РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Раднево, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20245520100847 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и
във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на В. Т. В., действащ чрез
адв. А., срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.07.2023 г. докато управлявал в гр. Раднево по
ул. „Георги Димитров“, лек автомобил марка ********* с рег. № ********,
бил спрян за проверка от полицейски служители. Твърди, че при извършената
проверка бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство “Drager Drug Test 5000” с №ARJM 0050, което отчело положителен
резултат за употреба на марихуана. Твърди, че не бил съгласен с резултата от
теста, поради което му бил издаден талон за химико – токсилогично
изследване, след което бил придружен от полицейските служители до ФСМП
гр. Раднево, където дал проба на кръв и урина за изследване, а след това бил
задържан за 24 часа. Твърди, че му били съставени и два броя заповеди, а
именно: заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-
0327-000054/10.07.2023 г. – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаването на въпроса за отговорността, но не повече
1
от 18 месеца и заповед за налагане на принудителна административна мярка
№23-0327-000055/10.07.2023 г. за прекратяване регистрацията на МПС на
собственик, който управлява след употреба на наркотични вещества или техни
аналози за срок от 6 месеца. Твърди, че било образувано досъдебно
производство №327зм-156/2023 г. по описа на РУ Раднево и пр.пр.
№7274/2023 г. по описа на РП Стара Загора, по което не бил привлечен в
качеството му на обвиняем, но същото било за деяние по чл. 343б, ал.3 НК, т.е
за деянието, което според полицейските служители бил извършил. Твърди, че
наложените принудителни административни мерки силно ограничили
възможностите му за придвижване, да престира труд и да реализира доходи,
да води детето си на детска градина. Твърди, че по досъдебното производство
била назначена и извършена в НИК при МВР гр. София токсикохимическа
експертиза, от заключението на която се установило, че в изследваната кръв не
са налице упойващи вещества. Според изложеното в исковата молба с
постановление №7274/19.08.2024 г. на прокурор при РП Стара Загора, ТО
Раднево досъдебното производство било прекратено, поради
несъставомерност на деянието.Твърди, че във връзка със случилото се
преживял редица негативни емоции, останал без свидетелство за управление
на МПС за един немалък период от време, което повлияло сериозно на личния
му живот и довело до емоционален дискомфорт и не на последно място
гореописаното станало достояние на голям кръг от хора и станал прицел на
негативно отношение и подигравки, което се отразило и на неговото дете,
изпитвал страх, срам и чувство на вина, загубил апетит и отслабнал.
Счита, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от дейността
на органите на Прокуратурата и ОДМВР Стара Загора, поради което за него
бил налице правен интерес да претендира заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие действията на правозащитните
органи, довели до изживяването на редица негативни емоции, а именно:
страх, срам, безпомощност и нервност, безизходица и загуба на доверие в
институциите, ограничаване правото му на придвижване, напрежение и
вътрешен дискомфорт, като тези вреди оценял в размер на 3000 лв. Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
2
сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата
на Република България, чрез прокурор от РП-Стара Загора, ТО Раднево, в
който взема становище за неоснователност на иска, поради това, че лицето не
е било привлечено в качеството му на обвиняем за престъпление от общ
характер и това не било сред изчерпателно изброените хипотези в чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ. Според ответника основателността на претенцията за
обезщетение за вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се обуславяла от
неоснователно поддържано обвинение. Твърди, че разпоредбата на закона в
тази насока била ясна – незаконността на обвинението е предпоставка за
отговорността на правозащитните органи във всички изброени от тази норма
хипотези: когато лицето е оправдано; когато образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Твърди, че
ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите
лица, поради което не следва да се тълкува разширително. Счита размерът на
претенцията от 3000 лева за завишен и несъответстващ на разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, предвид това, че ищецът не е привличан в качеството на обвиняем и
спрямо него не е прилагана мярка за процесуална принуда. Твърди, че не са
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно – следствена
връзка между твърдените в исковата молба негативни психоемоционални
преживявания, а за претърпените вреди от 24 часовото задържане и
наложените принудителни административни мерки прокуратурата не е
пасивно легитимирана да отговаря. Иска от съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно трайната практика на ВКС – решение № 184/2015г по гр.д. №
7127/2014г., решение №138/2013г. по гр.д. № 637/2012 г., решение № 48/2016
г. по гр.д. № 3537/2015г. и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана
3
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията
на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест,
достойнство, свобода/, както и останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност. Ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
юридически факти: 1.) привличането му като обвиняем по образувано
наказателно производство; 2.) прекратяването на същото поради това, че
извършеното деяние не съставлява престъпление; 3.) съществуващата
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените
неимуществени вреди.
С доклада си на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил
за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 10.07.2023 г.
е образувано и водено досъдебно производство № 327зм-156/2023 г. по описа
на РУ Раднево за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че на
10.07.2023г. в гр. Раднево управлявал лек автомобил след употреба на
наркотични вещества – марихуана - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК,
досъдебно производство № 327зм-156/2023 г. по описа на РУ Раднево било
прекратено с постановление от 19.08.2024 г. на прокурор при РП Стара Загора,
ТО Раднево на осн. чл. 199, чл. 242, ал.1 и чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. с чл. 24,
ал.1, т.1 НПК.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и
съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В настоящия случай с оглед твърденията в исковата молба за
постановяване на постановление за прекратяване на ДП е приложима
хипотезата на предложение трето от разпоредбата в частта за наличие на
прекратено наказателно производство поради неизвършване на деянието от
лицето.
4
Съобразно дадения отговор на правния въпрос в Решение № 4 от
24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о., ГК, пасивно
легитимирани по исковете по чл. 2 ЗОДОВ са съответните държавни органи,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.
В чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на
държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното
деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и
субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от
състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не
създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е
така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се
постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното
производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор
обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват
другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на
наказателното производство е извършено в ДП.
Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК
предпоставки /чл.207 ал.1 НПК/ – законен повод и наличие на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер – с постановление на
прокурор по чл.212 ал.1 НПК, или със съставяне на протокол за първото
действие по разследването в случаите по чл.212 ал.2 НПК /при неотложни
следствени действия/ или в случаите на бързо производство.
По делото се установява, че досъдебното производство е образувано на
основание чл. 212, ал.2 НПК със съставянето на протокола за извършване
първото действие по разследването – разпит на свидетел. Ищецът бил
задържан на 10.07.2023 г. за срок от 24,00 часа видно от представената заповед
за задържане на лице, временно му е отнето свидетелството за
правоуправление на МПС със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0327-000054/10.07.2023 г., както и била
прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца със заповед за
налагане на принудителна административна мярка №23-0327-
5
000055/10.07.2023 г., образувано е било досъдебно производство на основание
чл. 212, ал.2 НПК с извършване на първото действие по разследването –
разпит на свидетел.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема за
установено, че действително в периода 10.07.2023 г. – 19.08.2024 г.
правозащитните органи в лицето на прокуратурата са повдигнали и
поддържали незаконно обвинение срещу ищеца, тъй като срещу него било
образувано и водено досъдебно производство за извършено престъпление по
чл. 343б, ал.3 от НК, за което се предвижда наказание от една до три години
лишаване от свобода или глоба, което с постановление на прокурор от
Районна прокуратура Стара Загора, ТО Раднево било прекратено на основание
чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Неоснователни са възраженията на ответника, свързани с това, че
ищецът не бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебното
производство, нито му е била взета мярка за неотклонение. Следва да се
посочи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в
извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице /както е в
случая/ а впоследствие производството бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение /така решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 892/2015
г., IV г.о., решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/2011 г., III г.о.,
решение № 341/05.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2011 г., IV г.о./. Също в
решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015 г., III г.о. е прието, че
без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали
прекратяването и извършено преди или след като на лицето е било повдигнато
обвинение.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015 г. по тълкувателно дело №
5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че по исковете с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ Държавата се представлява от Прокуратурата на РБ и
6
разследващите органи, в който случай също ще се получи обезщетение в
пълна степен за самостоятелното увреждащо действие на неоснователно
водено наказателно преследване, което е прекратено. В този смисъл
Прокуратурата на Република България носи отговорността спрямо увреденото
лице в случая на прекратено наказателно производство в хипотезата на чл.
243, ал. 1, т. 1 НПК, както е в настоящия случай. Прокуратурата упражнява
надзор върху разследващите органи, които пряко осъществяват разследването.
С оглед на изложеното са налице обективните предпоставки за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда на всички причинени на
ищеца имуществени и неимуществени вреди от неоснователно воденото
срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
Предвид гореизложеното в настоящото производство се установяват
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а
именно: 1.) на ищеца му е повдигнато обвинение за извършено престъпление
2.) наказателното производство е било прекратено поради това, че
извършеното деяние не съставлява престъпление.
От показанията на допуснатия по искане на ищеца свидетел – П.Н.С., се
установява, че същият знае, че на ищеца му било отнето свидетелството за
правоуправление на МПС и причините за това – съмнение за употреба на
наркотици. Заявява, че след случилото се отношението на ищеца към него се
променило, въпреки че били приятели. Последният станал угрижен, замислен,
притеснен. Продължително време не излизал с приятелите си и не отговарял
на обажданията му. Преди случилото се бил по – контактен. След като му
отнели СУМПС се налагало да разчита на приятели, за да ходи на работа, тъй
като работел в Рудник „****”.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за
вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на
предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата
норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди
следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички
особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и
7
решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение
№ 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия
справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на
обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо
обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното
преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния
му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от
4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от
22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о., Решение № 112 от
14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК./.
В константната практика на ВКС, обективирана в решение №
480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение №
165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът по
иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без
да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални,
външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот,
за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой
ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
В случая се претендират обичайните вреди, свързани с негативни чувства от
водено срещу ищеца наказателно производство, без да се посочват и
претендират вреди над обичайните.
8
Самият факт, че лицето не е извършило престъплението, за което е
образуваното досъдебно производство, е вредоносен, неговото доказване
предопределя увреждането, като на доказване подлежат единствено формата и
тежестта на вредата. При водено наказателно производство без съмнение за
лицето са настъпили неимуществени вреди и е налице негативно влияние
върху психиката му, дори и без наличие на формални доказателства,
доколкото липсват такива, установяващи обратното. С оглед на това
настоящият съд приема, че от гласните доказателства, се установява, че в
резултат на незаконното обвинение емоционалната стабилност на ищеца е
била засегната, той е изпитвал притеснение, уронени са и честта и
достойнството му, които са и закономерна последица от образуваното.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
не следва да се взимат предвид обстоятелствата около заповедта за задържане
на ищеца за срок от 24 часа, доколкото в случая лицето е задържано от
полицейските органи по реда на ЗМВР, а предявения иск е единствено срещу
процесуалния субституент на Държавата – Прокуратурата на РБ, не и срещу
ОД на МВР Стара Загора.
Във връзка с отнетото свидетелство за управление на ищеца следва да се
посочи, че същото е осъществено по административно наказателен ред с
АУАН от 10.07.2023 г. по реда на ЗАНН, а не от разследващите органи във
връзка с разследването. Поради това вредите от отнетото свидетелство за
управление не са в пряка причинна връзка с разследването, което е започнало
на 10.07.2023 г. след съставяне на АУАН, съответно не могат да бъдат в
причинна връзка с прекратеното наказателно производство с постановлението
от 19.08.2024 г. Поради това и доказателствата за отнето свидетелството за
управление на МПС на ищеца /налице са достатъчно писмено доказателства за
това в ДП/, и тези, свързани с неудобството да разчита на приятели за
придвижването си на по – дълги разстояния, не представляват вреди от
разследването, които да подлежат на обезвреда от прекратеното наказателно
производство.
За да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът съобрази и това, че ищецът не е бил привличан в качеството на
обвиняем и не му е взимана мярка за неотклонение /с изключение на
обсъдената по-горе заповед за задържане за 24 часа/. В случая се касае за
9
обвинение в престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което не е тежко
престъпление по смисъла на чл. 93 от НК. Наказателното производство е
продължило малко повече от 1 година, което с оглед забавата от 1 година при
изготвяне на експертизата от НИКК, то действията на разследващите органи
са били изключително бързи и своевременни, доколкото това е зависело от тях
и извършени в значително по-кратки срокове от средната продължителност на
наказателните производства в страната. Наказателното преследване не се е
отразило на физическото или психическото здраве на ищеца, а освен това
няма данни по делото след приключване на наказателното производство
ищецът да е продължил да има психически или физически дискомфорт /св. С.
в показанията си заяви, че дискомфортът на ищеца е продължил 3-4 месеца –
т.е. единствено в рамките на висящността на наказателното производство,
дори по - кратко/.
С оглед посоченото по-горе се установяват само обичайно търпените от
ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване срещу него, но не се
установяват безспорно други неимуществени вреди над обичайните, които
ищецът да претендира с исковата молба и които обуславят с конкретните
специфични обстоятелства на разглежданото обвинение срещу него .
С оглед на всичко изложено по-горе, както и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната, съдът намира, че
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконното обвинение и предвид конкретния случай, ще следва да е в размер
към минималното обезщетение, като сума от 1500 лв. би постигнала
конкретните критерии по чл. 52 ЗЗД за справедливост и не би се превърнало
обезщетението в начин за обогатяване на ищеца.
Поради това ще се уважи иска за сумата от 1500 лв. и ще се отхвърли за
разликата до претендираните общо 3000 лв.
В т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието,
че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният
момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ
/понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ/. В случая се касае за
прокурорско постановление, което не влиза в сила, тъй като е отменимо от
10
горестоящ прокурор, но пък за нуждите на забавата и дължимостта на
мораторната лихва, следва да се приравни на влизане в сила. Постановлението
е връчено на 01.10.2024 г., обжалваемо в 7-дневен срок, поради което законна
лихва се дължи от 09.10.2024 г., но доколкото ищецът в исковата си молба е
поискал същата да бъде изчислена от датата на депозирана на исковата молба,
то съдът следва да я присъда така както е поискана - от 10.10.2024 г., от която
дата следва да се присъди законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
По разноските за настоящото производство:
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед на уважената част от исковете на ищеца
ще следва да се присъдят разноски в размер на 110 лв. / заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 01.12.2020 г. на л.17 от делото и заплатената държавна такса в
размер на 10 лв. с платежно нареждане на л.2 от делото/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на В. Т. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗОДОВ и във вр. чл. 52 и чл. 53 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на проведено наказателно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № 327 ЗМ-156/2023
г. на РУ-Раднево, по което е постановено постановление от 19.08.2024 г. на
прокурор от РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.10.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1500 лв.
до претендираните 3000 лв. като неоснователен.
11
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на В.Т.В., ЕГН
**********, с адрес гр. ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
110,00 лв. (сто и десет лева) разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12