Решение по дело №2460/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166, ал.2 от , вр. чл.195б, ал.1 от Закона за водите (ЗВ) и чл.145 и сл. от АПК.

Образувано по жалба от „Техноинженеринг 2000“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Ж., против акт за установяване на публично държавно вземане № 250/25.10.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район (АУПДВ), с който е определена дължима сума за такси по разрешителни № РВО-7/08.08.2011 г. и № РВО-8/08.08.2011 г. в общ размер на 78 602,86 лв. и лихва 28 622,64 лв.

Твърди се, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен административен акт, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че административният орган незаконосъобразно приел, че за периода 2017 г. – 2021 г. дружеството е добивало наносни материали, въпреки подаваните пред Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ [населено място] отчети и липсата на издавани от административния орган фактури за дължими суми. Твърди се, че дружеството не е уведомявано за промяната в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която не е действала към момента да издаване на разрешителните и същата на е посочена в приложение 1 към тях. Сочи се неправилен и дискриминационен начин на определяне на таксата за ползване на воден обект чрез изземване на наносни отложения на база разрешени количества, а не на база реално ползваните количества. Иска се отмяна на АУПДВ. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. По същество се излага становище, че в издадените на дружеството жалбоподател разрешителни няма посочени количество и обем наносни отложения за изземване. Иска отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Директор на Басейнова дирекция Дунавски район, в съдебно заседание на се явява и не се представлява. Представена е административната преписка по опис с придружително писмо, в което изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Факти:

Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-7/08.08.2011 г. (л.99) е издадено на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД за изземване на наносни отложения до 3000 куб.м. годишно, чрез багер с грайферна кофа, качен на моторен кораб, за воден обект река Дунав. Условията, при които се предоставя правото на ползване са определени в Приложение № 1 (л.101). В разрешителното е определена площ за ползване 188 922 кв.м., съгласно приложена схема. Крайният срок на разрешеното ползване е 13.08.2015 г. С решение № 83/05.08.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция проучване и поддържане на река Дунав (ИАППД), крайният срок на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-7/08.08.2011 г. е удължен до 31.12.2015 г. (л.105).

С решение № 2/04.01.2016 г. на изпълнителния директор на ИАППД, е спряна процедурата по продължаване на срока на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-7/08.08.2011 г. (л.106). Процедурата е възобновена с последващо решение (л.107).

С решение № ПД-14-93/13.06.2017 г. на изпълнителния директор на ИАППД, крайният срок на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-7/08.08.2011 г. е удължен до 31.12.2021 г. (л.108).

Във връзка с издаденото разрешително, дружеството-жалбоподател е подавало годишни отчети за обема на иззетия материал от р. Дунав за 2017 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.98); за 2018 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.94); за 2019 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.90); за 2020 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.87) и за 2021 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.84).

Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-8/08.08.2011 г. (л.70) е издадено на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД за изземване на наносни отложения до 4000 куб.м. годишно, чрез багер с грайферна кофа, качен на моторен кораб, за воден обект р. Дунав. Условията, при които се предоставя правото на ползване са определени в Приложение № 1 (л.72). В разрешителното е определена площ за ползване 842 026 кв.м., съгласно приложена схема. Крайният срок на разрешеното ползване е 13.08.2015 г. С решение № 84/05.08.2015 г. на изпълнителния директор на ИАППД, крайният срок на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-8/08.08.2011 г. е удължен до 31.12.2015 г. (л.76).

С решение № 1/04.01.2016 г. на изпълнителния директор на ИАППД, е спряна процедурата по продължаване на срока на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-8/08.08.2011 г. (л.77). Процедурата е възобновена с последващо решение (л.78).

С решение № ПД-14-147/15.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИАППД, крайният срок на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-8/08.08.2011 г. е удължен до 31.12.2021 г. (л.79).

Във връзка с издаденото разрешително дружество е подавало годишни отчети за обема на иззетия материал от р. Дунав за 2017 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.96); за 2018 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.95); за 2019 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.91); за 2020 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.88) и за 2021 г. с посочен обем: нула куб.м. (л.85).

С писмо изх.№ КД-04-8/12.04.2022 г. (л.220) директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ уведомил „Техноинженеринг 2000“ ЕООД за започване на административно производство по издаване на АУПДВ за дължими такси по ЗВ за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения по Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-7/08.08.2011 г. за периода 13.06.2017 г. – 31.12.2021 г. и по Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-8/08.08.2011 г. за периода 15.09.2017 г. – 31.12.2021 г. С писмото е изпратена и покана за доброволно изпълнение на задълженията, издадена съгласно чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ и 182, ал.2, т.1, предл. първо от ДОПК (л.221). В поканата е посочено, че на основание чл.4, ал.1 и чл.13, ал.1 и 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/2016 г. и на основание чл.194, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗВ за правото на ползване на воден обект се заплащат такси. Административният орган приел, че дружеството е имало задължение по реда на чл.194б от ЗВ да представя декларации за иззети/добити водни количества и справки отчети, като в Басейнова дирекция „Дунавски район“ такива не били постъпвали. Посочен е размерът на дължимите такси за двете разрешителни, по периоди и начин на изчисляване. Определено е общо задължение в размер на 78 602,86 лв. и лихва към 11.04.2022 г. в размер на 14 993,91 лв.

Дружеството – жалбоподател е подало възражение срещу получената покана за доброволно изпълнение, в което посочва, че ежегодно са изпращани отчети до ИАППД – [населено място] с копие до Басейнова дирекция „Дунавски район“, за което прилага известия за доставяне. Посочва, че за процесните периоди дружеството не е добивало количества от наносни отложения, което го освобождавало от задължението за плащане на такса. Възразява срещу начина на определяне на размера на таксите. Иска спиране на производството по издаване на АУПДВ поради наличието на висящи преюдициални спорове (л.199). Във връзка с направеното искане производството по издаване на АУПДВ е спряно до приключване на конституционно дело № 13/2021 г. по описа на КС на РБ (л.196). С решение № 5/14.06.2022 г. по цитираното конституционно дело се отхвърля искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл.194, ал.4, т.1 от Закона за водите, в тази връзка производството по издаване на АУПДВ е възобновено (л.193).

От страна на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД е подадено искане за повторно спиране на производството предвид висящото производство по адм.д. № 12312/2020 г. на ВАС с предмет отмяна на чл.4 и чл.13 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/2016 г. (л.188).

В констативен протокол от 15.07.2022 г. (л.183), съставен от служители на Басейнова дирекция „Дунавски район“ се посочва, че е извършена проверка по документи на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД относно платени и дължими такси по ЗВ. Подробно са описани издадените на дружеството разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения. Посочено е, че в Басейнова дирекция „Дунавски район“ не са постъпвали декларации по чл.194б от ЗВ и дължимите такси са изчислени на основание чл.13, ал.1 и 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/2016 г. Прието е, че не е налице основание за спиране на производството, тъй като „Техноинженеринг 2000“ ЕООД не се явявал жалбоподател по адм.д. № 12312/2020 г. на ВАС и предвид факта, че срокът за доброволно изпълнение на определените задължения е изтекъл и дължимите такси не са заплати ще бъде издаден АУПДВ. Констативният протокол е получен от дружеството на 22.08.2022 г. (л.181).

Издаден е АУПДВ № 233/19.08.2022 г. (л.176), с който на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД са определени дължими такси в размер на 78 602,86 лв. и лихва 17 832,57 лв., изчислена към 19.08.2022 г. Дружеството подало жалба срещу АУПДВ пред Министъра на околната среда и водите (л.166), който отменил акта и върнал преписката на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението (л.147). В отменителното решение е прието, че административният орган следвало да приложи чл.54, ал.1, т.5 от АПК и да спре производството по издаване на АУПДВ.

Предвид дадените указания и висящността на спора по адм.д. № 12312/2020 г. на ВАС, административният орган отново спрял производството по издаване на АУПВД (л.133). След постановяване на крайния съдебен акт по цитираното дело, дружеството жалбоподател е уведомено, че производството се възобновява (л.122).

Административният орган събрал допълнителни данни относно срока на издадените на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД разрешителни, както и изпратените до ИАППД отчети за периода 2017 г. – 2021 г.

На 11.07.2023 г. служители на Басейнова дирекция „Дунавски район“ съставили констативен протокол (л.50), в който е изложено, че при извършена документална проверка на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД относно установяване на платени и дължими такси е установено, че дружеството има незаплатени такси по Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-7/08.08.2011 г. за период от 13.06.2017 г. до 31.12.2021 г., а за Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-8/08.08.2011 г. за период от 15.09.2017 г. до 31.12.2021 г., изчислени са дължимите такси и е посочено, че предстои издаване на АУПДВ. Констативният протокол е получен от дружеството на 04.08.2023 г. (л.56).

Въз основа на извършената проверка е издаден АУПДВ № 250/25.10.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с който е определена дължима сума по разрешителни № РВО-7/08.08.2011 г. и № РВО-8/08.08.2011 г. в общ размер на 78 602,86 лв. и лихва 28 622,64 лв.

В издадения акт административния орган е приел, че дължимата такса се изчислява съгласно от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/2016 г., като на основание чл.13 от Тарифата е приложил формула за изчисление, за всяко разрешително и за всяка година, за която се дължат таксите. АУПДВ е получен от жалбоподателя на 31.10.2023 г.

С жалба с вх.№ Ж-202/14.11.2023 г. „Техноинженеринг 2000“ ЕООД оспорва по административен ред издадения акт пред Министъра на околната среда и водите (л.24), който изисква преписката по издаването му от Басейнова дирекция „Дунавски район“ (л.23). С писмо с изх.№ ПО-04-9-1/23.11.2023 г. (л.18) преписката е изпратена на горестоящия административен орган, който я е получил на 25.11.2023 г. (л.264-267). Министърът на околната среда и водите не се е произнесъл по подадената от „Техноинженеринг 2000“ ЕООД жалба.

Дружеството е оспорило пред Административен съд – Бургас издадения АУПДВ с жалба от 22.12.2023 г. (л.2).

Правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима.

По отношение на направените от ответника възражения за недопустимост на жалбата породи просрочие, настоящият състав намира същите за неоснователни. Съгласно чл.97, ал.5 от АПК когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал.1 (двуседмичен срок от получаване на преписката), законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. В конкретния случай министърът на околната среда и водите е следвало да се произнесе по жалбата до 09.12.2023 г., от която дата започва да тече 14-дневен срок за оспорване на акта по съдебен ред, като този срок изтича на 23.12.2023 г., а жалбата срещу АУПДВ е подадена пред съда на 22.12.2023 г., т.е. в предвидения за това срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният АУПДВ е валиден административен акт, постановен в писмена форма от компетентен орган. Актът е издаден по предвидения за това ред и при спазване на процесуалните правила и норми, като дружеството е надлежно уведомено за откритото производство и му е предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира доказателства, да заяви становище и възражения по констатациите. АУПДВ е надлежно мотивиран и в него достатъчно пълно, ясно и точно са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Процесният АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ въвежда общ разрешителен режим, приложим във всички случаи, освен за предвидените изключения, и в частност за водовземане от повърхностни или от подземни води (чл.46, ал.1, т.1, буква „ж”) и за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти (чл.46, ал.1, т.4). За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност чл.8, ал.2 от ЗВ определя да се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, което според ал.3 на чл.8 от ЗВ не освобождава лицата, осъществяващи тези дейности, от задължението да опазват околната среда.

Предвидените в чл.194 от ЗВ такси са част от икономическото регулиране на дейностите по управление на водите, основаващо се на основните положения в чл.192, ал.1 от закона и на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите /Рамкова директива за водите/. Разпоредбата на чл.194 от ЗВ регламентира различни дейности по използване на водите, подлежащи на заплащане на такси, и начина на определяне на тези такси. Таксите за „ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилищата” са регламентирани в чл.194, ал.1, т.2, буква „а” от ЗВ.

Принципът, установен в чл.194, ал.4, т.1 от ЗВ, е определяне на таксата за изземване на наносни отложения от река Дунав на база разрешения обем на изземване. Таксите за индивидуално използване на водите и водните обекти съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗВ и размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане съгласно чл.194, ал.6 се определят с тарифа, приета от Министерския съвет.

Приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) (Тарифата) е приета с Постановление № 383 от 29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България. Разпоредбите на чл.4 и чл.13 от тарифата уреждат таксите за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища, като възпроизвеждат изцяло разпоредбата на чл.194, ал.4, т.1 във връзка с ал.1, т.2 от ЗВ.

В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, относно начина на определяне на таксата и че след като не се ползвал от възможността за изземване на наносни отложения от река Дунав, не дължал такса по чл.194, ал.1, т.2, буква „а” от ЗВ.

Принципът, установен в чл.194, ал.4, т.1 от ЗВ, изменена със ЗИДЗВ (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), е определяне на таксата за изземване на наносни отложения от река Дунав на база разрешения обем на изземване. В мотивите на проекта на ЗИДЗВ се подчертава, че законът цели осигуряване на интегриране на политиката по водите и политиките в отраслите във водния сектор и обезпечаване (вкл. финансово) на изпълнението на програмите от мерки в плановете за управление на речните басейни. На първо място се поставят финансовата организация и икономическото регулиране в областта на водите, вкл. ефективно въвеждане на принципа „замърсителят плаща”, и въвеждане на такси за всички дейности, които могат да въздействат значимо върху водите, определени съгласно Рамковата директива за водите като „водни услуги” и идентифицирани в първите планове за управление на речните басейни”. Според тези планове дейността по изземване на наносни отложения в Дунавския район се квалифицира като причиняваща „сериозен натиск върху околната среда”. Именно с оглед на този натиск и в приложение на заложения в Рамковата директива принцип „замърсителят плаща” законодателят е предприел промени в метода за определяне на таксата при изземването на наносните отложения.

Наведените в жалбата доводи за противоконституционност на чл.194, ал.4, т.1 от ЗВ са предмет на постановено Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к.д. № 13/2021 г. В решението е направен пълен и обстоен анализ на различните режими за събиране на такси по ЗВ. С решението си Конституционният съд приема, че не е налице противоконституционност на чл.194, ал.4, т.1 от Закона за водите. Ето защо, като е носител на редовни и валидни разрешителни за ползване на повърхностен воден обект, с цел изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав, жалбоподателят дължи и съответните такси за това, без значение дали реално е осъществил изземване на наносни отложения. В случая Директора на БДДР, действа в условията на обвързана компетентност при определяне на дължимата такса. Не е налице възможност за преценка как да се изчисли таксата.

Съдът намира, че възражението, направено с жалбата, че след като процесните разрешителни са издадени преди влизане в сила на промените на механизма на изчисляване на таксите за ползване на повърхностен воден обект, новите такси не са приложими към първоначалното максимално количество. Нито в Тарифата, нито в Закона за водите е предвидена възможност за изключване от приложното поле на Тарифата заварените разрешителни. Напротив изричната делегация за издаване на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване се намира в чл.194, ал.6 от ЗВ. Именно тази законова разпоредба препраща към тарифата относно размера на таксите по ал.1, т.1 – 3 от чл.194 от ЗВ, начина и реда за тяхното изчисляване и заплащане. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на постановлението е посочено, че то влиза в сила от 1 януари 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1, т.1, б. „а” и т.2 и т.3 от ЗВ за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект и такса за замърсяване. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че с обжалвания АУПДВ размерът на дължимата такса за ползване на воден обект е определен въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. С оглед на изложеното съдът намира, че Тарифата се прилага и за заварените към приемането й разрешения.

Съгласно чл.4, ал.1 от Тарифата, таксите за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем на изземване.

Съгласно чл.13, ал.1 от Тарифата, таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата – в лв. /куб. м; W – размерът на разрешения обем на изземване – в куб. м. Алинея 2 на чл.13 определя единичният размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения е 2,55 лв. /куб. м.

Съобразявайки се с издадените разрешителни и посочените в тях обеми на ползване административният орган е изчислил размера на дължимата такса за съответните периоди. С оглед изложеното правилно с обжалвания АУПДВ е определена дължимата такса за изземване на наносни отложения от река Дунав.

По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски, в негова полза следва да се присъдят 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Техноинженеринг 2000“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ивелин Жеков, против акт за установяване на публично държавно вземане № 250/25.10.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с който е определена дължима сума по разрешителни № РВО-7/08.08.2011 г. и № РВО-8/08.08.2011 г. в общ размер на 78 602,86 лв. и лихва 28 622,64 лв.

ОСЪЖДА „Техноинженеринг 2000“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ивелин Жеков да плати на Басейнова дирекция разноски по делото в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.