответника 2,89 % идеални
части от общите части на сградата - по решение по т. 2 от протокол от
26.10.2016 г. на ОСЕС на „Е." к.к. П., влязло в сила на 03.12.2016 г.; 4. сумата
от 2284.87 лева, представляваща левовата равностойност на 1168.24 евро по курса
на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за фонд „Ремонт и
обновление на сградата" за 2016 г., съобразно притежаваните от ответника
2,89 % идеални части от общите части на сградата - по решение по т. 3 от протокол
от 26.10.2016 г. на ОСЕС на „Е." к.к. П., влязло в сила на 03.12.2016 г.; 5.
сумата от 164.73 лева, представляваща левовата равностойност на 84.23 евро по
курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за фонд „Функциониране
на сградата без ползване" за 2017 г., съобразно притежаваните от ответника
2,89 % идеални части от общите части на сградата - по решение по т. 2 от протокол
от 18.10.2017 г. на ОСЕС на „Е." к.к. П., влязло в сила на 25.11.2017 г.; 6.
сумата от 2717.75 лева, представляваща левовата равностойност на 1389.56 евро
по курса на БНБ - неплатено в срок парично задължение за вноска за фонд „Ремонт
и обновление на сградата“ за 2017 г., съобразно притежаваните от ответника 2,89
% идеални части от общите части на сградата - по решение по т. 3 от протокол от
18.10.2017 г. на ОСЕС на Е. к.к. П., влязло в сила на 25.11.2017 г. Сумите не били
внесени и до настоящия момент, въпреки многократните писма и уведомления. Поради
горното и на основание чл. 86 ЗЗД за ответника възниквало и задължение за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва върху всяка от дължимите суми, считано от датата, следваща
последния ден от срока за плащане, съобразно решението на ОСЕС до датата на
изготвяне на настоящата искова молба, в общо размер на 656.75 лева, както
следва: 1. върху сумата от 340 лева, дължима по решение по т. 2 от протокол от
28.10.2015 г. на ОСЕС на „Е." к.к. П., в срок до 31.01.2016 г. - за периода
от 01.02.2016 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 71.92 лева; 2. върху сумата от
1090.69 лева, дължима по решение по т. 3 от протокол от 28.10.2015 г. на ОСЕС
на Е. к.к. П., в срок до 31.01.2016 г. - за периода от 01.02.2016 г. до 01.03.2018
г. - в размер на 230.72 лева; 3. върху сумата от 301.70 лева, дължима по решение
по т. 2 от протокол от 26.10.2016 г. на ОСЕС на Е. к.к. П., в срок до
31.12.2016 г. - за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 35.69
лева; 4. върху сумата от 2284.87
лева, дължима по решение по т. 3 от протокол от 26.10.2016 г. на ОСЕС на Е.
к.к. П., в срок до 31.12.2016 г. - за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.
- в размер на 270.28 лева; 5. върху сумата от 164.73 лева, дължима по решение
по т. 2 от протокол от 18.10.2017 г. на ОСЕС на „Е." к.к. П., в срок до
31.12.2017 г. - за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г. - в размер на 2.75
лева; 6. върху сумата от 2717.75
лева, дължима по решение по т. 3 от протокол от 18.10.2017 г. на ОСЕС на Е.
к.к. П., в срок до 31.12.2017 г. - за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г.
- в размер на 45.39 лева. Предвид изложеното за етажната собственост възниквал
правен интерес от предявяване на настоящите обективно съединени искове за
главници - по ЗУЕС и за мораторни лихви - по ЗЗД. Искането е да се осъди ответника
да заплати на ищеца общо 6899.74 лева за главници от неизпълнени задължения по влезлите
в сила протоколни решения от 28.10.2015 г., от 26.10.2016 г. и от 18.10.2017 г.
на общото събрание на етажната собственост, с общо 656.75 лева мораторни лихви от
датата, определена в тези решения за плпащането на тези главници, до 01.03.2018
г., и законна лихва върху тези главници от 02.03.2018 г. до изплащането им,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът Р.М.И., на
когото редовно е връчено съобщението за отговор по реда на Регламент (ЕО) №
1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване
в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, не е подал
писмен отговор, а в съдебно заседание, редовно призован при условията на чл.
40, ал. 2, изр. 1 ГПК, не се явява, не изпраща представител и не взема
становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По международната си компетентност
Съдът
намери, че е международно компетентен да разгледа предявените искове, защото
попадат в материалното приложно поле на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на
Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, а макар и ответникът да има местоживеене
в друга държава – членка към момента на предявяването им, те са предявени срещу
него в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда – етажна собственост,
находяща се в Република - (чл. 5, §6 от същия
Регламент (ЕО) № 44/2001). А доколкото
съобщението до същия за отговор, с препис от исковата молба, поправената искова
молба и уточняващите я молби, с приложенията към тях, е връчено редовно на 17.10.2019
г., по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, в съответствие със законодателството на държавата-членка
адресат към момента на връчването му, видно от удостоверението за връчването му по чл. 10 от
същия Регламент (л. 243-252 и 256-261), а с него (л. 251) ответникът е уведомен
за последиците по чл. 40-41 ГПК, то непосочването от същия на съдебен адресат,
неподаването на отговор и неявяването му в съдебно заседание, не е пречка за
постановяване на настоящото решение по същите искове (чл. 26, §3 от Регламент (ЕО)
№ 44/2001, във вр. с чл. 19, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1393/2007, във вр. с
чл. 18, §2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003
и чл. 11, §2
от
Регламент (ЕО) № 4/2009).
По предявените искове
Страните
не спорят, че ответникът е - гражданин с обичайно местопребиваване в О., -. Не е
спорно и обстоятелството, че с представения н.а. № 180/107.2008 г. същият е
закупил чрез пълномощник от ищеца и станал на това основание собственик на самостоятелен
обект - апартамент № 17, със застроена площ 46.38 кв.м, с 2.89 % идеални части от
общите части на жилищната сграда с обекти за стопанска дейност Е. – етажна собственост,
построена в поземлен имот с идентификатор - по кадастралната карта на с. С.,
находящ се в к.к. П., курортно ядро М. (л. 103-105). Не е спорно и
обстоятелството, че в същата сграда има общо 31 самостоятелни обекта, от които
25 апартамента, принадлежащи на различни собственици - всички чужди граждани,
сред които и ответника, както и ресторант, складове, два гаража, басейн и лоби
бар, чийто собственик е ищеца (л. 23). Не се спори и по обстоятелството, което е
и признато от законния представител на ищеца в протокола за общото събрание на
18.10.2017 г., че никой от собствениците на тази сграда не ползва обектите си в
нея от въвеждането й в експлоатация (което е станало с представеното при изслушването
на н.а. за покупката на апартамента на ответника удостоверение 25.04.2007 г. –
л. 105) до момента (л. 48). Няма и данни в същата сграда да е било свиквано и
провеждано общо събрание, и избирани управителни органи, от въвеждането й в експлоатация
на 25.04.2007 г. до 28.10.2015 г., нито от собствениците на същата сграда, нито
от кмета на общината, въпреки задължението му за противното по §5 от ПР на
ЗИДЗУЕС (Обн. ДВ, бр. 15/2010 г.) и по §56 от ПЗР на ЗИДЗУЕС (Обн. ДВ, бр. 57/2011
г.).
При
това положение следва да се приеме, че инициативата на ищеца за свикването на първото
процесно общо събрание на собствениците в същата сграда на 28.10.2015 г., е
съобразено с нормата на чл. 12, ал. 6, изр. 2 ЗУЕС. Въпреки това, както
исковете му по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за осъждането на ответника да изпълни взетите
на всяко от процесните общи събрания на 28.10.2015 г., на 26.10.2016 г. и на 18.10.2017
г. решения за изплащане на посочените в тях парични задължения, така и исковете
му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторни лихви за забава в плащането
им, се явяват неоснователни, защото от самото съдържание на протоколите за тези
събрания е видна липсата на валидност и стабилизиране/влизане в сила на същите решения
по смисъла на чл. 16 и чл. 17 ЗУЕС, а именно въз основа на тях се претендира с
исковата молба възникването на процесните парични задължения на ответника, за
плащане на посочените в тях искови суми, а за валидността на придобивното
основание съдът следи служебно (в този смисъл Р 384-2011-I
г.о.). Въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ищеца в
писмената му защита, и в посочената в нея съдебна практика на ВКС е прието, че ЗС
и ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на решенията на общото събрание
на етажната собственост, като регламентират начина на свикване, състава,
представителната власт, гласуването и предметната компетентност, поради което спазването
на тези правила е основание за действителността на същите решения (Р 39-2013-I
г.о.).
Поради това, макар и последните да не са сделки, поради което за валидността им
да не може да намери приложение ЗЗД, а в ЗС и ЗУЕС не са уредени специални
основания за нищожността им, това съвсем не означава, че те не могат да бъдат и
нищожни. Тъкмо напротив. ВКС приема, че въпреки че неспазването на различните законови
правила за свикване и провеждане на общото събрание и вземане на решенията му, не
е равностойно, а законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, това е само защото тази преценка законодателят е оставил на
съда в рамките на съдебното производство (Р 39-2013-I г.о.). А в случая при вземане
на процесните решения, на които ищецът е основал исковете си, не само не са
спазени императивни правни норми на ЗУЕС за свикването, провеждането,
съставянето на протоколите и оповестяването им, но и самите решения
противоречат на императивни правни норми, което води до нищожността им (в този
смисъл и Р 54-2015-I г.о.).
Така
нормата на чл. 13, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС (в действащата
й към този момент редакция на ДВ, бр. 57/2011 г.) предвижда императивно, че датата
и часът на поставянето на поканата за свикване на общото събрание, задължително
се отбелязват върху същата от лицата, които го свикват, за което се съставя
протокол (от същите лица – б.р.), които са изброени изчерпателно в чл. 12 ЗУЕС.
А в случая не законният представител на ищеца – Д.Д., а третото лице А.Е.С. е подписало
протокола за залепване на 20.10.2015 г. на поканата на ищеца за свикване на първото
процесно общо събрание на 28.10.2015 г., без в същата да е посочен и часът на
залепването й, в явно нарушение на императивните норми на чл.
13, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 12, ал. 6, изр. 2 ЗУЕС (л. 22). Поради
това съдът очевидно не може да приеме за доказано по делото от този подписан от
това трето лице протокол, че тази покана за свикването му е била действително поставена
от ищеца на видно и общо достъпно място на входа на процесната сграда на 20.10.2015
г., както изисква императивно нормата на чл. 13, ал. 1,
във вр. с чл. 12, ал. 6, изр. 2 ЗУЕС в посочената й редакция (чл. 180 ГПК).
А едва на следващият ден 21.10.2015 г., тоест не в срока по чл. 13, ал. 1, изр.
1 ЗУЕС в действащата му към този момент редакция от ДВ, бр. 57/2011 г., законният
представител на ищеца е изпратил тази си покана за свикване на това общо събрание
на електронните пощи на останалите собственици на сградата, видно от съставения
от същия за това протокол, тъй като по делото не се спори, че никой от тях, включително
и ответника, не ползва обектите си от същата сграда по смисъла на чл. 13, ал. 2
и 3 ЗУЕС (л. 23). А по делото няма данни същото събрание да е било свикано от
ищеца поради „неотложен случай“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Поради това
съдът намери, че то не е било свикано от ищеца по реда, а в нарушение на
посочените императивни норми на чл. 13 ЗУЕС. Поради това никой от останалите
собственици на отделни обекти в сградата, включително и ответника, не е бил
редовно уведомен за това свикано за 28.10.2015 г. от ищеца общо събрание. Въпреки това в съставения за същото от
законния му представител и пълномощника му по делото протокол е вписано, че на
посочените в тази му покана дата - 28.10.2015 г. и час - 13, са били
представени общо 65.68 % идеални части от общите части на сградата - освен
законният представител на ищеца, притежаващ 48.80 % идеални части от общите части
на сградата, така и третите лица - Л.Б., като пълномощник на собствениците Б. и Х.М., С.У. и А. и М.Л., притежаващи общо 5.72 %
идеални части от общите части на сградата, и М.Г. – представител по пълномощие
на собствениците Д. и М.Х., П.М. и М.Л., и А.Г., притежаващи общо 11.16 %
идеални части от общите части на сградата. В протокола е вписано още, че последните
били представили пълномощни, но не и копия за прилагането им към протокола, каквито
се задължили да представят в седемдневен срок след събранието (л. 11). Такива
пълномощни/копия от тях обаче, не са били представени и в този срок, нито са приложени
към този протокол така, както императивно е изисквала и изисква нормата на чл. 14,
ал. 5 ЗУЕС. Нещо повече. По делото няма и данни тези пълномощници да са били
пълнолетни лица от домакинството на представляваните от тях собственици, нито да
са други собственици от етажната собственост, нито адвокати (л. 11). При това положение обаче, за да е било валидно
упълномощаването/преупълномощаването им, същото е следвало да бъде с нотариална
заверка на подписите на представляваните собственици (чл. 14, ал. 3 ЗУЕС). А в
протокола за това събрание не е вписано същите да са представили/разполагали с
такива пълномощни с нотариална заверка на подписите на представляваните собственици
(л. 11). Поради това съдът не може и да приеме същите да са били валидно упълномощени
от тези собственици да ги представляват на това общо събрание (в този смисъл и Р
54-2015-I г.о.).
Въпреки това в съставения за същото от законния представител и пълномощника на
ищеца по делото (избран за протоколист и преброител на същото събрание) протокол
е вписано, че това събрание е било открито с един час по-късно на 28.10.2015 г.,
в 14.00 часа, при присъствието на 61.83 % идеални части от общите части на сградата
- след отказ на пълномощника Л.Б. от представителството на собствениците Б. и Х.М.,
и А. и М.Л., притежаващи според представения от ищеца списък на собствениците съответно
1.85 % и 2 % идеални части от общите части на сградата (л. 11 и 24). Въпреки
това след това в същия протокол за това общо събрание е вписано по същество, че
този пълномощник е гласувал и за тези собственици, от пълномощието на които се
е отказал - както „за“ решението по т. 1 от дневния ред за избор на ищеца за управител
и неизбирането на касиер на етажната собственост, за което в този протокол е
вписано, че са гласували 65.68 % идеални части от общите части на сградата, така
и „за“ решенията по т. 3, 4 и 5 от дневния ред, за които в този протокол е посочено,
че „за“ първите две от тях са гласували 63.81 % идеални части, а „против“ – 1.87
% идеални части от общите части на същата сграда или общо 65.68 %, колкото са гласували
и „за“ решението по т. 5, а не представените след отказа на същия пълномощник
от посочените пълномощни общо 61.83 % идеални
части от сградата, при които е открито това събрание при същия спадащ кворум в
14 часа (л. 11 и 13-15). А вписаното в този протокол процесно решение по т. 2
от дневния ред на същото събрание, с което е прието да се събират от всеки собственик/ползвател/обитател
на сградата парични вноски в годишен размер от 340 лева за разходите за
управление и поддръжка на общите й части, и срок за внасянето им до 31.10.2016
г., противоречи на императивната норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която,
такива разходи не се заплащат от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. Тази норма има императивен характер, защото не допуска отклонение от
това предписано от нея правило (в този смисъл Опр. № 1097-2011-I
г.о.). А това решение й противоречи, защото приема точно обратното при
положение, че по делото не се спори, че никой от собствениците на тази сграда,
включително и ответника, не е пребивавал в същата от въвеждането й в
експлоатация до момента. А нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (в действащата му към
тази дата редакция от ДВ, бр. 57/2011 г.) предвижда императивно, че председателят
на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен от провеждане на
събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата и съобщение
за изготвянето на протокола, за което се съставя протокол от същия и един собственик,
ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставянето
му. А в случая такъв протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвяне и поставяне на
протокола за събранието на 28.10.2015 г. е бил съставен не от законния представител
на ищеца и някой от останалите собственици, ползватели или обитателите на
сградата, а от третото лице А.Е.С., за което законният представител на ищеца
сам е признал в протокола за това общо събрание, че не е нито собственик, нито
ползвател, нито обитател на тази сграда, а само кандидат за домоуправител (л. 11
и 16). Поради това съдът намери, че съставеният от това лице протокол не
удостоверява и да е било поставено от ищеца на видно и общодостъпно място на
входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола за това събрание в
срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС (чл. 180 ГПК). Поради това, въпреки неоснователните
доводи за противното на пълномощника на ищеца в писмената му защита, удостоверените
в същия протокол решения съответно по т. 2, с което е прието внасянето от всеки
собственик, включително и от ответника, на парична годишна вноска от 340 лева и
срок за внасянето й до 31.01.2016 г. за разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата, и по т. 3, с което е прието определяне на разходи за
извършване на необходими ремонти на общи части на сградата чрез събиране на три
оферти и избиране на изпълнител по най-ниската от тях, и разпределението й
между собствениците съобразно притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата, и задължаване на управителят й да извърши горните действия и
представи справки за разходите и разпределението им в 7-дневен срок от същото
събрание, не биха могли да се приемат и за стабилизирани/влезли в сила, защото не
е започнал да тече, поради което не е и изтекъл преклузивния срок по чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС за атакуването им от собствениците, включително и от ответника. А само
когато се стабилизират поради неоспорването им пред съд в същия срок или ако
оспорването бъде отхвърлено, решенията на общото събрание на собствениците на
отделни обекти в етажната собственост стават задължителни за изпълнение от
всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е
дал съгласие за същите, а случаят очевидно не такъв за тези решения (така и мотивите
на ТР 2-2017-ОСГК).
Същото
се отнася и за решенията на общото събрание на 26.10.2016 г. И за него нормата
на чл. 13, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС (ред. ДВ, бр. 26/2016 г.) е предвиждала и предвижда
императивно, че датата и часът на поставянето на поканата за свикването му, задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които го свикват, за което се съставя
протокол (от същите лица – б.р.), които са изброени изчерпателно в чл. 12 ЗУЕС.
А в случая не законният представител на ищеца – Д.Д., а третото лице А.Е.С. е подписало
протокола за залепване на 18.10.2016 г. на поканата на ищеца за свикване на това
общо събрание на 26.10.2016 г., без и в нея да е посочен час на залепването й, в
явно нарушение на императивните норми на чл. 13, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл.
12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС (л. 39). Поради това съдът очевидно не може да приеме за
доказано по делото от този подписан от това трето лице протокол, че и тази
покана на ищеца за свикване на това общо събрание на 26.10.2016 г. е била действително
поставена на видно и общо достъпно място на входа на процесната сграда на 18.10.2016
г., както е изисквала и изисква императивно нормата на чл. 13, ал. 1, във вр. с
чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС за редовното му свикване (чл. 180 ГПК). Нещо повече. Въпреки,
че по делото е установено с оглед изложеното, че всички собственици на тази
сграда не са ползвали и към този момент самостоятелните си обекти в същата, но
са уведомили ищеца за това и са му посочили електронни пощи, на които да бъдат
уведомявани за общите й събрания, видно от представения от същия протокол на
лист 40 от делото, то поканата му за свикване на това общо събрание не би могла
да се приеме за редовно съобщена на същите собственици и чрез удостовереното в
същия протокол нейно изпращане на тези им пощи на 18.10.2016 г., защото
императивната норма на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС изисква
удостоверяването на това обстоятелство да се извършва с протокол от лицата, които
свикват събранието, а в случая не свикалият това събрание законен представител
на ищеца, а третото лице Г.Н. е подписала този протокол, в явно нарушение на чл.
13, ал. 3 ЗУЕС (л. 40). Поради това последният не удостоверява това вписано в
него обстоятелство, а други доказателства за същото не са представени и липсват
по делото, а именно ищецът носи тежестта да представи такива (чл. 180 и чл.
154, ал. 1 ГПК). Поради това съдът намери, че никой от останалите собственици, включително
и ответника, не е бил редовно уведомен и за това свикано за 26.10.2016 г. общо
събрание от ищеца. Именно поради това в съставения за същото от законния му представител
и пълномощника му по делото протокол е вписано, че на посочените в поканата за
свикването му дата - 26.10.2016 г. и час - 13, се е явил само законният представител
на ищеца, притежаващ 48.80 % идеални части от общите на сградата (л. 26). В съставения
за същото от него и пълномощника му по делото (избран за протоколист и
преброител и на това събрание) протокол е вписано още, че това събрание е
открито поради това с един час по-късно на 26.10.2016 г., в 14.00 часа, при
явяването само на законния представител на ищеца, притежаващ 48.80 % идеални
части от общите части на сградата (л. 26). Вписаното в този протокол решение по
т. 2 от дневния ред на същото събрание, за което е гласувал само присъствалият законен
представител на ищеца, с което е учреден непредвиден в ЗУЕС Фонд „Функциониране
на сградата без ползване“, в който да се събират парични вноски по 53.38 евро годишно
на 1 % притежавани идеални части от общите части на сградата – в общ размер
съобразно приложена таблица, и е определен срок за внасянето им до 31.12.2016
г., като е посочено, че същите средства ще бъдат използвани за заплащане на
разходите за посочените в таблицата на лист 32 от делото дейности (за заплащане
на ел. енергия, ВиК, дърва, материали за поддръжка и почистване на общите части
на сградата, асансьора, възнаграждение на управителя и други такива – л. 32), които
представляват такива за управление и поддръжка на общите части на сградата съобразно
легалното им определение в §1, т. 11 от ДР на ЗУЕС (според което, такива са разходите
за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на управителните и контролните органи, и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата), противоречи не само на императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, според която, такива разходи се разпределят поравно, според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят, а не според притежаваните от собствениците
идеални части от сградата, но и на императивната норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според
която, такива разходи не се заплащат от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, каквито по делото не се спори, че са всички собственици в
тази сграда, включително и ответника (л. 28 и 32). Нормите на чл. 51, ал. 1 и 2 ЗУЕС имат императивен характер, защото не допускат отклонение от тези предписани
в тях правила (в този смисъл и Опр. № 1097-2011-I г.о.). А решението по
т. 2 им противоречи. Не само защото разпределя посочените в него разходи според
броя на притежаваните от собствениците идеални части, а не поравно, според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите на същата сграда (чл. 51, ал. 1 ЗУЕС). Но и защото, по делото не се спори, а е видно от признанията на законния
представител на ищеца в протокола и за това общо събрание (л. 27), че никой от тези
собственици на тази сграда, включително и ответника, не е пребивавал в същата от
въвеждането й в експлоатация до момента. Въпреки това решението по т. 2 създава
фонд, определя вноски и срок за внасянето им от същите собственици именно за такива
разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, каквито никой
от тях не дължи според императивната норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. А вписаното в
същия протокол решение по т. 3 от дневния ред на същото събрание, за което е
гласувал „за“ само присъствалият на същото събрание ищец, притежаващ 48.80 %
идеални части от общите на сградата, с което е учреден Фонд „Ремонт и
обновление на сградата“, за който е опредена парична вноска от 404.23 евро годишно
на 1 % притежавани идеални части от общите части на сградата, и срок за внасянето
й от всеки собственик до 31.12.2016 г., които средства е прието в същото
решение да бъдат ползвани за ремонт на посочените в справката на лист 30 от делото
общи части, чрез възлагането им от управителя на фирма - изпълнител, след събиране
на три оферти (л. 28 и 30), противоречи на
императивната норма на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС (нова –
ДВ, бр. 26/2016 г., в сила от 05.04.2016 г.), според която, общото събрание
може да вземе такова решение с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост, а не с гласувалите в случая за него 48.80
на сто идеални части от общите части на процесната сграда, притежавани от ищеца
(л. 28). Освен това, според императивната норма на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС (изм. и доп. ДВ, бр. 26/2016 г., в сила от
05.04.2016 г.), този протокол следва да съдържа и подписите на гласувалите за решенията
лица, а в протокола за това общо събрание няма подписи на гласувалият за същите
решения законен представител на ищеца, което нарушение не може да бъде санирано
от подписа му за председател на същото събрание в края на протокола (л. 26-29),
нито от подписите му под представената справка за гласуването на същото събрание,
защото същата справка не е част от протокола, а в нея няма негов подпис за начина
му на гласуване и за решението по т. 4 от дневния ред (л. 29 и 43-44). От друга
страна, нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС предвижда императивно, че именно председателят
на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен от провеждане на
събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвянето на протокола, за което се съставя протокол от същия и
един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението. А в случая, такъв протокол по чл. 16, ал.
7 ЗУЕС за изготвяне и поставяне на протокола за това събрание на 26.10.2016 г.
е бил съставен не от законния представител на ищеца и един собственик, ползвател
или обитател, а само от третото лице А.Е.С., което, както се посочи и по-горе,
не е нито собственик, нито ползвател, нито обитател на тази сграда (л. 46).
Поради това съдът намери, че и този съставен от това трето лице протокол не
удостоверява да е било поставено от ищеца на видно и общодостъпно място на
входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола и за това общо събрание
в срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС (чл. 180 ГПК). Същото се отнася и за представения
протокол от 02.11.2016 г., с който третото лице Г.Н. е удостоверило, че на
02.11.2016 г. е изпратило този протокол по електронната поща на собствениците –
чл. 180 ГПК (л. 45). Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното
на пълномощника на ищеца в писмената му защита, удостоверените в протокола и за
това общо събрание решения съответно по т. 2, с което е създаден Фонд „Функциониране
на сградата без ползване“, в който е прието внасянето от всеки собственик,
включително и ответника, на парична годишна вноска от 53.38 евро на 1 % притежавани
идеални части от общите части на сградата годишно, и срок за внасянето й до 31.12.2016
г., като е прието ползване на средствата от този фонд за заплащане на разходите
за управление и поддържане на общите части на същата сграда, и по т. 3, с което
е създаден Фонд „Ремонт и обновление на сградата“, в който е прието
внасянето от всеки собственик на парична годишна вноска от 404.23 евро на 1 %
притежавани идеални части от общите части на сградата и срок за внасянето й до 31.12.2016
г., не биха могли да се приемат и за стабилизирани/влезли в сила, защото не е започнал
да тече, поради което не е и изтекъл преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за
атакуването им от собствениците, включително и от ответника. А само когато се стабилизират
поради неоспорването им пред съд в същия срок или ако оспорването бъде
отхвърлено, решенията на общото събрание на собствениците на отделни обекти в етажната
собственост стават задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо
дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за същите, а случаят
очевидно не такъв и при тези решения (така и мотивите на ТР 2-2017-ОСГК).
Същото се отнася и за
решенията на общото събрание на 18.10.2017 г. И към този момент нормата на чл.
13, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС e предвиждала и предвижда
императивно, че датата и часът на поставянето на поканата за свикване на общото
събрание, задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които го
свикват, за което се съставя протокол (от същите лица – б.р.), които са
изброени изчерпателно в чл. 12 ЗУЕС. А в случая не законният представител на
ищеца – Д.Д., а третото лице А.Е.С. е подписало протокола за залепване на 10.10.2017
г. на поканата на ищеца за свикване и на това общо събрание на 18.10.2017 г., без
да е посочен и часът на залепването й, в явно нарушение на императивните норми
на чл. 13, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС (л. 55). Поради
това съдът очевидно не може да приеме за доказано по делото и от този подписан
от това трето лице протокол, че и тази покана на ищеца за свикване на това общо
събрание на 18.10.2017 г., е била действително поставена на видно и общо
достъпно място на входа на процесната сграда на 10.10.2017 г., както е изисквала
и изисква императивно нормата на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС (чл. 180 ГПК). Освен това, въпреки че по делото е установено с оглед
изложеното, а е видно от признанията на законния представител на ищеца и в този
протокол, че никой от собствениците на тази сграда, включително и ответника, не
е ползвал и към този момент самостоятелния си обект в нея, което ищецът е знаел,
както и електронните пощи на собствениците й, по делото няма данни да е
изпратил поканата си за свикване на това общо събрание и на тези им електронни
пощи. Защото императивната норма на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС изисква удостоверяването
на това обстоятелство да се извършва с протокол от лицата, които свикват
събранието, а в случая по делото няма съставен за това обстоятелство протокол
от законния представител на ищеца, който да удостоверява това, а то не може при
това положение да се приеме за установено от вписването му в протокола за същото
общо събрание, защото той не е предвиденият за удостоверяването му отделен
протокол по чл. 13, ал. 3 ЗУЕС (л. 47). Ето защо съдът намери, че никой от
останалите собственици на отделни обекти в сградата – етажна собственост,
включително и ответника, не е бил редовно уведомен и за това свикано за 18.10.2017
г. общо събрание от ищеца. Въпреки това в съставения за същото от законния му
представител и пълномощника му по делото протокол е вписано, че на посочените в
поканата за свикването му дата - 18.10.2017 г. и час - 13, са били представени
53.55 % идеални части от общите части на сградата - освен законният
представител на ищеца, притежаващ 48.80 % идеални части от общите части на
сградата, така и собственикът на ап. 11 от същата сграда - С.У., притежаващ
1.87 % идеални части от общите й части – лично и като представител по пълномощие
на собствениците на ап. 21, на които в протокола не са посочени имената, а само
че притежават 2.88 % идеални части от общите части на сградата, като за представителството
им е представено пълномощното, с което е бил упълномощен от същите този им
представител (л. 47 и 57-63). В съставения за същото събрание от законния
представител и пълномощника на ищеца по делото (избран за протоколист и
преброител на същото събрание) протокол е вписано още, че то е открито поради
това с един час по-късно на 18.10.2017 г., в 14.00 часа, при същото
представителство от 53.55 % идеални части от общите части на сградата (л. 47). И вписаното в този
протокол обаче процесно решение по т. 2 от дневния ред на същото събрание, за което
в същия протокол е вписано, че „за“ е гласувал само ищецът, а след това на
следващият ред в този протокол е вписано само, без да е вписан начина на гласуване
(„за“, „против“ или „въздържал се“) - „С.У. – за ап. 11 (1.87 %) и за ап. 21 (2.88
%)“, е определен годишен бюджет за непредвидения в ЗУЕС Фонд „Функциониране на
сградата без ползване“ в размер на 5700 лева, определени са непосочени по размер
парични вноски в същия фонд „ - пропорционално на притежаваните идеални части
от общите части на сградата - съгласно приложена таблица“, и срок за внасянето
им до 31.12.2017 г., като е посочено, че средствата от този фонд ще бъдат
разходвани за извършените на посочените в справката на лист 51 от делото дейности
(за заплащане на ел. енергия, ВиК, дърва, материали за поддръжка и почистване
на общите части, асансьор, възнаграждение на управител на сградата и други
такива – л. 51), които представляват такива за управление и поддръжка на общите
части на сградата съобразно легалното им определение в §1, т. 11 от ДР на ЗУЕС -
противоречи не само на императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, според която,
такива разходи се разпределят поравно, според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, независимо от
етажа, на който живеят, а не според притежаваните от собствениците идеални
части от общите части на сградата. Но и на императивната норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която, такива разходи не се заплащат от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките
на една календарна година, каквито страните не спорят, а законният представител
на ищеца признава и в този протокол, че са всички собственици на тази сграда,
включително и ответника (л. 49 и 51). Нормите на чл. 51, ал. 1 и 2 ЗУЕС имат
императивен характер, защото не допускат отклонение от това предписано от тях правило
(в този смисъл и Опр. № 1097-2011-I г.о.). А посоченото решение по т. 2 им
противоречи. Не само защото в противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разпределя тези
разходи според броя на притежаваните от собствениците идеални части от общите
части на сградата, а не поравно, според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите й, и членовете на техните домакинства. Но и защото, по делото не се
спори, а е видно и от признанията на законния представител на ищеца и в този
протокол (л. 48), че никой от тези собственици, включително и ответника, не е
пребивавал в сградата от въвеждането й в експлоатация до момента. Поради това
не дължи съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС вноски за такива разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата, като приетите с това решение по т. 2 за
събиране в посочения в него фонд. А вписаното в същия протокол процесно решение
по т. 3 от дневния ред на същото събрание, за което отново е посочено в същия
протокол, че „за“ е гласувал само ищецът, притежаващ 48.80 % идеални части от
общите на сградата, а за С.У. е посочено в този протокол само, че е гласувал
така: - „С.У. – за ап. 11 (1.87 %) и за ап. 21 (2.88 %)“, което очевидно не
сочи начина, по който е гласувал („за“, „против“ или „въздържал се“ – л. 49), с
което решение е определен 94 039.75 лева годишен бюджет за Фонд „Ремонт и
обновление на сградата“, за набиране на който е опредена непосочена в протокола
парична вноска в същия фонд „- пропорционално на притежаваните идеални части от
общите части на сградата - съгласно приложена таблица“, и е определен срок за
внасянето й до 31.12.2017 г., като е прието в същото решение средствата от този
фонд да бъдат ползвани за ремонт на посочените в справката на лист 53 от делото
общи части, чрез възлагането им от управителя на фирма - изпълнител, след
събиране на три оферти по критерий „най-ниската цена“ (л. 50 и 53) -
противоречи на императивната норма на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС (нова – ДВ, бр.
26/2016 г., в сила от 05.04.2016 г.), според която, общото събрание може да
вземе такова решение с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост, а не с гласувалите в случая за него само 48,80
на сто идеални части от общите части на процесната сграда, притежавани от ищеца
(л. 50). Освен това, според императивната норма на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС (изм. и доп. ДВ, бр. 26/2016 г., в сила от
05.04.2016 г.), и този протокол следва да съдържа начина, по който са гласували
присъствалите на събранието лица – "за", "против" или
"въздържал се", а същият не съдържа в случая отбелязване за начина,
по който е гласувал на същото събрание С.У., а само притежаваните от него и представляваните
от него собственици, на които дори не са посочени имената, идеални части от
общите на сградата (л. 49-50). Нещо повече. Според същата императивна норма на
чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, този протокол следва да съдържа в себе си и подписите на
гласувалите за решенията лица, а същият не съдържа такива подписи след всяко от
решенията, за които е гласувано на това събрание, нито на С.У., нито на законният
представител на ищеца, което нарушение не може да бъде санирано от подписа на последния
за председател в края на протокола за същото събрание (л. 47-50), нито от
подписите му и тези на С.У. в представената справка за гласуването на същото събрание,
защото тя не е част от този протокол, а и в същата няма техни подписи за начина
им на гласуване за решението по т. 4 от дневния му ред (л. 50 и 64-66). Освен
това нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС предвижда императивно още, че именно
председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен от
провеждане на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола, за което се съставя друг протокол
от същия и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата,
часът и мястото на поставяне на съобщението, а в случая такъв протокол по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС за изготвяне и поставяне на протокола и за това събрание на 18.10.2017
г., е бил съставен не от законния представител на ищеца и някой от
собствениците, ползвателите или обитателите, а от третото лице А.Е.С., което,
както се посочи и по-горе, не е нито собственик, нито ползвател, нито обитател
на тази сграда (л. 68). Поради това съдът намери, че този съставен от това
трето лице протокол, не удостоверява и да е било поставено от ищеца на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщението за изготвянето и на протокола
за това общо събрание, в срока по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС (чл. 180 ГПК). Същият
протокол не може да се приеме и за изпратен на 24.10.2017 г. на електронните
пощи на останалите собственици, защото за това обстоятелство е съставен
протокол от третото лице Людмила Банчева Коева, за което също няма данни по
делото нито да е управител, нито собственик, нито ползвател, нито обитател на
тази сграда – чл. 180 ГПК (л. 67). Поради това, въпреки неоснователните доводи
за противното на пълномощника на ищеца в писмената му защита, удостоверените в
протокола и за това общо събрание решения по т. 2, с което е определен годишен
бюджет за Фонд „Функциониране на сградата без ползване“, в който е прието
внасянето от всеки собственик, включително и от ответника, на посочени в приложена
справка парични вноски (според която вноската за ответника е 84.23 евро годишно
– л. 52) и срок за внасянето й до 31.12.2017 г., като е прието от средствата в
този фонд да се заплащат разходите за управление и поддържане на общите части
на същата сграда, и по т. 3, с което е определен бюджет за Фонд „Ремонт и обновление
на сградата“, в който е прието внасянето от всеки собственик, включително и от
ответника, на посочени в приложена таблица парични вноски (като според
представената такава, вноската за ответника е 1389.56 евро годишно – л. 54) и
срок за внасянето й до 31.12.2017 г., не биха могли да се приемат и за
стабилизирани/влезли в сила, защото не е започнал да тече, поради което не е
изтекъл и преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за атакуването им от собствениците,
включително и от ответника. А само когато се стабилизират поради неоспорването
им пред съд в същия срок или ако оспорването бъде отхвърлено, решенията на
общото събрание на собствениците на отделни обекти в етажната собственост
стават задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е
участвал при приемането им и дали е дал съгласие за същите, а случаят очевидно
не такъв и за тези процесни решения (така и мотивите на ТР 2-2017-ОСГК).
А при тези установени
по делото горепосочени данни, съдът намери, че липсват валидно взети решения на
тези три общи събрания на процесната етажна собственост, на които ищецът е основал
главните си искове по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за изпълнението им от ответника, които
да са резултат на редовно свикани и проведени на горепосочените три дати общи
събрания на собствениците, удостоверени по специалния предвиден за това ред в
чл. 16 ЗУЕС - посредством съставен по същия ред и с посоченото в него съдържание
протокол за всяко от тях, подписан от председателстващият и избраният за това
протоколист, надлежно доведен до знанието на етажните собственици, които
разполагат с възможността в определен срок да оспорят неговото съдържание, включително
достоверността на отразените в него решения. А съобразно задължителната
практика на ВКС, само спазването на горепосочените специални изисквания на ЗУЕС
към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му
от изрично натоварени за това лица, определен начин за оповестяването му и оспорване
на съдържанието, му придават доказателствена сила, подобна на официалните
свидетелстващи документи, въз основа на която, след изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, съставеният при спазването им протокол се стабилизира
и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила,
и форма за валидност на приетите решения (Р 8-2015-I г.о. и Р 12-2015-I г.о.). А
доколкото в случая такива протоколи не са били съставени и оповестени с оглед
изложеното за процесните три общи събрания, и не е удостоверено в тях приемането
на непризнатите изрично от ответника в настоящото производство процесни решения,
с предвиденото в чл. 17 ЗУЕС мнозинство, а същевременно и обсъдените по-горе
данни по делото не позволяват да се приеме, че такова мнозинство е било формирано
за валидното им приемане, а посочената част от тях противоречат и на
горепосочените императивни правни норми, следва извода, че исковите претенции
по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС на ищеца, основани на неизпълнението им от ответника, се явяват
недоказани още в своето основание (чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Поради това следва да
бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, заедно с обусловените/зависими от
уважаването им акцесорни претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви за
забава в плащането им, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на
техния размер, защото това се явява безпредметно (в този смисъл Р 54-2015-I
г.о.).
При този изход на
делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото разноски,
но по делото няма данни същият да е сторил разноски, нито е налице негово
искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат с настоящото
решение (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, като управител и законен
представител на собствениците на отделни обекти в сградата Е. с идентификатор -
– етажна собственост, находяща се в курортен комплекс П., курортно ядро М., исковете
по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Р.М.И., -
гражданин, роден на *** г. в -, с адрес -с, да заплати на останалите собственици
на отделни обекти в същата сграда – етажна собственост, представлявани от
управителя Т., сумата от 340 лева за главница от неплатена в срок до 31.01.2016
г. вноска за управление и поддържане на общите части на сградата за 2015 г. по т.
2 от решение на общото й събрание от 28.10.2015 г., със 71.92 лева мораторна
лихва от 01.02.2016 г. до 01.03.2018 г., сумата от 1090.69 лева за главница от
неплатена в срок до 31.01.2016 г. вноска за 2015 г. за ремонт на общите части
на същата сграда по т. 3 от решение на общото й събрание от 28.10.2015 г., с 230.72
лева мораторна лихва от 01.02.2016 г. до 01.03.2018 г., сумата от 301.70 лева
за главница от неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Функциониране
на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото й събрание от 26.10.2016
г., с 35.69 лева мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., сумата от 2284.87 лева за главница от
неплатена в срок до 31.12.2016 г. вноска за 2016 г. за фонд „Ремонт и
обновление на сградата“ по т. 3 от решение на общото й събрание от 26.10.2016
г., с 270.28 лева мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., сумата от 164.73
лева за главница от неплатена в срок до 31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ по т. 2 от решение на общото й
събрание от 18.10.2017 г., с 2.75 лева мораторна лихва от 01.01.2018 г. до
01.03.2018 г., сумата от 2717.75 лева за главница от неплатена в срок до
31.12.2017 г. вноска за 2017 г. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ по т.
3 от решение на общото й събрание от 18.10.2017 г., с 45.39 лева мораторна
лихва от 01.01.2018 г. до 01.03.2018 г., и законна лихва върху главниците от
02.03.2018 г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: