РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900442 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “С. Караджа“ №2, чрез
процесуалния си представител юрк. Н. К., против Агенция “Пътна
Инфраструктура“. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило
обезщетение по договор за застраховки “Каско и злополуки“, комбинирана
застрахователна полица №0306Х0302846/13.06.2017 г. на автомобил марка
“Нисан GT - R“ с ДК №****, собственост на Г. С. К.. На 09.03.2018 г., около
19.00 часа, на републикански път II-86 в посока от гр. Смолян към Пловдив,
на км. 51 + 500, преди с. Нареченски бани, посоченият л.а. претърпял ПТП,
предизвикано при сблъсък с големи паднали отломки от скали на пътното
платно. Вследствие на сблъсъка лекият автомобил се ударил в бордюра на
пътя, от което започнал да се върти на пътното платно. Местопроизшествието
било посетено от органите на МВР, които съставили протокол за ПТП
№1712386/09.03.2018 г. Водачът на лекия автомобил Г. К. депозирал
заявление за изплащане на обезщетение за вреди пред застрахователното
дружество с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования
автомобил. Причинените имуществени вреди били описани от експерти на
ищцовото дружество в хода на извършване на ликвидационната дейност по
преписката и същите възлизали в размер на 43 898,75 лв и включвали подмяна
на части и ремонт на автомобила. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 43 908,75 лв за възстановяване на
1
увредения автомобил с платежни нареждания от 12.11.2018г. , 07.06.2017 г. и
16.05.2017 г. Счита, че с плащането на дължимите суми ищецът е изпълнил
задължението си в качеството на застраховател по застраховката на МПС да
покрие щетите и на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД във
вр. с чл. 86 от ЗЗД имало право да получи обезщетение до размера на
платената сума, като встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е
изплатил застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за
него възниква регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез
своето бездействие били причинили имуществени вреди на собственика на
л.а., а именно ответното дружество Агенция “Пътна инфраструктура“, която
осъществявала функции по ремонт и поддържане на републиканските
пътища. С писмо изх. №Л-8821/30.11.2018 г. ответникът бил поканен да
заплати сумата от 43 908,75 лв, но това не се случило. Молят съда да осъди
Агенция “Пътна инфраструктура“ да им заплати сумата от 43 908,75 лв –
главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на ИМ до датата
на окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 13 524,54 лева за
периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г., както и направените съдебно-
деловодни разноски, в т.ч. и възнаграждение за процесуално
представителство.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Агенция
“Пътна инфраструктура“ чрез ОПУ – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов“ №22, чрез пълномощника си юрк. М. А., депозира отговор
на исковата молба, с който оспорват изцяло предявения иск. Оспорват
наличието на основание за ангажиране на имуществената им отговорност за
обезщетяване на процесните вреди. От съдържанието на приложения
протокол за ПТП правят извод, че описаното произшествие било настъпило
поради падане на скална маса по време на движение върху процесния
автомобил. Пътната администрация не разполагала с възможност да
предотврати настъпването на случайни събития от рода на процесното, а
единствено да отстранява последиците, и то във възможни срокове, което
означавало, че тя следвало, на първо място да узнае за настъпилото свличане
на земна маса върху пътното платно чрез получаване на сигнал от граждани
или служби, а едва след това да организира дейността по отстраняване на
препятствието. Също така оспорват наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на повредения автомобил по
отношение на посоченото в ИМ МПС с рег. №****. Посочват, че в
приложената комбинирана застрахователна полица №0306Х0302846 не бил
отбелязан рег. № на застрахованото МПС, а в Добавък №1/13.06.2017 г. към
същата било договорено, че се променя рег. № на МПС на нов номер ****,
т.е. според тях представеното доказателство за сключен застрахователен
договор за “Каско“, по който се твърди ищецът да е изплатил обезщетението,
било за друг автомобил, различен от процесния. Оспорват вида и размера на
причинените на процесния автомобил вреди. Голяма част от доказателствата,
2
представени в ИМ, касаещи повредите, били съставени за МПС с рег. №****.
Не били ангажирани доказателства за състоянието на увредените детайли
преди настъпване на инцидента. Правят и възражение за налична пътна
сигнализация за опасност от падащи камъни в процесния участък, както и
възражение за съпричиняване на застрахователното събитие от страна на
водача на повредения автомобил. Претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от така постъпилия отговор е изпратен на ищеца по делото,
който в срока за депозиране на допълнителна искова молба, не е упражнил
това свое право.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите - чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.
В случая, доколкото се твърди нарушение на предписано правило за
поведение /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта, следва да се приеме, че предявеното регресно
право се основава на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, който предполага
установяването на противоправно поведение – действие или бездействие на
служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, в причинна
връзка с вредоносния резултат. Отговорността на възложителя е гаранционно
- обезпечителна и безвиновна. Той обаче отговаря за действието или
бездействието на своите служители, на които е възложил работа, само ако
тези действия или бездействия са извършени виновно, т.е., ако кумулативно
са налице всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД –
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете /пряка и
непосредствена/ и вина, която се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
ищецът следва да докаже валидно възникнало застрахователно
правоотношение между него и собственика на лекия автомобил, увреден
вследствие на произшествието, размера на изплатеното обезщетение по
договора, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и
поведението на лицата (при или по повод изпълнение на възложената работа),
натоварени от възложителя – ответник по иска да изпълняват работа във
връзка с поддържане на пътния участък, на който е възникнало ПТП.
3
Ответникът следва да докаже наведените в отговора на исковата молба
правоизключващи възражения за положителни факти, в т.ч. възражението си
за съпричиняване от страна на шофиралия лекия автомобил по време на
произшествието.
В случая няма спор относно заплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователно правоотношение, т.е., че
ищецът надлежно е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение; обстоятелството, че
произшествието е настъпило на участък от републикански път, който се
стопанисва и управлява от ответника, както и относно механизма на ПТП,
който като цяло не се оспорва, а наличието и вида на щетите и причинната им
връзка с инцидента.
Оспорва се от ответника обектът на застраховане. В тази връзка ищецът
твърди, че процесният договор за застраховки “Каско и злополуки“,
обективиран в комбинирана застрахователна полица
№0306Х0302846/13.06.2017 г. , касае автомобил марка “Нисан GT - R“ с ДК
№***, собственост на Г. С. К.. Именно този автомобил е вписан в досието на
полицата на л. 14 от приложеното дело. Към същата застрахователна полица
обаче е подписан добавък № 1 от 13.06.2017 г /л. 15/, с който е договорено, че
се променя рег. № на МПС с нов номер **** и това изменение на предмета на
правоотношението влиза в сила без изискване за оглед и заснемане на МПС.
Част от представените документи се отнасят за посоченото от ищеца МПС с
регистрационен номер *** /уведомление – декларация по щета; знак за
първоначален технически преглед и малък талон на л. 17; доклад и опис –
заключение по щета на л. 18 и л. 19, протокол за ПТП на л. 55/.
Същевременно опис – заключение по щета на л. 20 и 21, опис на претенция на
л. 22, експертиза по претенция, възлагателно писмо, приемо – предавателен
протокол и други, касаещи действията на застрахователя по определяне и
плащане на обезщетението, се отнасят за МПС с регистрационен номер ****.
В приетото по делото заключение на САТЕ автомобилът е идентифициран с
номера по исковата молба.
При така констатираното противоречие в доказателствената съвкупност
резонно е възражението на ответника, че представеното доказателство за
сключен застрахователен договор, по който се твърди ищецът да е изплатил
обезщетението, се отнася за друг автомобил, различен от процесния. Следва
да се подчертае също, че по това възражение ищецът не е взел становище в
ДИМ, като същевременно изрично му е указано, че негова е
доказателствената тежест да установи валидно възникнало застрахователно
правоотношение между него и собственика на лекия автомобил, увреден
вследствие на произшествието. Това предполага провеждането на пълно
главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в настъпване на
наведените факти, като всяко съмнение по този въпрос е за сметка на
страната, която носи доказателствената тежест, респ. неблагоприятните й
4
последици.
Споделят се и останалите възражения на ответника за липса на виновно
и противоправно поведение, ангажиращо отговорността му по предявения
ред.
Действително на основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура". Следователно последната
като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице отговаря за вреди, причинени от необезопасени
препятствия по пътната настилка, като служителите й следва да полагат
дължимата грижа да обезопасят препятствията по пътя и/или да ги обозначат
по определен начин.
В случая няма спор, че произшествието е настъпило при сблъсък на
автомобила с паднала на пътя скална маса, като твърдението на ищеца е, че се
касае за необезопасен участък с паднали отломки от скали на пътното платно.
По делото обаче ответникът представя заверени копия от челна
страница и л. 19 и 20 от „проектна документация“ за обект ЛОТ 14,
рехабилитация на процесния участък, както и разрешение за ползване от
29.12.2016г, от които се установява, че на км. 53+005 е поставен пътен знак
А17, сигнализиращ опасност от падащи камъни с указателна табела Т2 –
3500м, обхващащ процесния участък при км. 51+500.
Горните обстоятелства се установяват и от показанията на св. Кунев
/служител на ответника/, който допълнително разяснява, че сигнализацията се
проверява редовно и ако има ударени знаци, до ден – два се подменят.
Знаците са така поставени, че обхващат целия път и отдолу с указателни
табели, които указват действието на знака. На места по 3000 м. Така са
направени, че откъдето и да се мине, обхващат целия път. Въпросният
участък е планински. При получаване на сигнал за паднали камъни от
телефон 112 или от дежурен в Пътно управление, веднага се изпраща техника
или работници. Ако сигналът е за по-голямо количество камъни, тогава се
изпращат машини да почистят. През зимата се извършват обходи по два пъти
на ден. Фирмата, която поддържа участъка, прави обходите. Има мрежи на
места за обезопасяване на скатовете от падащи камъни. Има стари мрежи,
които са поставени преди ремонта. Има и нови мрежи, които са след ремонта,
спрямо проекта, който е изготвен. Свидетелят не може да каже точно
километър по километър къде има обезопасителна мрежа, но заявява, че
където има техническа възможност, такава е поставена. Има и по-високи
скатове, които изключват поставянето на мрежа.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, макар да ги цени при
условията на чл. 172 ГПК поради възможната му заинтересованост от изхода
на спора в качеството му на служител на ответника, тъй като ги намира за
безпротиворечиви, детайлни, отразяващи впечатления за непосредствено
възприети факти и не на последно място – съответни на останалия
5
доказателствен материал, в т.ч. на официални свидетелстващи документи,
издадени от ДНСК, респ. заверени от КИИП /Камара на инженерите в
инвестиционното проектиране/. Същевременно обстоятелството, че св. К. –
водач на увредения автомобил, не бил забелязал подобен знак, не е в пряко
противоречие с показанията на служителя на ответника, тъй като това, че не е
забелязал указателна табела, не води до категоричен извод, че такава няма.
И не на последно място, в подписания от самия водач протокол за ПТП,
той е отразил, че инцидентът е настъпил поради падане на скална маса по
време на движение на автомобила. Вярно е, че протоколът за ПТП, макар и
официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно отразения в него механизъм на злополуката и
поведението на участниците в нея, тъй като тези факти не са се
осъществили пред актосъставителя – той ги възпроизвежда в протокола въз
основа на направени пред него изявления на участници и очевидци. Органите
на МВР не разполагат с удостоверителна компетентност относно
обстоятелствата на произшествието /конкретния механизъм на настъпване на
ПТП/, тъй като съгласно чл. 123 и чл. 125 ЗДП посещението на службите за
контрол на местопроизшествието е последващо. На практика протоколът за
ПТП се ползва с обвързваща доказателствена сила /извън датата и мястото на
съставянето му/ само относно посоченото от длъжностното лице
разположение на участвалите в произшествието превозни средства след
настъпването му, тъй като този факт е обект на пряка констатация от страна
на актосъставителя при посещение на мястото на инцидента. В случая обаче
протоколът за ПТП относно механизма на настъпване на инцидента
възпроизвежда признания на водача за неблагоприятни факти, които
обвързват и застрахователя му и поради това в тази част той има характер
на частен свидетелстващ документ с противопоставима на ищеца
доказателствена сила, че признатите факти са верни. От тях на практика може
да се изведе обоснован извод, че не се касае за необезопасено препятствие на
пътя, което да не е било отстранено от служители на ответника при полагане
на дължимата грижа, т.е. поради противоправно бездействие, а до скоро
паднала скална маса, която ответникът към момента на инцидента, не е могъл
да отстрани, тъй като нито е знаел /чрез съответен сигнал/, нито е бил длъжен
да знае /в рамките на рутинния обход на пътя/. Всъщност по делото няма
каквито и да било данни скалните отломки да са били на пътния участък през
толкова дълъг период от време, който да изисква намеса на служителите на
ответника при периодичните им проверки или да им е бил подаден сигнал, на
който да не са се отзовали в разумно време съобразно обема и критериите на
дължимата грижа. Т.е. не се установява и нарушение на чл. 167, ал. 1, изр. 1
ЗДвП, според който лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, нито на чл. 3, ал. 1, предвиждащ, че лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
6
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства.
Така от доказателствената съвкупност не се установява с нужната за
това категоричност – при условията на пълно главно доказване, което да
създаде у съда сигурно убеждение в настъпване на твърдените от ищеца
факти, че ответникът е бил уведомен или е следвало да знае за внезапно
появилото се препятствие на пътното платно и въпреки това противоправно е
бездействал, като не го е обезопасил и/или отстранил, нито го е обозначил по
някакъв начин, с което да е проявено бездействие от страна на задълженото
да действа лице /да ремонтира и поддържа пътя в изправност/. Напротив,
данните по делото са в посока на това, че опасността от срутване на скална
маса е била обозначена по законовия ред с надлежно поставен пътен знак
А17, с указателна табела Т2 – 3500м, обхващащ процесния участък при км.
51+500, за който нито се твърди, нито се доказва да е бил повреден или
премахнат към датата на инцидента. Същевременно не се установява
падналите откломки да са били налични на пътното платно толкова дълго, че
да попадат във времевата рамка на периодичния обход на пътя, за да може да
се достигне до извод, че натоварените с тази задача служители не са я
изпълнили. Тъкмо обратното, сам водачът признава в подписания от него
протокол, че скалната маса е паднала по време на движение на автомобила и
незабавно е била отстранена от него, за да предотврати последващ инцидент.
Т.е. касае се за събитие, което не е могло да бъде отстранено и при
максимално полагане на дължимата грижа, тъй като на практика не е имало
времеви ресурс за реакция – ответната Агенция не е била сигнализирана за
внезапно появилото се препятствие, за да е била длъжна да предприеме
незабавни действия по отстраняването му, нито се установи същото да е било
достатъчно дълго на пътя, за да може да обоснове противоправна забава на
служителите на ответника да извършат дължимата рутинна проверка на
изправността на пътя.
Поради всичко изложено претенцията е неоснователна и ще се отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв, определено по реда на
чл. 25, ал. 2, предложение второ вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съобразно материалния интерес по делото на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37 ЗПП, а последният – към Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “С. Караджа“ №2 против
7
Агенция “Пътна Инфраструктура“ чрез ОПУ – Пловдив с адрес: гр. Пловдив,
ул. “Христо Г. Данов“ №22, искове за заплащане на следните суми: 43 908,75
лв – главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция в резултат на плащане по договор за застраховки “Каско и
злополуки“, комбинирана застрахователна полица
№0306Х0302846/13.06.2017 г. на автомобил марка “Нисан GT - R“ с ДК
№***, собственост на Г. С. К.., за щети от инцидент, настъпил на 09.03.2018
г., около 19.00 часа, на републикански път II-86 в посока от гр. Смолян към
Пловдив, на км. 51 + 500, преди с. Нареченски бани, при сблъсък на
застрахованото МПС с големи паднали отломки от скали на пътното платно,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на ИМ до датата
на окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 13 524,54
лева за периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. “С. Караджа“ №2 да заплати на Агенция “Пътна
Инфраструктура“ чрез ОПУ – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов“ №22 сумата от 450 лв – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8