Решение по дело №131/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, подадена от „С.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Видин, ул.”Г. С.” № 2, ап.4, представлявано от управителя Я.Д., действащо чрез пълномощника адв. И.Ц. ***, съдебен адрес:***, против решение № 144/08.04.2021 г. по АНД № 1383/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-0001130/09.12.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че въззивният съд е направил погрешни правни изводи, тъй като НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, както и на потвърденото с него НП.

Ответната по делото страна, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд приема за установена следната фактическа обстановка: при извършена документална проверка на касатора, извършена на 18.09.2020 г. от служители на ДИТ-Видин било прието, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснал до работа лицето М. В. Х. на 24.08.2020 г., преди да му е връчил копие от уведомление за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. Видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления от НАП, уведомлението за трудовия договор със същото лице е входено в ТД на НАП на 27.08.2020 г. в 14:57 ч.

Изводът си за осъществяване на процесното деяние ответникът е извел от приложената към административнонаказателната преписка служебна бележка за проведен начален инструктаж, според която на наетото лице е проведен такъв инструктаж на 24.08.2020 г.

Разпитан в открито съдебно заседание пред ВРС свидетелят и актосъставител Петров установил, че проверката е извършена само по документи на 18.09.2020 г. Като свидетел по делото е разпитано и лицето Андриян Дишков Найденов, който заявил, че в действителност наетият по трудов договор М. В. Х. е постъпил на работа на 28.08.2020 г., за което е издадена и съответна заповед за командироване.

Към преписката липсват данни да е извършено изслушване и да са снети обяснение от наетото лице, съобразно разпоредбата на чл.402, ал.1, т.3 от КТ, като не е приложена справка, в която работникът да е посочил кога е постъпил на работа и други релевантни към спора обстоятелства.

Въз основа на направените констатации на 09.10.2020 г. на дружеството бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ. Въз основа на АУАН било издадено и НП № 05-0001130/09.12.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, с което на „С.” ЕООД, в качеството му на работодател, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.63, ал.3, във връзка с ал.1 от КТ, а наложеното административно наказание е справедливо.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок за оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Видин прави следните правни изводи: в тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП. В случая наказващият орган е приел, че касаторът е нарушил чл.63, ал.2, във връзка ал.1 от КТ.

Безспорно е, че съгласно чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, между които и уведомлението за регистрация на трудовия ѝ договор в ТД на НАП. Законът не забранява на работодателя обаче да сключва договор и да оформя различни документи, респ. да връчва документите във връзка с това трудово правоотношение на лицата, с които е сключил такъв договор на дати, удобни за страните, като това е нормално да се случи и преди допускането на лицето до работа. Сключването на трудовия договор на 24.08.2020 г., извършването на начален инструктаж, както и връчването на въпросното уведомление безспорно не означава допускане до работа, тъй като на посочените дати лицето не е полагало труд, а и такова не се твърди. Допускането до работа в случая е станало с издаването на заповед за командировка, в която изрично е посочено кога и къде да се яви на работа наетото лице, което в случая е станало на 28.08.2020 г., т.е. след връчването на уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. При това положение нарушение от страна на касатора, в качеството му на работодател, не е извършвано.

Обстоятелствата във връзка с извършването на евентуалното нарушение следва да се докажат по безспорен начин, именно от административнонаказващия орган, тъй като върху него лежи тежестта на доказване, в този смисъл касаторът не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Обстоятелствата, изложени в НП, са оспорени, като по делото са събрани достатъчно доказателства, които опровергават извършването му.

При това положение въззивният съд неправилно е приел, че касаторът, като работодател, е осъществил състава на вмененото му нарушение и в тази връзка е потвърдил обжалваното НП, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, оборващи тезата на наказващия орган.

Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.402 от КТ, като не е изискал справка от наетото лице, която лесно би могла да хвърли светлина върху действителното положение в конкретния случай, а съставът на ВРС не е проявил необходимата процесуална активност и не е постановил да бъде разпитан работника относно моментът на връчване на уведомлението и постъпването му на работа. По този начин не е установено по безспорен начин дали е извършено деянието, описано в АУАН и НП от страна на касатора.

Описаното е довело до незаконосъобразност на НП. Нарушена е разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени събраните доказателства. Липсата на преценка на направеното от касатора възражение и пред ВРС, подкрепено от показанията на свидетеля Найденов, на свой ред е довело до неправилност на решението му.

Поради горните мотиви съдът намира, че касаторът, в качеството си на работодател, не е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ, при което положение не следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. Решението на ВРС, съответно НП, са необосновани и следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на касатора сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 350,00 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 144/08.04.2021 г., постановено по АНД № 1383/2020 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 05-0001130/09.12.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” Видин да заплати в полза на „С.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Видин, ул.”Г. С.” № 2, ап.4, представлявано от управителя Я.Д., сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.