Р Е
Ш Е Н
И Е № 939
гр. Пловдив 06.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданска колегия, ХV
гр.с., в публично заседание на 03.05.2012
г. в състав
СЪДИЯ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
участието на секретаря М. Л., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2194/2011 г. по описа на ПОС,
намира за установено следното:
Ищцата
Н.А.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ****, адвокат Н.А. иска съда да
постанови решение,с което да осъди ответното дружество „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ”
ООД, ЕИК 4025/2007 530, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,4000,
ул.”Любен Каравелов” № 9-Б, ет.3,офис 1, представлявано от управителя Ч.Ч.,гражданин
на **** да й заплати сумата от 78 232лв., представляваща част от пълния
размер на вземане от 60 000 евро, представляващо част от възнаграждение по договор за поръчка
от 04.03.2008г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане и разноските по делото. Твърди
се в исковата молба, че между страните е сключен договор за поръчка,по силата
на който ищцата,като довереник се задължила да осъществи от името на ответното
дружество-доверител и за негова сметка действия по воденето на преговори
относно покупка на описан в исковата молба недвижим имот и посредничество при
осъществяване на самата покупко-продажба на имота. Задължила се още и да извърши действия по
организиране на бъдещо строителство в закупения от дружеството терен. Водила
кореспонденцията на дружеството и всичко необходимо във връзка с ежедневната
търговска дейност на дружеството. Ответникът обаче се отказал да финансира и
реализира строителство. По силата на подписания договор в полза на ищцата било
договорено възнаграждение,а именно да й се прехвърли правото на собственост
върху един от обектите, предвидени в бъдещата сграда за застрояване в имота.
Договорено било в случай,че не се сключи договор за прехвърляне на собственост
върху обект от бъдещата сграда, да й се заплати възнаграждение в размер на
130 000 евро. С нотариална покана от
21.06.2011г. ищцата поканила ответника да й заплати частично сумата от
60 000 евро в едномесечен срок,като част от договореното възнаграждение,а
разликата до пълния размер в срок до 1 година,но устно й било отговорено,че
дружеството не разполага със средства и няма да й плати. Представя писмени и
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Предявени са обективно съединени
искове,като главния иск е предявен като частичен, с правно основание чл.286 и
чл.86 от ЗЗД.
Ответникът
„ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ” ООД, ЕИК 4025/2007 530 оспорва предявените искове.
Прави възражение,че договорът за поръчка не е прекратен,нито е с изтекъл срок.
Прави възражение и за това,че не е настъпила хипотезата на чл.7 от договора за
заплащане на претендираното възнаграждение. Твърди, че не е отказал да изпълни
задължението си за заплащане на договореното възнаграждение чрез прехвърляне на
право на собственост върху конкретен обект от сградата,която ще се построи,но
на този етап това задължение не било индивидуализирано и поради това вземането
на ищцата не е изискуемо. Прави възражение и за това,че ищцата не е представила
подробен отчет за извършената работа. Прави възражение за нищожност на клаузата
на чл.7 от договора. Не представя доказателства.
Съдът,
като прецени становищата и възраженията на двете страни и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не
се спори,че между страните е сключен договор от 04.03.2008г. по силата на който
ответното дружество е възложило на ищцата воденето на преговори за закупуване
на конкретно описан в чл.1 от договора недвижим имот, посредничеството при
сключване на предварителен и окончателен договор за покупко-продажбата на същия
имот, да намери компетентни лица за изготвянето на проект за застрояване на
закупения имот, да осъществява пряк контрол върху реализирането на
строителството, да търси други имоти в района на гр.Пловдив,върху които може да
се реализира строителство, да съдейства за финансиране на проекта от страна на
кредитна институция, да извършва действия от името на търговското
дружество,свързани с обикновената му търговска дейност и в този смисъл да
действа като търговски пълномощник. Възложените с договора работи са с характер
на правни и организационни действия и поради това правоотношенията между
страните следва да се определят като такива по договор за поръчка,както сами са
го нарекли. В този смисъл възражението на ответната страна, изложено в
писмената защита, за това че договорът не бил такъв за поръчка, е
неоснователно.
Не
се спори между страните и за това,че е било договорено възнаграждение в чл.2 от
договора,изразяващо се в прехвърляне на право на собственост върху един от
обектите,предвидени за застрояване в недвижимия имот. Договорено е,че
прехвърлянето на собствеността следва да стане в срок,уговорен с допълнителен
анекс,но не по-късно от изтичането на срока на договора по чл.5,а именно до
датата на приключване на строителството,съгласно договор за
строителство,сключен между „Италиан Билдинг Престиж”ООД и „Аделмакс” ООД.
Претендираното
от ищцата възнаграждение обаче не е това, а предвидената като възнаграждение
сума по чл.7 от договора. Видно от същата разпоредба е,че заплащането на сумата
от 130 000 евро е уговорено да се дължи в няколко хипотези : в случай,че
доверителят- ответното дружество не сключи с довереника договор,който да
индивидуализира дължимата по чл.2 престация, в случай,че въпреки сключването на
такъв договор не престира уговореното в него в съответните срокове,както и в
случай на едностранно прекратяване на договора без да е налице виновно
поведение от страна на довереника- ищцата.
Начинът,
по който е формулирана цитираната договорна разпоредба, съставляваща основание
за ищцовата претенция, сочи на неустоечна клауза,а не на възнаграждение по
договор за поръчка, каквото е уговорено в друга договорна разпоредба. И трите
хипотези на дължимост на сумата от 130 000 евро предполагат някакъв вид
неизпълнение от страна на доверителя. Следователно, касае се за неустойка за
неизпълнение. Аргумент за това е и систематичното тълкуване на разпоредбата,
включена в част V от договора,наречена „Срок на договора. Прекратяване.
Неустойки”. Изводът,че уговореното в чл.7,ал.1 е неустойка се налага и
логически, от съдържанието на втората алинея на чл.7,в която е договорена
неустойка за забава. Тоест,в първата алинея е неустойката за неизпълнение,а във
втората-неустойка за забава. Аргумент за този начин на тълкуване на нормата на
чл.7 от договора е и тази част от нея,която се атакува от ответната страна като
нищожна,а именно уговорката страните да не могат да намаляват договорената сума
от 130 000 евро поради прекомерност или по възражение за неизпълнена или
недовършена работа. Прекомерност се търси при неустойките.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че на договорната разпоредба, на която се
позовава ищцата, последната не би могла да претендира възнаграждение, каквато е
претенцията,с която е сезирала съда, а неустойка, каквато не се претендира. И
само на това основание искът се явява неоснователен.
За
пълнота следва да се отбележи,че възражението на ответника за нищожност на
клаузата по чл.7 от процесния договор се явява ненужно и не следва да се
обсъжда,тъй като дори и да е налице нищожност,то тя ще е само в частта на
уговорката възнаграждението „да не може да се намали поради прекомерност или по
възражение за неизпълнена или недовършена работа”, а не изцяло.
От
друга страна, дори и да не се подхожда по този път на тълкуване на договорните
разпоредби,с които са се обвързали страните по делото, съдът намира да не е проведено пълно доказване на
твърдението на ищцовата страна за това,че е изпълнила възложените й с договора
работи по начин такъв,че да й се дължи договореното възнаграждение. В тази
насока събраните по делото свидетелски показания са с твърде ниска
доказателствена стойност,защото разпитаните свидетели се основават не на
непосредствените си възприятия, а на казаното им от самата ищца. Непосредствени
впечатления има свидетелят Д.С., който лично е участвал при обиколките на
ищцата да търси терен за закупуване, но по отношение на тази част от
възложената работа на ищцата съществува друго несъответствие в доказателствата.
Видно е, че договорът е сключен на 04.03.2008г. Описаният в него имот е закупен
на 29.01.2008г.,т.е. два месеца преди сключването на договора,с който се
възлага на ищцата работа. Логично е преговорите за закупуването на имота да са
се случили по време още по-рано. Същевременно, никъде в процесния договор не се
споменава,че възнаграждението, което ще се заплати на ищцата като довереник е
за вече свършена работа в минало време преди сключване на договора. Не може да
се направи връзка и посредством представения по делото договор за поръчка от
26.09.2007г. сключен между ищцата и „Компания български имоти”ООД, защото в
този договор никъде не се посочва,че възложителката по него Н.Г. действа като
пълномощник на другиго,а не за себе си.
Смущаващо
е и друго обстоятелство. Видно от представените писмени доказателствени
средства е, че те в по-голямата си част са с подписи на управителя на ответното
дружество,а не на ищцата. А видно от представеното пълномощно/стр.13 от делото/
е, че тя е разполагала с представителна власт на обикновен търговски
пълномощник и не е съществувала пречка,в случай,че е водила непосредствено работите
на ответното дружество,да подписва от негово име например договор за
проектиране/стр.20/, предварителен договор за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН, договор с
„Хидрогеопроект” ООД.
Действително,
по делото се представят доказателства, установяващи факта, че ищцата е
извършила в полза на ответника определена работа. Така, налице е подписан от
ищцата договор за оценка за съответствие на инвестиционен проект от
04.03.2009г., същата е присъствала в качеството си на пълномощник на
дружеството при съставянето на констативен протокол от 03.11.2008г., подала е
заявление от името на дружеството за вписване на водовземно съоръжение, до
ищцата, като представител на дружеството са изпращани оферти за строителство, подписвала
е фактури, внасяла е суми от името на ответника. Следователно, налице е някакво
изпълнение на част от възложената й поръчка, но не и на цялата поръчка. Поради
това и не би могло да се претендира цялото договорено възнаграждение.
Спорно
е доколко може в хронологията на развилите се правоотношения изобщо да се
претендира възнаграждение на основание на
това,че договорът е прекратен или,че е налице оттегляне на поръчката, или
защото изпълнението й е станало невъзможно. Видно е,че работата,която е
била възложена с процесния договор е била насочена към организирането и
извършването на строителство. По делото не се представят доказателства за
това,че ответното дружество с поведението си се е оттеглило от строителството.
Няма данни за това ответникът да е бил известен за това,че има издадени
строителни разрешения,нито да е бил поканен да предостави на ищцата
необходимата сума за заплащане на тези строителни разрешения. От писмото на
Община Родопи/стр.131/ се установява,че технически проект е бил одобрен и разрешения
за строеж са били издадени,но не са изведени и получени от ответната страна. Не
е ясно защо не са получени и дали ищцата,като пълномощник на ответника е
направила необходимото да уведоми доверителя си това.
От
друга страна, обстоятелството,че не са получени издадените строителни
разрешения не прави невъзможно
изпълнението на поръчката,по смисъла на чл.288,ал.2 от ЗЗД, доколкото няма
пречка това да се случи по-късно.
От
страна на ответникът не е налице
едностранно прекратяване на договора, доколкото такова изявление не е
направено от негова страна. С представената по делото нотариална покана от
22.07.2011г. е поискан отчет от ищцата,като довереник,но с това не е оттеглена
поръчката. Отчет може да се иска и по време на изпълнение на възложената работа
без това да води до прекратяване на правоотношенията по договора. Видно от
самата нотариална покана е,че намерението на доверителя е даде последващи
указания на ищцата как да процедира с получаването на евентуално издаденото
строително разрешение.
Изпратената
от ищцата нотариална покана до ответника също не е основание да се приеме,че е
налице прекратяване на договора. След като не е налице невъзможност на
изпълнението, то следвало е да се съобрази разпоредбата на чл.87,ал.1 от ЗЗД и
като е намирала,че ответникът не изпълнява задълженията си по договора,то
следвало е първо да го покани да ги изпълни,като му даде подходящ срок за
изпълнение и едва след изтичането на този срок да предупреди,че ще смята
договорът за развален. Подобно нещо не се е случило или поне няма доказателства
за това. Ето защо не може да се приеме,че с волеизявлението на ищцата,
обективирано в нотариална покана от 21.06.2011г. се е стигнало до надлежно
прекратяване на процесния договор. От тук, не може да се приеме,че е налице
изискуемост на вземането на ищцата за заплащане на договореното възнаграждение.
Ето
защо и с оглед на гореизложеното, съдът намира,че претенцията на ищцата е
недоказана посредством провеждането на пълно доказване на изложените фактически
обстоятелства и поради това предявеният иск за заплащане на възнаграждение по
договор за поръчка ще следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради
неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорната претенция
за заплащане на лихви.
Разноски
не следва да се присъждат,тъй като не са претендирани такива от ответника.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.Г., ЕГН **********
***, със съдебен адрес ****, адвокат Н.А. против „ИТАЛИАН БИЛДИНГ ПРЕСТИЖ” ООД,
ЕИК 4025/2007 530, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,4000,
ул.”Любен Каравелов” № 9-Б, ет.3,офис 1, представлявано от управителя Ч.Ч.,гражданин
на **** иск за заплащане на сумата от 78 232лв., представляваща част от
пълния размер на вземане от 60 000 евро, представляващо част от възнаграждение по договор за поръчка
от 04.03.2008г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от 04.08.2012г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: