№ 1668
гр. В., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110108995 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/, обн. ДВ бр. 27/2005 г.
Образувано е по молба на К. АНД. Н., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, действаща чрез пълномощник, с която е
отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие
извършено от П. ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, на дата 31.05.2021 г., около 14.10 ч.
В молбата се излагат твърдения, че страните по делото са бивши
съпрузи, бракът на които е бил сключен на 17.03.2016 г. и е продължил по-
малко от една година. Твърди се, че причина за прекратяване на брачната
връзка е поведението на ответника, който предизвиквал скандали, отправял
обиди към молителката, и й нанесъл побой. Сочи се, че на 31.05.2021 г., около
14.10 ч. молителката паркирала автомобила си на паркинга на търговски
комплекс „Я.П.“. В близост до офис на мобилен оператор, тя се разминала с
ответника, който при срещата им я погледнал и присвил очи. Когато излязла
от сградата на комлекса, молителката видяла бившия си съпруг, който седял в
автомобила си. Последният също я видял, но останал в превозното средство.
Молителката стигнала до автомобила си и изчакала ответникът да потегли.
След това тя се отправила в посока кв. „Ч.“, като в превозното средство се
намирал и познат на Н..
Молителката паркирала автомобила си в близост до бл.27, в кв. „Ч.“,
като в същото време до нея спрял автомобилът, управляван от бившия й
съпруг П.В.. Ответникът излязъл от превозното средство и започнал да
обижда молителката, като я наричал: „курва“, „боклук“, „отрепка“. Отправил
се към нея, като ръцете му били свити в юмруци, но когато стигнал до
автомобила на Н., спрял, защото видял, че до нея седял мъж. Тогава В. казал
1
на молителката „Когато те видя сама, ще те смажа“, след което се качил в
автомобила си и потеглил.
Твърди се, че с отправяне на обидите: „курва“, „боклук“, „отрепка“ и на
заканата „Когато те видя сама, ще те смажа“, спрямо нея е било осъществено
психическо и емоционално насилие.
С молбата се отправя искане на ответника да бъдат наложени следните
мерки за защита, в максималния срок по чл.5, ал.2 ЗЗДН:
1. Ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката;
2. На ответника да бъде забранено да приближава молителката на
разстояние по-малко от 150 м, за срок от 18 месеца;
3. На ответника да бъде забранено да приближава жилището на
молителката, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 150 м, за срок от 18 месеца;
4. Ответникът да бъде осъден да заплати глоба за извършените актове
на домашно насилие.
В подкрепа на твърденията за осъществено домашно насилие е
представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Ответникът оспорва изложените в молбата, фактически твърдения.
Отрича да е осъществил каквото и да е насилие над молителката. Твърди, че
тя не може да преодолее раздялата им и поради това не спира да го преследва.
Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Молбата е допустима, като предявена от лице (пострадало по смисъла
на чл.8 ЗЗДН), с интерес от постигане на търсената правна защита от бивш
съпруг. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, с оглед твърдение за
осъществен акт на насилие на дата 31.05.2021 г. Придружаващата молбата
декларация, изхождаща от молителката, по смисъла на чл.9, ал.3 вр. чл.13,
ал.3 ЗЗДН, възпроизвежда фактическите твърдения, заложени в
обстоятелствената част на молбата за упражнено домашно насилие от страна
на ответника.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се
установява, че същите са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на
17.03.2016 г., а впоследствие прекратен през същата година.
На дата 22.06.2021 г., въз основа на подадената от К. АНД. Н., молба е
образувано настоящото дело, като по същото е издадена заповед за незабавна
защита №60/22.06.2021 г., с която П. ИЛ. В. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранено да я
приближава на по-малко от 150 метра.
По делото е представена справка от „Еконт Експрес“ ЕООД, от която се
установява, че на дата 31.05.2021 г., в 14,37 ч. П. ИЛ. В. е получил пратка
№1054150038627, от офис в кв. „Ч.“.
Представени са доказателства за образувано срещу П. ИЛ. В.,
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.144, ал.1 НК
/пр.пр. №4468/2019 г. на ВРП/ и за повдигане на обвинение срещу К. АНД. Н.
за извършено престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК пр.пр.
№3997/2019 г. на ВРП/.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства чрез
2
разпит на водени от тях свидетели – за молителката – Н.И.С., а за ответника –
Г.Х.Д. – двамата без родство и дела със страните.
В показанията си, дадени в съдебно заседание, проведено на 24.09.2021
г., св. С. сочи, че няколко месеца по-рано искал да купи недвижим имот,
поради което възнамерявал да огледа същия заедно с молителката. Преди да
отидат до имота, те се отбили до „Палах Център“, където Н. трябвало да
заплати месечената си такса към мобилен оператор. Свидетелят останал в
автомобила на молителката, като седял на задната седалка, тъй като на
предната имало нейни багажи. Н. отишла до обекта на оператора, като при
връщането си изглеждала разтревожена. Обяснила, че била срещнала бившия
си приятел, за когото разказала на свидетеля, че я тормозел. След като
потеглили с автомобила, двамата се отправили към кв. „Ч.“, където искали да
обсъдят предстоящата сделка. Молителката паркирала автомобила си на
паркинг в кв. „Ч.“ и слязла от него, като в същия момент, от дясната страна на
автомобила се приближил ответникът. Той тръгнал към Н. агресивно, но след
като видял свидетеля в автомобила, се спрял и казал, че щял да я хване сама.
Според св. С., докато вървял към Н., ответникът я обиждал и я псувал.
Заявява, че вероятно последният е карал след тях и затова не го бил видял.
Сочи, че Н. управлявала джип със затъмнени задни стъкла.
В показанията си Г.Х.Д. – бивша съжителстваща на ответника, с когото
двамата имат две деца, заявява, че през 2016 г., отношенията между страните
били много близки. Към настоящия момент В. живеел с друга жена, като имал
дете от нея. Твърди, че молителката не можела да се примири с
обстоятелството, че В. е започнал връзка с друга жена и го преследвала
навсякъде. Отрича ответникът да е агресивен. Сочи, че след раздялата им,
двамата са запазили чудесни отношения. Твърди, че го познава и той не би
ударил или обидил жена. Заявява, че впечатленията й от молителката не били
добри, като сочи, че същата имала връзки с различни мъже. Откакто В. и Н. се
разделили, последната непрекъснато подавала срещу него жалби, като дори
молителката увеждавала св. Д., да свидетелства в нейна защита, като заяви, че
я е видяла пребита от В. и обляна в кръв. Св. Д. отказала, тъй като това било
лъжа.
Изложените обстоятелства в исковата молба не се потвърждават от
свидетелските показания, като единственото обстоятелство, за което страните
не спорят е, че те са имали среща на 31.05.2021 г. Видно от посоченото в
исковата молба, Н. и В. са се срещнали пред офис на мобилен оператор в
сградата на търговски център, без да си разменят каквито и да е думи, а след
това молителката видяла ответника да седи в паркирания си автомобил, който
също я видял. При този контакт отново не е бил проведен какъвто и да е
разговор между страните. В следващ момент В. потеглил с автомобила си и
едва след това, молителката също се отправила в посока към кв. „Ч.“. Макар с
исковата молба да се твърди, че в колата се намирал неин познат, имената на
този мъж не се посочват, с оглед установяване чрез свидетелските показания
на св. С., че именно той е бил мъжът, с когото Н. е пътувала. Същевременно е
налице силно противоречие в показанията на този свидетел и на заявеното с
исковата молба. Според св. С., той седял на задната седалка на автомобила на
молителката, тъй като на предната имало багаж. В исковата молба се сочи, че
мъжът седял до молителката, т.е. на предната седалка. Според св. С., при
влизане в превозното средство, Н. била толкова разстроена, че щяла да
3
заплаче и му разказала за страха си от В. и техните влошени отношения. В
исковата молба не се съдържат каквито и да е твърдения, че молителката е
била разстроена или че е разказала на пътуващия с нея мъж, за отношенията
си с ответника, още по-малко че изпитвала силен страх от последния. Според
Н., В. потеглил от паркинга на търговския център и едва след това тя
тръгнала. Същевременно свидетелят твърди, че ответникът, за когото през
цялото време молителката му разказвала бил карал след тях. Отделно св. С.
твърди, че по пътя към кв. „Ч.“, той успокоявал молителката, че бил там и
щял да я защити, а при твърдяната среща между Н. и В., той не реагирал.
Поради горните противоречия, съдът не кредитира показанията на този
свидетел като достоверни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се
изведе категоричен извод, че ответникът е осъществил спрямо молителката
акт на домашно насилие, ката не се установиха обстоятелствата, които да
могат, да бъдат квалифицирани като такива по чл.2 от Закона за защита от
домашно насилие. Съгласно тази разпоредба, домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова,
извършено спрямо лице/а, които са или са били в семейна или родствена
връзка, или обитават едно жилище. Целта на защита със ЗЗДН не е
разрешаването на спорове възникнали между лица, които не могат да
предолеят влошените си отношения. С този закон се урежда бързата защита
на лица, намиращи се в непосредствен риск, във връзка с упражнено над тях
насилие, като не може с него да се уреждат междуличностни спорове.
Законът има за цел да даде защита срещу особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки
взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този
тип е обстоятелството, че те биват извършвани най-често в домашна среда, в
отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията си
пред съда. Поради тази причина законодателят е предвидил, че при липсата
на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 ЗЗДН/. Тази доказателствена
сила, обаче, не следва да се абсолютизира. Когато по делото са събрани
доказателства, които да разколебават същата, съдът не може да издаде
исканата заповед за защита.
В процесния случай се твърди акт на извършено домашно насилие на
31.05.2021 г., като молителката е инициирала настоящото производство едва
на 21.06.2021 г. В исковата молба се твърди, че преди срещата им на
31.05.2021 г., в кв. „Ч.“, страните по делото са се срещнали и са имали
зрителен контакт два пъти, като при нито един от тези случаи ответникът не е
реагирал. При твърдения, че Н. се страхува от В. и сама твърди, че той е
потеглил преди нея, и че се страхува от него, необяснимо е защо тя се е
отправила в същата посока, като го е последвала до кв. „Ч.“. Видно от
събраните писмени доказателства, ответникът се е намирал в този квартал за
да получи пратка, за която е заплатил парична сума, като твърдението, че
самият той е последвал Н. за да я заплашва и обижда останаха недоказани.
При горните доводи, съдът намира, че молителката не доказа
ответникът да е упражнил над нея акт на домашно насилие, поради което
молбата за издаване заповед за защита следва да бъде отхвърлена.
4
По делото е издадена заповед за незабавна защита, с която е ограничен
достъпът на ответника до молителката и същата има действие до издаване на
окончателна заповед или до отказ на съда. От датата на издаване, до
настоящия момент е изминал период от близо пет месеца, през който на
молителката е била осигурена защита от акт на насилие, извършването, на
който не бе доказано по делото.
На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН в тежест на ищеца следва да се възложи
дължимата държавна такса по делото в размер на 25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на К. АНД. Н., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, за налагане на мерки за защита срещу
домашно насилие извършено от П. ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, на дата 31.05.2021 г., около 14.10 ч.
ОСЪЖДА К. АНД. Н., ЕГН **********, с адрес:
***************************** да заплати по сметка на Районен съд – В.,
държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5