Решение по дело №343/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 89
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20212310200343
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Елхово, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20212310200343 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, ЕИК *********,
против Наказателно постановление № 584611- F616215 от 29.06.2021г. на
началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000.00 лева,
за нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства.
В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се желае неговата
отмяна. Твърди се, че наказателното постановление е издадено от орган без
представителна власт, тъй като издателят му не е оправомощен от
действащият към датата на издаване на наказателното постановление
изпълнителен директор на НАП. Като основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание се излагат доводи за нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, предвид на това, че АУАН е бил връчен
на лице без представителна власт по отношение на дружеството –
жалбоподател. В жалбата се излагат подробни аргументи относно наличието
на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение. Изложени и
доводи да неоснователно завишаване на размера на наложената имуществена
санкция, като същата е наложена в максималният размер, предвиден за
нарушението, като по този начин АНО не се е съобразил с това, че се касае за
първо нарушение на дружеството по ЗДДС, което е с ниска степен на
1
обществена опасност и без вредоносни последици за обществото, за други
лица и за държавата. С жалбата е направено алтернативно искане, в случай, че
съдът прецени, че е са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, да изменени същото чрез намаляване на размера на
наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимален
размер. Жалбоподателят претендира и направените в производството
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител на жалбоподателя.
Административно-наказващият орган, издал НП – ТД на НАП –
Бургас, чрез процесуален представител – юрисконсулт, оспорва депозираната
против НП жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.06.2021г. в 00.20 часа служители на НАП, сред които и
свидетелят Р.А. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в НАП,
извършили проверка в търговски обект – офис дезинфекция на леки
автомобили, находящ се на ГКПП- Лесово, стопанисван от „Пи. Еф. Си“
ЕООД. В хода на извършената проверка проверяващите установили, че в
обекта има работещо фискално устройство. Установена била разчетена касова
наличност от фискалното устройство – 67.22 лева; фактическа наличност в
левова равностойност по курса на БНБ за деня- 462.52 лева; сума на
паричните средства в началото на деня – 0 лева, въведени пари в касата – 0
лева, изведени пари от касата – 0 лева.
Въз основа на тези констатации проверяващите приели, че разликата
между фактическата наличност и разчетената касова наличност от
фискалното устройство и сбора от сумите на паричните средства в началото
на деня, въведените и изведените пари от касата е в размер на 395.30 лева в
повече, която не е регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми на монтираното и работещо в обекта фискално
устройство, притежаващо такива операции. При проверката в касата е била
установена два вида валута – евро и български лева, описани в съставените
описи, като наличните евра в касата са били приравнени към български лев по
курса на БНБ за деня. Разчетената касова наличност е била установена по
отпечатан „Х“ отчет с № 0958914 от 05.06.2021г.
За извършената проверка бил съставен протокол от 05.06.2021г.
На 11.06.2021г. в ТД на НАП гр. Бургас в присъствието на
представляващия дружеството Б.Г.К. в качеството му на управител против
„Пи. Еф. Си“ ЕООД бил съставен АУАН № F616215, за нарушение по чл. 33,
2
ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, установено на 05.06.2021г.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите по съставянето
на акта – К. и С. и представляващия ЮЛ, на който е бил връчен препис от
акта.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения.
На 29.06.Д.В. Даниел Вълканов издал против „Пи. Еф. Си.“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Г.К. обжалваното
Наказателно постановление № 584611- F616215, с което на основание чл. 185,
ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за нарушение по
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране
и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на пълномощник на
жалбоподателя – Х.Н., чиято представителна власт произтича от приложеното
към АНП пълномощно, на 02.07.2021г., видно от приложената към него
разписка. Жалбата против наказателното постановление е входирана в АНО
на 09.07.2021г.
Материалната компетентност на началникът на отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас, ЦУ на НАП да издаде обжалваното НП, а на св. Агатон
да състави АУАН, се установява от приетата като доказателство по делото
Заповед № ЗЦУ 1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.
С Решение №415 от 13.05.2021г. на Министерски съвет на
Република България е освободена като изпълнителен директор на НАП Галя
Димитрова и за такъв е назначен Румен Спецов.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели – Р.А., Г.С., П.К., първият
актосъставител, а вторият и третият свидетели по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, както и от писмените
доказателства по делото – Наказателно постановление № 554611-F 616215 от
29.06.2021г. на Началник Отдел „Оперативни Дейности“- Бургас ЦУ на
НАП, АУАН № F 616215 от 11.06.2021 година, протокол за извършена
проверка на обект от 05.06.2021 година, опис на паричните средства в касата
към момента на проверката към ПИП сер.АА № 0011619 – 6 броя, копие от
дневен финансов отчет- 7 броя, 3 броя фискални бонове, Заповед № ЗЦУ –
1149 от 05.08.2020 година, Решение №415 от 13.05.2021г. на Министерски
съвет на Република България.
Показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви, логични
и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателства по
3
делото, поради което съдът изцяло ги кредитира. Писмените доказателства
като редовни от външна страна се ценят от съда като достоверни.
Въз основа горната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно
легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва атакувания акт и
подадена в срок.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 33, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл.118,
ал.4 от ЗДДС, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая няма спор, че фискалното устройство в
процесния обект, стопанисван от жалбоподателя притежава посочените
операции. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че е налице
положителна разлика от 395.30 лева между разчетената касова наличност от
фискалното устройство и фактическата наличност в касата на обекта. В хода
на административнонаказателното производство обаче не са събрани
доказателства относно това по какъв начин е формирана положителната
разлика от 395.30 лева и защо административнонаказващият орган е приел, че
същата е следвало да бъде въведена във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени суми“. Неизяснен е и въпросът дали сумата
от 395.30 лева е резултат от продажба или от въведени в касата парични
средства, като неизясняването на този въпрос е пречка за правилното
квалифициране на нарушението и за налагане на съответното наказание.
Отделно от това в обжалваното наказателно постановление нормата
на чл.33, ал.1 от Наредбата не е посочена като нарушена самостоятелно, а във
връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен, че не установява
конкретно правило за поведение, тъй като регламентира правомощията на
Министъра на финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от ЗДДС съдържа и девет
точки, поради което и посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я
конкретизира, като даде ясен и точен отговор на въпроса за нарушение във
връзка с коя точка от текста на чл. 118, ал.4 от ЗДДС е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Липсата на такава конкретизация създава
неяснота относно вмененото нарушение и на приложения закон, което
представлява основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като
нарушава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му е
вменено.
В случая наказанието в размер на 2000.00 лева е наложено на „Пи.
Еф. Си.“ ЕООД гр. София на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, според
4
която извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба- за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Наказанието на жалбоподателя- юридическо лице, е наложено за
това, че при извършена проверката в стопанисвания от дружеството
търговски обект след разпечатване на дневния отчет от монтираното
фискално устройство се установила касова наличност в размер на 67.22 лв., а
фактическата наличност била 462.53 лв., съгласно попълнения опис на
паричните средства и за така установената отрицателна положителна разлика
в размер на 395.30 лв. нямало направени записвания във ФУ, което
притежавало функциите служебно въведени/служебно изведени суми, което
съставлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
според който извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
В случая приложимостта на ал.1 или ал.2 от санкционната норма на
чл.185 ЗДДС зависи от обстоятелството дали нарушението води или не до
неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде изследвано, установено
и доказано от административнонаказващият орган, за да е ясно коя от
хипотезите приема за осъществена и основателни ли са изводите му. Същото
е задължително както за осъществяване на защита от санкционираното лице,
така и за реализиране на инстанционния контрол за законосъобразност от
страна на съда.
Понастоящем посоченото изискване не е налице, като в АУАН и НП
не се съдържат както твърдения, така и доказателства в тази насока.
Посочването на разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС като основание за
налагане на наказанието не е достатъчно, при липсата на фактическо описание
на приетите за установени факти и обстоятелства.
Освен това наложената санкция е в размер на 2000 лева, което с
оглед предвидените размери за имуществени санкции в чл.185, ал.1 ЗДДС
от 500 до 2000 лева и в чл.185, ал.2 ЗДДС – от 3000 до 10000 лева, сочи че е
приложена санкцията по ал.1, но липсва каквато и да е мотивировка за
определянето й в максимален размер.
Ето защо съдът приема, че в хода на административнонаказателното
производство при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за
5
отмяна на оспореното наказателно постановление.
Останалите доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, изложени в жалбата, не се възприеха от съдебния състав, като
предвид крайния извод на съда за незаконосъобразност на наказателното
постановление на основанията, изложени по- горе, съдът намира, че не е
необходимо тяхното обсъждане.
Искането за присъждане на разноски, направено с жалбата и в хода
на делото по същество, съдът намира за неоснователно. При отмяна на
наказателното постановление жалбоподателят на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН има право на присъждане на разноските, които е направил във връзка с
производството по обжалане на наказателното постановление, но за да бъдат
присъдени такива, следва да бъдат представени доказателства за това, че са
направени и да бъде установен техния размер. Такива доказателства по
делото не са представени от страна на жалбоподателя. В приложените по
делото пълномощни, от които произтича представителната власт на адв. Г. и
адв. В., липсавт данни за заплатено адвокатско възнаграждение и неговия
размер, поради което и искането за присъждане на разноски е неоснователно
и като такова не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 584611- F616215 от
29.06.2021г. на началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на
НАП, с което на „Пи. Еф. Си.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, кв. „***“, бул. „*** №206, сграда „***“, ателие 13,
представлявано от Б.Г.К.- управител, на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр.
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 2000.00 лева, за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НЕ УВАЖА искането на жалбородателя за присъждане на разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол чрез РС – Елхово по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6