СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
04.02.22г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 13.01.22г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 12236/17г. и констатира следното:
Предявени
са искове от В. В. против Р. Ш. и К. Г. с правно основание чл.
87 от ЗЗД във връзка с чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл. 191 от ЗЗД – за
разваляне на договор /обективиран в нотариален акт № 62 от 17.07.09г. на И. Ш.
– помощник нотариус по заместване при
нотариус В. И./ за покупко-продажба на недвижим имот /самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.4359.212.8.20, представляващ апартамент № 43,
находящ се в град София, ж.к. ********, бл. ********, с площ от 88, 39 кв. м.,
заедно с избено помещение № 20, заедно с 5, 013 ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот/; чл. 189, ал. 1, изр.
2-ро, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 188 от ЗЗД за сумата 44 678 лева
и чл. 92 от ЗЗД за сумата 89 356 лева.
Заявено
е и искане по чл. 91 от ЗЗД.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
С
договор /обективиран в нотариален акт № 62 от 17.07.09г. на И. Ш. – помощник
нотариус по заместване при нотариус В. И./ за покупко-продажба - Р. Ш. и К. Г.
са прехвърлили в полза на В. В. собствеността върху: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.4359.212.8.20, представляващ апартамент № 43,
находящ се в град София, ж.к. ********, бл. ********, с площ от 88, 39 кв. м., заедно
с избено помещение № 20, заедно с 5, 013 ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот. Не се спори /а този факт е
установен и в рамките на съдебни процеси пред СРС, СГС и ВКС/ че: В. В. е
прехвърлил /продал/ процесния имот на И. В. /сделката е оформена с нотариален
акт № 134 от 18.12.09г. на нотариусИ./. С влязъл в сила /на 03.09.19г./ съдебен
акт /решение на СРС 35 състав от 15.01.16г. по г.д. № 734 от 14г./ е
установено, че: И. В. не е придобила надлежно право на собственост върху имота
/по съображения, че предишните праводатели Р. Ш. и К. Г. и В.
В. - не са притежавали това право/ и апартаментът е бил ревандикиран /в
хипотезата на чл. 108 от ЗС/ в полза на Д. Б. /същият е продал апартамента
впоследствие на трето лице – съгласно: нотариален акт № 93 от 12.02.21г. на Н. П.–
помощник нотариус при нотариус В. И./.
Искът
по чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл. 191 от ЗЗД е –
основателен:
Горните
обстоятелства – установяват предпоставките на първата /главната/ претенция:
Досежно
конкретно заявените /от особения представител на ответниците/ възражения:
Давността
/в хипотезата на чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл. 191
от ЗЗД – какъвто е настоящият случай/ е 5-годишна /по смисъла на чл. 110 от ЗЗД/ и започва да тече – не от момента на сключване на процесния /атакувания/
договор за покупко-продажба /на 17.07.09г./
а от момента на влизане в сила /на 03.09.19г./ на съдебното решение /на
СРС 35 състав от 15.01.16г. по г.д. № 734 от 14г./ за евикция.
Посоченият
/горният/ съдебен акт /за евикция/ се явява влязъл в сила – в хода на
настоящото дело /този факт следва да бъде съобразен в хипотезата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК/.
Добросъвестността
на продавачите /ответниците/ е – ирелевантна в хипотезите на чл. 87 от ЗЗД във
връзка с чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл. 191 от ЗЗД. В същата връзка:
релевантна е само добросъвестността на купувача - ищеца /в тази насока са
правилата на чл. 188 от ЗЗД; чл. 192, ал. 1 от ЗЗД/. Купувачът обаче /ищецът/
има право /съгласно изричното правило на втория законов текст/ да иска връщане
на платената цена /дори и, ако е бил недобросъвестен/.
Обстоятелството,
че ответниците не са били привлечени като подпомагащи страни /в рамките на
производството по г.д. № 734 от 14г./ не може /само по себе си/ да изключи
/директно/ отговорността на Р. Ш. и К. Г. /с оглед липсата на събрани
доказателства по настоящото дело в контекста на правилото по чл. 191, ал. 2,
предл. 2-ро от ЗЗД/.
Влязлото
в сила решение на СРС 35 състав от 15.01.16г. по г.д. № 734 от 14г. разпростира
/косвено/ действието си и спрямо ищеца /макар същият да не е бил страна по това
дело/ доколкото: с този съдебен акт /преминал през и потвърден в рамките на
инстанционен контрол/ е констатирано изрично, че: нито един приобретател на
имота /след Д. Б./ по транслативната верига на собствеността /в това число Р. Ш., К. Г. и
В. В./ не е бил
титуляр на право на собственост /именно заради това е бил уважен
ревандикационният иск на реалния собственик Д. Б. спрямо последната
приобретателка на имота И. В./. С оглед това: последващата сделка между В.
В. и И. В.
/обективирана в нотариален акт № 134 от 18.12.09г. на нотариусИ./ не съставлява
пречка – ищецът да упражни регресните си права спрямо ответниците - продавачи
по процесния договор от 17.07.09г. /евентуалните регресни имуществени отношения
по сделката между В. В. и И. В. се явяват ирелевантни за –
неотносими към регресните права на ищеца спрямо ответниците/.
С оглед
изложеното – първият иск следва да бъде уважен.
С оглед изход на спора по главния иск /предвид основателността на претенцията
по
чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл. 191 от ЗЗД/ следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл.
189, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 188 от ЗЗД за сумата
44 678 лева /ответниците
следва да бъдат осъдени да върнат на ищеца платената – получената цена по
договора в размер на сумата общо 44 678 лева/.
Искът по чл. 92 от ЗЗД /който също се явява акцесорен на претенцията по
чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл. 191 от ЗЗД/ е основателен – частично /до размера на сумата 22 339
лева – представляваща ½ от продажната цена на
имота/: В тази връзка:
От една страна:
Задължението
/по чл. 92 от ЗЗД/ на ответниците /продавачите/ да платят на ищеца /купувача/
неустойка /двоен размер на получената продажна цена/ е регламентирано изрично в
чл. 4 от процесния договор за покупко-продажба.
От друга страна
обаче:
Процесната неустойка следва /в случая/ да се окачестви като „прекомерна“
по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД: недопустимо е /принципно – доколкото такава
клауза противоречи на предназначението на този вид отговорност/ размерът на
неустойката да бъде отъждествен с размера на самата престация по договора /в
случая с цената на сделката/ или /на още по-силно основание/ с двойния размер
на тази престация /каквато е настоящата хипотеза/. С други думи: размерът на
неустойката във всички случаи /винаги/ следва да бъде по-малък от самата
престация по договора. Именно поради това – процесното вземане следва да бъде
редуцирано до размера на горната сума /допустимо е да бъде присъдено и
по-голямо обезщетение, но не като неустойка, а само, ако бъдат изрично и
конкретно доказани реално претърпени вреди – при условията на чл. 92, ал. 1,
изр. 2-ро от ЗЗД/.
Процесните /посочените - горните/ имуществени отговорности - следва да
бъдат възложени в тежест на ответниците при условията на солидарност /в
хипотезата на чл. 129, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 128, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка и с чл. 25, ал. 2 от СК отм., сега чл. 32, ал. 2 от СК –
доколкото ответниците са участвали в процесната сделка като съпрузи/.
Искането по чл. 91 от ЗЗД е неоснователно: процесната фактическа
обстановка не попада /с оглед конкретното съдържание на правната норма/ в
приложното поле на този законов текст.
Възражението /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ на процесуалния представител на
ответниците е – неоснователно /заявеният адвокатски хонорар не се явява
прекомерен, преценен в контекста на: цената на иска, праговете по Наредба № 1,
фактическата и правна сложност на процесния правен спор; вида, естеството и
обема на извършените по делото процесуални действия/.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
/на основание чл. 87 от ЗЗД във връзка с
чл. 189 от ЗЗД във връзка с чл. 191 от ЗЗД/ договор /обективиран в нотариален
акт № 62 от 17.07.09г. на И. Ш. – помощник нотариус по заместване при нотариус В. И./ за покупко-продажба на
недвижим имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.4359.212.8.20, представляващ апартамент № 43, находящ се в град София,
ж.к. ********, бл. ********, с площ от 88, 39 кв. м., заедно с избено помещение
№ 20, заедно с 5, 013 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот/ по иска на В.Й.В. ЕГН ********** против Р.Ш. с ЛНЧ **********
и К.Г. с ЛНЧ **********.
ОСЪЖДА /на
основание чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 188 от ЗЗД/ Р.Ш. и К.Г. да платят солидарно на В.Й.В. сумата
44 678 лева и законната лихва върху тази сума от 16.06.16г. до цялостното
й изплащане.
ОСЪЖДА /на
основание 92 от ЗЗД/ Р.Ш. и К.Г. да платят солидарно на В.Й.В.
сумата 22 339 лева.
ОСЪЖДА /на
основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД/ Р.Ш. и К.Г. да платят на В.Й.В.
4 350 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 92 от ЗЗД за сумата над 22 339 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 91 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Р.Ш. и К.Г. да
платят на
СГС 350 лева - разноски /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: