Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1501 13.06.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На
пети юни две хиляди и осемнайсета година
В публично заседание, в следния
състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 991 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от М.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес *** срещу „БМФ
ПОРТ БУРГАС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано винаги еднолично от члена на съвета на директорите и
изпълнителен директор Б. В. Б., с която моли съда да постанови решение, с което
да признае за незаконна и да отмени заповед № ЧР ***/22.11.2018 г. на посочения
изп. директор, за прекратяване на неговото трудовото правоотношение, във връзка
със заповед № *** от 06.11.2018 г. на изпълнителния директор, с която е
утвърдил, считано от 15.11.2018 г., настъпили промени в действащото щатно
разписание на дружеството, да го възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност-„***“, Звено Дирекция експлоатация-Терминал „Бургас Изток 2”-Силозен
комплекс и да осъди ответника да му заплати обезщетение чл. 225, ал. 1 от Кодекса
на треда/КТ/, за времето през което е останала без работа, поради незаконното
уволнение, за период от 6(шест) месеца, считано от 03.12.2018 г. до 03.06.2019
г., в размер на брутното му трудово възнаграждение. Претендира направените по
делото разноски. Ангажира доказателства. Твърди, че прекратяването на трудовото
му правоотношение е в нарушение на чл. 6 от колективния трудов договор на
предприятието. С него работодателят се е задължил в състава на комисиите за
извършване на подбор да включва представител на синдикатите, страна по КТД,
които представители участват в работата на комисиите със съвещателен глас. На
второ место, въвежда фактическо твърдение, че действителната причина за
уволнението е възникнал не по негова вина конфликт с прекия му ръководител Д. Х., по повод на който месец и половина преди
уволнението е бил поканен в ръководството на предприятието, където му
предложили да напусне работата си, по взаимно съгласие, срещу обезщетение от
четири брутни трудови възнаграждения, което отказал. Ангажира доказателства.
В хода на делото, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, с
определения на съда от 27.03.2019 г. е прието
изменението на конститутивния иск за отмяна на заповедта за уволнение, с
добавяне на ново основание-нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, а след
заключението на счетоводната експертиза, с определение от 05.06.2019 г., е
прието изменението на облигационния иск, за заплащане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ, от първоначално предявения размер от 7200.00 лева до
намаления размер от 6389.70 лева.
Обективно съединените искове са процесуално допустими и
са с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен
ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и
чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Ответникът „БМФ
ПОРТ БУРГАС”, своевременно с отговора на исковата молба, признава
съществувалото трудово правоотношение и неговото прекратяване, като навежда
доводи за законосъобразност на уволнението. Твърди, че за съкращението на щата
е налице валидно взето решение на заседание на съвета на директорите, проведено
на 05.11.2018 г., утвърдено е ново длъжностно щатно разписание, в сила от
15.11.2018 г., приети са и критерии за подбор на работниците и служителите, с
цел да останат на работа тези, които са с по-висока квалификация и работят
по-добре и е възложено на изпълнителния директор на дружеството да предприеме
необходимите действия, за привеждане в изпълнение на утвърдените изменения в
длъжностното щатно разписание. Позовава се на законосъобразно провеждане на
процедурата по подбор. Оспорва изцяло обективно съединените искове по делото,
като неоснователни и недоказани. При евентуалното уважаване на осъдителния иск
прави правопогасяващо възражение за прихващане по отношение на присъденото от
съда обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ с изплатеното от дружеството
обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, за неспазено предизвестие, за срок от един
месец, в размер на 1032.95 лева и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, за оставане
без работа, за срок от един месец, в размер на 1032.95 лева, общо 2065.90 лева,
като получени на отпаднало основание. Представя исканото заверено копие от
трудовото досие и колективния трудов договор. Ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателствата и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че двата конститутивни иска по делото са
основателни, а осъдителният иск частично основателен, поради следното:
Не се спори между
страните по делото, че към момента на уволнението те са били в трудово
правоотношение по безсрочен договор, по който ищецът Б. е изпълнявала
длъжността „***“, звено Дирекция експлоатация-Терминал „Бургас Изток 2”-Силозен
комплекс“. Процесната заповед № *** от 06.11.2018 г. на изпълнителния директор
на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, в качеството му на работодател, с която е прекратено
правоотношението, считано от 03.12.2018 г., е издадена на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предлож. 11-то от КТ, във връзка с чл. 329 от КТ. Допълнително в
текстовата част на документа, като причини за прекратяване на трудовия договор
са вписани: съкращаване на щата; извършен подбор на основание чл. 329 от КТ.
Заповедта е връчена на ищеца Б. на 03.12.2018 г., за което е положил подпис.
Заповедта за
уволнение не е мотивирана, създава неяснота за защитата срещу нея, което е
самостоятелно основание за нейната отмяна. Налице е противоречие между
законовите разпоредби на които е издадена и текстовата част на
уволнението-посоченият чл. 328, ал. 1, т. 2, предлож. 11-то от КТ предвижда
промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или
служителят не отговаря на тях, което основание липсва в текстовата част, не се
поддържа от работодателя в хода на делото и относно него няма ангажирани
доказателства. Връзката с другата правна норма-чл. 329 от КТ-при условията на
подбор, не внася яснота, защото липсва основанието посочено в текстовата
част-съкращаване на щата. Ако действително волята на работодателя е била да
извърши съкращаване на щата, в каквато насока са изявленията му по делото и
ангажираните доказателства, е следвало като основание на уволнението да бъде
посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, която предвижда възможността работодателят едностранно може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя, в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. По делото
липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че е налице промяна на
изискванията за изпълнение на длъжността или, че служителят Бюлков не отговаря
на тях. Въвеждането на новите изисквания по законовото предвиждане се налага само
при настъпили промени в изпълнението на съответната работа, каквито по делото
няма твърдения да съществуват. Те следва да са свързани със същността и
характера на работата. Такива изисквания могат да бъдат например притежаване на
допълнителна специалност, повече трудов стаж, владеене на чужд език и др.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предлож.
11-то от КТ се допуска само когато работникът или служителят не отговаря на
променените изисквания. Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ-кой
от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре не
покрива материалния състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предлож. 11-то от КТ, не е
негов частен случай. Нормата на чл. 329, ал. 1 от КТ регламентира само
производството по извършването на подбор, в предвидените от закона случаи. Следователно,
процесната заповед за уволнение № ЧР ***/22.11.2018 г. на изпълнителния
директор на „БМФ Порт Бургас” ЕАД е незаконосъобразно издадена и само на това
основание, без да бъдат разглеждани другите възражения на ищцовата страна по
делото, следва да бъде отменена.
Основателността на
главния иск за незаконност и отмяна на уволнението повлича основателност и на
кумулативно съединения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за
възстановяване на ищеца Б. на заеманата преди уволнението длъжност-***“. Субективно
потестативно право на работника е да бъде възстановено същото трудово
правоотношение, което е съществувало преди незаконното уволнение. Дори
междувременно част от предприятието да е закрито или длъжността да е съкратена
по щатното разписание, това не е пречка за уважаването на иска, защото след
съдебното произнасяне работодателят разполага с всички законови способи да
организира трудовата си сила, включително чрез преназначаване на друга длъжност
или започване на ново законосъобразно производство по прекратяване на трудовото
правоотношение. Като основателен и доказан този обусловен конститутивен иск
следва да бъде уважен.
Предвид
незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът
Б. е правоимаща да получи и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето в
което е останала без работа, поради незаконното уволнение. Фактът за оставането
му без работа съдът установява от липсата на вписвания в неговата трудова
книжка след уволнението. Спори се по делото относно базата на изчисляване на
обезщетението. От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, извършена след проверка в
счетоводството и архива на работодателя, съдът установява, че не съществуват платежни документи за заплащане на друго възнаграждение за
дейност по товаро-разтоварване, освен посочените във фишовете за заплати.
Липсват доказателства по делото за
ежемесечно заплащани бонуси, наличието на каквито твърди ищцовата
страна. Съобразно дадените разяснения с тълкувателно решение № 2 от 12.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГК, съдът приема размерът на последното
брутно трудово възнаграждение на ищеца Б., като база на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ-брутното трудово възнаграждение от 1064.95 лева месечно, общо
6389.70 лева.
Основателно е
правопогасяващо възражение на работодателя за прихващане по отношение на
присъденото от съда обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, с изплатеното от
дружеството обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, за неспазено предизвестие, за
срок от един месец, в размер на 1032.95 лева и обезщетението по чл. 222, ал. 1
от КТ, за оставане без работа, за срок от един месец, в размер на 1032.95 лева,
общо 2065.90 лева, като получени на отпаднало основание/чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/.
Във фиша за заплати на ищеца Б. за месец януари 2019 г. има начислено
обезщетение по чл. 222 от КТ, в размер на 1032.95 лв. Във фиша за месец
декември има начислено обезщетение по чл. 220 от КТ, в размер на 1032.95 лева.
Фактът на получаването на двете обезщетения по възражението за прихващане е
признат от ищеца Б., непосредствено пред съда в последното открито съдебно
заседание по делото, като начисляване в брутен размер от работодателя „БМФ Порт
Бургас” ЕАД и изплащане в нетен размер, по банков път. Ето защо, осъдителният
иск по делото, като основателен и доказан, следва да бъде уважен до брутния
размер на обезщетението от 4323.80 лева, а в останалата част, до претендирания
размер от 6389.70 лева, отхвърлен.
С оглед изхода на
делото, на основание 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца Б.
разноски по делото, за уважената част от исковете, съобразно събраните
доказателства, в размер на 1159.93 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. За отхвърлената част от осъдителния иск, в тежест на активно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
разноски от работодателя „БМФ Порт Бургас” ЕАД, в размер на 144.42 лева/чл. 78,
ал. 3 от ГПК/. Изплатено от бюджета на съда възнаграждение на съдебно-счетоводна
експертиза, по реда на чл. 83, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, в размер на
200.00 лева и държавната такса за производството от 332.95 лева, общо 532.95
лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъдат възложени за заплащане
в тежест на работодателя „БМФ Порт Бургас” ЕАД.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд:
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО И ОТМЕНЯ заповед № ЧР ***/22.11.2018 г. на изпълнителния
директор на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, с която е прекратено трудовото правоотношение на М.Н.Б.,
с ЕГН **********, с адрес *** ***, във връзка със заповед № *** от 06.11.2018
г. на същия изпълнителен директор, за утвърдени от 15.11.2018 г. промени в
действащото щатно разписание на дружеството.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Н.Б., с
ЕГН **********, с адрес *** ***, на заеманата преди уволнението длъжност в „БМФ
Порт Бургас” ЕАД-„***“, Звено Дирекция експлоатация-Терминал „Бургас Изток
2”-Силозен комплекс.
ОСЪЖДА БМФ Порт
Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на М.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес *** ***, сумата
в брутен размер от 4323.80 лева(четири хиляди триста двадесет и три лева
и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за времето през което е
останал без работа, поради незаконното уволнение, в периода от 03.12.2018 г. до
03.06.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска-01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния
иск в останалата част, от уважения размер 4323.80 лева до предявения размер от 6389.70
лева, поради ИЗВЪРШЕНОТО ПРИХВАЩАНЕ, със сумата от 2065.90 лева,
получена на отпаднало основание, представляваща изплатеното от „БМФ Порт
Бургас” ЕАД обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, за неспазено предизвестие, за
срок от един месец, в размер на 1032.95 лева и обезщетението по чл. 222, ал. 1
от КТ, за оставане без работа, за срок от един месец, в размер на 1032.95 лева.
ОСЪЖДА
„БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на М.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес *** ***, направените по делото разноски за уважената част от
исковете, в размер на 1159.93 лева(хиляда
сто петдесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА М.Н.Б., с ЕГН
**********, с адрес *** ***, да заплати
на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото разноски за отхвърлената част от осъдителния иск, в
размер на 144.42 лева(сто четиридесет и четири лева и четиридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА „БМФ
Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Бургас, държавна такса за производството и разноските за
съдебно-счетоводната експертиза, в общ размер от 532.95 лева(петстотин
тридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: (п)
Вярно с оригинала!
ММ