О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
като разгледа
докладваното от съдията А.
търговско дело №503
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Арслан 2008“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цар Симеон I“ №1 представлявано от Х К, действащо чрез адв.П Б, с адрес: гр.В, ул.“Б Ш“ №**, ет.*, ап.*, против Решение №5400 от 28.12.2018г. постановено по гр.д.№12487/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от Б.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, К.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, И.И.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.И Т и адв.Д. Т, искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на жалбоподателят-ответник да заплати, следните суми: -5867лв., представляваща обезщетение /неустойка/ за виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемателя, дължимо съгласно чл.16, ал.3 от Договор за наем от 30.07.2015г.; -1955.83лв., представляваща неизплатена наемна цена за месец юли 2016г. по договор за наем; -97.80лв., представляваща обезщетение /неустойка/ върху главница от 1955.83лв. за периода 06.07.2016г. до 16.07.2016г., дължима съгласно чл.10, ал.2 от договора за наем, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-12.10.2016г., до окончателно изплащане на задължението и -47.81лв., представляваща лихва за забава върху главница от 1955.83лв. за периода от 17.07.2016г. до подаване на исковата молба в съда.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна, е незаконосъобразно, неправилно, необосновано
и постановено при допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че
първоинстанционния съд е формирал погрешни правни изводи, тъй като не е ценил
събраните доказателства в тяхната цялост, съвкупност и взаимовръзка. Поддържа
се, че съдът неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл.2, ал.5 от Договор за
наем от 30.07.2015г., съответно е формирал грешен извод, че не е допустимо
прихващане от внесената от наемателя гаранционна вноска в размер на 5000 евро
за вземания различни от консумативни разходи, неустойки или вреди по имота и в
резултат е приел, че възражението на ответника за прихващане от гаранционна
вноска, е неоснователно. Поддържа се, че неправилни са и изводите на съдът, че
наемодателите имат право да задържат депозита при неплащане на наема с повече
от 30 дни, поради което задължение за връщане на гаранционната вноска не е
настъпило и не било налице насрещно задължение на наемодателите, с което да се
извърши прихващане. Сочи се, че посочената клауза от договора уреждаща правото
на наемодателите да прихващат от депозита
дължими суми при всяко неточно изпълнение на договора, съдържа примерно,
а не изчерпателно изброяване. Сочи се, че разпоредбата на чл.10, ал.2 от
договора за наем, предвиждаща право на наемодателите, при забава в плащането на
наема, да прекратят едностранно и без предизвестие договора и да задържат
гаранционната вноска, се отнася само за действащ договор за наем, а не за
изтичащ такъв. Сочи се, че гаранционната вноска служи за обезпечаване и
обезщетяване на изпълнението от страна на наемателя да заплаща наема, като
наемодателят може да задържи депозита само при предсрочното му прекратяване,
когато би могъл да претърпи някаква вреда. Твърди се, че тълкуването на
разпоредбата в смисъл, че за неплатена последна месечна вноска при изтичащ
договор за наем, наемодателите могат да задържат депозит в размер на 5 месечни
вноски, означава да им се даде възможност да се обогатят неоснователно, поради
което тази клауза би била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочи се,
че процесният договор за наем е със срок на действие от 1г., считано от
01.08.2015г., като на 12.05.2016г., наемодателите са получили предизвестие, че
на основание чл.15 от договора, наемателят ще освободи наетата вещ на
01.08.2016г. Сочи се, че обичайна практика, е последният наем и разходите по
ползването на имот да се удържат от платения депозит, поради което не са налице
предпоставките за задържане от наемодателите гаранционната вноска, тъй като в
противен случай, заплатения депозит би се превърнал в средство за обогатяване
на наемодателите. По отношение на иска за заплащане на неустойка по чл.10, ал.2
от договора за наем в размер на 97.80лв. върху главницата от 1955.83лв. за
периода 06.07.2016г.-16.07.2016г., се сочи, че не е налице неизпълнение на
задължението за заплащане на наем за м.юли, тъй като липсва забава на
плащането, доколкото наемодателите са били предварително обезпечени за това с
платения депозит. Сочи се още, че чл.2, ал.5 от договора за наем овластява
наемодателите, през целия период на действие на договора, да приспадат задължения
на наемателя от внесения като гаранция депозит. Относно иска за заплащане на
неустойка за виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемателя в
размер на 5867.49лв., се поддържа, че неправилни са изводите на съдът, че
неустойката се отнася за всяко неизпълнение на задължения по договора-в
конкретния случай неизпълнение на задълженията по чл.2 от договора за заплащане
на наемната цена и по чл.8, ал.2 от договора за предаване на имота на
наемодателите, след изтичане срока на договора в добър вид, с изплатени всички
консумативни разноски. Твърди се, че в договора липсва уговорка за всяко
неизпълнение да се дължи неустойка в размер на трикратния месечен наем, като в
чл.16, ал.3 от договора, е предвидена такава възможност само при виновно
неизпълнение на наемателя, което е станало причина за предсрочното прекратяване
на договора от страна на наемодателите. На следващо място се поддържа, че не е
налице неизпълнение на задължението за предаване на обекта във вида, в който е
получен, тъй като в договора не е предвиден специален ред за приемането или
предаването на обекта. ето защо се сочи, че погрешно съдът, не е приел
възражението на ответника за наличие на устна уговорка с единия от
наемодателите, за предаване на ключовете в съседен търговски обект, позовавайки
се на чл.18 от договора, който изисква писмена форма на комуникация между
страните. Сочи се, че по реда на чл.18 от договора, наемателя е отправил
писмено предизвестие, получено от наемодателя И.С. на 12.05.2016г., с което
наемодателите са уведомени, че съгласно чл.15 от договора за наем, наетото
помещение ще бъде освободено на 01.08.2016г. Сочи се, че на посочената дата не
се е явил никой от наемодателите, за да им бъде предаден обекта и да се състави
приемо-предавателен протокол и опис, което представлява недобросъвестно
поведение от страна на наемодателите, от което те не следва да черпят права.
Сочи се още, че с факта на предаване на ключовете на посочено от наемодателите
лице, наемателят е изпълнил задължението си да предаде обекта съобразно
постигната устна договорка между страните. Оспорват се изводите на съдът,
относно доказаността на факта, че наемателя не е предал имота в състоянието, в
което го е получил. На следващо място се поддържа, че в нарушение на
процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за
нищожност на уговорената неустойка, поради накърняване на добрите нрави.
Поддържа се, че предвид препращащата норма на чл.288 от ТЗ при търговски
сделки, приложение намира разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като
преценка за накърняване на добрите нрави при договаряне на неустойката, следва
да се направи след тълкуване на клаузите на договора поотделно и в съвкупност,
и отчитане на функциите на неустойката, за да не се превърне тя в средство за
неоснователно обогатяване на едната страна. Сочи се, че в случая е договорена
неустойка, която обезпечава изпълнението от страна на наемателя, под страх за
заплащане обезщетение в размер на наемната цена за три месеца. Същевременно с
чл.10, ал.2 от договора такава функция е предадена и на “гаранция“ по чл.2,
ал.4 от същия, в размер на 5000 евро, равняващи се на 5 месечни наема, която
сума наемателят е внесъл преди сключване на договора. Твърди се, че
комбинирането на неустойката с правото на задържане на “гаранцията“ при забава
в плащане на наема с повече от 30 дни на едностранно прекратяване на договора,
води до обезпечаване и обезщетяване с общо 8 месечни наема, което при договор
за наем със срок от 12 месеца, противоречи на принципите на справедливостта и е
в нарушение на добрите нрави. Поддържа се,ч е така договорения размер на
неустойката излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и я превръща в средство за неоснователно обогатяване. Сочи
се, че според т.3 на TP №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, законът и добрите нрави
не допускат използването на договорната неустойка, като средство за
несправедливо обогатяване на кредитора, поради е предвидената възможността за
прогласяването и за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Моли се за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените претенции, както и за
присъждане в полза на въззивника на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е извършил задълбочен и всестранен
анализ на приетите по делото доказателства, съответно не е допуснал сочените от
насрещната страна нарушения. Твърди се, че възражението на ответника, че
претендираната и дължимата наемна цена, следва да се прихване от платената
гаранционна вноска в размер на 5000 евро, е неоснователно. Твърди се, че
съгласно чл.2, ал.5 от договора, на прихващане от гаранционната вноска подлежат
само неплатени консумативни разходи, неустойки и вреди, но не и на задълженията
за наем. Сочи се, че този извод кореспондира с уговорката за авансово плащане
до 5 число на предходния месец, за който се дължи наема и с разпоредбата на
чл.10, ал.2 от договора, според която наемодателите могат да задържат вноската
при неплащане на наема с повече от 30 дни. Твърди се, че посочената клауза
показва, че уговорката за авансово плащане касае всички месечни вноски,
включително и последната, съответно сочи на неоснователност на твърдението на
жалбоподателя, че правото на наемодателите да задържат вноската се отнася само
за действащ договор, а не за изтичащ такъв. поддържа се, че е с изтичането на
30 дневния срок, настъпва правото на наемателите да задържат депозита,
респективно отпада задължението им за връщате на същия. Сочи се, че датата на
падежа-05.06.2016г. до датата на прекратяване на договора-01.08.2016г., поради
изтичане на срока му са изтекли 55 дни, в резултат от което основанието за
задържане на вноската, е настъпило преди прекратяване на договора. Ето защо се
поддържа, че не е настъпило задължение за наемодателите да върнат на
гаранционната вноска, съответно не е налице тяхно насрещно задължение, с което
да се извърши прихващане от страна на наемателя. Сочи се, че наемодателите не
са се възползвали от правото си да прекратят договора, тъй като срокът на същия
е изтичал. Оспорват се доводите на жалбоподателя за неоснователност на
претенцията за заплащане на неустойка в размер на 5867.49лв., като се сочи, че
според чл.16, ал.3 от договора при всяко виновно неизпълнение от страна на
наемателя, същият дължи на наемодателите обезщетение в размер на наемната цена
за три месеца, ведно с правото на последните да развалят договора. Сочи се, че
договора не съдържа клаузи, които да позволяват извод, че тази неустойка се
дължи само при неизпълнение на задължения, което е станало причина за
предсрочно прекратяване на договора. Поддържа се, че в случая освен
неизпълнението на задължението за заплащане на наемната цена, наемателят не е
изпълнил и задълженията си по чл.8, ал.2 от договора, след изтичане на срока на
договора, да предаде имота на наемодателите в добър вид с изплатени всички
консумативни разноски. Оспорват се доводите на ответника, за недоказаност
на състоянието, в което е предаден имота
при сключването на договора, като се сочи, че това е без значение, тъй като
наемателя се е съгласил, след прекратяването, да го предаде в добър вид.
Поддържа се, че след като е доказано, че имота не е предаден в добър вид и е с
неплатени консумативни разноски, се касае за пълно неизпълнение на задължението
по чл.8, ал. от договора, съответно
дължима е неустойка за това пълно неизпълнение. Оспорват се възраженията на
жалбоподателя, че първоинстанционния съд не е обсъдил възражението му за
нищожност на уговорената неустойка, тъй като това оплакване е направено с
отговора на исковата молба под формата на възражение за прекомерност и по
същото е налице произнасяне в смисъл, че е недопустимо намаляването на
неустойката при търговска сделка, поради прекомерност съгласно чл.309 от ТЗ.
Оспорва се приложимостта към настоящия казус на постановките на TP
№1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, които касае приватизационни договори, които не
са търговски, а граждански сделки. Наред с това се сочи, че според посоченото
ТР прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, а следва да се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, а в
случая ответното дружество е било в пълно неизпълнение на няколко свои
задължения-неплащане в срок на наемна вноска, непредаване на имота в добър вид
и незаплащане на консумативни разходи. Сочи се още, че според решението на ВКС
установената в чл.309 от ТЗ изрична законова забрана за намаляване на
прекомерно голяма неустойка при двустранните търговски сделки, не би могла да
се преодолява чрез обявяване нищожността на прекомерната неустойка. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
От друга страна е налице нередовност на постъпилия отговор на въззиванта
жалба, който е подаден от името на надлежни страни, но от лице за което не са
ангажирани доказателства, че е упълномощено да представлява ищците Б.А.А., И.И.С. и Д.А.М., тъй като видно от
представените по делото пълномощни е, че същите не упълномощавали адв.Д. Т да
ги представлява. С оглед факта, че за
надлежното осъществяване представителната власт, съдът следи служебно при всяко
положение на делото и предвид етапа, на който се намира производството, същото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание като на въззиваемите се
укаже да отстранят посочената нередовност на представителната власт.
С оглед изложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Арслан 2008“ ООД, против Решение №5400/28.12.2018г. по гр.д.№12487/2018г. на РС Варна, с което са уважени предявените от Б.А.А., К.А.А., И.И.С. и Д.А.М., искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на жалбоподателят-ответник да заплати, следните суми: -5867лв.-обезщетение /неустойка/, дължимо съгласно чл.16, ал.3 от Договор за наем от 30.07.2015г. за виновно неизпълнение на задълженията на наемателя; -1955.83лв.-неизплатена наемна цена за месец юли 2016г. по договора за наем; -97.80лв.-обезщетение /неустойка/ върху главница от 1955.83лв., за периода 06.07.2016г. до 16.07.2016г. дължимо съгласно чл.10, ал.2 от договора за наем, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-12.10.2016г., до окончателно изплащане на задължението и -47.81лв.-лихва за забава върху главница от 1955.83лв. за периода от 17.07.2016г. до подаване на исковата молба в съда.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№503/2019г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 05.06.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ответниците по жалбата, че следва в едноседмичен срок от
съобщаването, с нарочна молба, да потвърдят извършените от адв.Д. Т,
процесуални действия по подаване на отговор по въззивната жалба, тъй като в
противен случай процесуалните действия ще се счита за неизвършени на основание
чл.101, ал.3 вр. ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.