РЕШЕНИЕ №
21.10.2019
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесети септември
две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Наталия Димитрова
разгледа
докладваното от районен съдия Мирчева гражданско дело № 4940 по описа на съда
за 2018 година.
Производството е образувано по иск на „К. Г.“ ООД – гр. Б. срещу Т.В.П. ***
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 2991,29 лв.,
представляващи обезщетение за вреда, причинена на работодател от работник.
Искът е с правно основание чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 203, ал. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че в периода
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. Твърди, че наистина
на 06.08.2018 г. на бензиностанция в цитирания град в Белгия е нанесена повреда
на ремаркето, но тя е минимална и се състои в леко изкривяване на лайсната под
корпуса на ремаркето, а всички останали щети не са причинени от него – част от
посочените във фактурата щети изобщо не са били налице, докато той е управлявал
камиона с ремаркето, а други са резултат от износване или са нанесени преди
това, докато той е бил управляван от други водачи, и ответникът е поел камиона
и ремаркето с повредите. Според ответника изкривяването на лайсната е станало
при завой с голямо ускорение покрай бордюр на тротоар – тя се е закачила за
бордюра.
В открито заседание страните поддържат становищата си, като излагат
подробни доводи в своя подкрепа.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Не е спорно, че в посочения в исковата
молба период ответникът е работил по трудово правоотношение в дружеството ищец,
както и че ремаркето се е ползвало от дружеството ищец, без да е негова
собственост и че ответникът го е управлявал на 06.08.2018 г. Макар по делото
ответникът да оспорва автентичността, датата и верността на удостовереното в
приемо-предавателния протокол за предаването на ремаркето от собственика му на
ищеца, той всъщност не оспорва факта, че ремаркето се е намирало в държане на
ищеца и че е поето от ответника в гр. *****, а до този момент е било
управлявано от друг шофьор на ищеца.
Сам по себе си протоколът, оспорван от
ответника, няма нито достоверна дата (която е без значение, след като не се
спори къде се е намирало ремаркето към 06.08.2018 г.), нито обвързваща съда и
страните сила в частта му за удостоверяването, че ремаркето е прието „в изрядно
състояние без повреди и материални щети“, т.е. той не може да се противопостави
на ответника като доказателство за изправността на ремаркето. Самото
съществуване на протокола е ирелевантно за изхода на спора.
Уговореното в трудовия договор на ищеца
трудово възнаграждение е минималното към момента на сключването и
прекратяването му – 510 лв. месечно. Не са уговорени никакви допълнителни
възнаграждения.
По време на изпълнението на трудовото
правоотношение на ищеца са били превеждани и командировъчни пари в общ размер
според изслушаното вещо лице от 3 917,99 лв. за целия период от 9 май до
19 август 2018 г.
Ремонт на ремаркето е извършен на
09.08.2018 г. в Амстердам, като общата стойност на труда, консумативите и резервните
части е посочената в исковата молба 1274,52 евро, от които общо 960 евро за
труд, 20 за заваряване и още 15 за газ и кислород, а останалите – подробно
изброени видове и брой части и консумативи със съответните единични цени.
Изслушаното вещо лице по
автотехническата експертиза изразява становище, че всички повреди могат да
бъдат резултат от едно и също произшествие – механичен удар в задната част на
ремаркето, но не могат да бъдат нанесени при преминаване покрай бордюр.
Последното се отнася включително и за изкривяването или откачването на лайсната
(или металната греда) под корпуса на ремаркето, тъй като според него височината
на долната ѝ част е значително по-голяма от височината на стандартните
бордюри. Някои от другите повреди, като тези на стоповете и на държача на
регистрационната табела, могат да бъдат нанесени само при удар на заден ход или
от блъсване на друго превозно средство в задната част на ремаркето.
Ответникът представя като доказателство
снимки на ремаркето от различни позиции, за които твърди, че са направени след
произшествието и преди ремонта и го показват в нормален за ползване вид, без
видими щети с изключение на закърпване на плата (брезента) с правоъгълно парче
по-светъл плат по средата на чергилото отстрани вляво. Тези снимки са напълно
допустими като доказателство в гражданския процес – те представляват вещи и чл.
204 от ГПК не ги изключва, но не е ясно в кой момент са направени – изявленията
на страните и на свидетеля Н. Б. по делото съдържат данни, че между
работодателя и наетите от него шофьори изпращането на снимки с мобилни телефони
е било обичаен начин на комуникация, така че е напълно възможно снимките да са
направени при предаването на ремаркето от другия шофьор на П. или в друг
момент. Затова съдът не ги кредитира като доказателство, че след произшествието
ремаркето е било във вида, в който е на снимките. Единствено може да се приеме
за установено, че кръпката на чергилото е резултат от предходна поправка и е
била налице преди произшествието от 06.08.2018 г., доколкото не е възможно да
се е появила в резултат от самото произшествие, а след него ответникът вече не
е управлявал ремаркето. Видът на ремаркето непосредствено преди и след
произшествието следва да се установи с останалите събрани по делото
доказателства. На друга от снимките, която според ответника също е правена след
„ожулването“ на лайсната и преди ремонта, се вижда как той затваря задните
врати на ремаркето, притискайки ги с крак. Според него това е повредата,
описана във фактурата като „вратата вляво не се затваря“, и тя не е настъпила в
резултат на „ожулването“.
По делото са изслушани като свидетели И.
К., съдружник в дружеството ищец заедно със своя баща, като управител е бащата,
и Н. Б., шофьор на камион и работник в дружеството. К. твърди, че снимка на
затваряне на вратата с крак му е била изпратена „при едно от товаренията“, т.е.
преди произшествието. Според Б., който твърди, че е видял ремаркето на паркинг
след произшествието и преди ремонта, и по него е имало видими щети – изкривена
броня и врати, счупени стопове, скъсани колани, които придържат брезента
отдолу. И според двамата свидетели ответникът не умее добре да прави маневри с
товарен автомобил и ремарке и това е ставало ясно и в други случаи още преди
произшествието.
Макар че първият свидетел като съдружник
в дружеството ищец е заинтересован от изхода на делото, а вторият като работник
в дружеството се намира до известна степен в зависимост от работодателя си,
съдът не намира причина да не кредитира показанията им в описаните части – те
се съчетават добре със заключението на вещото лице, което изключва
произшествието да е станало по описания от ответника начин. Ако на ответника не
може да се вярва относно механизма на получаването на повредите, то би могло да
не се вярва и на твърденията му за вида и размера на вредите, които са
настъпили на 6 август. Остава другото най-вероятно обяснение – при неуспешна
маневра той е ударил ремаркето на заден ход в някакъв обект и не желае да
признае това. Ако повредите бяха настъпили без вина на ответника, например при
удар на друг автомобил, движещ се зад него в неговата лента, той едва ли би
имал причина да крие това. От своя страна едва ли останалите повреди, извън
изкривената лайсна, са съществували, преди ответникът да поеме ремаркето.
Голяма част от вредите, описани във фактурата (повредени стопове и крушки, броня,
за която е закрепена регистрационната табела и държачът на самата табела, брезент
и обтегачи на чергилото), са такива, че се забелязват ясно отвън и освен това е
забранено от правилата за движение по пътищата, които са сходни в целия свят,
да се управлява по пътищата превозно средство с такива повреди, така че е почти
изключено дружеството и наетите от него шофьори да си позволяват това заради
санкциите, които ги заплашват. Колкото до вредата „вратата не се затваря“,
нормално е това също да означава пълна или почти пълна невъзможност за
затваряне и съответно – тази повреда също би пречила на управлението на
ремаркето по пътищата и следва да се приеме от фактическа страна за доказано,
че тя също е настъпила на 6-ти август и снимката, показваща затваряне с крак,
няма пряко отношение към нея.
При така установени факти от правна
страна съдът направи следните правни изводи:
Неоснователно е възражението на
ответника, че искът е недопустим за размера над 223,69
лв. Искът за разликата е допустим най-малкото поради това, че към момента на
издаването на заповедта за осъществяване на имуществената отговорност трудовото
правоотношение на ответника е било прекратено и не е имало начин сумата да се
събере по реда на чл. 210 от КТ. Текстът на чл. 210, ал. 5 също не следва да се
разбира в смисъл, че е задължително подаването на заявление по чл. 410 от ГПК,
а осъдителен иск е недопустим – както във всички случаи на приложимост на
заповедното производство, и тук това би следвало да е избор на кредитора,
зависещ от желанието му и преценката му дали би имало смисъл от заповедното
производство в конкретния случай. Няма никаква причина да се приеме, че точно и
само за тези случаи законодателят е искал да въведе задължителност на
заповедното производство.
Ответникът е причинил на ищеца вреда по
небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, няма функциите по чл.
206, ал. 2 или по чл. 207, ал. 1 от КТ и следователно отговаря за тази вреда
съобразно чл. 206, ал. 1 до размера на уговореното си месечно трудово
възнаграждение, или – до размер 510 лв. Командировъчните пари не са част от
трудовото възнаграждение, независимо дали са похарчени изцяло по предназначение
(покрИ.е на разходи за храна, нощувки и пр.), или част от тях е спестена.
Фактурата не съдържа подробна разбивка на
труда по видове дейности и не е взето заключение на вещо лице за това, дали е
възможно някои от описаните повреди да са съществували преди това и ремаркето
да е било управлявано с тях и с тях да е предадено на ответника, изключение е
установеното от снимките закърпване на брезента, което обаче може в най-лошия
случай да е улеснило скъсването на брезента, но не и само по себе си да е
станало основна причина за спешната му смяна. Видно от характера на описаните
във фактурата повреди, стойността на онези от тях, без които ремаркето не би
могло или не би следвало да се управлява, т.е. онези от тях, които със
сигурност не са съществували преди произшествието от 06.08.2018 г., надхвърлят
значително стойността от 510 лв. (или около 261 евро). Над тази стойност
ответникът не отговаря така или иначе. Само за пълнота може да се посочи, че
той не би отговарял и за начисления от собственика на ремаркето ДДС, тъй като
заплащането на обезщетение вредите не представлява доставка на стока или услуга
по смисъла на ЗДДС, т.е. не става дума например за оказана или поръчана
ремонтна услуга между възложител и изпълнител, а за обезщетяване на вреди, и
ДДС при плащането на такова обезщетение не би следвало да се начислява. Дори
обаче да не беше така, това би било без значение за изхода на делото, тъй като и
размерът на начисления ДДС е над стойността от 510 лв., за която може да се
търси имуществена отговорност от ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника
Т.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца „К. Г.“ ООД – гр. Б., ЕИК ....,
сумата 510 лв., представляваща обезщетение за вреда – повреди по ремарке,
собственост на трето лице, за което ищецът е заплатил обезщетение на
собственика, нанесена на 06.08.2018 г. по небрежност от ответника при
изпълнението на трудовите му задължения, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.10.2018 г. до изплащането на главницата, като отхвърля иска за
разликата над 510 лв. до 2991,29 лв.
Осъжда Т.В.П. да
заплати на К. Г.“ ООД сумата 282,14 лв., представляваща направени от
дружеството разноски по делото.
Осъжда К. Г.“
ООД да заплати на Т.В.П. сумата 414,75 лв., представляваща направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение..
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: