№ 10863
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивета М. Антонова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Гражданско дело №
20211110144817 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищцата С. З. П. твърди, че поради виновното поведение на водача на МПС
„Фолксваген“ с рег. № ЕН 3895 КС е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр.
Червен бряг на 26.06.2021г., в резултат на което са причинени имуществени вреди на
собствения й лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. № СВ 4370 КВ. Тъй като лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № ЕН 3895 КС към момента на настъпване на пътнотранспортно
произшествие е бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, то същият отговоря за причинените вреди, като след като е бил сезиран от ищеца,
е изплатил обезщетение в размер от 254,04 лв.
Ответникът оспорва предявения иск единствено по отношение на размера.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 498 ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
1
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Няма спор, а и се установява от приложените писмени документи, че към датата на
процесното ПТП – 26.06.2020г. между собственика на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.
№ ЕН 3895 КС и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това
число неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане.
Водачите на двата леки автомобила, между които е настъпило ПТП са съставили
двустранен констативен протокол за ПТП от 26.06.2021г., в който е посочен механизмът на
ПТП. При условие, че същият е частен писмен документ, представен от ищеца и
удостоверяващ изгодни за него факти и неподписан от ответника, за последния няма
обвързваща доказателствена сила. Същият обаче е в установена от закона форма за
установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени уреждания
на физически лица – чл.123 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП и при липса на спор между водачите на
леките автомобили, между които е настъпило ПТП. Тук следва да се допълни
обстоятелството, че механизмът на ПТП, описан в двустранния протокол кореспондира със
заключението по САТЕ.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. № СВ 4370 КВ.
Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на
застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на
причинителя на пътнотранспортното произшествие.
Налице са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко
срещу застрахователя на основание чл. 498 ал.3 КЗ /още преди изпращане на препис от
исковата молба съдът е преценил, че претенцията е процесуално допустима, тъй като е
изпълнена специалната положителна предпоставка за допустимост, а именно – претенцията
да е заявена извънсъдебно пред ответника/.
От заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и достоверно, се
установява, че размерът на сумата за възстановяване на щетите по средни пазарни цени е
1690,48 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1 и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено, се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество /ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
2
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
в размер на средни пазарни цени.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение в размер на 1436,44 лв. и който
размер е доказан и искът следва да се уважи в пълен размер.
Относно разноските
На ищеца следва да се присъдят разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК, както следва: от направени в размер на 568,00 лв. /58,00 лв.- държавна такса,
150,00 лв. – депозит за възнаграждение за вещо лице и 360,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З“ АД с ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Княз Александър Дондуков № 68 да заплати на С. З. П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр.
София, ж.к. Западен парк, бл. 24, ет. 1, ап. 2, както следва:
-на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумата 1436,44 лв. /хиляда четиристотин тридесет и
шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в щети на собствения лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. № СВ 4370
КВ, причинени от пътнотранспортно произшествие на 26.06.2021г. в гр. Червен бряг по
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген “ с рег. № ЕН 3895 КС, чиято деликтна
отговорност е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в „Д.З“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата от 1436,44 лв., считано от 29.07.2021г. до
окончателното й изплащане;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 568,00 лв.
/петстотин шестдесет и осем лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4