Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24
гр. В. 09.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд В., гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:В. М.
с участието на секретаря В. У.
и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията
В.М. гр дело №
166 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от К. К. М. ЕГН : ********** *** чрез адв. К. Д. и Г. Й., двамата от САК
срещу,Застрахователна компания „Л.И.“АД, ЕИК : *с правно основание чл.432 КЗ във вр с чл.45 ЗЗд и чл.86 ал.1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП от
21.11.2020г, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва считано то
18.12.2020/датата на завеждане на претенцията до окончателното издължаване и сумата - 5220 лв., имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 05.04.2021г до окончателното издължаване.
В исковата молба се поддържа , че на
21.11.2020 г„ около 22.30 ч„ в гр. В., л.а. марка „ М.“, модел „6“, с рег №*, управляван от М.Д. , движейки се по III - 122
(ул. П.), в с. Н., поради движение е
несъобразена скорост, на десен завой, губи контрол над автомобила, излиза от пътя и се
блъска в крайпътно дърво, намиращо се от лявата страна по посока на движението. В резултат на
ПТП-то е пострадал, К.К.М., който е пътувал в л.а., на задна седалка, от лявата страна.
Вследствие на пътния инцидент, пострадалият
е получил тежки травматични увреждания, транспортиран
от екип на бърза помощ в УМБАЛ „С.А.“ АД – С.. Лекарите установили, че е
получил следните травматични увреждания: Тежка черепно-мозъчна травма;
Мозъчен кръвоизлив с размер
13 мм., фронтално ; Открита
проникваща полифрагментна, импресионна фрактура на предна челната кост с
разкъсване на дура;Подлежащо контузионно огнище челно; Пневмоцефалия;Контузия на шията;
В резултат на получените травматични увреждания в
болничното заведение на К.М. е извършена оперативна интервенция - „Отстраняване на фрагментите като му е поставена титаниева пластина. Поради
полученото разкъсване на дурата, е извършена пластика. След направената
операция е проведено медикаментозно лечение, като са му предписани обезболяващи
и противосъсирващи кръвта лекарства, като му е назначен хигиенно- диетичен
режим .
Престоят в
болницата е продължил 8 дни, като
ищецът е бил изцяло неподвижен и
на легло, като за него за се грижили неговите родители и болничният персонал,
които са му помагали да се обслужва.
В резултат на така извършената операция на К.М. на такова
специфично място, същият е изпитвал силни болки и непрекъснато главоболие и
повръщане, поради което се е налагало да приема силни
болкоуспокоителни лекарства.
След изписването от болницата, същият е транспортиран до дома
си от своите родители, като към настоящия момент К.М. продължава домашното си
лечение. В резултат на претърпяната тежката фрактура на черепа, изпитва
непрекъснато изтръпване в увредената област, силни болки и непрекъснати състояния на мигрена и гадене,
като дори и силни болкоуспокоителни медикаменти не му повлияват. Към настоящия
момент, поради получените травми в областта на главата, пострадалият изпитва
постоянно главоболие, замаяност и световъртеж, загуба на координацията на мускулите, гадене, трудно
запазване равновесие, вижда замъглено, усеща шум в ушите. Поради гореописаните
последици, К.М., разчита на помощта на своите близки, които да му съдействат за
обикновените ежедневни нужди.
Инцидентът дава отражение и на психиката на ищеца. Към
днешна дата страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност,
нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация.
Получените стресови постравматични състояния водят до нарушения в нормалния му социален живот и създават трайни
препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.
Поради получената тежка травма на главата и
извършената операция, към настоящия момент, като крайно негативна последица е
разположен загрозяващ белег върху лицето му , който е траен по своя характер и
носи допълнителни последици за психологическото състояние на пострадалия.
Посочва се, че за пътния инцидент е съставен
Протокол за ПТП № 1557695, като е образувано и ДП № 283/2020 г., по описа на РУ
на МВР В.
Л.а. марка „ М.“, модел „6“, с per.
№*, е застрахован по застраховка „ГО“ в
ответното дружество със застрахователна
полица № BG/22/120002236525, валидна
от 11.08.2020 г., до 10.02.2021 г.
Към делото са представени : Фактура № **********/24.11.2020 г., издадена
от УМБАЛ “С.А.” АД, гр. С., на стойност 1920 лв. (хиляда деветстотин и двайсет
лева); Фактура № .**********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ “С.А.” АД, гр. С.,
на стойност 2400 лв. (две хиляда и четиристотин лева) и Фактура № **********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ “С.А.” АД, гр.
С., на стойност 900 лв. (деветстотин лева), вследствие на процесния пътен
инцидент, пострадалият е заплатил сумата от 5 220 лв (пет хиляди двеста и
двайсет лева).
С Молба с Вх. № 16460/18.12.10.2020 г„ претенцията за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е надлежно заведена пред
дружеството ответник съгласно чл. 380 КЗ, ведно с банкова сметка ***. Такова не
е изплатено.
Предвид гореизложеното, молят съда да осъди „Застрахователна Компания
Л. И.” АД, ЕИК*, да заплати на К.К.М., обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на ПТП,настъпило на 17.09.2020 г., в размер
на 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно с лихва
за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред
ответника, съгласно чл. 380 от КЗ - 18.12.10.2020 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и сумата в размер на 5
220 лв./ пет хиляди двеста и двайсет лева/, за претърпените от него имуществени
вреди, представляващи поставени медицинско изделие-титаниева мрежа винтове,
както и избор на лекарски екип, в резултат на ПТП, настъпило на 17.09.2020 г., ведно с лихва
за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на
завеждане на настоящата искова молба,
до окончателното изплащане на дължимата сума.
В срока по
чл.140,ал.1
от ГПК ответника по настоящето дело ЗК“Л. И.“АД ЕИК : * е
представил отговор , в който оспорва изцяло основателността на исковата
претенция. Оспорва наличието на ФС на
деликта, механизмът на настъпване на произшествието. Поддържа се възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, поради непоставен обезопасителен колан.
Поддържа се, че не е
установен механизма на настъпване на произшествието, не са установени
елементите от фактическия състав на непозволено увреждане и настъпването на деликт с механизъм, който се
твърди ищеца. Правят възражение за съпричиняване от страна на ищеца към
настъпването на собствените травми, а от там и за настъпилите _неимуществени
вреди, поради извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в
пътуване в моторно превозно средство без поставен обезопасителен колан.
Твърдят, че при положение, че ищеца е бил с поставен
обезопасителен колан по време на
настъпване на ПТП, нямаше да настъпят констатираните травми или нямаше да са в същата тежест. Твърдят, че индикация, че ищеца не е бил застопорен към
седалката посредством колан е тежката травма в областта на главата, която не би
настъпила при застопоряването на тялото му към седалката, тъй като ищеца не би
могъл да достигне с глава части от интериора на купето с такава сила, че да
бъде причинена настъпилата травма.
Оспорват размера на
обезщетението за неимуществени вреди, тъй като в епикризата е посочено, че
ищеца е бил в леко увредено общо състояние, а при изписването статуса е бил с
подобрение, в стабилизирано соматично и неврологично състояние.
Претендираното обезщетение не е
съобразено с действителните вреди.
Оспорват се претендираните имуществени вреди , както и дължимостта
на лихви.
Поддържат исканията за автотехническа и медицинска експертизи, с
поставяне на въпроси, с които се разширява предмета на въпросите към вещите лица, определени от ищеца.
Не се противопоставят на искането на ищеца да бъде допуснат свидетел при режим на довеждане, с чиито
показания ще се установят обстоятелства, касаещи претърпените неимуществени
вреди и механизма на ПТП.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представените доказателства по делото -
Протокол За ПТП № 1557695 от 21.11.2020,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №222/21.11.2020г. и Фотоалбум се
установява, че на 21.11.2020 г. около 22.30 л.а. марка „ М. “, модел
„6“, с рег №*, управляван от М. Д., движейки се по III - 122
(ул. П.), в с.
Н., поради движение е несъобразена скорост,
на десен завой, губи контрол над
автомобила, излиза от пътя и се блъска в крайпътно дърво, намиращо се от
лявата страна по посока на движението.
В резултат на процесното ПТП е пострадал К.К.М.,
който е пътувал в л.а. , на задна
седалка, от лявата страна.
По случая е
образувано ДП №283/2020г. по описа на РУ- В.
По делото няма спор между страните, че за
процесното ППС л.а. марка „ М. “, модел „*“, с рег №*,
управляван от М.Д. и в което е
пътувал ищеца има сключена застраховка “ГО” с ответника „ЗК“Л.И.“ със
застрахователна полица №*, валидна от
11.08.2020 г., до 10.02.2021 г.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
Ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 от КЗ, като е депозирал писмена
претенция с молба вх № 16460/18.12.2020 пред
ответното застрахователно дружество, във връзка с която е образувана щета при
ответника .Механизма на настъпване на процесното ПТП се установява от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум по ДП и заключението на САТЕ.
От изслушаната и приета, като доказателство по
делото, Съдебно-автотехническа експертиза на в.л. Р.И., неоспорена от страните и която съда
възприема, като компетентно изготвена и обоснована, се установява механизма на
ПТП и техническите причини за неговото настъпване. Вещото лице
установява, че непосредствените причини довели до настъпването на процесното
ПТп е превишената скорост от 85 км/ч, която значително надвишава допустимата
максимална скорост в населеното място от 40км/ч. При тази скорост при навлизане
в острия десен завой в центъра на селото, породилите се центробежни сили от
високата скорост са превишавали силите на сцепление между гумите и пътя,
автомобила е загубил напречна устойчивост и е започнал неконтролируемо движение
по допирателната към кривата на завоя до удара в ореховото дърво, находящо се
на левия тротоар по посоката си на движение.
Вследствие на
удара в бордюра и ореховото дърво, возещия се на задната лява седалка К.М. получава травматични увреждания, описани
в приложената медицинска документация по делото, а лекия автомобил „Мазда 6“
повреди и деформации.
Причината
за произшествието е превишената скорост на движение на лекия автомобил, довела до загуба на управление от
страна на водача му. Няма данни за наличие на препятствия по пътя, които да
ограничават видимостта.Водачът М.Д. е имал
техническата възможност да предотврати
ПТП, чрез намаляване на скоростта на автомобила на правия участък преди
завоя. В.л посочва, че Ищецът К.М. по
време на произшествието е пътувал на лява седалка (зад водача), като по делото
няма данни ищеца да е бил с поставен предпазен колан. В съдебно заседание В.л.инж Р.И. посочва, че колана би задържал
удара към челна посока, но не и в
странична. Ако е имал предпазен колан не би предотвратил удара вляво, само
напред, като колана допуска известно
предвижване.
От приложените с исковата молба писмени доказателства и изслушаната и
неоспорена от страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил тежка черепно-мозъчна травма с
изпадане в коматозно състояние за неопределено време,контузия на челната област
на главата,с голяма разкъсно-контузна рана,раздробяващо счупване на костите на
черепния покрив разкъсване на твърдата мозъчна обвивка ,контузия на мозъка
челно, проникване на въздух в черепната кухина.Проведено е болнично лечение в Клиника по неврохирургия
УМБАЛ „С.А.
„ С.-
оперативно и медикаментозно. Извършено кръвоспиране, пластика на твърдата
мозъчна обвивка,пластика на черепния покрив ститаниева пластина.
Счупването на
черепните кости с контузия на мозъчния паренхим се преценява като състояние на
разстройство на здравето,временно опасно за живота.
Откритото счупване
на черепните кости е проникващо нараняване в черепната кухина. Вещото Лице посочва, че следопертивният период е протекъл без
усложнения, но предвид тежките
увреждания не би могло да се даде прогноза за бъдещото състояние на
пострадалия. Поради това, че е наранено мозъчното вещество на кората на мозъка
биха могли да възникнат редица усложнения по-късно. Възстановителният период е
дълъг – една година.
Съдебният лекар посочва, че ищецът е седял на задна лява седалка. При удара
на колата в дървото, който е страничен удар от ляво, главата се е отметнала
встрани и се ударила в колонката между двете врати. Не може да се удари на
друго място, още повече че на седалката няма ръбове, това е раздробяващо
счупване в областта на челото. Тук се касае за по-твърд ръбест предмет, който
да причини тези увреждания. Ударът е точно в средата на челото.
От изслушаната
и неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза се установява, че поради внезапно
настъпилото събитие, застрашаващо живота и последващите физически промени,
пътният инцидент е предизвикал характерен за ситуацията силен стрес за
пострадалия. След инцидента пострадалият е преминал през временно депресивно
състояние и състояние на треовжност, които от своя страна предизвикват
емоционални реакции и възпрепятстват изпълнението на ежедневни дейности, както
и дейности, свързани с травмиращото събитие.Към момента на психологическото
интервюиране е установено наличието на
тревожност, породена от процесния пътен инцидент, изразяваща се в притеснение при визуализацията на бъдещ
личен живот, проявлението на тревожността в аналогични на травмиращата случка
ситуации и естеството на изразяване на състоянието, се установява, че то е в
причинно- следствена връзка с процесния инцидент.Възможна е появата на нови
последици на по-късен етап, или възобновяване и засилване на симптоматиката на
вече отбелязаните, при наличието на следваща травматична ситуация за
пострадалия.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от
ищецът , вследствие получените травматични увреждания от ПТП по делото са
допуснати и разпитани свидетелите –В.И.А. и К. К. М.-
52г.,баща на ищеца.
Свид.А.- на
21.11.20г. е пътувал заедно с пострадалия в л.а , претърпял ПТП. Посочва, че К. е седял зад шофьора.На влизане в Н. до центъра има десен завой , шофьорът е навлязъл с
висока скорост , колата поднесла
обърнала се надясно и се насочила
към дървото,после се ударили в
бордюра косо в ляво и при удара колата се повдигнала и завъртяла в
посока на часовниковата стрелка.
След инцидента излезли, всички били в шок и видели, че К. кърви
в лявата част на челото и имал почти
откъснато парче в тази част кожата му
висяла, кървял., закарали го до Бърза Помощ. Заявява, че К. се бил ударил
в лявата греда на купето на л.а. тъй като там имало кръв и така решили,че това е мястото на удара.При удара всички се
придвижили наляво. Всички помогнали при
изваждането на К., който бил в шок и безсъзнание.
Свид
К. К. М..,баща на ищеца установява, че към
датата на инцидента пострадалия бил на 19г. първа година студент в С. Свидетелят
, заедно с майката на пострадалия
живеели в Ш. На 22.11.2020 му се обадили през нощта, че синът
им е претърпял инцидент , разбрали, че е в болница във В., не знаели нищо, нямали официална информация. На 22. 11.2020 разбрали че е транспортиран в гр. С., в Окръжна болница „С.А., „ не
успели да го видят, само им казали, че е настанен в неврохирургията и на
следващия ден ще се преценява състоянието му. Съобщили им, че се
налага операция, тъй като има травма на черепа, спукан череп и в 11.00 го
вкарали в операционна. Продължила около
4ч. и след операцията им обяснили, че му
е поставен имплант. След операцията го
видели на петия ден, преди това бил в
реанимация. Когато го видели бил в
съзнание, но от упойки и болки му се движели само очите, бил обинтован и на
11 ден го изписали с дренажи в носа . Той
лежал и не можел да става.Лечението продължило в домашни условия .
Отначало не можел да става, имал силен главобол вечерно време , в продължение на 2м.
с помощта на родителите си е
посещавал тоалетна, баня, не е
могъл да ходи сам, не ходел и на лекции,
било му забранено да гледа телевизия, да чете, шума го дразнел. Посочва, че още се притеснява , тъй като има много голям белег на главата, 2
пъти минали на процедури за заличаване на белега с лазер. Белегът е от
лявата страна на 2см.над веждата,близо до косата. Посочва, че не се е възстановил психически още - 20г момче с белег на челото,
постоянно ходи с шапка,избягва контакти с хора. Продължават с процедури за
премахване на белега. Приемал е около
6м.лекарства, ако евентуално е останал
някакъв въздух между черепното пространство да се елиминира последваща опасност
от менингит. Пиел болкоуспокояващи около 3м.след операцията. 1м. не е ставал от леглото, било му забранено до 3м.да ходи със слушалки, да гледа
телевизия,всичко което е свързано с напрягане на съзнанието. Избягват
разговори за катастрофата, за да може
да я забрави.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни и кореспондират на
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът приема за установено, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер
на 5 220 лв (пет хиляди двеста и двайсет лева), видно от представените към делото Фактура №
**********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ “С.А.” АД, гр. С., на стойност 1920 лв. (хиляда деветстотин
и двайсет лева); Фактура № .**********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ “С.А.” АД, гр. С., на стойност 2400 лв. (две хиляда и
четиристотин лева) и Фактура № **********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ “С.А.” АД, гр. С., на стойност 900 лв. (деветстотин /лева.
При така установената фактическа обстановка, ВОС, прие за установено
следното от правна страна :
От правна страна предявените искове за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът
квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.
45 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ,
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител
по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ,
на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че ищеца е
предявил застрахователна претенция пред ответника, което се установява и
доказва от приложеното по делото писмо вх № 16460/18.12.2020 ,поради което
предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "ГО". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията
на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /
претърпените неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател
на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването
на процесното пътно-транспортно произшествие на 26.12.2020 г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента – М.Д., като водач на л.а. марка „ М. “, модел „*“, с рег №*, движейки се по III - 122
(ул. Първа), в с. Н., поради движение е несъобразена скорост, на десен завой, губи контрол над автомобила, излиза от пътя и се
блъска в крайпътно дърво, намиращо се от лявата
страна по посока на движението.С поведението
си е причинил настъпване на ПТП изразяващо се в нарушаване на правилата на
ЗДвП,; процесните неимуществени и имуществени вреди и причинно – следствена
връзка между деянието и вредите, като вината се предполага, съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
Установи се, че на на 21.11.2020 г. около 22.30 л.а. марка „ М. “, модел „*“, с рег №*, управляван от М.Д., движейки се по III - 122 (ул. П.), в с. Н., поради движение е несъобразена скорост,
на десен завой, губи контрол над
автомобила, излиза от пътя и се блъска в крайпътно дърво, намиращо се от
лявата страна по посока на движението.
В резултат на порцесното ПТП е пострадал К.К.М., който е
пътувал в л.а. , на задна седалка, от лявата страна.
По случая е
образувано ДП №283/2020г. по описа на РУ- В..
Непосредствените причини довели до настъпването на процесното ПТп е превишената
скорост от 85 км/ч, която значително надвишава допустимата максимална скорост в
населеното място от 40км/ч. При тази скорост при навлизане в острия десен завой
в центъра на селото, породилите се центробежни сили от високата скорост са
превишавали силите на сцепление между гумите и пътя, автомобила е загубил
напречна устойчивост и е започнал неконтролируемо движение по допирателната към
кривата на завоя до удара в ореховото дърво, находящо се на левия тротоар по
посоката си на движение.
Вследствие на удара в бордюра и ореховото дърво,
возещия се на задната лява седалка К.М.
получава травматични увреждания, описани в приложената медицинска документация
по делото, а лекия автомобил „М. *“
повреди и деформации.
Причината за произшествието е превишената скорост на
движение на лекия автомобил, довела до
загуба на управление от страна на водача му. Няма данни за наличие на
препятствия по пътя, които да ограничават видимостта.Водачът М.Д. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, чрез намаляване на скоростта на
автомобила на правия участък преди завоя.
В
резултат на така настъпилото ПТП е причинил на ищеца, пътуваща на задна лява седалка, травматични увреждания – Тежка черепно-мозъчна травма; Мозъчен кръвоизлив с размер 13
мм., фронтално ; Открита
проникваща полифрагментна, импресионна фрактура на предна челната кост с
разкъсване на дура;Подлежащо контузионно огнище челно; Пневмоцефалия;Контузия на шията;
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние
от водача на л.а. марка „ М. “, модел „*“, с рег № *- М.Д.
По отношение на останалите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че
„ЗК „Л.И. АД, с ЕИК : * е застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което
исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и
принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.
е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в РБ сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза на
ищцата.
Настоящият състав намира, че така въведеното възражение за съпричиняване е
недоказано по несъмнен и категоричен начин от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса, при пълно и главно доказване, да докаже
въведеното възражение.
От заключението на приетата пред ВОС и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза и уточнението на
вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че непосредствените
причини довели до настъпването на процесното ПТп е превишената скорост от 85
км/ч, която значително надвишава допустимата максимална скорост в населеното
място от 40км/ч. При тази скорост при навлизане в острия десен завой в центъра
на селото, породилите се центробежни сили от високата скорост са превишавали
силите на сцепление между гумите и пътя, автомобила е загубил напречна
устойчивост и е започнал неконтролируемо движение по допирателната към кривата
на завоя до удара в ореховото дърво, находящо се на левия тротоар по посоката
си на движение.
За да е налице принос на увреденият е
необходимо не само извършените от него действия да нарушават предписаните
правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Поради всичко горепосочено, в
случая не може да се приеме съпричиняване от страна на ищецът, тъй като по
делото не се установиха нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното не са налице предпоставките
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.
По отношение на размера на предявения иск за
неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените
вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на
тяхното значение за размера на вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде
съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди
в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в
страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е
застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г.
постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
Причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от извършеното деяние.
В резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП ищецът е търпял болки и страдания. Съгласно приетата по делото
СМЕ и писмените доказателства/медицинска документация/ вследствие на инцидента
е получил следните телесни увреждания : Тежка черепно-мозъчна травма; Мозъчен кръвоизлив с размер 13
мм., фронтално ; Открита
проникваща полифрагментна, импресионна фрактура на предна челната кост с
разкъсване на дура;Подлежащо контузионно огнище челно; Пневмоцефалия;Контузия на шията;В резултат на получените травматични увреждания в болничното
заведение на К.М. е извършена оперативна
интервенция - „Отстраняване на фрагментите
като му е поставена титаниева пластина. Поради полученото разкъсване на
дурата, е извършена пластика. След направената операция е проведено
медикаментозно лечение, като са му предписани обезболяващи и противосъсирващи
кръвта лекарства, като му е назначен хигиенно- диетичен режим .
Престоят в болницата е продължил 8 дни, като ищецът
е бил изцяло неподвижен и на легло, като за него за се грижили неговите
родители и болничният персонал, които са му помагали да се обслужва. В резултат
на така извършената операция на К.М. на такова специфично място, същият е
изпитвал силни болки и непрекъснато
главоболие и повръщане, поради което се е налагало да приема силни
болкоуспокоителни лекарства.
След
изписването от болницата, същият е
транспортиран до дома си от своите родители, където М. продължава
домашното си лечение
От съдебно-психологична експертиза се установява, че поради внезапно
настъпилото събитие, застрашаващо живота и последващите физически промени,
пътният инцидент е предизвикал характерен за ситуацията силен стрес за
пострадалия.
След
инцидента пострадалият е преминал през временно депресивно състояние и
състояние на тревожност, които от своя страна предизвикват емоционални реакции
и възпрепятстват изпълнението на ежедневни дейности, както и дейности, свързани
с травмиращото събитие.Към момента на психологическото интервюиране е
установено наличието на тревожност,
породена от процесния пътен инцидент, изразяваща се в притеснение при визуализацията на бъдещ
личен живот, проявлението на тревожността в аналогични на травмиращата случка
ситуации и естеството на изразяване на състоянието, се установява, че то е в
причинно- следствена връзка с процесния инцидент.Възможна е появата на нови
последици на по-късен етап, или възобновяване и засилване на симптоматиката на
вече отбелязаните, при наличието на следваща травматична ситуация за
пострадалия.
Ищецът е на 21г. В резултат на
катастрофата е получил тежки травматични
увреждания. От настъпилата тежка
фрактура на черепа, изпитва непрекъснато изтръпване в
увредената област, замаяност, силни
болки и непрекъснати състояния на главоболие
.
Инцидентът
дава отражение и на психиката на ищеца- страда от нарушения на съня, понижено
настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация.
Получените стресови постравматични състояния водят до нарушения в
нормалния му социален живот и създават
трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.
Поради
получената тежка травма на главата и извършената операция, към настоящия
момент, като крайно негативна последица е разположен загрозяващ белег върху
лицето му , който е траен по своя характер и носи допълнителни последици за
психологическото състояние на пострадалия.
Настоящият
състав намира, че справедливо обезщетение за репариране на така получените
травматични увреждания от процесното ПТП е
в размер на 70 000лв.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди от ищеца следва
да се уважи в размер на 70 000 лв./ седемдесет хиляди
лева/, като в останалата част до пълния
размер до предявените 100 000 лева искът следва да се отхвърли.
Съдът приема за установено, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 5 220 лв (пет хиляди двеста и двайсет лева), видно от
представените към делото Фактура №
**********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ “С.А.” АД, гр. С., на стойност 1920 лв. (хиляда деветстотин
и двайсет лева); Фактура № .**********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ “С. А.” АД, гр. С., на
стойност 2400 лв. (две хиляда и четиристотин лева) и Фактура № **********/24.11.2020 г., издадена от УМБАЛ
“С. А.” АД,
гр. С., на стойност 900 лв. (деветстотин /лева.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид частичната основателност на главната претенция, основателен е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В
конкретният случай не е спорно между страните, че ищецът е предявил
застрахователната претенция пред ответното дружество, видно от писмо вх.№
16460/18.12.2020/л.14 от делото/. В отговора на ИМ се
признава, че по молбата –претенция е образувана ликвидационна преписка, като с
писмо №890 от
21.01.21г са изискали допълнителни данни.
Настоящата
инстанция приема, че в конкретният случай, в цитираното писмо
ответното дружество е обективирало отказ за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, като считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ-18.03.2021 г ., застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради
което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени следва да бъде
уважен, считано от18.03.2021 г. до окончателното изплащане.
Лихвата върху обезщетението за имуществени вреди се дължи, считано от завеждане
на исковата молба-05.04.2021г. до окончателното
издължаване.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК
разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива са
направени и доказани. Съдът констатира, че с Определение от 05.04.2021г. по
настоящото дело /л.21/ ищецът е
освободен от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което
разноски не му се дължат.
На адв. Г. Й. Й. от САК с личен номер*,
адрес :гр.С., ул.“А. Б. „ № * -
процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл.
7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 3221лв,
/2630 лв. за уважения иск за неимуществени вреди/830 + 3% за горницата над
10000 и580+ 5% за горницата над 5000лв ./
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва
да бъде присъдена сумата 219лв., разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да
заплати по сметката на ОС-В. държавна такса в размер на
2 8000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и
300лв.
– съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното,
ВОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.” АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С. ш. „ № * да заплати на К.К.М.,
ЕГН : **********
*** , обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на ПТП,настъпило на 17.09.2020 г., в размер
на 70 000 / седемдесет хиляди лева), ведно с лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 18.03.2021г. до окончателното издължаване,
като в останалата част до пълния размер -100 000 лв. искът за
неимуществени вреди –ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С. ш. „ № *да заплати на К.К.М.,
ЕГН : **********
*** , сума в размер на 5 220
лв./ пет хиляди двеста и двадесет лева/, за претърпените от него имуществени вреди,
представляващи поставени медицинско изделие-титаниева мрежа винтове, както и
избор на лекарски екип, в резултат на ПТП, настъпило на 17.09.2020 г., ведно с лихва
за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди , считано от
05.04.2021г.-от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане
на дължимата сума.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш. „ № *да заплати на адв. Г.Й. Й. от САК с личен номер*,
адрес :гр.С., ул.“А.Б.„ № * -
процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл.
7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 3221/три
хиляди двеста двадест и един лв/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената
част на исковите претенции.
ОСЪЖДА К.К.М., ЕГН : ********** *** да
заплати на„ЗК Л. И.” АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш.„ № *сумата в размер на 219/двеста
и деветнадесет / лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА„ЗК Л. И.” АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш. „ № *да заплати
по сметка на Окръжен съд-В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2800/двехиляди и осемстотин
лв.,/ лв. – държавна
такса, дължима по уважените срещу ответника искове, както и сумата от 300/триста /лв.
представляваща съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред АС-С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: